Heaven and Hell Quotes

“The hours are numerous and the clock seldom measures the time that passes inside us, the real lifetime, and because of this many days can fit into a few hours, and vice versa, and numbers of years can be an imprecise measure of a man's lifetime, he who dies at forty has perhaps actually lived much longer than he who dies at ninety.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“He wants to accomplish something in life, learn languages, see the world, read a thousand books, he wants to discover whether there is any core, but sometimes it's hard to think and read when one is stiff and sore after a difficult fishing voyage, wet and cold after twelve hours' working in the meadows, when his thoughts can be so heavy that he can hardly lift them, then it's a long way to the core.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“...o Inferno é ter braços mas ninguém a quem abraçar.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Hell is having arms but no one to embrace.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Certains mots sont probablement aptes à changer le monde, ils ont le pouvoir de nous consoler et de sécher nos larmes. Certains mots sont des balles de fusil, d’autres des notes de violon. Certains sont capables de faire fondre la glace qui nous enserre le cœur et il est même possible de les dépêcher comme des cohortes de sauveteurs quand les jours sont contraires et que nous ne sommes peut-être ni vivants ni morts. (p. 74)”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Some poems take us places where no words reach, no thought, they take you up to the core itself, life stops for one moment and becomes beautiful, it becomes clear with regret and happiness. Some poems change the day, the night, your life. Some poems make you forget, forget the sadness, the hopelessness, you forget your waterproof, the frost comes to you, says, got you, and you're dead.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“La joie, le bonheur et la chaleur brûlante de l'amour forment la trinité qui fait de nous des hommes, celle qui justifie l'existence et lui donne plus de grandeur que la mort, cependant, elle n'offre pas plus d'abri que cela contre les vents venus du pôle.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“A könnyek jók, enyhülést hoznak, de mégsem elég jók. Nem lehet őket összefűzni, hogy aztán csillogó kötélként eresszük le őket a sötétség mélyére, és visszahúzzuk azokat, akik meghaltak, pedig élniük kellett volna.”
― Jón Kalman Stefánsson, Heaven and Hell

“...ezeknek a régi férfiaknak soha nem láttuk az állát, ha valamelyikük véletlenül megborotválta magát, olyan volt, mintha borzasztó baleset érte volna, lenyesték volna a személyisége egy darabját, már csak félig volt férfi.”
― Jón Kalman Stefánsson, Heaven and Hell

“...jó a kenyér, a vaj is jó, kávé nélkül pedig minden bizonnyal nem is lehet élni.”
― Jón Kalman Stefánsson, Heaven and Hell

“Ci sono parole che hanno il potere di cambiare il mondo, capaci di consolarci e di asciugare le nostre lacrime. Parole che sono palle di fucile, come altre sono note di violino. Ci sono parole che possono sciogliere il ghiaccio che ci stringe il cuore, e poi si possono anche inviare in aiuto come squadre di soccorso quando i giorni sono avversi e noi forse non siamo nè vivi né morti. Ma le parole da sole non bastano e finiamo a perderci nelle lande desolate della vita se non abbiamo nient'altro che una penna cui aggrapparci.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“A fiú elhallgat, szinte meg van rettenve, dühös magára, amiért ilyen könnyen kiszakította a szívét a helyéről, és feltárta egy ismeretlen nő előtt; ott hever, ni, a kinyújtott tenyerén, mint egy vak, nyivákoló macskakölyök.”
― Jón Kalman Stefánsson, Heaven and Hell

“… бурята с рев изтри целия пейзаж, всички посоки, небето, хоризонта, дори самото време…”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Очите са невидими ръце, които галят, опипват, докосват, чувстват.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“What are you, life? Perhaps the answer is found in the question, the wonder that is implicit in it. Does the light of life dwindle and turn to darkness as soon as we stop wondering, stop questioning, and take life like every other commonplace thing?”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Dio ti ha messo in petto un cuore buono e bello, ma purtroppo ha dimenticato di dargli una corazza.”
― Jón Kalman Stefánsson, Heaven and Hell

“Сладките неща често ни оставят тъжни накрая.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“...a vida humana é uma corrida constante contra a escuridão do mundo, a traição, a crueldade, a cobardia, uma corrida que tantas vezes parece desesperada, mas, ainda assim, corremos e, ao fazê-lo, a esperança sobrevive.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Néha a legnagyobb boldogság az alvás, hiszen biztonságban vagy, és a világ nem érhet el. Nyugodtan álmodhatsz kandiscukorról és napsütésről.”
― Jón Kalman Stefánsson, Heaven and Hell

“Némelyek olyan furcsák tudnak lenni, mintha az ördög harapott volna a seggükbe.”
― Jón Kalman Stefánsson, Heaven and Hell

“ليتنا نستطيع فقط أن نضيف شيئًا من السُّكر إلى الليل لنجعله حلوًا”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Небето никога не е трябвало да обяснява каквото и да било; то вие свод високо над главите ни, над живота ни, и е винаги еднакво отдалечено, не можем да го стигнем, дори ако се покатерим на покрив или планина, или се опитаме да го догоним с думи или превозни средства.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Дали чувствата на жените не са разположени по периферията и по-близо до кожата. Отколкото при мъжете? И понеже създават живот, дали не са някак по-чувствителни към това и към болката, която може да се измери единствено със сълзи, скръб и тъга?”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Едни са светли, други тъмни; април например е светла дума. Дните растат, тяхната светлина се забива като острие в тъмнината. Една сутрин се събуждаме и откриваме, че е дошъл дъждосвирецът; слънцето се е спуснало, тревата изниква изпод снега и става зелена, а върху нея се нареждат лодките; които са почивали дълга зима на брега и са сънували морето. Думата април е съчетание от светлина, птича песен и очакване. Април е най-лъчезарният месец.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Passiamo l'esistenza alla ricerca di una soluzione, di quacosa che ci consoli, che ci dia felicità e scacci tutti i mali. Alcuni intraprendono una strada lunga e ardua, e magari non trovano niente, a parte l'abbozzo di uno scopo, di una liberazione, o una forma di appagamento nella ricerca stessa, quanto a noi, ammiriamo nella loro perseveranza, ma ci è già abbastanza difficile accontentarci di esistere e prendiamo l'elisir invece di cercare, e continuiamo a chiederci qual è la via più breve per la felicità, e troviamo la risposta in Dio, nella scienza, nella grappa, nell'elisir che viene dalla Cina.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Peu de vestiges évoquent à présent en nous la lumière. Nous sommes nettement plus proches des ténèbres, nous ne sommes pour ainsi dire que ténèbres, tout ce qui nous reste, ce sont les souvenirs et aussi l’espoir qui s'est pourtant affadi, qui continue de pâlir et ressemblera bientôt à une étoile éteinte, à un bloc de roche lugubre. Pourtant, nous savons quelques petits riens à propos de la vie et quelques petits riens à propos de la mort : nous avons parcouru tout ce chemin pour te ravir et remuer le destin. (p.13)”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Ha meg akarsz győződni róla, milyen sokat árulnak el egy emberről a léptei, csak gyere ide hozzám, s rögtön megmondom, szeretlek-e.”
― Jón Kalman Stefánsson, Heaven and Hell

“Дойдох само за да върна книгата…”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Бард отмества вестника и двамата изваждат от торбите всичко това, заради което животът си струва – ако изключим, в техния случай, червените устни, мечтите и меката коса. Не може да сложиш червени устни в торбата и да ги отнесеш със себе си в рибарска хижа; няма как дори да си ги купиш, въпреки петте магазина в Мястото, който в най-доброто време навръх лятото предлагат такова разнообразие, че да ти се замае главата.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti

“Бард въздиша, хвърля поглед наляво, взира се в открития океан, дълбок и тъмен, но не мисли изобщо за края на света и вечния мраз, а за една тъмна дълга коса, разпиляна пред лицето – спомен от началото на януари, когато най-прекрасната ръка на света я отмести; тя се казва Сигрид, нещо потрепва в Бард, когато произнася името наум. Момчето следва погледа на своя приятел и също въздиша. Иска да постигне нещо в този живот – да научи език, да види света, да прочете хиляда книги; иска да се добере до същността, каквато и да е тя; иска да открие дали въобще има някаква същност – но понякога мисленето и четенето е непосилно, ако човек е изнурен от тежко гребане, прогизнал и премръзнал след дванайсет часа в открито море, тогава мислите така натежават, че човек едва ги повдига, тогава същността е далеч.”
― Jón Kalman Stefánsson, Himnaríki og helvíti