“Светът все повече и повече наподобява сън на ентомолог. Земята се отклонява от своята орбита, измества своите оси, от север огромни облаци от стоманеносиви парцали сняг фучат надолу. Настъпва нова ледникова епоха, напречните шевове на черепите се затварят и навсякъде по цялото протежение на зърнопроизводителния район ембрионалният свят измира, приема формата на мъртво зърно на цица. Делтите пресъхват сантиметър по сантиметър, коритата на реките стават гладки като стъкло. Идва нов ден, металургичен ден, когато по земята ще затрополи дъжд от яркожълта руда. Температурата пада, мъгла обвива очертанията на земята; все още има тук-там осмоза и членоразделна реч, но в периферията всички вени са разширени, светлинните вълни са пречупени и слънцето кърви подобно на разпран ректум.”