Radi Radev's Blog, page 5

October 23, 2014

Лабиринтът с костите - Рик Риърдън

Рядко се срещат интерактивни книги, които ангажират не само мисълта, но и любопитството на читателя.
"Лабиринтът с костите" е произведение, което те кара да се напрягаш заедно с героите, да мислиш заедно с тях, а на моменти да искаш дори да им помогнеш. Ейми и Дан Кахил са сирачета, но наследници на могъщ род. А това ги задължава да се държат достойно, смело, да се борят с възрастни и със цели семейства за да докажат, че заслужават да продължат завета на рода Кахил. Починалата баба Грейс оставя стресиращо завещание - който открие 39-те ключа ще получи не само цялото могъщество на рода Кахил, но и ще наследи огромно богатство. Двете деца нито за миг не се колебаят, отказват се от предложения по един милион на човек и се впускат в премеждието на опасното търсене на ключа.
Срещу тях застават близо 40 отбора от родственици, някои от които много богати, други алчни, трети жестоки. Странна е силата на Ейми и Дан, но те са носители на благородна кръв, и да отстояват своите решения е родова черта. Ейми си спомня думите на Грейс: "Ще направиш така, че да се гордея с теб, Ейми."
А борбата, която уж е надпревара между братовчедите е жестока. Тези две хлапета, както ги наричат другите, се оказват най-силният отбор, защото съчетават ум, любознателност и математичните способности на Дан.

http://radiradev.blogspot.com/2014/10...

The Maze of Bones (The 39 Clues, #1) by Rick Riordan
1 like ·   •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on October 23, 2014 07:30

October 18, 2014

Рецензия на "Железният изпит" от Холи Блек и Касандра Клеър

Някои четива са еднакво забавни, както за деца, така и за възрастни. "Железният изпит" е именно такава книга. Тя малко наподобява "Хари Потър" на Дж. К. Роулинг, само че в един доста по-мрачен вариант.
Калъм Хънт е антигерой. Той е на 12 години, куца силно с единия крак и обича да надприказва останалите.
На Кал му предстои тест за прием в магическа школа. Момчето е решило да направи всичко наопаки и да не бъде прието.
Лично на мен ми бяха забавни някои от задачите в магическия изпит. Младежите трябваше да намират средната скорост на дракон, който бяга от уивърн. Друга от задачите бе за садене на вълчо биле и колко хора може ще може да отрови земният маг Лукреция преди да я хванат и обезглавят.
Както виждате авторките Холи Блек и Касандра Клеър демонстрират добро чувство за хумор.
Допълнителна загадка привнася фактът, че на раздяла след изпита бащата на главния герой хвърля по него кинжал, на чието острие пише "Семирамида". Дали татко му е искал да го убие или му е предложил оръжие да се защитава?
Между другото, в книгата се разказва за минали и предстоящи магически битки, а те са доста пагубни:
"Когато маговете тръгнат на война, което се случва доста често, не ги е грижа за хората, които загиват в нея."
Магическата система е основана на водата, огъня, въздуха и земята. Маговете, които командват Хаоса са голяма рядкост и се наричат Макари.
Много е оригинален начина за пренасяне на съобщения чрез елементали. Впрочем въпросните създания могат да помагат, но и да нанасят големи вреди.
През по-голямата част от времето Кал се държи като задно колело. Постепенно обаче се сприятелява с останалите ученици. А и в самия Магистериум може да научи доста неща, освен скучноватото занимание да разделя с магия пясъка на различни купчинки:
"Ако се научиш да летиш, обади се един глас в подсъзнанието му, няма да има значение, че не можеш да тичаш."
Приятният и лек стил на двете авторки прилича на изказа на Дон Келъндър в "Огнегадателят". Но първата книга от поредицата за Магистериума е с няколко нюанса по-тъмна като сюжет.
Сериозно впечатление ми направи битката между главните герои и вълците обсебени от Хаоса.

http://radiradev.blogspot.com/2014/10...

The Iron Trial
1 like ·   •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on October 18, 2014 10:30

October 11, 2014

Рецензия на "Червена страна" от Джо Абъркромби

Както и в предишните си романи Джо Абъркромби ни описва един алтернативен на нашето Средновековие свят. Той е груб, кървав и жесток.
Писателят отново ни рисува натуралистично най-различни гледки – побиване на отрязани човешки глави на кол, а също и една кучешка – псето ядоса дружината на злодеите, понеже много виело.
Романът е в жанр епично фентъзи за възрастни.
Книгата започва с описването на една алтернативна златна треска подобна на тази в Аляска.
Следва отвличането на децата Пит и Роу от неизвестна дружина злодеи. Отвлечените са братче и сестриче на главната героиня Шай. Заедно с нея по петите на мародерите тръгва и Лам, живял известно време с вече покойната и майка. Лам е огромен северняк с девет пръста на ръцете и Шай го счита за страхливец, понеже избягва преките сблъсъци.
Мисля, че до голяма степен Абъркромби е бил повлиян от Анджей Сапковски и неговия разказ „По-малкото зло“. Между другото творчеството на полския писател е популярно в англоезичните страни от години.

„Понякога се иска малко зло за да предовратиш голямото. Понякога малкото зло е за всеобщо добро. Човек с принципи взима трудни решения и понася тежки последствия.”

ЧЕРВЕНА СТРАНА

Сюжетната линия на Темпъл леко наподобява приключенията на барон Мюнхаузен, а малко прилича и на авантюрите на Ринсуинд. Впрочем Абъркромби е засилил иронията и сарказма до максимум, на места те са доста хумористични. И с това авторът се е доближил до уменията на неотразимия маестро Тери Пратчет.
Интересна е сюжетната линия на актьора Йосиф Лестек. По някое време той успява блестящо да изиграе ролята на висш имперски сановник.
Никомо Коска, командир на Дружината на Милостивата ръка е изграден като абсолютният злодей, пресмятащ човешкото здраве и живот под формата на злато.
В тази книга има и дракон. Но за съжаление звярът се оказа чудесно сътворена машина.
Хубаво е обрисуван завършекът на пазарлъка между едрия северняк и великият Санджийд.
Типично за Абъркромби, в романа има един брутален, кървав и предизвикващ възхищение дуел. Двубоят с голи ръце е между Глама Златния и Деветопръстия. А залогът в него е наистина голям.

http://radiradev.blogspot.com/2014/10...

Red Country by Joe Abercrombie
1 like ·   •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on October 11, 2014 05:27

October 4, 2014

Рецензия на "Светът на мошениците" от Крис Бънч

Първата книга от Крис Бънч, която прочетох бе "Далечно царство", писана в съавторство с Алън Кол. Това беше едно класическо фентъзи следващо традициите на най-добрите в жанра - Робърт Хаъурд и Майкъл Муркок (по-специално "Перла в черепа").
С учудване открих, че Крис е всестранно надарен автор и може да пише и много добра научна фантастика. Между другото Бънч е бивш рейнджър във Виетнам, по-късно работил като репортер и редактор. Явно досегът с войната изостря въображението на творческите личности, понеже ако си спомняте най-добрият разказвач на къси фантастични истории Робърт Шекли е бил военен кореспондент в Корея.
"Светът на мошениците" е книга в жанр приключенска научна фантастика. Но тя не е в стила на любимия на всички ни Жул Верн. По-скоро напомня "Стоманеният плъх" от Хари Харисън.
Представете си нещо средно между охранителна фирма и детективска агенция, съставена от най-добрите сред добрите. Това е "Звезден риск". Тя се състои от Аманандрала Грокономонслф, извънземен наричан накратко Грок, Джасмин Кинг, Мшел Рис, Чес Гуднайт и Фридрих фон Балдур.
Те са наети да охраняват седмина рефери, които ще свирят на финалните мачове на играта скайбол. "Звезден риск" се подготвят внимателно за задачата взимайки със себе си фрагментиращи гранати и бластери. Те разчитат и на известна въздушна подкрепа.
Впрочем книгата е изпълнена със зашеметяващи бойни схватки, а действието се развива в Космоса, във въздуха, на земя и под вода. Като бивш войник авторът описва сблъсъците по много автентичен и дори брутален начин.
Впрочем ето как действат "Звезден риск":

"- Слава на небесата - прошепна Рис. - Защото нямаме опит в потайните, лишени от шумотевица и предсказуеми дела."

http://radiradev.blogspot.com/2014/09...

The Scoundrel Worlds
1 like ·   •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on October 04, 2014 02:28

September 24, 2014

Рецензия на "Бриджет Джоунс: Луда по онова момче" от Хелън Филдинг

На пръв поглед книгата на Хелън Филдинг е изпълнена с хумор, няма дълбок трагизъм, но проблемът, който е поставен е изключително актуален, и търси многопосочни отговори.
Бриджет Джоунс е вдовица с две деца и освен отговорността за Били и Мейбъл, тя също така е жизнен човек и има своите потребности. На такива години е, че не се вписва сред свободните млади хора, а не може да си представи, че може да срещне подходящ по възраст човек, когото да обикне.
Случайността я среща с Рокстър - 29 годишен мъж, в когото се влюбва, но усеща, че разликата в годините не е в нейна полза.
Трудно е на една майка да се грижи за двете си деца, да се доказва като сценарист, да се бори с въшки и гниди и да крие бушуващите чувства в своето все още жизнено тяло и жадна за обич душа. Хубавото в живота на Бриджет е това, че има добри приятели, които я разбират и обичат, и че е силна по дух. Но много въпроси я карат да се съмнява дали винаги постъпва правилно.
Краткотрайната любов с младия мъж и повдига самочувствието, но тя усеща, че животът има свои естествени закони. Самият Рокстър и казва директно, че съжалява, че няма машина на времето. Силна е Бриджет, готова е да си сложи ботокс, бори се не само със съмненията си, но и с чувствата си. Когато Рокстър не и се обажда тя не го моли, а намира начин да го предизвика, без да се унижава.
Стремежът на героинята да намери семеен партньор е подтикван и от децата и, които искат цяло семейство - с баща.
Грижата за децата, обърканият живот не сломяват Бриджет. Тя не изпада в ужас от въшките и гнидите, а брои в чия глава са повече.

http://radiradev.blogspot.com/2014/09...

Mad About the Boy (Bridget Jones, #3) by Helen Fielding
1 like ·   •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on September 24, 2014 01:14

September 22, 2014

Рецензия на "Фор" от Вероника Рот

По мое лично мнение разказите на Вероника Рот са по-добри и по-синтезирани от нейните романи. Кратките истории в тази книга са разказани в първо лице от Тобиас Итън. Много добре са разкрити характера на главния герой, неговите действия, мисли и чувства, а също и неговите страхове. А какви са страховете на човек, който е на път да бъде приет в кастата на Безстрашните?
В началото на книгата Тобиас все още е Аскет и е тормозен от баща си. Предстои му Изборна церемония, на която всеки избира своята каста. Тобиас избира кастата на Безстрашните и е подложен на симулация чрез инжектиране на серум за да се установи колко страхове има. Рекордът досега е седем или осем страха. Тобиас се страхува само от четири неща! И така получава прозвището си.
Първият разказ е с изключително силен финал и ще достави удоволствие, но също така и ще мотивира много от читателите.
Сборникът е ориентиран към постапокалиптичната и биологичната фантастика но в някои от разказите има и чист киберпънк. Впрочем по-запалените почитатели на жанра НФ ще открият препратки както към "Прекрасният нов свят" на О. Хъксли, така и към култовия филм "Матрицата".
Тобиас не е типичният мускулест и огромен герой. А някои от мислите му заслужават адмирации и по-сериозно осъзнаване:

http://radiradev.blogspot.com/2014/09...

Four: A Divergent Story Collection
1 like ·   •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on September 22, 2014 10:20

September 13, 2014

Рецензия на "Заслепяващият нож" от Брент Уийкс

Винаги е интересно, когато добър човек е принуден от глупави или зли хора да реагира по непривичен за него начин. Кип Гайл е приет да се обучава за черногвардеец. Той се подценява и се счита за дебел, нескопосан и тромав. Кавгаджията Елио решава да тормози Кип. Той подценява факта, че Кип е Гайл. Освен това не знае, че е убивал хора въпреки невръстната си възраст.
Кип счупва ръката на Елио на три места. И постепенно започват да го наричат Трошача.
В "Заслепяващият нож" Брент Уийкс разгръща своя талант с пълна сила. Става въпрос за една от най-добрите книги в жанр фентъзи, която някога сте чели. Авторът е сериозно повлиян от Роджър Зелазни. В това четиво има вълшебни колоди карти, макар и с различни функции от тези в "Хрониките на Амбър". Също така на няколко пъти е употребено прозвището Господарят на Светлината, което също е вид препратка към най-великата творба на Зелазни.
Но Брент Уийкс е оригинален и своеобразен автор, който поставя многопластови послания зад зашеметяващото действие и ослепителните магии:

"Колкото и да е объркан един мъж, най-висшето му призвание понякога е просто да стои и да прегърне."

http://radiradev.blogspot.com/2014/09...

The Blinding Knife (Lightbringer, #2) by Brent Weeks
1 like ·   •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on September 13, 2014 09:31

September 7, 2014

Проклятието на Дейн - Дашиъл Хамет

Една вълнуваща до задъхване книга, в която авторът ни убеждава, че родово проклятие не съществува. Но има проклети хора, които в името на парите са готови на всякакви престъпления.
Трагичното тук е, че жертва на измисленото проклятие е едно невинно създание, което е превърнато в наркоман от своята леля, и цял живот живее с вината, че е носител на страшно проклятие.
Габриел Легет се оказва сред безсъвестни, алчни хора, които успяват да я обградят с трупове, внушавайки и, че тя е убиецът. Отблъскваща е нейната леля, която вменява на едно петгодишно момиченце, че е убиец на майка си. Габи е омотана от тази банда престъпници и единствено морфинът и дава сили да оцелява, да издържа, "да намира някакво обяснение за своите убийства."
Всред този хаос от трупове, алчност и беззащитност единствено частният детектив се оказва прозорлив, търпелив, и достатъчно силен физически и психически, за да успее да разплете кълбото от престъпления и закононарушители. Той открива непочтеността дори на полицейския началник и спокойно се възправя срещу него.
Изобретателни са престъпниците щом успяват да накарат дори трезвомислещият детектив да се бие с въображаемия призрак в Храма.
Авторът обаче през цялото време държи да покаже на какъв ужас е подложена невинната, но богата Габи. Цели петнайсет години момичето живее в един кошмар и само инстинктът за самосъхранение я пази. Бандитите нямат скрупули, милост, те убиват всеки, който им пречи да се докопат до пари, диаманти или каквото и да е благополучие.
Морфинът пречи на Габи да обмисли трезво събитията. Но тя усеща, че детективът искрено желае да и помогне. Легет доказва какъв силен характер е като сама се отказва от наркотиците, за да демонстира, че цени истинското приятелство. Героинята оцелява, излекувана не само от наркоманията, но и от измислиците за проклятието на Дейн.

http://radiradev.blogspot.com/2014/09...

The Dain Curse by Dashiell Hammett
1 like ·   •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on September 07, 2014 08:19

September 5, 2014

Духовният код - Принцеса Марта Луиза, Елизабет Норденг

За първи път чета книга писана от принцеса. Марта Луиза е дъщеря на норвежкия крал Харалд и на кралица Соня.
Това приятно четиво ни запознава с главните чакри. Но също така ни информира и за индиговите и кристалните деца, и защо те имат по-малко чакри от обикновените хора. Книгата е както с информационна, така и с практическа насоченост. Някои от темите за аурата са много интересни, понеже до момента са били почти апокрифни:

"Функцията на аурата е позната от хиляди години, но не и информацията, че можете съзнателно да преместите нейните граници, и че това ще ви донесе благоденствие."

http://radiradev.blogspot.com/2014/09...

The Spiritual Password Learn to Unlock Your Spiritual Power by Princess Martha Louise
1 like ·   •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on September 05, 2014 01:35

September 3, 2014

Рецензия на "Сънища за богове и чудовища" от Лейни Тейлър

Имам високо мнение за творчеството на дамите в жанровете научна фантастика и фентъзи. На първо място за мен е Урсула Ле Гуин; втора е Андре Нортън (една от деветимата, които имат едновременно Хюго, Небюла и Гранд Мастър оф Фентъзи); на трето място е Кетрин Лусил Мур - съпруга и съавторка на Хенри Кътнър. С изненада установих, че на фантастичния небосклон се е появила нова писателка, която може да пише на нивото на изброените по-горе дами. Нейното име е Лейни Тейлър.
От небето долита армия ангели и се приземява във Ватикана. Техният предводител започва да говори на латински за всеобщо смайване на всички и най-вече на самия папа.

http://radiradev.blogspot.com/2014/08...

Dreams of Gods & Monsters
1 like ·   •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on September 03, 2014 09:49