Radi Radev's Blog, page 6
August 24, 2014
Рецензия на "Срещи с животни" от Джералд Даръл
Убеден съм, че всеки човек по някое време е отглеждал куче, коте, папагали или гълъби. Лично аз бих се отнесъл с леко подозрение към хора, които имат за домашен любимец змия или пираня.
За Джералд Даръл обаче не важат никакви ограничения и той счита земното кълбо за едно гигантско кътче от Рая. В "Срещи с животни" са описани близките контакти на Даръл с всевъзможни твари - такива за които сте чували, а също и животни за чието съществуване изобщо не сте подозирали.
Писателят за пореден път демонстрира своята умела еквилибристика с езика:
"- Я се погледнете бе - дереше се той язвително. - Вижте се на какво приличате... Толкова малко мозък имате в тиквите си, че не стига и за гъста супа за дървеница..."
Възможно е някои от посетителите на моя блог да са чели "Гончетата на Бафут". В "Себастиан" от "Срещи с животни", писателят-зоолог отново описва по автентичен и неподражаем начин колоритните характер, думи и приключения на необикновена личност, не по-малко своеобразна от Фона на Бафут.
Симпатия предизвиква и черноухата мармозетка Павло, която живее осем години в дома на Даръл:
"... в къщата си все едно имахме леприкон: никой не знаеше какво ще се случи в следващия миг."
Впрочем в тази книга можете да прочетете описания на всякакви екзотични животни - птици носорози, гигантски бананояди, сцинкови гущери, якани, райски птици и много други причудливи създания. Има и цяла глава посветена на животинските ухажвания. От кървавите флиртове на тигрите, през любовните закачки на сладководните костенурки, привърженици на школата "бий ги да те обичат", та чак до хипнотичните свалки на определен вид паяци, при които мъжкият омотава женската в буквалния смисъл на думата.
http://radiradev.blogspot.com/2014/08...
За Джералд Даръл обаче не важат никакви ограничения и той счита земното кълбо за едно гигантско кътче от Рая. В "Срещи с животни" са описани близките контакти на Даръл с всевъзможни твари - такива за които сте чували, а също и животни за чието съществуване изобщо не сте подозирали.
Писателят за пореден път демонстрира своята умела еквилибристика с езика:
"- Я се погледнете бе - дереше се той язвително. - Вижте се на какво приличате... Толкова малко мозък имате в тиквите си, че не стига и за гъста супа за дървеница..."
Възможно е някои от посетителите на моя блог да са чели "Гончетата на Бафут". В "Себастиан" от "Срещи с животни", писателят-зоолог отново описва по автентичен и неподражаем начин колоритните характер, думи и приключения на необикновена личност, не по-малко своеобразна от Фона на Бафут.
Симпатия предизвиква и черноухата мармозетка Павло, която живее осем години в дома на Даръл:
"... в къщата си все едно имахме леприкон: никой не знаеше какво ще се случи в следващия миг."
Впрочем в тази книга можете да прочетете описания на всякакви екзотични животни - птици носорози, гигантски бананояди, сцинкови гущери, якани, райски птици и много други причудливи създания. Има и цяла глава посветена на животинските ухажвания. От кървавите флиртове на тигрите, през любовните закачки на сладководните костенурки, привърженици на школата "бий ги да те обичат", та чак до хипнотичните свалки на определен вид паяци, при които мъжкият омотава женската в буквалния смисъл на думата.
http://radiradev.blogspot.com/2014/08...
August 19, 2014
Похитителят на мълнии - Рик Риърдън
Винаги личи дали един автор искрено се е забавлявал, докато пише определена книга. Рик Риърдън е вложил цялото си чувство за хумор, когато е творил "Похитителят на мълнии". И затова няма начин неговите читатели да не се усмихват.
Пърси Джаксън има сериозни проблеми с подчинението и оценките си в училище. Освен това притежава СДВ - Синдром на Дефицит на Вниманието и дислексия. По-късно се оказва, че това всъщност не са недостатъци, а по-скоро качества присъщи на всеки полубог.
"Похитителят на мълнии" е едно приятно градско фентъзи базирано на гръцката митология. През по-голямата част от времето обикновените хора почти не виждат полубоговете и митичните същества живеещи редом с тях. Освен когато се сблъскват в сериозни битки.
Авторът притежава неконвенционален хумор.
http://radiradev.blogspot.com/2014/01...
Пърси Джаксън има сериозни проблеми с подчинението и оценките си в училище. Освен това притежава СДВ - Синдром на Дефицит на Вниманието и дислексия. По-късно се оказва, че това всъщност не са недостатъци, а по-скоро качества присъщи на всеки полубог.
"Похитителят на мълнии" е едно приятно градско фентъзи базирано на гръцката митология. През по-голямата част от времето обикновените хора почти не виждат полубоговете и митичните същества живеещи редом с тях. Освен когато се сблъскват в сериозни битки.
Авторът притежава неконвенционален хумор.
http://radiradev.blogspot.com/2014/01...
August 10, 2014
Рецензия на "Рейн-сан: Гробище за спомени" от Бари Айслър
"Правителството, корпорациите, якудза - всички те са различни крайници на едно и също тяло."
За един млад човек, оживял във войната на САЩ с Виетнам това страшно тяло на корупцията е непознато.
Но Рейн се научава в тази война само да убива, и когато се озовава в цивилния живот не знае как да си изкарва прехраната.
Неговият полуазиатски произход привлича погледа на ЦРУ, на корумпираните чиновници, които се занимават с най-долната дейност - да подкупват японски служители на всички правителствени нива, за да печелят американски компании обществени поръчки. Какви пари се разиграват в тази мръсна игра не се знае, но щом ЦРУ се занимава с доставка на подкупите, а всеки провал е равен на смърт, може само да се гадае за точната сума.
Рейн е млад, неориентиран и в началото приема пренасянето на сакове като честен начин за препитание. Войната е приключила, той е убивал, но в неговите спомени тези убийства са били нормални, защото са се случили в открити боеве.
Ситуацията в Япония обаче е коренно различна, срещу него са силни безжалостни килъри, опитни мафиоти. Младият човек не иска да умножава своите спомени за гробове, но когато се касае до неговото оцеляване, а по-късно и за съдбата на Саяка, той възобновява хищническия си инстинкт за оцеляване - ако не убиеш, ще бъдеш убит.
http://radiradev.blogspot.com/2014/08...
За един млад човек, оживял във войната на САЩ с Виетнам това страшно тяло на корупцията е непознато.
Но Рейн се научава в тази война само да убива, и когато се озовава в цивилния живот не знае как да си изкарва прехраната.
Неговият полуазиатски произход привлича погледа на ЦРУ, на корумпираните чиновници, които се занимават с най-долната дейност - да подкупват японски служители на всички правителствени нива, за да печелят американски компании обществени поръчки. Какви пари се разиграват в тази мръсна игра не се знае, но щом ЦРУ се занимава с доставка на подкупите, а всеки провал е равен на смърт, може само да се гадае за точната сума.
Рейн е млад, неориентиран и в началото приема пренасянето на сакове като честен начин за препитание. Войната е приключила, той е убивал, но в неговите спомени тези убийства са били нормални, защото са се случили в открити боеве.
Ситуацията в Япония обаче е коренно различна, срещу него са силни безжалостни килъри, опитни мафиоти. Младият човек не иска да умножава своите спомени за гробове, но когато се касае до неговото оцеляване, а по-късно и за съдбата на Саяка, той възобновява хищническия си инстинкт за оцеляване - ако не убиеш, ще бъдеш убит.
http://radiradev.blogspot.com/2014/08...
August 8, 2014
Смъртоносна опасност - Джим Бъчър
В тази част от поредицата "Досиетата на Дрезден" Хари си има нов боен другар. Неговото име е Майкъл. Той е добър, честен, праведен и донякъде педантичен паладин. Освен това притежава меч, който се казва Аморакус и в острието му има пирон от Светият Кръст. Понякога на Майкъл му казват Божият юмрук. Мисля, че алюзията с архангел Михаил е очевидна.
Духът Боб се появява само на няколко страници от книгата. Неговите думи са все така свежи, умозрителни и понякога леко критични към Дрезден. Отново ми допадна доброто чувство за хумор на Джим Бъчър. Хари зададе въпрос, а Боб в същия момент беше леко сърдит и лаконично отговори: "Si, мем-сахиб."
Призраците в Чикаго са се развихрили и Хари и Майкъл трябва да ги унищожат. Дори да става въпрос за битка в родилно отделение пълно с бебета. Естествено Дрезден успява да спаси всички невинни животи в болницата, но за съжаление го арестуват.
Впрочем Хари винаги запазва самообладание и освен това успява да бъде язвителен, независимо колко страшни и необикновени създания стоят пред него:
„ – Добре. – казах аз. – Не знам за истинския ви вид, но от тежестта на егото ви земята е на път да се продъни.”
Хари е преследван в реалния свят и в Небивалото от своята ужасяваща кръстница. На всичко отгоре Бианка и нейните подчинени вампири го канят на събитие като представител на Белия Съвет. Дрезден подозира, че това е конспирация. Новата му приятелка обаче настоява да отидат двамата.
В "Смъртоносна опасност" има най-много битки и напрегнато действие от всички досега излезли книги на поредицата "Досиетата на Дрезден". Джим Бъчър отново успява да ни демонстрира своите свръхестествени познания за талисмани, амулети, енергийни магии и вълшебства с думи.
Впрочем като стана въпрос за слова, бих желал да ви демонстрирам защо книгите на Бъчър се продават в милионни тиражи в САЩ, поне девет години преди да стане популярен в България чрез сериала за Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден:
„Но мога да кажа следното: някои думи имат мощ, която няма нищо общо със свръхестествените сили. Те отекват в сърцето и ума, остават да живеят дълго след като звукът от произнасянето им отдавна е заглъхнал. Те притежават сила и тя си е съвсем истинска.”
Не ядосвайте магьосника. Хари е страховит, дори когато е само по боксерки на жълти патенца. Освен това се оказа, че освен прочутото Fuego!, Дрезден владее и по-мощно заклинание: Pyrofuego!
Не ядосвайте магьосника. И никога не закачайте приятелката му.
http://radiradev.blogspot.com/2014/08...
Духът Боб се появява само на няколко страници от книгата. Неговите думи са все така свежи, умозрителни и понякога леко критични към Дрезден. Отново ми допадна доброто чувство за хумор на Джим Бъчър. Хари зададе въпрос, а Боб в същия момент беше леко сърдит и лаконично отговори: "Si, мем-сахиб."
Призраците в Чикаго са се развихрили и Хари и Майкъл трябва да ги унищожат. Дори да става въпрос за битка в родилно отделение пълно с бебета. Естествено Дрезден успява да спаси всички невинни животи в болницата, но за съжаление го арестуват.
Впрочем Хари винаги запазва самообладание и освен това успява да бъде язвителен, независимо колко страшни и необикновени създания стоят пред него:
„ – Добре. – казах аз. – Не знам за истинския ви вид, но от тежестта на егото ви земята е на път да се продъни.”
Хари е преследван в реалния свят и в Небивалото от своята ужасяваща кръстница. На всичко отгоре Бианка и нейните подчинени вампири го канят на събитие като представител на Белия Съвет. Дрезден подозира, че това е конспирация. Новата му приятелка обаче настоява да отидат двамата.
В "Смъртоносна опасност" има най-много битки и напрегнато действие от всички досега излезли книги на поредицата "Досиетата на Дрезден". Джим Бъчър отново успява да ни демонстрира своите свръхестествени познания за талисмани, амулети, енергийни магии и вълшебства с думи.
Впрочем като стана въпрос за слова, бих желал да ви демонстрирам защо книгите на Бъчър се продават в милионни тиражи в САЩ, поне девет години преди да стане популярен в България чрез сериала за Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден:
„Но мога да кажа следното: някои думи имат мощ, която няма нищо общо със свръхестествените сили. Те отекват в сърцето и ума, остават да живеят дълго след като звукът от произнасянето им отдавна е заглъхнал. Те притежават сила и тя си е съвсем истинска.”
Не ядосвайте магьосника. Хари е страховит, дори когато е само по боксерки на жълти патенца. Освен това се оказа, че освен прочутото Fuego!, Дрезден владее и по-мощно заклинание: Pyrofuego!
Не ядосвайте магьосника. И никога не закачайте приятелката му.
http://radiradev.blogspot.com/2014/08...
August 2, 2014
Мъглите на Авалон - Марион Зимър Брадли
Стилът на Марион Зимър Брадли по изтънченост и елегантност наподобява този на Нанси Спринджър. От друга страна в "Мъглите на Авалон" има доста еротика. В края на статията ще ви предложа цитат, който ще изненада не само читателите на моя блог, но и поклонниците на епоса за крал Артур.
Голяма част от имената на героите са изписани от авторката в техния уелски вариант. Примерно Гуенхвифар е Гуиневир, а Ланселет - сър Ланселот Езерни.
Романът разглежда в дълбочина как християнството измества езичеството в Британия и с това донякъде ми заприлича на филма "Мерлин" (продукцията на Холмарк) със Сам Нийл в главната роля. Без съмнение "Мъглите на Авалон" е вдъхновена от най-известната книга посветена на Артуровия епос, а именно - "Смърта на Артур" писана от рицаря сър Томас Малори. Романът на Брадли започва със следния цитат:
"Вълшебницата Моргана изпратили да учи в манастир и там тя придобила тъй много знания, че се прославила като изкусна гадателка..."
Томас Малори, "Смъртта на Артур", прев. М. Ранкова
http://radiradev.blogspot.com/2014/07...
Голяма част от имената на героите са изписани от авторката в техния уелски вариант. Примерно Гуенхвифар е Гуиневир, а Ланселет - сър Ланселот Езерни.
Романът разглежда в дълбочина как християнството измества езичеството в Британия и с това донякъде ми заприлича на филма "Мерлин" (продукцията на Холмарк) със Сам Нийл в главната роля. Без съмнение "Мъглите на Авалон" е вдъхновена от най-известната книга посветена на Артуровия епос, а именно - "Смърта на Артур" писана от рицаря сър Томас Малори. Романът на Брадли започва със следния цитат:
"Вълшебницата Моргана изпратили да учи в манастир и там тя придобила тъй много знания, че се прославила като изкусна гадателка..."
Томас Малори, "Смъртта на Артур", прев. М. Ранкова
http://radiradev.blogspot.com/2014/07...
July 29, 2014
Рецензия на „Войната на буквите“ от Людмила Филипова
В настоящите години, когато все повече от младите българи отиват в чужбина и децата на някои от тях дори не научават български език, когато в България остават възрастните, а те бавно умират, 90 процента от нас си задават въпроса:
"Умира ли България, ще изчезне ли българският език?"
Със своята книга Людмила Филипова отговаря, че народ, който с много дух и кръв е изградил своята родина, който е вписал своята азбука по скали, по камъни и дървета, не умира, не изчезва. Българската държава като птицата Феникс се възражда от пепелта, заживява, разцъфтява. Когато четях „Войната на буквите“ изпитвах възхищение и гордост от делата на нашите прадеди. Преклонение трябва да ни изпълва от волята и прозренията на Борис и Симеон, които са не само царе на България, но предопределят нейното бъдеще и оцеляване, убедени, че само собствена писменост ще съхрани българския народ. Че каквито и превратности да настъпят държавата ще се възроди, защото родните букви са кръвта и духът на един народ. Каква саможертва се иска от Борис I, който ослепява собствения си син, за да прогледне духовно народът?! Какъв ум е притежавал Симеон, за да изпрати сина си да учи в Магнаурската школа, не само за да изучи гръцките науки, но и за да усвои характера, маниерите, хитростите на най-опасния враг на България?!
Не само умът и волята на царете, но и хиляди обикновени българи и славяни се включват саможертвено да запазят и разпространяват славянобългарската азбука, срещу която се възправя не само триезичната ерес, но и Ромейската държава, и католическата империя и немското духовенство.
Над всички защитници на българската азбука се възправя образът на княз Баян, който жертва любовта си, разкоша, в който би могъл да живее, но дори и живота си. Славни борци са българите, защото при подготовката за война те са добивали не само бойни умения, но са учели наизуст и "Азбучната молитва", рисувайки всяка една буква с движения на меча.
http://radiradev.blogspot.com/2014/07...
"Умира ли България, ще изчезне ли българският език?"
Със своята книга Людмила Филипова отговаря, че народ, който с много дух и кръв е изградил своята родина, който е вписал своята азбука по скали, по камъни и дървета, не умира, не изчезва. Българската държава като птицата Феникс се възражда от пепелта, заживява, разцъфтява. Когато четях „Войната на буквите“ изпитвах възхищение и гордост от делата на нашите прадеди. Преклонение трябва да ни изпълва от волята и прозренията на Борис и Симеон, които са не само царе на България, но предопределят нейното бъдеще и оцеляване, убедени, че само собствена писменост ще съхрани българския народ. Че каквито и превратности да настъпят държавата ще се възроди, защото родните букви са кръвта и духът на един народ. Каква саможертва се иска от Борис I, който ослепява собствения си син, за да прогледне духовно народът?! Какъв ум е притежавал Симеон, за да изпрати сина си да учи в Магнаурската школа, не само за да изучи гръцките науки, но и за да усвои характера, маниерите, хитростите на най-опасния враг на България?!
Не само умът и волята на царете, но и хиляди обикновени българи и славяни се включват саможертвено да запазят и разпространяват славянобългарската азбука, срещу която се възправя не само триезичната ерес, но и Ромейската държава, и католическата империя и немското духовенство.
Над всички защитници на българската азбука се възправя образът на княз Баян, който жертва любовта си, разкоша, в който би могъл да живее, но дори и живота си. Славни борци са българите, защото при подготовката за война те са добивали не само бойни умения, но са учели наизуст и "Азбучната молитва", рисувайки всяка една буква с движения на меча.
http://radiradev.blogspot.com/2014/07...
July 20, 2014
Рецензия на „Спасяването на света и други екстремни спортове” от Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън e един от най-известните писатели на криминални романи. Но със своята поредица "Максимум Райд" авторът навлиза в областта на научната фантастика, следвайки традициите на автори като Робер Мерл, Иван Ефремов и Филип Хосе Фармър.
Впрочем истинско удоволствие е да се четат редове, писани от явен фен на любимия жанр:
"Звучеше като Арнолд в "Терминаторът".
http://radiradev.blogspot.com/2014/07...
Впрочем истинско удоволствие е да се четат редове, писани от явен фен на любимия жанр:
"Звучеше като Арнолд в "Терминаторът".
http://radiradev.blogspot.com/2014/07...
July 15, 2014
Синът на Нептун - Рик Риърдън
Древногръцкият мит за пленяването на Смъртта е много привлекателен за англоезичните автори. Първото произведение на тази тема, което ми направи сериозно впечатление бе разказа "Черната царица" от Каролайн Чери, публикуван в сп. "Върколак".
При Рик Риърдън нещата винаги са много по-различни и по-цветни. Възможно е "Синът на Нептун" да ви заприлича на огромен лунапарк с всевъзможни атракции.
В началото на книгата Пърси Джаксън е преследван от две горгони. По време на бягството си стига до бивака на римляните и там отблъсква чудовищата с помощта на Франк и Хейзъл.
За мен бе удоволствие, че освен речник в книгата има и карта на лагер „Юпитер”.
http://radiradev.blogspot.com/2014/07...
При Рик Риърдън нещата винаги са много по-различни и по-цветни. Възможно е "Синът на Нептун" да ви заприлича на огромен лунапарк с всевъзможни атракции.
В началото на книгата Пърси Джаксън е преследван от две горгони. По време на бягството си стига до бивака на римляните и там отблъсква чудовищата с помощта на Франк и Хейзъл.
За мен бе удоволствие, че освен речник в книгата има и карта на лагер „Юпитер”.
http://radiradev.blogspot.com/2014/07...
July 8, 2014
Джъстин Бийбър: Първата крачка към славата
Талантът е дар от Бога. А Джъстин Бийбър се ражда не само с талант, но и на правилното място в точното време. Музикалната му дарба проличава още, когато е на 9-10 години. Най-хубавото за него е, че живее и при прекрасни хора.
Родителите му са разведени, но умеят да покажат своята обич. А от дядо си приема девиза:
"Търси хубавото."
Да търсиш и живееш с хубавото в хората, в природата, да приемеш, че дори училището е хубаво нещо, това е гаранция, че ще живееш щастливо. Цялото семейство има усет към музиката и не пречат на Джъстин, когато проявява своето чувство за ритъм.
http://radiradev.blogspot.com/2014/07...
Родителите му са разведени, но умеят да покажат своята обич. А от дядо си приема девиза:
"Търси хубавото."
Да търсиш и живееш с хубавото в хората, в природата, да приемеш, че дори училището е хубаво нещо, това е гаранция, че ще живееш щастливо. Цялото семейство има усет към музиката и не пречат на Джъстин, когато проявява своето чувство за ритъм.
http://radiradev.blogspot.com/2014/07...
July 1, 2014
Императорът на тръните - Марк Лорънс
Чели ли сте лириката на Едгар Алан По или на Стивън Крейн? Марк Лорънс видимо се е учил от тях и творбите му наподобяват бели стихове в жанр "дарк фентъзи".
В началото на тази книга може да ви се стори, че Хонорий Йорг Анкрат е склонен повече да философства и е станал по-миролюбив. Ще сгрешите. Йорги никога не е бил по-свиреп и ужасяващ:
"- Скъпа госпожо, избих ги всичките, от детето до старицата, а когато приключих, изтъпих три брадви, докато разчленя труповете им. Аз съм Йорг от Анкрат. Аз изгорих десет хиляди в Гелет и бройката не ми се стори голяма."
http://radiradev.blogspot.com/2014/06...
В началото на тази книга може да ви се стори, че Хонорий Йорг Анкрат е склонен повече да философства и е станал по-миролюбив. Ще сгрешите. Йорги никога не е бил по-свиреп и ужасяващ:
"- Скъпа госпожо, избих ги всичките, от детето до старицата, а когато приключих, изтъпих три брадви, докато разчленя труповете им. Аз съм Йорг от Анкрат. Аз изгорих десет хиляди в Гелет и бройката не ми се стори голяма."
http://radiradev.blogspot.com/2014/06...
