Panther in the Basement Quotes

“Мама каза:

— В дома има едно момиченце, сираче, казва се Хенриета. На пет-шест годинки. Цялата е в лунички. Изведнъж реши, че съм майка й, вика ми „мамо“, не на иврит, а на идиш. На всички разказва, че съм нейната майка, и аз не знам какво да правя. Дали да й обясня, че не съм й майка, че нейната майка е мъртва — но сърце не ми дава за втори път да я лиша от майка. Или пък да я оставя, да изчакам, докато порасне. Но пък тогава възниква проблем с другите деца, нали ще ме ревнуват?

Татко отвърна:

— Да, трудно е. От морална гледна точка. Във всеки от случаите някой ще страда. Ами помисли за моята книга — кой ще я чете? Че те всички са мъртви.”
― Amos Oz, Panther in the Basement

“And when she played the clarinet it was as though the music came not from the instrument but straight out of her body, only passing through the clarinet to pick up some sweetness and sadness, and taking you to a real, silent place where there is no enemy, no struggle, and where everything is free from shame and treachery and clear of thoughts of betrayal.”
― Amos Oz, Panther In The Basement

“И изведнъж ме прегърна, но не нежно, а страшно силно. В тъмното неволно го ударих с ръка по слепоочието и вместо очилата му пръстите ми напипаха сълзите му. Никога не бях виждал баща ми да плаче. Всъщност аз и тогава не го видях. Само лявата ми ръка го видя.”
― Amos Oz, Panther in the Basement

“Някой ден ще събера една чанта багаж и лично ще отида в Кентърбъри. Ще преровя старите телефонни указатели. Ще разпитам в църквите. Ще проверя в общинските архиви. Полицейски пристав №4479. Стивън Дънлоп, астматик, обича да клюкарства, розов и мек като памук Голиат. Самотен и нежен враг. Вярващ в пророците. Вярващ в знаците и чудесата. Ако по някакво чудо, Стивън, тази книга попадне в ръцете ти, моля те, обади ми се. Или поне ми прати пощенска картичка. С няколко реда на иврит или на английски, както предпочиташ.”
― Amos Oz, Panther in the Basement

“А междувременно смехът от другата страна на стената премина в пъшкане и стонове, няколко мига по-късно Ярдена също изстена. Последваха нови звуци и шепот. След това настана тишина. Измина доста време и от далечината проехтяха няколко изстрела с голям интервал между тях, сякаш и те самите вече се бяха уморили. После явно съм заспал.”
― Amos Oz, Panther in the Basement

“Понякога те потъваха в тиха носталгия за родните си места. Запяваха песни на непознат за нас език, после ни ги превеждаха в общ смисъл, за да узнаем и ние, че е имало едно време реки и ливади, гори и поля, сламени покривки и пеещи в мъглата звънчета. Защото в Йерусалим познавахме само безплодните стърнища, опърлени от лятната жега…”
― Amos Oz, Panther in the Basement

“- Ами ако германците дойдат да ни ни молят да им простим?
- Това е по-трудно – каза мама. – Ще трябва да почакат. Може би след много, много години. Може би ти ще им простиш. Аз обаче не мога.”
― Amos Oz, Panther in the Basement