Vanimira

“Да, трябва да се преструвам, да лъжа, непрекъснато и винаги. И ще направя това, защото в мене може би има надежди жестоки, великолепни, убийствени, мисли, намерения, за съществуването на които и не подозирам. Човекът е тръгнал към други светове, към други цивилизации, без да е опознал докрай собствените си тайни, слепи улици, кладенци, барикадирани тъмни врати.”
― Станислав Лем

“There is an inability to sustain the tragic mood, a phoenix quality of the mind. It may be helpful or harmful, it is just a part of the will to survive—yet, also, it has made it possible for us to engage in one weakening war after another. But it is a necessary part of our mechanism that we should be able to cry only for a time over even an ocean of spilt milk—the spectacular must soon become the commonplace if life is to be supportable. Under a wide blue sky where a few clouds sailed like celestial icebergs the cities became a less oppressive memory, and the sense of living freshened us again like a clean wind. It does not, perhaps, excuse, but it does at least explain why from time to time I was surprised to find myself singing as I drove.”
― John Wyndham, The Day of the Triffids

“Но Фил знаеше — и Бог му бе свидетел, че знаеше — какво е да си парий и затова презираше света: за да не може светът да го презре първи.”
― Thomas Savage, The Power of the Dog

“Време лети като облак, светът лети с него и ся вечно възражда, но человек изостава, защо има тежко тяло, меса му тежки го към земя като вериги привързват. Не му достига лекота. И тъй все повече изоставаш и изоставаш, дорде та накрая време съвсем отмине, защо не можеш да ся движиш с неговата бързина, и тъй ставаш Старо Ново село. Съдба, ще река.”
― Милен Русков, Възвишение