Lora Grigorova > Lora's Quotes

“The only regret I will have in dying is if it is not for love.”
― Gabriel García Márquez, Love in the Time of Cholera

“Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.”
― Blaga Dimitrova

“Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко. " ~”
― Blaga Dimitrova

“When his life was ruined, his family killed, his farm destroyed, Job knelt down on the ground and yelled up to the heavens, "Why god? Why me?" and the thundering voice of God answered, There's just something about you that pisses me off.”
― Stephen King, Storm of the Century

“Гледаше към него и се смееше. Гледаше я и той, без да откъсва очи от нея, и тихо блаженство го изпълваше отвътре, някаква радост ликуваща, не бе изпитвал това никога, към никоя жена досега, нещо непознато, което го размекваше и го правеше непознат за самия себе си. Магьосана жена. Страшна жена... Гледаш отстрани - прилича на всяка друга. Даже по-грозна от всяка друга. По-проста и по-нищо от всяка друга. А усещаш - по-друга е от всяка друга, нещо в нея не прилича на никоя друга. Кое е това нещо, особеното, само нейното, най-нейното нейно, най-тайното, което го теглеше така необуздано, така безволево към нея като към пропаст? Кое точно, кое? Той не знаеше. Знаеше: като надзърне в пропаст, най-напред му се иска да скочи в нея. После се дърпа назад. А тук не се дърпа. Тук се бута в бездната сляпо и не гледа нищо, и не иска да мисли за нищо...
Проклета жена. По-настрана от тая жена, по-настрана.”
― Георги Божинов, Калуня-каля

“I think I fall in love a little bit with anyone who shows me their soul. This world is so guarded and fearful. I appreciate rawness so much.”
― Emery Allen

“- Какво би направил, ако имаш сто хиляди евро?
- Ще си отворя книжарница. Обичам да чета.
- А с милион евро?
- Ще си отворя десет книжарници. Много обичам да чета.”
― Георги Томов, Не беше тук и си отиде

“- Слуша мен! Съжалява, де учил вас на добри стар занаят! Нищо вас не научил Георг Хених, много жално ми. Работи, кога нема нищо, кога сам, и стар, и болен. Кога знае - живот отива си - как работи майстор. Жал ми за вас! Учил, але не научил - занаят по-голем от най-големи майстор! Занаят най-велики на свет и майстор щастливо, защо работи... Нищо, че нема пара, нищо, че сам, стар, болен и гладен. Работи за занаят! Не знае цигулка каква е? - каже вас: - виола д`аморе! Каже се на булгарски: цигулка за любов! Защо цигулка голема! - Защо любов на майстор голема! Никой виола д`аморе не свири? - Не свири, защо забравило да обича. Майстор забравило обича занаят. Клиент забравило обича цигулка. Цигулка забравило обича музикант. Човек забравило себе си обича.”
― Виктор Пасков, Балада за Георг Хених