Дамян Дамянов

Дамян Дамянов


Born
in Sliven, Bulgaria
January 18, 1935

Died
June 06, 1999

Genre


Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на "Тетрадка по всичко" от 1984 г. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.

През шейсетте години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат.

Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно лите
...more

Average rating: 4.48 · 643 ratings · 24 reviews · 25 distinct works
Обича ме, не ме обича

4.55 avg rating — 143 ratings — published 2007
Rate this book
Clear rating
Иска ми се да живея

4.73 avg rating — 60 ratings — published 1997
Rate this book
Clear rating
Когато те измислих...

4.63 avg rating — 49 ratings — published 2007 — 2 editions
Rate this book
Clear rating
Живей, измислице любов

4.49 avg rating — 45 ratings — published 1984
Rate this book
Clear rating
Обади се, любов

3.98 avg rating — 47 ratings
Rate this book
Clear rating
Още съм жив

4.27 avg rating — 44 ratings — published 1993 — 2 editions
Rate this book
Clear rating
Тетрадка по всичко

4.61 avg rating — 33 ratings — published 1984
Rate this book
Clear rating
Душа без покрив

4.63 avg rating — 30 ratings
Rate this book
Clear rating
Любовна лирика

4.78 avg rating — 27 ratings — published 1993
Rate this book
Clear rating
Съкровения

4.59 avg rating — 27 ratings — published 2015
Rate this book
Clear rating
More books by Дамян Дамянов…
“Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”
Дамян Дамянов

“Многоточие...
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен... Скъсан... Просто малко...
Човекът нещо искал е да каже...
Но... изведнъж се сетил... Премълчал го...
...Защо - не знаеш... Скъсаната нишка
останала. А той самият - де го?
Три точици... Прекъсната въздишка...
Единствен спомен... Някому... От него...”
Дамян Дамянов

“Защо ни е вълшебен,чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
...и топлината на една ръка...”
Дамян Дамянов