“Те и сега, само да ги повикат, биха се втурнали към Чечения. Да покажат геройство! Някаква обида им е останала към всички: към политиците, към генералите, към тези, които не са били там. Към тях най-много… на първо място… Повечето от тях нямат никаква специалност, както и моят. Всички имат една специалност – да ходят с пистолет. Казват, че пият от обида… Олеле! И там са пили, не го крият: „Без сто грама руският войник няма да доживее до победа“, „Хвърли нашия човек в пустинята, след два часа е пиян, но вода няма да намери“. Метилов спирт пиеха, спирачна течност… Друсани, пияни стъпвали по мини… Идват си у дома: кой се обесил, кой го застреляли в уреждане на сметки… Един така го пребиха, че остана инвалид… друг се повреди в главата, влезе в лудница… Това е, което аз знам. Кой го знае какво още има…”