Гергана Грънчарова

“За мене това е изминат път, господине, и аз съм обзет от копнежа да науча колко човешки пътища има зад хоризонта, но само за сметка на ей тези крака, и аз съм обзет от копнеж да воювам, но вече единствено сам със себе си, обзет съм от копнежа да живея, но почти за моя собствена сметка…”
― Bohumil Hrabal, Slavnosti sněženek

“Но някъде отвъд кипналото щастие се съвещаваха смутени сенки — и колко съжалявам, че не се вслушах в тях!”
― Vladimir Nabokov, Lolita

“…в литналия ми с пълна скорост живот с гръм се разтвори странична врата и нахлу тътнеща черна вечност, вятърът изплющя и задави вика на самотната гибел.”
― Vladimir Nabokov, Lolita

“Накрая стигна до заключението, че няма смисъл от безропотното му блъскане в живота, възползува се от няколко по-влажни зимни дни да си докара една евтина пневмония- "даже не и двойна", отбеляза с ирония д-р Карлос Пасос- и емигрира към звездите. Тихичко, със срамежлива и сдържана кашлица..."
" Освен това не си правеше илюзии: болест скъпа, изискана, модерна, споменавана по вестниците не би стигнала до него, най-добре си беше да се задоволи с невзрачна пневмония.”
― Jorge Amado