Дино Будзати

По случай стогодишнината от рождението на писателя, през 2006 г. Corriere della sera*, публикува поредица от материали в негова чест, в това число съставения от автобиографични цитати "речник" Будзати от А до Я. Ето няколко фрагмента.

*вестникът, в който е работил цял живот - разказват, че преди да изпадне в кома, точно преди смъртта си, заявил: "Ако сега главният Спадолини заръча да напиша една статия, дадено, правя го..."

А. Автопортрет
“Грозен съм. Сух, с масивен нос, ръждив глас, самовглъбен, никакъв дар за общуване, слаб успех при жените...”

* * *

“Заклет песимист съм. Този песимизъм у мен не е следствие от тъжни преживелици – просто винаги имам усещането, че предстои нещо печално и лошо. Особено ако съм в спокойно и тихо място, на село да речем, ме наляга чувството, че всеки момент ще се случи бедствие, знам ли, че например метеорит ще се стовари върху Земята и ще я разбие...”


З. Занаят
“Рисуването за мен не е хоби, а занаят – хоби е писането. Макар че да рисувам и да пиша за мен по същество е еднакво. И при двете преследвам една и съща цел – разказването на истории.”

К. Кафка
“Откакто започнах да пиша, Кафка е моето наказание. Не е имало разказ, роман или комедия, в които някой да не види сходства, следствия, подражания или направо безсрамни кражби от чешкия писател. Намирали са се и критици да изобличат неслучайните аналогии между нас дори когато съм пращал телеграма или съм си попълвал данъчната декларация.”

П. Писането
“Днес вече никой не умее да пише измислени истории. Всички са се хванали за детските си спомени и не дават да ги помръднеш от там.”

С. Смърт
“Няма живот без кошмара на смъртта, единствена реалност в лъскавото шапито на живота. Живеем в ужас от смъртта и с остаряването страхът става все по-свиреп. Но без него животът би бил пълна глупост.”


(Текстът на картинката отгоре гласи: "Може и Земята да се е уморила... и да се отпуска безсилна на коленете Божии.")

Т. Театърът
“Когато слушам да изпълняват написаното от мен, ако ще да става дума за превъзходни актьори, чувството е все едно ме разсъбличат посред улицата – почти срам. Има автори, които си умират от удоволствие от такова нещо. Мен обаче то ме дразни, тормози ме.”

Ф. Фантастичното
“Смятам, че причината за склонността ми към фантастичното, както всички склонности, се корени в детския опит... Най-ярките ми спомени са летните – когато от Милано ходех в Белуно, един доста северен край, където планините оказваха изключително въздействие върху мен. Естествено, допринесоха и възпитанието ми, и прочетените книги. Освен това вкъщи имаше една млада германка, която ни разказваше северни приказки, слабо познати в Италия. Като добавим и Хофман, и По...”



(Нарочно избрах три сходни картинки - заради лекотата и въображението, вдигнали тези зверища във въздуха :)