Менгюше

Моята баба Невена, на която съм кръстена, си отиде на Коледа. Беше на 91 години, от доста време в недобро здраве, но - както каза една моя приятелка за свекърва си - "очаквахме го, обаче ни завари неподготвени".

Баба Невена обичаше сладко и ми разправяше как в детството й нейният татко продавал шоколад и други сладости на сергия, и тя вечно изяждала някакви шоколадчета, дето не трябвало, и им вадела късметчетата. Татко й обичал да си пийва и да си пее, баба също нямаше нищо против по чашка ракийка на ден (сама си я вареше) и ако останалите вкъщи не бяхме такива немузикални, съм сигурна, че щеше да пее и да танцува.

Като е била млада, е била много хубава (на нея и на трите й не по-малко хубави сестри Мита, Симона и Гена викали Патичèтата), и нейните кандидати били склонни на лудости, за да й привлекат вниманието. Един например скочил в река Бебреш, но не успял да се убие, понеже било бая плитко.

За нея "либовник" беше думата за "любим", така че едно време без да иска току ме скандализираше с въпроса "Имаш ли си либовник?" Обръщението към мен най-често беше "мамо", понякога - "сине". Особено са ми скъпи. Тези дни вървя и си нареждам заклинанието за оздравяване, научено от нея: "Шайка-байка, баяла му майка." Веднъж научих един приятел лингвист на разни български думи, част от тях - бабини: "Буба лази, буба лази, Нева трàси." "Ееедадè" е възклицанието за смес от удивление и изненада с възмущение или недоволство, или несъгласие. Всички тези неща са в главата ми постоянно.

Дядо ми Ненчо й хвърлял букети през прозореца. Избягали заедно когато тя била на 18, той на 19 или 20. Когато тя била на 22, той починал. Мама е единствено дете и е наследила неговите сини очи и руса коса, приличат на скандинавци в тая част на рода.

Когато бях малка, баба имаше нечовешкото търпение да ми пее в тъмното "Паднала е Шар планина"* и една кокетна песен с припев "Очички черни, устни червени, вежди сключени, ангел красив..." Също така ми разправяше по ен пъти "Малечко Палечко", "Червената шапчица" и още няколко други репертоарни приказки. Имаше и една импровизирана, в която ме открадват циганите и тя ме открива в неизвестен катун след много приключения.

Винаги носеше леки роклички на цветенца или геометрични фигурки, беше и от поколението на комбинезона. Вечно предлагаше да ми подари някой неизползван, заделен "за нов" комбинезон. Като си отпътуваше на село, където гледаше градинка през пролетта, лятото и есента, обличаше част от роклите една върху друга заедно с няколко блузки и подобни, на пластове като луковица.

Баба ми Невена абсолютно никога не спираше да шета, работи, плете, чете и изобщо да прави нещо.

Като бях малка, пък и не толкова, и видеше, че съм с нещо, плетено от нея, с доволна, предвкусваща отговора усмивка, питаше: "Кой ти го е плело това?"

Баба беше веселяк. Ние не й бяхме на нивото, това е истината. Имаше чувство за хумор, знаеше да се пошегува, според силите и случая. Когато вече беше на легло и не съвсем добре, понякога й правех физиономии за по-смешно (когато не отсъствах - отсъствието ми беше в по-голямата част от времето напоследък). И накрая й се плезех. Тогава тя също ми се плезеше.

Много обичаше един вид обеци ("менгюше" са обеците на нейния диалект, а "преоротя" ми е любимата дума, то е като да си изкажеш важните неща с някого, да се наговориш, да си направиш спявка... също много обичам "От са плескаш?", което значи "Що се излагаш?" и "Да ти изам бузетата!"), на които в детството ми викахме "треперушки". С едно вечно дрънкащо назъбено колелце, някой сеща ли се? Търся такива, за да си ги слагам от време на време и да мисля за нея.

Бог да прости баба Невена (6 юли 1922, Скравена - 25 декември 2013, София).


*Песента за Шар планина се намира в различни версии, както си прилича на народна песен. Нашата разказваше как Шар планина пада и затиска трима юнаци. Единият я увещава да го пусне, защото иначе майка му ще жали за него. Вторият - защото има сестра. Третият - либе. Последният куплет (не е ясно дали отговаря планината или някакъв всевиждащ разказвач) гласи, че майката жали, дорде е жива, сестрата жали седем годин, а "либе жали, либе жали ден до пладне, хайде ле, а след пладне, а след пладне - кой му падне".

ПП. Моля ви, който може и иска: ако минете покрай църква, запалете свещичка за баба ми Невена.