What do you think?
Rate this book
Ангелите нямат криле
Сборникът съдържа двадесет и четири разказа в жанр хорър, фантастика, фентъзи, мистерия, както и щипка реализъм. Четири от включените творби са носители на награди: "Колоездачката" - награда "Най-добро перо" 2017 от "Софийския планински клуб", "Рибоглавец" - специална награда от конкурса "Морето" 2017 на Сдружение "Лумен", "Девширме време" е отличен с втора награда в категория "История и традиции" на конкурса "Изящното перо", организиран от Салон за българска култура и духовност и "Пеперудите и Лайла" е отличен с една от петте равностойни награди на ВТОРИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ДРАМАТИЧЕН ЖЕНСКИ ОБРАЗ „АЛБЕНА“.
Анотация от Елена Павлова:
"Вотан е първопроходец и с този сборник стъпва на нов връх в развитието на творчеството си. Следите от този преход са разпилени по страниците като наниз скъпоценни камъни и не спират да изненадват с интересни находки, мощен замах на перото и новаторски подход. Доказват го и все по-многобройните награди, с които е удостоен през последните години на най-различни конкурси – включително и далеч извън жанровата литература. Стига само да се спомене, че той е първият (и единствен!) автор, получил награда „Албена“ за боди хорър. Книгите за един писател са стъпалата по пътя му към вечността и с тази Вотан вече се е изкачил високо и като писател, и като забележимо влияние на българската жанрова сцена."
Анотация от Елена Павлова:
"Вотан е първопроходец и с този сборник стъпва на нов връх в развитието на творчеството си. Следите от този преход са разпилени по страниците като наниз скъпоценни камъни и не спират да изненадват с интересни находки, мощен замах на перото и новаторски подход. Доказват го и все по-многобройните награди, с които е удостоен през последните години на най-различни конкурси – включително и далеч извън жанровата литература. Стига само да се спомене, че той е първият (и единствен!) автор, получил награда „Албена“ за боди хорър. Книгите за един писател са стъпалата по пътя му към вечността и с тази Вотан вече се е изкачил високо и като писател, и като забележимо влияние на българската жанрова сцена."
234 pages, Paperback
Published November 1, 2017
35 people want to read
About the author
Валентин Попов
27 books77 followersВалентин Попов – Вотан е български писател. Пише в жанровете хорър, научна фантастика, фентъзи, трилър, криминале и мистерия.
Роден е на 8 ноември 1979 г. в град Плевен. Завършва СОУ „Христо Смирненски” и „Специална педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”. След дипломирането си работи по специалността около пет години, после навлиза в сферата на туризма.
Член е на сдружението на българските хорър писатели „Lazarus“ от създаването му до 2 януари 2019 г.
Член на Съюза на българските независими писатели (СБНП) от 4 юни 2018 г.
- Лауреат на Национален литературен конкурс „Атанас Липчев” (2016 г.), организиран от Сдружение на писателите – Варна, за разказа „Ангелите нямат крила”.
- Отличен е с наградата „Най-добро перо” (2017 г.) в конкурса „Под върха II” на Софийски планински клуб.
- Отличен е с една от петте равностойни награди на Втория национален конкурс за драматичен женски образ „Албена” (2017 г.).
- Печели специална награда за разказа „Рибоглавец” в конкурса „Морето” (2017 г.) на сдружение „Лумен”.
- Разказът му „Девширме време” е отличен с втора награда в категория „История и традиции” на конкурса „Изящното перо” (2017 г.), организиран от Салон за българска култура и духовност.
- Разказът му „Апликация” печели втора награда в четвъртия конкурс за литературен текст „Лист” (2017 г.), организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора”.
- Разказът му "Сивотина" печели трета награда в 47-я конкурс "Етрополска литературно-музикална зима 2018" в категория проза - възрастни.
- Поощрителна награда от списание „9 месеца“ в конкурса „Лабиринт на любовта“ (2018) за разказа „Василиса Прекрасна“.
- Поощрителна награда от в. „Лечител“ в конкурса за разказ на здравна тема (2018) за разказа „За гълъбите и умирането“.
- Втора награда в категория „проза“ на сдружение „Лумен“ в конкурса „Морето-2018“ за разказа „Диханието на морето“
- Първа награда в конкурса на КДК „Нов живец“ – „Пътят към Итака“ 2018 за разказа „Итака“ и номинация за разказа „Ализее“
- Първа награда в Третия национален конкурс за драматичен женски образ "Албена" (2019 г.) за разказа "Ева.891"
-Награда на журито от Националния конкурс за къс разказ "Мостове" (2019 г.) за разказа "Гардеробът"
Авторски произведения
Сборници с разкази
„Нощта срещу ноември” (Gaiana, 2014)
„Пепел от мрак” (Gaiana, 2015)
„Брод през световете” (Монт, 2016)
„Ангелите нямат криле” (Gaiana, 2017)
„26 истории“ (Gaiana, 2019)
Публикации
„Кучешката дупка” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.4/2013.
„Нощта срещу 1 ноември” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.2/2014
„Дневникът на един луд” (разказ) - антологията „Вдъхновени от краля” (Gaiana, 2014)
„Весела Коледа” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, декември 2014
„Музиката на цветята” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, септември 2015
„Когато се събуди в деня на смъртта си” (разказ) - антологията „451 градуса по Бредбъри” (Gaiana, 2015)
„Топли, кафяви очи” (разказ) - ел. сп. „Молив”, бр.1/2016
„Господаря на болката” (разказ) - антологията „Писъци” (Gaiana, 2016)
„Дървото на дядо” (разказ) - антологията „Детство” (Изток-Запад, 2016)
„Starlight” (разказ) - сп. „Дракус”, специален англоезичен брой, септември 2016
„Огнената бездна” (разказ) - антологията „По крилете на гарвана” (Gaiana, 2016)
„Влакът” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.4/2017
„Тебешир” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.5/2017
„Чаят на госпожа Бърнс” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.6/2017
„Рапсодия за мрака и светлината” (разказ в съавторство с Полина Лъвчиева) - антологията „Мечове във времето” (Gaiana, 2016)
„В мрака на утрешния ден” (разказ) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
„Морето е черно” (стихотворение) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
Зелените цифри” (разказ) - сп. „Тера Фантастика”, бр.16/2017
„Пеперудите и Лайла” (разказ) - антология „Албена” (Световит, 2017)
„Ритуалът” (разказ) - антология
Роден е на 8 ноември 1979 г. в град Плевен. Завършва СОУ „Христо Смирненски” и „Специална педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”. След дипломирането си работи по специалността около пет години, после навлиза в сферата на туризма.
Член е на сдружението на българските хорър писатели „Lazarus“ от създаването му до 2 януари 2019 г.
Член на Съюза на българските независими писатели (СБНП) от 4 юни 2018 г.
- Лауреат на Национален литературен конкурс „Атанас Липчев” (2016 г.), организиран от Сдружение на писателите – Варна, за разказа „Ангелите нямат крила”.
- Отличен е с наградата „Най-добро перо” (2017 г.) в конкурса „Под върха II” на Софийски планински клуб.
- Отличен е с една от петте равностойни награди на Втория национален конкурс за драматичен женски образ „Албена” (2017 г.).
- Печели специална награда за разказа „Рибоглавец” в конкурса „Морето” (2017 г.) на сдружение „Лумен”.
- Разказът му „Девширме време” е отличен с втора награда в категория „История и традиции” на конкурса „Изящното перо” (2017 г.), организиран от Салон за българска култура и духовност.
- Разказът му „Апликация” печели втора награда в четвъртия конкурс за литературен текст „Лист” (2017 г.), организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора”.
- Разказът му "Сивотина" печели трета награда в 47-я конкурс "Етрополска литературно-музикална зима 2018" в категория проза - възрастни.
- Поощрителна награда от списание „9 месеца“ в конкурса „Лабиринт на любовта“ (2018) за разказа „Василиса Прекрасна“.
- Поощрителна награда от в. „Лечител“ в конкурса за разказ на здравна тема (2018) за разказа „За гълъбите и умирането“.
- Втора награда в категория „проза“ на сдружение „Лумен“ в конкурса „Морето-2018“ за разказа „Диханието на морето“
- Първа награда в конкурса на КДК „Нов живец“ – „Пътят към Итака“ 2018 за разказа „Итака“ и номинация за разказа „Ализее“
- Първа награда в Третия национален конкурс за драматичен женски образ "Албена" (2019 г.) за разказа "Ева.891"
-Награда на журито от Националния конкурс за къс разказ "Мостове" (2019 г.) за разказа "Гардеробът"
Авторски произведения
Сборници с разкази
„Нощта срещу ноември” (Gaiana, 2014)
„Пепел от мрак” (Gaiana, 2015)
„Брод през световете” (Монт, 2016)
„Ангелите нямат криле” (Gaiana, 2017)
„26 истории“ (Gaiana, 2019)
Публикации
„Кучешката дупка” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.4/2013.
„Нощта срещу 1 ноември” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.2/2014
„Дневникът на един луд” (разказ) - антологията „Вдъхновени от краля” (Gaiana, 2014)
„Весела Коледа” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, декември 2014
„Музиката на цветята” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, септември 2015
„Когато се събуди в деня на смъртта си” (разказ) - антологията „451 градуса по Бредбъри” (Gaiana, 2015)
„Топли, кафяви очи” (разказ) - ел. сп. „Молив”, бр.1/2016
„Господаря на болката” (разказ) - антологията „Писъци” (Gaiana, 2016)
„Дървото на дядо” (разказ) - антологията „Детство” (Изток-Запад, 2016)
„Starlight” (разказ) - сп. „Дракус”, специален англоезичен брой, септември 2016
„Огнената бездна” (разказ) - антологията „По крилете на гарвана” (Gaiana, 2016)
„Влакът” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.4/2017
„Тебешир” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.5/2017
„Чаят на госпожа Бърнс” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.6/2017
„Рапсодия за мрака и светлината” (разказ в съавторство с Полина Лъвчиева) - антологията „Мечове във времето” (Gaiana, 2016)
„В мрака на утрешния ден” (разказ) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
„Морето е черно” (стихотворение) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
Зелените цифри” (разказ) - сп. „Тера Фантастика”, бр.16/2017
„Пеперудите и Лайла” (разказ) - антология „Албена” (Световит, 2017)
„Ритуалът” (разказ) - антология
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
October 25, 2017
Вотан е първопроходец.
Имах удоволствието да прочета новия му сборник малко по-рано, благодарение на поканата му да напиша анотация. Каквото имам да похваля, казала съм го в нея: "Ангелите" без криле бележи сериозна крачка нагоре в развитието на Вотан и дава заявка за много сериозно негово присъствие не само на жанровата сцена.
Но това е (все още) един сборник на междата във въпросната крачка нагоре; показва динамиката на преодоляването й и поради това ще смъкна една звездичка в оценката си: върху някои разкази е било редно да се поработи още. Всички те показват голям потенциал, но не навсякъде Вотан успява да го разгърне в целия му блясък.
Като цяло обаче останах изключително приятно изненадана и "Ангелите" разпалиха апетита ми за още от същото, така че с нетърпение чакам нови разкази!
Имах удоволствието да прочета новия му сборник малко по-рано, благодарение на поканата му да напиша анотация. Каквото имам да похваля, казала съм го в нея: "Ангелите" без криле бележи сериозна крачка нагоре в развитието на Вотан и дава заявка за много сериозно негово присъствие не само на жанровата сцена.
Но това е (все още) един сборник на междата във въпросната крачка нагоре; показва динамиката на преодоляването й и поради това ще смъкна една звездичка в оценката си: върху някои разкази е било редно да се поработи още. Всички те показват голям потенциал, но не навсякъде Вотан успява да го разгърне в целия му блясък.
Като цяло обаче останах изключително приятно изненадана и "Ангелите" разпалиха апетита ми за още от същото, така че с нетърпение чакам нови разкази!
January 9, 2018
Това щом и майка ми - дето освен Елиф Шафак друго не пипа - го прочете и каза: "Ей, най-накрая да поръчаш нещо свястно!", значи Валентин Попов наистина е надскочил всички вселенски/и жанрови/ граници. :) Сериозно - разказите са много хубави. Отново ме грабнаха с нежността и човечността в тях - основният елемент, покрай който е вплетена мистиката, фентъзито и хоръра. Особено любими ми станаха "Огнената бездна", "Колоездачката", "Последният човек" и "Дървото". Чудесно прекарани два дни с тази книга!
December 17, 2018
Това са двадесет и четири разказа, които изпълват цялата палитра на жанровата литература - стряскащ реализъм с и без магическа добавка към него; митична проза - родна и чужда; паранормален уестърн; градско и епично фентъзи; научна фантастика и фантастичен хорър; призрачни истории модерни или пропити с готиготически дух; исторически достоверен хорър (да знам, няма такова животно - прочетете) и други, много други. Авторът ще ви поведе на пътешествие из времето и пространството – от мрачното средновековие, до не по-светлото бъдеще, от дълбината на земните недра, до черния мрак на самотния космос, от приказната митология на редица народи, до студения пресметлив ум на социопата.
Не искам да се разпростирам поотделно върху всеки разказ, това би разтегнало ревюто до половината обем на самата книга. Искам само да кажа, че при цялото жанрово и стилово разнообразие в разказите на Вотан навсякъде присъства един образ. Образът на справедливостта. Но не онази удобно облегнала се на писани постулати. Не и другата, служеща на фригидни псевдоморални господадри. Говоря за една почти езическа справедливост – надарена с женска проницателност, лишена от зрение и въздаваща възмездие с мигновената категоричност на остро парче стомана. Тя не се промъква в произведенията с тихи стъпки като лайтмотив, а се надвесва над героите като Дамоклиев меч, орисана да стовари цялата си сила над главите им.
Никога не съм обичал сравненията (българският този, българският онзи...), но творчеството на Вотан винаги съм го свързвал с Дийн Кунц. Може би защто и двамата са се отдавали на една от най-неблагодарните, но благородни професии - работата с деца в неравностойно положение. И двамата са се отказали, когато са видяли грозната експлоатация на системата и това е станало основен виновник за изграждане на мирогледа им. За разлика от Кунц, който като популярен автор все пак налага определени спирачки на прозата си, Валентин си позволява да отиде до края, че даже и отвъд него.
Прочитът на тази книга ми отне много време. Много повече от колкото е отбелязано тук. Вал ми гласува доверието да съм тестов читател на разказите и сумарно книгата съм я чел двуцифрено число пъти. След което, когато вече я имах на хартия, беше нужно да се откъсна малко във времето, за да мога да и се насладя като обикновен читател. Това откъсване прерастна в близо година време.
Въпреки името ми на последната страница (присъствие което ме изпълва с задоволство и не съвсем безкористна гордост), повече от половината разкази нямаха никаква нужда от намесата ми. В тези които съм работил, Вал се е съобразил с голяма част от препоръките ми, а други е прескочил. Сега на трезва глава, съм благодарен и за приемането, и за отхвърлянето. Вальо е безкомпромисен към прозата си, дори повече от мен.
Не искам да се разпростирам поотделно върху всеки разказ, това би разтегнало ревюто до половината обем на самата книга. Искам само да кажа, че при цялото жанрово и стилово разнообразие в разказите на Вотан навсякъде присъства един образ. Образът на справедливостта. Но не онази удобно облегнала се на писани постулати. Не и другата, служеща на фригидни псевдоморални господадри. Говоря за една почти езическа справедливост – надарена с женска проницателност, лишена от зрение и въздаваща възмездие с мигновената категоричност на остро парче стомана. Тя не се промъква в произведенията с тихи стъпки като лайтмотив, а се надвесва над героите като Дамоклиев меч, орисана да стовари цялата си сила над главите им.
Никога не съм обичал сравненията (българският този, българският онзи...), но творчеството на Вотан винаги съм го свързвал с Дийн Кунц. Може би защто и двамата са се отдавали на една от най-неблагодарните, но благородни професии - работата с деца в неравностойно положение. И двамата са се отказали, когато са видяли грозната експлоатация на системата и това е станало основен виновник за изграждане на мирогледа им. За разлика от Кунц, който като популярен автор все пак налага определени спирачки на прозата си, Валентин си позволява да отиде до края, че даже и отвъд него.
Прочитът на тази книга ми отне много време. Много повече от колкото е отбелязано тук. Вал ми гласува доверието да съм тестов читател на разказите и сумарно книгата съм я чел двуцифрено число пъти. След което, когато вече я имах на хартия, беше нужно да се откъсна малко във времето, за да мога да и се насладя като обикновен читател. Това откъсване прерастна в близо година време.
Въпреки името ми на последната страница (присъствие което ме изпълва с задоволство и не съвсем безкористна гордост), повече от половината разкази нямаха никаква нужда от намесата ми. В тези които съм работил, Вал се е съобразил с голяма част от препоръките ми, а други е прескочил. Сега на трезва глава, съм благодарен и за приемането, и за отхвърлянето. Вальо е безкомпромисен към прозата си, дори повече от мен.
October 20, 2017
Имах огромното удоволствие да чета този сборник преди повечето хора, тъй като правих предпечатната подготовка. И смея да заявя, че Вал този път е надскочил себе си. Не че предните му сборници бяха лоши, но бяха някак си... смесени. Този е компактен, удря право в целта и те оставя без дъх, колкото и клиширано да звучи това. В „Ангелите нямат криле“ на практика няма слаб разказ. Заявявам го смело и безотговорно. Дори „любимият“ ми етно-сетинг, с който някои бастуни прекаляват в последно време (сериозно, няма ли кой да им спре финансирането????? Аман от простотии!), при Вотан е на място, там, където трябва, не щото това е модерно, щото трябва да източим някое левче от европрограми или щото трябва да зарибим тъпите баби да си купуват умирисани на цървули книжоци. Не. Вал Попов пише с български герои, защото иначе е невъзможно. При него сюжет, повествование, душевни терзания на героите са едно неделимо цяло, което въздейства дори на закоравял мизантроп като мен на първично ниво :) Излишно е да казвам, че зад книгата отново стои неуморимият Явор Цанев и неговата GAIANA, която продължава да натрива носовете на някакви самозвани перачници на пари, гръмко именуващи се „издателства“. Естествено, тази книга няма да може да бъде намерена в книжарниците, но вие, разбира се, прекрасно знаете, че само едно лично съобщение до автора ви дели от удоволствието да чете тази красота. Пишете му. Не се бавете. Повярвайте ми, струва си.
February 28, 2018
Чудесна книга, изпълнена с изключително разнообразие от сюжети, интригуващи герои и богат спектър от емоции! Фантастичното и митологичното се преплитат с реалното по страховито-очарователен начин, който не може да ви остави безразлични. Защото тук се е развихрила суперсилата на Валентин Попов като писател: той ще ви накара да чувствате с героите му, да виждате света през техните очи, да се страхувате, да се надявате... И всичко това в рамките на кратък разказ!
May 8, 2018
Куп мистериозни истории
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Свикнах да очаквам определени неща от Валентин Попов и ги получавам, всеки път с нови изненади. Дали ще е чрез „Пепел от мрак“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), „Нощта срещу ноември“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) или „Брод през световете“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), чувството на удовлетвореност се появява неусетно и ме изпълва изцяло. В „Ангелите нямат криле“ („Гаяна“, 2017) отново има великолепни истории, пропити от ужас, човещина и магия. Сякаш тези три стълба на човешкия разсъдък се вплитат един в друг и изграждат някакъв чудноват свят, в който обстоятелствата може да са по-скоро фантастични, но усещанията са съвсем действителни. Обичам да посещавам тази така разнородна реалност и да преживявам всеки един миг. Въображението ражда какво ли не, важното тук е да го изваеш и подредиш като картина на умел художник. Чудеса, изненади, терзания, настръхване – във всеки разказ прозира по едно човешко усещане. Кратки текстове, но изпълнени магия, магията на скритите реалности.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Свикнах да очаквам определени неща от Валентин Попов и ги получавам, всеки път с нови изненади. Дали ще е чрез „Пепел от мрак“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), „Нощта срещу ноември“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) или „Брод през световете“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), чувството на удовлетвореност се появява неусетно и ме изпълва изцяло. В „Ангелите нямат криле“ („Гаяна“, 2017) отново има великолепни истории, пропити от ужас, човещина и магия. Сякаш тези три стълба на човешкия разсъдък се вплитат един в друг и изграждат някакъв чудноват свят, в който обстоятелствата може да са по-скоро фантастични, но усещанията са съвсем действителни. Обичам да посещавам тази така разнородна реалност и да преживявам всеки един миг. Въображението ражда какво ли не, важното тук е да го изваеш и подредиш като картина на умел художник. Чудеса, изненади, терзания, настръхване – във всеки разказ прозира по едно човешко усещане. Кратки текстове, но изпълнени магия, магията на скритите реалности.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
January 27, 2018
Поредният силен сборник на Вал Попов. Този път се е получил тясно жанров(без разкази, които сякаш не им е мястото сред останалите, което се забелязваше в предишните книги на Вотан), с видим уклон към хоръра, което няма как да не ме радва. Странно, но на мен повече ми харесаха разказите които не са награждавани или вече публикувани на други места. При "лауреатите" - ту ми бяха леко недовършени, ту претупани, ту със засукан, високохудожествен (клонящ към претенция) изказ, който е нетипичен за автор като Вал Попов. В разказите, в които не е бил притискан от изискуем обем или не се е опитвал да пише префърцунено, за да се хареса на някое конкурсно жури, може да откриете истинския неподражаем, откровен Валентин Попов - Вотан, който не се бои да използва всякакви литературни средства, за да пресъздаде пред своите читатели идеите и темите които го вълнуват.
Няма да влизам в обстоен анализ за това, какво не ми е допаднало и в кои разкази, защото тези творби вече са си свършили работата - представили са името на автора в литературното пространство и дори са се харесали на не един и двама читатели. Ще спомена само един от разказите, който определено не ми хареса - "Девширме време". Опит за български исторически хорър, много хлъзгав жанр, към който ако не се подходи деликатно се получава - закачат се цървулите и бух у герана. Докато в друг от разказите, "Жадувано отмъщение", Вал е вкарал тънко и деликатно лек хорър и фентъзи мотив, запазвайки звученето на възраждането, в което се развива историята, то в "Девширме време" фантастичният елемент е самоцелен, грубо довнаден и като прибавим историческите неточности и фантастичните нелогизми, се е получило нещо, което предпочитам бързо да забравя.
Това беше единственият разказ който не ми хареса, а сега искам да обърна внимание тези истории, които успяха да ме впечатлят истински, защото нека си признаем - това е четвърти сборник на автора и очакванията трябва да са завишени. "Светлината на нощта", "Котки може", "Тотем", "Зелени котешки очи", "Жадувано отмъщение" - това са моите фаворити. Вярвам, че всеки читател, който се осмели да влезе в дебрите на мрачното въображение на Вотан, ще си намери история, която да го докосне.
Ще чакам следващите книги на автора, с пожелание да пише с по-малко компромиси и повече откровеност.
Няма да влизам в обстоен анализ за това, какво не ми е допаднало и в кои разкази, защото тези творби вече са си свършили работата - представили са името на автора в литературното пространство и дори са се харесали на не един и двама читатели. Ще спомена само един от разказите, който определено не ми хареса - "Девширме време". Опит за български исторически хорър, много хлъзгав жанр, към който ако не се подходи деликатно се получава - закачат се цървулите и бух у герана. Докато в друг от разказите, "Жадувано отмъщение", Вал е вкарал тънко и деликатно лек хорър и фентъзи мотив, запазвайки звученето на възраждането, в което се развива историята, то в "Девширме време" фантастичният елемент е самоцелен, грубо довнаден и като прибавим историческите неточности и фантастичните нелогизми, се е получило нещо, което предпочитам бързо да забравя.
Това беше единственият разказ който не ми хареса, а сега искам да обърна внимание тези истории, които успяха да ме впечатлят истински, защото нека си признаем - това е четвърти сборник на автора и очакванията трябва да са завишени. "Светлината на нощта", "Котки може", "Тотем", "Зелени котешки очи", "Жадувано отмъщение" - това са моите фаворити. Вярвам, че всеки читател, който се осмели да влезе в дебрите на мрачното въображение на Вотан, ще си намери история, която да го докосне.
Ще чакам следващите книги на автора, с пожелание да пише с по-малко компромиси и повече откровеност.
November 17, 2018
След сборниците посветени на хелоуински нощи, парчета изстинал мрак и пътеки между измеренията на не-реалността, в ръцете ви е последната компилация ужас, излязъл изпод перото – или клавиатурата на Валентин Попов – Вотан. И възторжената възходяща линия на качество, изразяващо се в пълноценност на героите, оригиналност на сюжетите и непредвидимост на туистовете, тук е повече от осезаема. Когато хорърът ти носи онова специфично задоволство от добре разказания и облечен в тежките лепкави дрехи на писъците страх човешки, ех…
Двадесет и четири ръце се протягат към сърцето ви, и го смачкват в хватката на безмълвния вик, онзи, който бива погълнат от векове атавистични инстинкти да не се навлече злото върху цялото племе. Ноктите на вашето унищожение могат да имат практически всякакъв източник – обсебените ви от нечисти сили собствени наследници, клошарите – пътешественици между измеренията, тотемните животни на един погубен древен народ, прокълнатата душа – предателка на своите или призрака на възмездието, ако и същият да е на заклет насилник, щото понякога справедливостта намира странни начини да достигне жертвите си.
Трупоядни таласъми, кръвожадни самодиви, острозъби русалки, човекоядни бебе-зомбита, немъртви вещици със задължителни зеленооки котки – изборът от средство за унищожение, или спасение, според гледната точка, е повече от богат. Спасителите в интерес на истината рядко идват навреме, ако въобще дойдат. Ако нещата започнат да стават неприятни до степен на гнусни с много крещене – вероятността да се подобрят вече не съществува. Независимо дали сте в дълбините на ада, в дивите джунгли на пропаднала държавица или някъде в бъдещето на подобие на планетата ни, изходът все така се мержелее толкова близък, а всъщност недостижим.
Богове, кралици, твърде жизнена природа или хора с прикрита зад маски безчовечност, а може и обратното – такива, които гордо я веят пред уж по-нисшите в ролята на жертви – можете да избирате своя палач, но не и да бягате от ролята на жертвен агнец. Толкова начини да умреш, да убиеш, да прегрешиш, да измамиш съдбата и нейната равновесна природа. Брилянтно описани пътешествия отвъд и встрани от живота, от смъртта, от реалността. Почти легенди, почти градски слухове, но някак звънящи вярно на вътрешното аз, знаещо най-добре къде страхът живее. Позволете си едно пътуване към себе си и всичко, от което някога в частица от душата си сте били поне за секунди в някой сън от ранни зори.
Двадесет и четири ръце се протягат към сърцето ви, и го смачкват в хватката на безмълвния вик, онзи, който бива погълнат от векове атавистични инстинкти да не се навлече злото върху цялото племе. Ноктите на вашето унищожение могат да имат практически всякакъв източник – обсебените ви от нечисти сили собствени наследници, клошарите – пътешественици между измеренията, тотемните животни на един погубен древен народ, прокълнатата душа – предателка на своите или призрака на възмездието, ако и същият да е на заклет насилник, щото понякога справедливостта намира странни начини да достигне жертвите си.
Трупоядни таласъми, кръвожадни самодиви, острозъби русалки, човекоядни бебе-зомбита, немъртви вещици със задължителни зеленооки котки – изборът от средство за унищожение, или спасение, според гледната точка, е повече от богат. Спасителите в интерес на истината рядко идват навреме, ако въобще дойдат. Ако нещата започнат да стават неприятни до степен на гнусни с много крещене – вероятността да се подобрят вече не съществува. Независимо дали сте в дълбините на ада, в дивите джунгли на пропаднала държавица или някъде в бъдещето на подобие на планетата ни, изходът все така се мержелее толкова близък, а всъщност недостижим.
Богове, кралици, твърде жизнена природа или хора с прикрита зад маски безчовечност, а може и обратното – такива, които гордо я веят пред уж по-нисшите в ролята на жертви – можете да избирате своя палач, но не и да бягате от ролята на жертвен агнец. Толкова начини да умреш, да убиеш, да прегрешиш, да измамиш съдбата и нейната равновесна природа. Брилянтно описани пътешествия отвъд и встрани от живота, от смъртта, от реалността. Почти легенди, почти градски слухове, но някак звънящи вярно на вътрешното аз, знаещо най-добре къде страхът живее. Позволете си едно пътуване към себе си и всичко, от което някога в частица от душата си сте били поне за секунди в някой сън от ранни зори.
November 8, 2017
Книжка в джобен формат с доволно-мрачно и мноооого барнато корично оформление. Три от историите вече бях чел в селекциите на Horror Writers Club Lazarus- Писъци и Вой, и в конкурсното томче на издателство "Гаяна" - ПО крилете на гарвана. Вал ме спечели с предговорите към разказите - фен съм на този похват, все пак читателят има една интерпретация на произведението, която може да се размине с тази на автора и ми е любопитно да надникна поне за малко в ума му. Единствената забележка - имаше тук там редакторско-коректорски бъгчета.
February 26, 2018
Въпреки че не съм ценител на хоръра, прочетох разказите на един дъх (по Коледа, което едва ли е най-подходящото време за тях, но изобщо не съжалявам :) Съвсем не е само ужасът, макар и той да е в изобилие, книгата е също така ценен урок по психология и културология.
February 28, 2018
Сигурно най-добрият сборник с разкази на Вал Попов досега. Могъща селекция, доста добри заглавия, за мен лично най-добър бе "Ритуалът". Сила!
March 25, 2018
Поредният страхотен сборник с разказа! Хваща те от началото и не те пуска до края! Любим разказ не мога да избера, всеки е интересен и заслужаващ да бъде прочетен!
Displaying 1 - 12 of 12 reviews