Гергана Грънчарова > Гергана's Quotes

“За мене това е изминат път, господине, и аз съм обзет от копнежа да науча колко човешки пътища има зад хоризонта, но само за сметка на ей тези крака, и аз съм обзет от копнеж да воювам, но вече единствено сам със себе си, обзет съм от копнежа да живея, но почти за моя собствена сметка…”
― Bohumil Hrabal, Slavnosti sněženek

“Но някъде отвъд кипналото щастие се съвещаваха смутени сенки — и колко съжалявам, че не се вслушах в тях!”
― Vladimir Nabokov, Lolita

“…в литналия ми с пълна скорост живот с гръм се разтвори странична врата и нахлу тътнеща черна вечност, вятърът изплющя и задави вика на самотната гибел.”
― Vladimir Nabokov, Lolita

“Накрая стигна до заключението, че няма смисъл от безропотното му блъскане в живота, възползува се от няколко по-влажни зимни дни да си докара една евтина пневмония- "даже не и двойна", отбеляза с ирония д-р Карлос Пасос- и емигрира към звездите. Тихичко, със срамежлива и сдържана кашлица..."
" Освен това не си правеше илюзии: болест скъпа, изискана, модерна, споменавана по вестниците не би стигнала до него, най-добре си беше да се задоволи с невзрачна пневмония.”
― Jorge Amado

“И изведнъж ме прегърна, но не нежно, а страшно силно. В тъмното неволно го ударих с ръка по слепоочието и вместо очилата му пръстите ми напипаха сълзите му. Никога не бях виждал баща ми да плаче. Всъщност аз и тогава не го видях. Само лявата ми ръка го видя.”
― Amos Oz, Panther in the Basement

“Шляейки се по „Ке де Селестен”, стъпвам върху сухи листа и когато вдигам едно и го разглеждам добре, виждам, че е покрито с прах от старо злато, а отдолу има земи, дълбоки като мириса на мъх, който се полепва по ръката ми. Заради всичко това отнасям тези сухи листа в стаята си и ги закрепвам върху абажура на една лампа. Идва Осип, остава два часа и даже не поглежда лампата. На другия ден идва Етиен и все още с барета в ръка, Dis donc, c’est épatant, ça!*, и вдига лампата, изучава листата, във възторг е, Дюрер, плетеница от жилчици и така нататък.
Една и съща история и две версии… Замислям се за всички листа, които вероятно не виждам, аз, събирачът на сухи листа, за толкова неща, които сигурно има във въздуха и тези очи няма да видят, тези очи – бедни прилепи, пърхащи около романи и филми, и изсъхнали листа. Навсякъде сигурно има лампи, има листа, които не виждам.

*Гледай ти, това е страхотно (фр.) - бел. ред.”
― Julio Cortázar, Hopscotch

“Американските ботуши са по-скъпи и от акордеон, цената им може да достигне годишната надница на ратайкинята; толкова са скъпи, че Арни се бе лишавал от бренивин и тютюн с месеци, за да си ги позволи. Но си струва, отбеляза Арни и гази в тресавища, прекосява потоци, а нозете му са винаги сухи; крачи напред, в локви и сняг, а нозете му са така сухи, че направо скърцат – гумените ботуши са безспорно най-доброто, дошло от американската империя, бият всичко останало, и сега разбираш защо би било непростимо да се удавиш с тях. Непростима небрежност, обяснява Арни и целува Сесилия, и целува децата, и те го целуват, и хиляди пъти е по-добре да целуваш и да те целуват, отколкото да ловиш риба в открита лодка насред океана. Жената на Арни го следи с поглед; не позволявай да се удави, прошепва тя, не иска децата да чуят, не иска да ги плаши, но и няма нужда да молим за най-важното на висок глас.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Когато забременя, очите ѝ придобиха онзи празен израз на задоволство, сякаш съзерцаваше новия си вътрешен свят; безгрижната й походка се превърна във внимателно патешко поклащане и беше способна лакомо да поглъща пълни шепи сняг, които събираше набързо, докато никой не я гледа. Албинус полагаше всички усилия да се грижи за нея – извеждаше я на дълги бавни разходки; внимаваше да си ляга рано и да не се удря в опасните ъгли на мебелите, докато минаваше покрай тях. А нощем сънуваше, че се натъква на младо момиче, което лежи с разперени ръце и крака на горещ пуст плаж, и в съня го обхващаше внезапен страх, че жена му ще го хване.”
― Vladimir Nabokov, Laughter in the Dark

“С течение на времето, плюс акта на съжителството и генетичния обмен, накрая сме натикали съвестта в цвета на кръвта и в солта на сълзите и сякаш това не е достатъчно, сме направили от очите нещо като огледала, обърнати навътре, а резултатът е, че често разкриват безотказно онова, което сме се опитвали да отречем с уста.”
― Жозе Сарамаго

“Слепотата не се прихваща само от това, че зрящият е погледнал слепеца, слепотата е частен въпрос между човека и очите, с които се е родил.”
― Жозе Сарамаго, Слепота (Азбука Premium)

“- Ей, ей, това е културна дискриминация. Културите са равни, не е ли така? Да не би токийският диалект да е по-велик от кансайския, а?
- Може би са равни, но от Реставрацията Мейджи токийският е наложен като стандартен разговорен език – поясни Ерика. – Доказва го това, че никой не е превел „Франи и Зуи” от Селинджър на кансайски диалект.
- Ако я преведат, със сигурност ще си я купя – заяви Китару.”
― Haruki Murakami, سامسای عاشق

“To be is to do - Socrates

To do is to be - Sartre

Do Be Do Be Do - Sinatra”
― Kurt Vonnegut

“Трудно ли беше, Би било малко да се каже, Ужасно, Вие сте писател, както казахте преди малко, длъжен сте да познавате думите, следователно знаете, че прилагателните за нищо не стават, ако един човек убие друг например, би било по-добре да го кажем така, просто така, и да вярваме, че ужасното деяние
само по себе си ще е толкова шокиращо, че няма да се налага да казваме, че е било ужасно, Искате да кажете, че думите са ни в повече, така ли, Искам да кажа, че чувствата не ни достигат, Или са достатъчно, но сме престанали да употребяваме думите, които ги изразяват, Следователно сме ги загубили.”
― José Saramago

“След няколко минути салонната управителка дойде при мен и спокойно заяви: - Виждам, че сте се настанили сам. - Да - отвърнах аз гордо. - И дори сам съм се облякъл.”
― Bill Bryson

“Последните думи на генерал Седжуик били: " Казвам ти, човече, не биха могли да уцелят и бизон от такова разс....”
― Bill Bryson, I'm a Stranger Here Myself: Notes on Returning to America After Twenty Years Away

“Струва ми се, че от такива най-обикновени неща се роди душата ми.”
― Charles Chaplin, My Autobiography

“Ех, да имаше тук поне един, когото познавам от по-рано- помисли си Муминтрол. - Някой, който не е потаен, а съвсем всекидневен. Някой, който също се е събудил и не може да се оправи. Бих могъл да му кажа: - Здравей! Нали е ужасно студено! Нали е тъпо с този сняг? Видя ли как изглеждат жасминовите храсти?! Помниш ли през лятото...- или нещо подобно.”
― Tove Jansson, Trollvinter

“Сега Лона е полегнала там, а каналът е пълен със стъкло и отломки; мимозите плачат, а по прозорците е полепнала влажна, мъглива пръдня.”
― Henry Miller, Tropic of Cancer

“Светът все повече и повече наподобява сън на ентомолог. Земята се отклонява от своята орбита, измества своите оси, от север огромни облаци от стоманеносиви парцали сняг фучат надолу. Настъпва нова ледникова епоха, напречните шевове на черепите се затварят и навсякъде по цялото протежение на зърнопроизводителния район ембрионалният свят измира, приема формата на мъртво зърно на цица. Делтите пресъхват сантиметър по сантиметър, коритата на реките стават гладки като стъкло. Идва нов ден, металургичен ден, когато по земята ще затрополи дъжд от яркожълта руда. Температурата пада, мъгла обвива очертанията на земята; все още има тук-там осмоза и членоразделна реч, но в периферията всички вени са разширени, светлинните вълни са пречупени и слънцето кърви подобно на разпран ректум.”
― Henry Miller, Tropic of Cancer

“Живеем във времена на безсърдечност, на равнодушие, а сме заобиколени от огромно количество информация за хора, които не познаваме. Стига да проявиш интерес, можеш да се сдобиеш безпроблемно с каквито си искаш сведения. И въпреки това наистина не знаем нищо за никого.”
― Haruki Murakami, Colorless Tsukuru Tazaki and His Years of Pilgrimage

“Тролска руна се чертае с жлъчка от врана върху вътрешната страна на кожа от светлокафява кучка, след туй се нанася отгоре й кръв от чер котарак, чието гърло е било прерязано на пълнолуние от недокосвана девица.
- А ти как успя да накараш недокосвана девица да заколи черен котарак? - попита Йон Хреквидсон.”
― Halldór Laxness, Iceland's Bell

“When I arrived Dad was at home. He was in the laundry room at the bottom of the house. He turned to me, anger in every movement.

“I picked you some flowers,” I said.

He reached out with his hand, took them, and threw them in the large sink.

“Little girls pick flowers,” he said.

He was right. And he was probably ashamed of me. Once some of his colleagues had come home and they had seen me on the stairs, with my blond hair quite long, because it was winter, and I was wearing red long johns.

“What a nice girl you’ve got,” one of them said.

“It’s a boy,” Dad answered. He had smiled, but I knew him well enough to know the comment had not gladdened his heart.

There was my interest in clothes, my crying if I didn’t get the shoes I wanted, my crying if it was too cold when we were in the boat on the sea, indeed my crying if he raised his voice in situations when it would have been absolutely normal to raise your voice. Was it so strange he thought: what kind of son have I got here?

I was a mama’s boy, he was constantly telling me. I was, too. I longed for her. And no one was happier than I when she moved back for good at the end of the month.”
― Karl Ove Knausgård, Min kamp 3

“Те и сега, само да ги повикат, биха се втурнали към Чечения. Да покажат геройство! Някаква обида им е останала към всички: към политиците, към генералите, към тези, които не са били там. Към тях най-много… на първо място… Повечето от тях нямат никаква специалност, както и моят. Всички имат една специалност – да ходят с пистолет. Казват, че пият от обида… Олеле! И там са пили, не го крият: „Без сто грама руският войник няма да доживее до победа“, „Хвърли нашия човек в пустинята, след два часа е пиян, но вода няма да намери“. Метилов спирт пиеха, спирачна течност… Друсани, пияни стъпвали по мини… Идват си у дома: кой се обесил, кой го застреляли в уреждане на сметки… Един така го пребиха, че остана инвалид… друг се повреди в главата, влезе в лудница… Това е, което аз знам. Кой го знае какво още има…”
― Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

“Капитализмът при нас не се прихваща. Чужд ни е духът на капитализма. По-далeч от Москва той не се разпространи. Климатът е неподходящ. И човекът е неподходящ. […] Народът е болшевик. Освен това руснакът не иска просто да живее, той иска да живее за нещо. Той иска да участва във велико дело.”
― Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

“Аз съм един от тези, на които господин олигарха го начука... Обикновено семейство: бащата се пропи, майката бачка в детска градина за жълти стотинки. За тях ние сме лайна, тор. Аз ходя по разни купони. При патриотите, при националистите… Слушам. Ще дойде време и някой със сигурност ще ми бутне в ръцете пушка. И аз ще я взема.”
― Svetlana Alexievich, Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka

“Как можеха хората да се занимават с друго? Как беше възможно да съществуват хора като Хорхе, които не са нито произведения на изкуството, нито художници?”
― José Carlos Somoza, The Art of Murder

“When I came to a halt by my front door I looked at my watch.
It had taken me fifteen minutes to walk around the whole village.
So it was within these fifteen minutes I was to live my whole life this coming year.”
― Karl Ove Knausgård, Min kamp 4