Radi Radev's Blog, page 8

Рецензия на ''Стокхолмската октава'' от Карън Енгелман

Cherchez la femme! Търсете жената. От векове съществува тази максима, защото жените винаги са играли огромна или главна роля дори в най-големите исторически събития.
Карън Енгелман виртуозно разкрива тази теза в своята книга чрез образите на мадам Врабц и Баронесата. Едната умее чрез гледане на карти и чрез своите видения да предсказва бъдещето, а другата чрез интриги и политически игри се стреми към завидно място в кралския двор.
Епохата е динамична и още повече усложнява събитията. Кралят на Франция е свален и съседните монархии търсят начин да спасят Луи 16 от смърт и да унищожат френската революция. В същото време в Стокхолм Густав 3 не иска да приеме, че брат му е готов да се докопа до короната по всякакъв начин - дори и чрез кралската смърт.

http://radiradev.blogspot.com/2014/04...

Героите умират - Матю Удринг Стоувър

Тази книга е по-близо до жанра сайънс фентъзи, отколкото до въведения от Фриц Лейбър през 60-те години, и считан за класически днес термин меч и магия. Действието на романа се развива в недалечното бъдеще на Земята. Развлеченията са надхвърлили много днешните 4 и 5Д кина и представляват толкова реалистични симулации, че зрителите могат да усещат почти всичко, което изпитват Актьорите. Интересно е, че авторът е предвидил едно сравнително неприятно бъдеще, в което всички хора са разделени на различни касти - Работници, Занаятчии, Професионалисти, Незаети, Инвеститори, Актьори, Бизнесмени и Администратори.

http://radiradev.blogspot.com/2014/04...

Сделката - Дъглас Кенеди

Целият свят, целият човешки живот се движи от сделки. Има обаче сделки, които оставят човекът да бъде човек, но има и такива, които по мефистофелски отнемат душата му и той в името на парите е готов да купува, да продава, да измъчва, да лъже само и само за да има повече.
Именно такива са героите в книгата на Дъглас Кенеди. Модерното американско общество изисква всички човешки възможности за да може да си осигури отделната личност нормални условия за живот. Сюжетът е многопосочен, защото разкрива служебни, приятелски и семейни отношения, които се развиват скоростно. Човешките съдби се променят със страхотна бързина. Читателят вижда, че в това суперразвито общество най-слабите, най-уязвимите не издържат. Тези, които могат да се плъзгат върху житейския гребен на вълната оцеляват, макар и трудно, но има и такива, които са готови да се борят, да наказват, за да спасят не само себе си, но и обществото от онези, чийто бог е Златният телец.

Цялото ревю:
http://radiradev.blogspot.com/2014/03...

Рецензия на "Фурията на Академа" от Джим Бъчър

Чутовно е леко остаряла дума, но само с нея може да се опише въображението на Джим Бъчър. Сякаш специално за тази книга авторът е имал своя писателска фурия, която е оставил да се развихри на воля.
Новите неща във втора част на "Кодексът Алера" са много. Загатва се, че не става въпрос за друга планета, а именно за Земята. Има запазени сведения за Римската империя и героите дори гадаят и спорят дали може да се строят сгради без да се призовават фурии.

http://radiradev.blogspot.com/2014/03...

Ритматистът - Брандън Сандерсън

Брандън Сандерсън е писател, който основно и в детайли е разучавал различните видове магия. Една от най-разпространените вълшебни фигури е защитният кръг. А той, както е известно най-лесно се рисува по пода с тебешир.
Именно тебеширите и различните окръжности са послужили за основа на повествованието в невероятния роман "Ритматистът". За по-голям колорит авторът е включил в романа и неимоверните си познания по геометрия и шах. Чудесните илюстрации на Бен МакСуийни ни дават доста добра представа за ритматиката.
В тази книга всичко се случва по необичаен начин. Рисунките на извънредно талантливите хора наречени ритматисти оживяват точно, както в епизод от "Зоната на здрача".

http://radiradev.blogspot.com/2014/03...

The Rithmatist

''Прокоба'' от Камила Лекберг

Майсторството на един писател личи не само от умението му така да завърти сюжетната линия, че да останеш без дъх докато я проследиш, но и от стремежът му да накара читателя да мисли за доброто и злото, за човешкото и антихуманното.
Показвайки ни действията на полицаите, които правят дознание за пет идентични убийства, авторката деликатно надзърта в човешката душа и поведение.

http://radiradev.blogspot.com/2014/03...

For Geeks Only: Bulgarian Science Fiction: An Author's Perspective

US http://www.amazon.com/Bulgarian-Scien...

UK http://www.amazon.co.uk/Bulgarian-Sci...

CA http://www.amazon.ca/Bulgarian-Scienc...

Bulgarian Science Fiction: An Author's Perspective

Рецензия на Теории за полета от Саймън Мордън

Самуил Петрович притежава цялата луда гениалност на д-р Емет Браун от "Завръщане в бъдещето" и част от бойните умения на Ричард Марчинко от "Свирепия". Петрович прави сериозно изобретение в областта на антигравитацията и разбира се го показват по телевизията. Поради тази причина много хора вече го познават и го считат за "ругаещият физик от новините". Самуил е нетипичен герой и бих желал да ви представя част от думите, с които авторът умело разкрива неговия характер:

http://radiradev.blogspot.com/2014/02...

Зовът на кукувицата - РОБЪРТ ГАЛБРЕЙТ

Много е интересно как един съвременен писател успява да възпроизведе абсолютно точно прямия и хумористичен стил на Реймънд Чандлър. Говоря за комични диалози на границата на нецензурното, но изпълнени със смях. Или пък за разсъжденията и чувствата на главния герой - частния детектив Корморан Страйк.
Впрочем Страйк е нает от Бристоу да открие причините за смъртта на неговата сестра Лула Ландри. И веднага можем да се насладим на неповторимия начин, по който авторът разкрива съмненията изпълнили детектива:

Цялото ревю можете да прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.com/2014/02...

Покани ме да вляза - Йон Айвиде Линдквист

Вампирската тематика е толкова преексплоатирана, че е много трудно да се напише нещо ново по нея. С удивление открих, че Йон Айвиде Линдквист е успял да го направи.
Необикновеното в романа "Покани ме да вляза" е, че вампирите са изключително малко по света, толкова, че може би се броят на пръстите на ръцете. Абсолютно всички носфератуси страдат от угризения на съвестта. И голяма част от тях са склонни да сложат край на живота си:

"-Не. Тъй малко сме, тъй малко...
-Защо?
-Защо ли? Ами защото повечето се самоубиват, разбира се. То е ясно. Толкова е тежко, охоох. - Тя размаха ръце и изписка: - Ооох, колко мъртъвци тежат на съвестта ми."

Другото, което е неповторимо в тази книга е, че въпреки заглавието вампирката/вампирът Ели(ас) може да влезе без покана при своя приятел. Само че започва да му тече кръв от всички отверстия на тялото и от порите на лицето. Едва когато домакинът изрича приглашението, кръвотечението на носфератуса спира.
Приятелството между Ели и Оскар е платонично и съвсем малко наподобява това на Бела и Едуард от "Здрач". Всъщност постройката и сюжетът на "Покани ме да вляза" по-скоро приличат на "Сейлъм'с Лот", а също така при добро въображение могат да се считат за доста сполучливо продължение на разказа "По едно за из път" от Стивън Кинг. Впрочем една от случките в романа е сериозна препратка към сцена с котки от филма "Сомнамбули". Освен това на няколко пъти е упомената книгата "Подпалвачката"

Прочетете цялото ревю тук:
http://radiradev.blogspot.com/2014/02...