“Понякога те потъваха в тиха носталгия за родните си места. Запяваха песни на непознат за нас език, после ни ги превеждаха в общ смисъл, за да узнаем и ние, че е имало едно време реки и ливади, гори и поля, сламени покривки и пеещи в мъглата звънчета. Защото в Йерусалим познавахме само безплодните стърнища, опърлени от лятната жега…”