Galina

“Сватбата на мама

Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете -
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори ...
Откакто я помня, все си е същата.

Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнем в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.”
― Борис Христов, Вечерен тромпет. Честен кръст

“Шепнешком в нощта

- По тези хълмове звънливи какво събираш, лунатико?
- Ей тук едно щурче се счупи, а утре ще ми трябва цяло.
- Там свършва пътя, спри, нататък не е прекрачвал още никой!
- Звезда е паднала в тревите и ще я сложа за начало.”
― Иван Цанев, Неделен земетръс

“Only literature can grant you access to a spirit from beyond the grave—a more direct, more complete, deeper access than you’d have in conversation with a friend.”
― Michel Houellebecq, Submission

“Децата не бива да остават сами, защото самотата е нещо възрастно.”
― Miljenko Jergović, Mama Leone