Radi Radev's Blog
November 15, 2019
Анонс: Осмият Копнеж за растящо (и пораснало) творчество тече до 31 декември
http://radiradev.blogspot.com/2019/11...
Общността на Човешката библиотека, творчески клуб „Светлини сред
сенките“ и Ателие за българска детска литература „Горната земя“ канят
всички, без ограничения във възрастта, да участват в осмия ежегоден
Копнеж за растящо творчество
Общността на Човешката библиотека, творчески клуб „Светлини сред
сенките“ и Ателие за българска детска литература „Горната земя“ канят
всички, без ограничения във възрастта, да участват в осмия ежегоден
Копнеж за растящо творчество
October 14, 2019
Ревю на "Кървави книги 6" от Клайв Баркър
Цялото ревю можете да прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.com/2019/09...
Ако Стивън Кинг представлява Реда в литературата на ужаса, то Клайв Баркър олицетворява Хаоса. Имам предвид, че при Кинг атмосферата и развитието на героите могат да отнемат по-голямата част от книгата, а действието да се прояви главоломно едва накрая ("Гробище за домашни любимци). Докато при Баркър всичко се движи от самото начало и то по зашеметяващ начин.
Още щом отворих "Кървави книги 6" и прочетох няколко страници от първия разказ "Последната илюзия" се сетих, че съм гледал филм с подобен сюжет и, че негов сценарист е Клайв Баркър. Беше толкова отдавна. Самият филм се разпространяваше на видеокасети под заглавие "Магьосникът" (докато заглавието на екранизацията е "Lord of illusions").
Цялото ревю можете да прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.com/2019/09...
Кървави книги: том 6
http://radiradev.blogspot.com/2019/09...
Ако Стивън Кинг представлява Реда в литературата на ужаса, то Клайв Баркър олицетворява Хаоса. Имам предвид, че при Кинг атмосферата и развитието на героите могат да отнемат по-голямата част от книгата, а действието да се прояви главоломно едва накрая ("Гробище за домашни любимци). Докато при Баркър всичко се движи от самото начало и то по зашеметяващ начин.
Още щом отворих "Кървави книги 6" и прочетох няколко страници от първия разказ "Последната илюзия" се сетих, че съм гледал филм с подобен сюжет и, че негов сценарист е Клайв Баркър. Беше толкова отдавна. Самият филм се разпространяваше на видеокасети под заглавие "Магьосникът" (докато заглавието на екранизацията е "Lord of illusions").
Цялото ревю можете да прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.com/2019/09...
Кървави книги: том 6
Ревю на "Метачовекът" от Дийпак Чопра
Цялото ревю можете да прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.com/2019/09...
Тази книга ни учи да гледаме отвъд собствените си нагласи и разбирания. Гръцката дума мета означава "отвъд", над, извън нещо.
Казано с ерудирания стил на автора:
"... Можете да започнете да изживявате себе си напълно без гняв, дори ако демонстрирате такъв."
Нашите шопи са го казали доста по-простичко:
"Оти да се косим, като че ми мине."
Дийпак Чопра ни запознава с мислите и разсъжденията на световноизвестни личности като психолога Ейбръхам Малоу, поета Уилям Блейк, физика Вернер Хайзенберг и много други.
За читателите ще бъде интересен тестът за преценяване на т. нар. недуални изживявания (по-висши състояния на съзнание). Той се нарича въпросник NETI и е създаден от Джон Астин и Дейвид А. Бътлейн. Самия тест се използва предимно от психолози, но и за обикновения човек ще бъде интересно да го попълни. И въз основа на резултатите да определи до колко изпитва метачовешко съзнаване.
Цялото ревю можете да прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.com/2019/09...
Метачовекът: Освободи своя безкраен потенциал!
http://radiradev.blogspot.com/2019/09...
Тази книга ни учи да гледаме отвъд собствените си нагласи и разбирания. Гръцката дума мета означава "отвъд", над, извън нещо.
Казано с ерудирания стил на автора:
"... Можете да започнете да изживявате себе си напълно без гняв, дори ако демонстрирате такъв."
Нашите шопи са го казали доста по-простичко:
"Оти да се косим, като че ми мине."
Дийпак Чопра ни запознава с мислите и разсъжденията на световноизвестни личности като психолога Ейбръхам Малоу, поета Уилям Блейк, физика Вернер Хайзенберг и много други.
За читателите ще бъде интересен тестът за преценяване на т. нар. недуални изживявания (по-висши състояния на съзнание). Той се нарича въпросник NETI и е създаден от Джон Астин и Дейвид А. Бътлейн. Самия тест се използва предимно от психолози, но и за обикновения човек ще бъде интересно да го попълни. И въз основа на резултатите да определи до колко изпитва метачовешко съзнаване.
Цялото ревю можете да прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.com/2019/09...
Метачовекът: Освободи своя безкраен потенциал!
August 3, 2019
Ревю на "Питайте Джийвс" от П. Г. Удхаус
Цялото ревю можете да прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.com/2019/07...
Преди доста години започнах да чета книгите на Тери Пратчет. На гърба на кориците им бе упоменато, че влияние върху неговото писане е оказал някой си П. Г. Удхаус. Започнах да търся книги на Удхаус и досега съм чел поне десет. По мое мнение най-смешна е "Стрихнин в супата".
По-късно по телевизията излъчиха сериал за приключенията на Джийвс и на Бъртрам Устър. Джийвс бе изигран от Стивън Фрай, а Бърти Устър - от Хю Лори. В момента актьорът Джеймс Хю Калъм Лори е много популярен тъй като, както повечето телемани знаят, той е живото превъплъщение на доктор Хаус.
Между другото, още на вътрешната част на корицата на "Питайте Джийвс" можете да прочетете няколко изречения за творчеството на П. Г. Удхаус от човекът претворил Джийвс на телевизионния екран, а именно - Стивън Фрай.
Цялото ревю можете да прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.com/2019/07...
Питайте Джийвс: разкази за Бърти Устър и други търтеи
http://radiradev.blogspot.com/2019/07...
Преди доста години започнах да чета книгите на Тери Пратчет. На гърба на кориците им бе упоменато, че влияние върху неговото писане е оказал някой си П. Г. Удхаус. Започнах да търся книги на Удхаус и досега съм чел поне десет. По мое мнение най-смешна е "Стрихнин в супата".
По-късно по телевизията излъчиха сериал за приключенията на Джийвс и на Бъртрам Устър. Джийвс бе изигран от Стивън Фрай, а Бърти Устър - от Хю Лори. В момента актьорът Джеймс Хю Калъм Лори е много популярен тъй като, както повечето телемани знаят, той е живото превъплъщение на доктор Хаус.
Между другото, още на вътрешната част на корицата на "Питайте Джийвс" можете да прочетете няколко изречения за творчеството на П. Г. Удхаус от човекът претворил Джийвс на телевизионния екран, а именно - Стивън Фрай.
Цялото ревю можете да прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.com/2019/07...
Питайте Джийвс: разкази за Бърти Устър и други търтеи
December 9, 2017
Ревю на "Произход" от Дан Браун
Цялото ревю можете да прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.bg/2017/12/...
Преди доста години най-обсъжданата книга в неофициални разговори беше "Шифърът на Леонардо" от Дан Браун. Помолих един познат да ми я заеме и бях впечатлен. Освен това се почувствах щастлив, че имам интелигентно обкръжение.
Мина време. Преди около месец получих оригиналното издание на "Произход" на английски език в електронната си поща (всеки си има своите методи). Не го отворих, поради простата причина, че се натоварвам, когато чета книги на английски, чийто обем е над 300 страници. За щастие ми попадна и българското издание, така че с удоволствие мога да представя книгата в блога си.
Романът започва с едно интересно рандеву. Богаташът, специалист по компютърно моделиране, изобретател и футурист Едмънд Кърш се среща с трима от най-влиятелните религиозни водачи в света. Те са епископ Антонио Валдеспино, рави Йехуда Кьовеш и аллама Саид ал Фадл. Футуристът казва на духовниците, че е направил откритие, което ще разруши основите на всички религии. Кърш твърди, че ще оповести откритието си след около месец, но всъщност подготвя презентация само след три дена...
Професор Робърт Лангдън е поканен на въпросната презентация. Научното шоу ще се състои в музея "Гугенхайм" в Билбао, Испания.
Авторът Дан Браун е изключителен познавач на архитектурата на Испания, на нейният политически и религиозен живот, а също така и на най-авангардните постижения в нейната култура и изкуство. Всъщност току-що се сетих за индианските книги на Карл Май и за това, че този автор е посетил Америка много години след тяхното написване. В действителност може да се каже, че Дан Браун е един конспиративен и технологичен Карл Май на 21-ви век. И то с интерес към религиите - както официални, така и езотерични.
Произход
http://radiradev.blogspot.bg/2017/12/...
Преди доста години най-обсъжданата книга в неофициални разговори беше "Шифърът на Леонардо" от Дан Браун. Помолих един познат да ми я заеме и бях впечатлен. Освен това се почувствах щастлив, че имам интелигентно обкръжение.
Мина време. Преди около месец получих оригиналното издание на "Произход" на английски език в електронната си поща (всеки си има своите методи). Не го отворих, поради простата причина, че се натоварвам, когато чета книги на английски, чийто обем е над 300 страници. За щастие ми попадна и българското издание, така че с удоволствие мога да представя книгата в блога си.
Романът започва с едно интересно рандеву. Богаташът, специалист по компютърно моделиране, изобретател и футурист Едмънд Кърш се среща с трима от най-влиятелните религиозни водачи в света. Те са епископ Антонио Валдеспино, рави Йехуда Кьовеш и аллама Саид ал Фадл. Футуристът казва на духовниците, че е направил откритие, което ще разруши основите на всички религии. Кърш твърди, че ще оповести откритието си след около месец, но всъщност подготвя презентация само след три дена...
Професор Робърт Лангдън е поканен на въпросната презентация. Научното шоу ще се състои в музея "Гугенхайм" в Билбао, Испания.
Авторът Дан Браун е изключителен познавач на архитектурата на Испания, на нейният политически и религиозен живот, а също така и на най-авангардните постижения в нейната култура и изкуство. Всъщност току-що се сетих за индианските книги на Карл Май и за това, че този автор е посетил Америка много години след тяхното написване. В действителност може да се каже, че Дан Браун е един конспиративен и технологичен Карл Май на 21-ви век. И то с интерес към религиите - както официални, така и езотерични.
Произход
December 1, 2017
Книгата на Силвето - Емил Конрад
Цялото ревю можете да прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.bg/2017/11/...
Преди известно време попаднах на думата "влогър" и се оказа, че всъщност означава видеоблогър. Открих, че най-известният български видеоблогър се казва Емил Конрад и съответно изгледах няколко негови клипа. Конрад е изключително красив младеж, който обаче ще цитирам Динко от Ямбол: "Изглежда сякаш никога не е влизал в часове по физическо". Въпреки това поне в половината си скечове Емил е наистина оригинален. Примерно изгледах неговото клипче "Дразнещи Реклами" и открих, че напълно отразява и моята гледна точка.
Най-известният пародиен образ на Конрад е този, в който с помощта на жълта кърпа и малко грим се превъплъщава в Силвето. Силвето е руса кифла с претенции без покритие, която обожава да я харесват, да я черпят, да я возят с кола, да и дават пари, и най-много от всичко иска да стане чалга звезда.
Настоящата книга е оформена като стихосбирка с автор Силвето. На страниците се редуват стихове и снимки или колажи на кифлата, а под изображенията има хиляди лайкове - едно от любимите неща на празноглавата "хубавица".
Стихчетата са пародийни и отразяват стремежите на Силвето, а много вероятно и на част от съвременните дами и девойки:
Книгата на Силвето
http://radiradev.blogspot.bg/2017/11/...
Преди известно време попаднах на думата "влогър" и се оказа, че всъщност означава видеоблогър. Открих, че най-известният български видеоблогър се казва Емил Конрад и съответно изгледах няколко негови клипа. Конрад е изключително красив младеж, който обаче ще цитирам Динко от Ямбол: "Изглежда сякаш никога не е влизал в часове по физическо". Въпреки това поне в половината си скечове Емил е наистина оригинален. Примерно изгледах неговото клипче "Дразнещи Реклами" и открих, че напълно отразява и моята гледна точка.
Най-известният пародиен образ на Конрад е този, в който с помощта на жълта кърпа и малко грим се превъплъщава в Силвето. Силвето е руса кифла с претенции без покритие, която обожава да я харесват, да я черпят, да я возят с кола, да и дават пари, и най-много от всичко иска да стане чалга звезда.
Настоящата книга е оформена като стихосбирка с автор Силвето. На страниците се редуват стихове и снимки или колажи на кифлата, а под изображенията има хиляди лайкове - едно от любимите неща на празноглавата "хубавица".
Стихчетата са пародийни и отразяват стремежите на Силвето, а много вероятно и на част от съвременните дами и девойки:
Книгата на Силвето
November 24, 2017
Ревю на "Изкуство и литература" от Зигмунд Фройд
Цялото ревю можете да прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.bg/2017/10/...
От известно време насам се интересувам от приложна психология. Предпочитах предимно книги за самоусъвършенстване и НЛП, но в крайна сметка реших, че е време да се запозная и със студиите на най-известния психолог на 20-ти век.
Като човек, който е написал няколко книги, за мен бе интересно да разбера какво има предвид Фройд, когато според психоаналитичната теория, разглежда два начина на протичане на психичните процеси, които нарича съответно "първичен" и "вторичен". Първичният е "фантазирането", а вторичният - "рационалното мислене".
Оказа се, че бащата на психоанализата има обяснение за мотивировката на творците да творят, без значение дали са художници, скулптори или писатели:
"Първоначално човекът на изкуството обръща гръб на действителността, защото не може да се съгласи с нейното изискване за отказ от нагонно задоволяване и дава свобода на своите еротични и честолюбиви желания във въображението. Но той намира обратния път от въображаемия свят към реалността, като превръща своите фантазии благодарение на особените си дарби в нов вид действителност, която хората приемат като пряко отражение на реалния живот."
Изкуство и литература
http://radiradev.blogspot.bg/2017/10/...
От известно време насам се интересувам от приложна психология. Предпочитах предимно книги за самоусъвършенстване и НЛП, но в крайна сметка реших, че е време да се запозная и със студиите на най-известния психолог на 20-ти век.
Като човек, който е написал няколко книги, за мен бе интересно да разбера какво има предвид Фройд, когато според психоаналитичната теория, разглежда два начина на протичане на психичните процеси, които нарича съответно "първичен" и "вторичен". Първичният е "фантазирането", а вторичният - "рационалното мислене".
Оказа се, че бащата на психоанализата има обяснение за мотивировката на творците да творят, без значение дали са художници, скулптори или писатели:
"Първоначално човекът на изкуството обръща гръб на действителността, защото не може да се съгласи с нейното изискване за отказ от нагонно задоволяване и дава свобода на своите еротични и честолюбиви желания във въображението. Но той намира обратния път от въображаемия свят към реалността, като превръща своите фантазии благодарение на особените си дарби в нов вид действителност, която хората приемат като пряко отражение на реалния живот."
Изкуство и литература
July 5, 2017
Ревю на "Централна станция" от Лави Тидхар
Цялото ревю е тук:
http://radiradev.blogspot.bg/2017/05/...
Тази книга ни представя нов начин на писане от напълно непознат на българската публика израелски писател. Тъй като понякога, само понякога нашите издатели се вслушват в моите предложения за публикуване на нови фантастични книги ми дойде следната идея - защо в България не бъде отпечатан сборник с израелска фантастика? Имам предвид, че до момента имаме "Английски фантастични разкази" на издателство „Отечество“, "Иберийска фантастика" от издателство "Христо Г. Данов" и "Вой. Френски фантастични разкази" на издателство „Полюси“. Убеден съм, че сборник "Израелска фантастика" би се продавал добре на българския пазар, а евентуално от "Бард" могат да ме почерпят една бира заради идеята ми, следващия път като ходя до София.
Но нека се върна на "Централна станция" от Лави Тидхар. Първите трийсетина страници са написани по един прекрасно превъзходен и поетичен начин. Все едно Емили Дикинсън или Джон Кийтс да започнат да пишат фантастика:
"Пламъците се отразяваха в лицата им, безвкусна смесица от човешка плът и метал, все още живи останки от отдавна минали войни."
В началото на книгата авторът ни запознава с Мама Джоунс - собственичка на кръчма в град, който някога се е наричал Тел Авив. Джоунс е настойничка на момче, което има такива свръхспособности, че го наричат Кранки (странен). Тук авторът разгръща своето въображение и започва да изгражда своя роман, който е хибрид между киберпънк и космическа опера. Хора, които не се раждат по нормалния начин, а се отглеждат в лаборатории; извънземни симбионти, специално сътворен език - астероиден пиджин; Роботска църква и мистериозен наркотик, наречен Разпятие. Изброих ви само малка част от невероятните чудеса, съставящи измисления свят на Лави Тидхар.
Централна станция
http://radiradev.blogspot.bg/2017/05/...
Тази книга ни представя нов начин на писане от напълно непознат на българската публика израелски писател. Тъй като понякога, само понякога нашите издатели се вслушват в моите предложения за публикуване на нови фантастични книги ми дойде следната идея - защо в България не бъде отпечатан сборник с израелска фантастика? Имам предвид, че до момента имаме "Английски фантастични разкази" на издателство „Отечество“, "Иберийска фантастика" от издателство "Христо Г. Данов" и "Вой. Френски фантастични разкази" на издателство „Полюси“. Убеден съм, че сборник "Израелска фантастика" би се продавал добре на българския пазар, а евентуално от "Бард" могат да ме почерпят една бира заради идеята ми, следващия път като ходя до София.
Но нека се върна на "Централна станция" от Лави Тидхар. Първите трийсетина страници са написани по един прекрасно превъзходен и поетичен начин. Все едно Емили Дикинсън или Джон Кийтс да започнат да пишат фантастика:
"Пламъците се отразяваха в лицата им, безвкусна смесица от човешка плът и метал, все още живи останки от отдавна минали войни."
В началото на книгата авторът ни запознава с Мама Джоунс - собственичка на кръчма в град, който някога се е наричал Тел Авив. Джоунс е настойничка на момче, което има такива свръхспособности, че го наричат Кранки (странен). Тук авторът разгръща своето въображение и започва да изгражда своя роман, който е хибрид между киберпънк и космическа опера. Хора, които не се раждат по нормалния начин, а се отглеждат в лаборатории; извънземни симбионти, специално сътворен език - астероиден пиджин; Роботска църква и мистериозен наркотик, наречен Разпятие. Изброих ви само малка част от невероятните чудеса, съставящи измисления свят на Лави Тидхар.
Централна станция
October 23, 2016
Ревю на "Кваzи" от Сергей Лукяненко
КВАZИ
http://radiradev.blogspot.bg/2016/10/...
Често съм си задавал въпроса - защо толкова много ми харесват книгите на Сергей Лукяненко? Отговорът е че, неговият стил е лек, свеж и забавен. Наподобява малко този на Реймънд Чандлър, но при руският автор болшинството от изреченията са по-къси от тези на създателя на Филип Марлоу. Също така в книгите на Лукяненко фабулно-сюжетната интрига е интересно заплетена. Понякога читателят си мисли, че може да предугажда действията на героите и почти всеки път остава дълбоко изненадан.
Денис Симонов е дознател по смъртни случаи. Той е повикан на подозрителен адрес. Там се сблъсква с няколко мъртъвци. Полицаят успява да неутрализира двама от въздигналите се. Но третият е кваzи и успява да избяга. По-късно се оказва, че той също е от правоохранителните органи, само че на кваzитата, и се казва Михаил Иванович Бедренец. Той е назначен за партньор на Денис.
Симонов мрази всякакви видове мъртваци и следва сцена, силно наподобяваща сблъсъка между Иниго и Ваймс в "Петият слон" на Тери Пратчет.
Впрочем авторът е абсолютен експерт в областта на фантастиката. Читателите на книгата ще намерят много и различни (кратки) закачки и препратки към творчеството на доста автори от любимия жанр. Примерно с тези редове Лукяненко не само ни разсмива, но и оказва почит към писанията на Кир Буличов:
"Реших, че някак трябва да се отблагодаря на нашия майор Иванцов, той е родом от Перм. Щом е спасил Земята от разумни щурци. Непряко."
Тази книга е много по-добра от "Геном", а по-философски, мъдри и умозрителни размишления надминава всички "Патрули". Сергей Лукяненко става все по-добър като писател. Единствената причина, поради която не мога да оценя "Кваzи" по-силно от "Дозорите" е, че в нея няма магии.
За сметка на това пък присъства много динамизъм, породен както от мъже, така и от жени. Използват се огнестрелни оръжия, мачетета, дори и ледосекачи.
Всичко това е примесено с интелигентните размишления на автора:
"- Човек винаги се надява на чудо. Човек живее заради чудото, защото заради нищо друго няма смисъл да живее."
В "Кваzи" Лукяненко е наблегнал доста на политкоректността. Живите мъртви не се наричат зомбита, а въздигнали се. Дори Михаил Бедренец настоява Денис Симонов да не използва думата "заразен", а "контагиозен".
На мен лично ми е много приятно да чета роман, в който освен многото размахани обикновени саби и ножове е споменат Бръснача на Окам и дори е употребен в каламбур с прозореца на Овертон.
Авторът борави с думите така, че читателят да се развълнува, впечатли и възхити:
"Когато наистина си готов да отнемеш чужд живот, трябва да си готов да отдадеш и своя. Защото за живота има само една справедлива цена."
Според мен книгата е толкова добра, че ще се превърне в част от масовата поп култура. И ще прерасне в поредица.
http://radiradev.blogspot.bg/2016/10/...
Често съм си задавал въпроса - защо толкова много ми харесват книгите на Сергей Лукяненко? Отговорът е че, неговият стил е лек, свеж и забавен. Наподобява малко този на Реймънд Чандлър, но при руският автор болшинството от изреченията са по-къси от тези на създателя на Филип Марлоу. Също така в книгите на Лукяненко фабулно-сюжетната интрига е интересно заплетена. Понякога читателят си мисли, че може да предугажда действията на героите и почти всеки път остава дълбоко изненадан.
Денис Симонов е дознател по смъртни случаи. Той е повикан на подозрителен адрес. Там се сблъсква с няколко мъртъвци. Полицаят успява да неутрализира двама от въздигналите се. Но третият е кваzи и успява да избяга. По-късно се оказва, че той също е от правоохранителните органи, само че на кваzитата, и се казва Михаил Иванович Бедренец. Той е назначен за партньор на Денис.
Симонов мрази всякакви видове мъртваци и следва сцена, силно наподобяваща сблъсъка между Иниго и Ваймс в "Петият слон" на Тери Пратчет.
Впрочем авторът е абсолютен експерт в областта на фантастиката. Читателите на книгата ще намерят много и различни (кратки) закачки и препратки към творчеството на доста автори от любимия жанр. Примерно с тези редове Лукяненко не само ни разсмива, но и оказва почит към писанията на Кир Буличов:
"Реших, че някак трябва да се отблагодаря на нашия майор Иванцов, той е родом от Перм. Щом е спасил Земята от разумни щурци. Непряко."
Тази книга е много по-добра от "Геном", а по-философски, мъдри и умозрителни размишления надминава всички "Патрули". Сергей Лукяненко става все по-добър като писател. Единствената причина, поради която не мога да оценя "Кваzи" по-силно от "Дозорите" е, че в нея няма магии.
За сметка на това пък присъства много динамизъм, породен както от мъже, така и от жени. Използват се огнестрелни оръжия, мачетета, дори и ледосекачи.
Всичко това е примесено с интелигентните размишления на автора:
"- Човек винаги се надява на чудо. Човек живее заради чудото, защото заради нищо друго няма смисъл да живее."
В "Кваzи" Лукяненко е наблегнал доста на политкоректността. Живите мъртви не се наричат зомбита, а въздигнали се. Дори Михаил Бедренец настоява Денис Симонов да не използва думата "заразен", а "контагиозен".
На мен лично ми е много приятно да чета роман, в който освен многото размахани обикновени саби и ножове е споменат Бръснача на Окам и дори е употребен в каламбур с прозореца на Овертон.
Авторът борави с думите така, че читателят да се развълнува, впечатли и възхити:
"Когато наистина си готов да отнемеш чужд живот, трябва да си готов да отдадеш и своя. Защото за живота има само една справедлива цена."
Според мен книгата е толкова добра, че ще се превърне в част от масовата поп култура. И ще прерасне в поредица.
October 13, 2016
РЕВЮ НА ДЖЕНТЪЛМЕН ДЖОУЛ И ЧЕРВЕНАТА КРАЛИЦА
http://radiradev.blogspot.bg/2016/10/...
Преди много години с удоволствие си купувах и четях вестник „Други светове”. Според моите скромни познания това е единствения специализиран вестник за научна фантастика и фентъзи, отпечатван някога в България. Внезапно вестникът смени формата си и се превърна в списание, което по-късно фалира. Именно на страниците на списание „Други светове” срещнах заглавието „Бараяр” и информацията, че тази книга е спечелила наградата „Хюго”.
По-късно издателство „Бард” започна постепенно да публикува прословутата поредица на Лоис Макмастър Бюджолд.
Според мен най-добрата книга от сагата за Воркосиган е „Игрите на Вор”. В нея има невероятно силни диалози, непрестанен екшън и интриги, по-сложни от тези на кардинал Ришельо.
В „Джентълмен Джоул и червената кралица” общуването между героите също е на висота:
„- Човек би си помислил, че си в отлична позиция да внушаваш страх от бога у ухажорите.
- Да, но всички знаят, че не ми е позволено да използвам плазмените оръдия за лични цели.”
Авторката демонстрира невероятни познания в областта на научните разработки и авангардните технологии, свързани с биологията като наука, а освен това относно клонирането, и евгениката.
Не ми харесаха невероятните и скандални разкрития за личния живот на покойния адмирал Арал Воркосиган. Може би някои неща се считат за политкоректни, толерантни и ще привлекат определени общности като читатели. Лично аз ги считам за проява на лош вкус.
Описанията на членовете на галактическото общество са колоритни и многопластови. Включват както външния вид на хората от различните планети, така и техните нрави, социална структура и начин на изразяване – пряк или иносказателен.
По-голямата част от книгата ни представя отношенията между Оливър Джоул и Корделия Воркосиган. Нещата се усложняват все повече и повече, а някои интимни връзки се развиват до степен, в която да дадат странни плодове…
Допадна ми идеята за павилион за целувки. В него за всяка целувка може да се получи безплатно копие на електронна книга.
Според мен романът представлява и космическа, и сапунена опера. Книгата разкрива светове, изключително напреднали в областта на биологията. В тях ролите на половете са малко по-различни от тези, с които ние сме свикнали и приемаме за обичайни. Радостно е, че има хумор, присъщ само на творчеството на Бюджолд. Романтиката също е налице.
Имайки предвид почти пълната липса на екшън, мисля, че книгата е писана специално за дами (и някои общества), търсещи интелектуално напрежение.
Преди много години с удоволствие си купувах и четях вестник „Други светове”. Според моите скромни познания това е единствения специализиран вестник за научна фантастика и фентъзи, отпечатван някога в България. Внезапно вестникът смени формата си и се превърна в списание, което по-късно фалира. Именно на страниците на списание „Други светове” срещнах заглавието „Бараяр” и информацията, че тази книга е спечелила наградата „Хюго”.
По-късно издателство „Бард” започна постепенно да публикува прословутата поредица на Лоис Макмастър Бюджолд.
Според мен най-добрата книга от сагата за Воркосиган е „Игрите на Вор”. В нея има невероятно силни диалози, непрестанен екшън и интриги, по-сложни от тези на кардинал Ришельо.
В „Джентълмен Джоул и червената кралица” общуването между героите също е на висота:
„- Човек би си помислил, че си в отлична позиция да внушаваш страх от бога у ухажорите.
- Да, но всички знаят, че не ми е позволено да използвам плазмените оръдия за лични цели.”
Авторката демонстрира невероятни познания в областта на научните разработки и авангардните технологии, свързани с биологията като наука, а освен това относно клонирането, и евгениката.
Не ми харесаха невероятните и скандални разкрития за личния живот на покойния адмирал Арал Воркосиган. Може би някои неща се считат за политкоректни, толерантни и ще привлекат определени общности като читатели. Лично аз ги считам за проява на лош вкус.
Описанията на членовете на галактическото общество са колоритни и многопластови. Включват както външния вид на хората от различните планети, така и техните нрави, социална структура и начин на изразяване – пряк или иносказателен.
По-голямата част от книгата ни представя отношенията между Оливър Джоул и Корделия Воркосиган. Нещата се усложняват все повече и повече, а някои интимни връзки се развиват до степен, в която да дадат странни плодове…
Допадна ми идеята за павилион за целувки. В него за всяка целувка може да се получи безплатно копие на електронна книга.
Според мен романът представлява и космическа, и сапунена опера. Книгата разкрива светове, изключително напреднали в областта на биологията. В тях ролите на половете са малко по-различни от тези, с които ние сме свикнали и приемаме за обичайни. Радостно е, че има хумор, присъщ само на творчеството на Бюджолд. Романтиката също е налице.
Имайки предвид почти пълната липса на екшън, мисля, че книгата е писана специално за дами (и някои общества), търсещи интелектуално напрежение.
