Radi Radev's Blog, page 3
September 28, 2015
Ревю на "Геном" от Сергей Лукяненко
http://radiradev.blogspot.bg/2015/09/...
Лукяненко казва за своята книга, че е замислена като пародия на жанровете "киберпънк" и "космическа опера". Поради тази причина реших да подходя към "Геном" като читател-спец на научнофантастични произведения.
Романът започва с изписването на Алекс Романов, майстор-пилот от болница, където е прекарал 5 месеца. В монорелсовия влак той попада на груба сцена. Десетина мърляви младежи са доближили невръстна тийнейджърка и най-нахалният от тях се опитва да я изнасили. Грубиянът притежава моделирано тяло с подсилени физически възможности.
Сергей Лукяненко ни описва случка, силно наподобяваща един от най-известните разкази на Уилям Гибсън. Историята на Гибсън отдавна е филмирана, неин сценарист е самият той - "бащата на киберпънка", в главната роля играе Киану Рийвс, а във второстепенните - Долф Лундгрен и Айс Ти. Умишлено не написах името на разказа, понеже съм убеден, че читателите на моя блог като ултра фенове на НФ (geeks), вече са се досетили за заглавието му.
Алекс Романов решава да защити девойката. Внезапно обаче тя избухва, пребива най-агресивния нападател и сплашва останалите. Оказва се, че тийнейджърката е боец-спец!
Много оригинално хрумване според мен е татуировката на главния герой. Наглед тя е най-обикновено дяволче, наричано от него Бес. Всъщност обаче е емоционален скенер и дяволчето мени израженията си и дори позите си в зависимост от чувствата на собственика си.
Алекс и новата му позната Ким отиват в хотел "Хилтън". Девойката изпада в метаморфозен транс. Пилотът успява да открие в тялото и тайник. Там намира гел-кристал, струващ цяло богатство.
Тогава започват голямото действие и интригите в книгата. Лукяненко умишлено и без да крие от читателите съвсем явно е търсил описания и асоциации с шедьовъра "Пръстенов свят" на големия Лари Нивън. Впрочем към финала на романа има алюзии и с други произведения на Нивън, а именно - с новелите за Джил Ръката Хамилтън. Все пак трябва да отбележа, че в тази книга има колкото фантастика, толкова и наука. Впечатлиха ме познанията на Сергей Лукяненко за клонирането, евгениката, имплантатите и като цяло за самата биология.
Всичко това е поднесено с неподражаемата красота и критичен стил, характерни само за автора на "Патрулите":
"Да, да се позоваваш на това, че си глупак, е най-безотказното оправдание."
Честно казано, не ми допадна закачката с Майлс Воркосиган. Бих казал, че тя тънко граничи с подигравка. Ето защо феновете на Лоис Макмастър Бюджолд би трябвало да се отнесат към "Геном" с цялото си чувство за хумор.
Отдадена е почит и на сър Артър Конан Дойл. Самият Шерлок Холмс разследва убийство на извънземен.
Открих и леки закачки със "Звездният звяр" на Робърт Хайнлайн.
Тази книга на Лукяненко ни разкрива как в стремежа си да се обособят и да станат абсолютни специалисти в различни професии, хората могат да загубят най-важното.
Умението да се обичат.
Геном
Лукяненко казва за своята книга, че е замислена като пародия на жанровете "киберпънк" и "космическа опера". Поради тази причина реших да подходя към "Геном" като читател-спец на научнофантастични произведения.
Романът започва с изписването на Алекс Романов, майстор-пилот от болница, където е прекарал 5 месеца. В монорелсовия влак той попада на груба сцена. Десетина мърляви младежи са доближили невръстна тийнейджърка и най-нахалният от тях се опитва да я изнасили. Грубиянът притежава моделирано тяло с подсилени физически възможности.
Сергей Лукяненко ни описва случка, силно наподобяваща един от най-известните разкази на Уилям Гибсън. Историята на Гибсън отдавна е филмирана, неин сценарист е самият той - "бащата на киберпънка", в главната роля играе Киану Рийвс, а във второстепенните - Долф Лундгрен и Айс Ти. Умишлено не написах името на разказа, понеже съм убеден, че читателите на моя блог като ултра фенове на НФ (geeks), вече са се досетили за заглавието му.
Алекс Романов решава да защити девойката. Внезапно обаче тя избухва, пребива най-агресивния нападател и сплашва останалите. Оказва се, че тийнейджърката е боец-спец!
Много оригинално хрумване според мен е татуировката на главния герой. Наглед тя е най-обикновено дяволче, наричано от него Бес. Всъщност обаче е емоционален скенер и дяволчето мени израженията си и дори позите си в зависимост от чувствата на собственика си.
Алекс и новата му позната Ким отиват в хотел "Хилтън". Девойката изпада в метаморфозен транс. Пилотът успява да открие в тялото и тайник. Там намира гел-кристал, струващ цяло богатство.
Тогава започват голямото действие и интригите в книгата. Лукяненко умишлено и без да крие от читателите съвсем явно е търсил описания и асоциации с шедьовъра "Пръстенов свят" на големия Лари Нивън. Впрочем към финала на романа има алюзии и с други произведения на Нивън, а именно - с новелите за Джил Ръката Хамилтън. Все пак трябва да отбележа, че в тази книга има колкото фантастика, толкова и наука. Впечатлиха ме познанията на Сергей Лукяненко за клонирането, евгениката, имплантатите и като цяло за самата биология.
Всичко това е поднесено с неподражаемата красота и критичен стил, характерни само за автора на "Патрулите":
"Да, да се позоваваш на това, че си глупак, е най-безотказното оправдание."
Честно казано, не ми допадна закачката с Майлс Воркосиган. Бих казал, че тя тънко граничи с подигравка. Ето защо феновете на Лоис Макмастър Бюджолд би трябвало да се отнесат към "Геном" с цялото си чувство за хумор.
Отдадена е почит и на сър Артър Конан Дойл. Самият Шерлок Холмс разследва убийство на извънземен.
Открих и леки закачки със "Звездният звяр" на Робърт Хайнлайн.
Тази книга на Лукяненко ни разкрива как в стремежа си да се обособят и да станат абсолютни специалисти в различни професии, хората могат да загубят най-важното.
Умението да се обичат.
Геном
June 23, 2015
Ревю на "Пътят на скелета" от Вал Макдърмид
http://radiradev.blogspot.com/2015/06...
На покрива на сграда в Единбург случайно е намерен човешки скелет. Разследването е поверено на Карен Пири, шефка на ОИР (Отдел за исторически разследвания), който на жаргон се нарича Отдел за студени досиета.
Между другото малка част от сцените в "Пътят на скелета" леко ми заприличаха на много динамичен роман на друг британски автор, а именно - "Свят по покривите" от Кристофър Фаулър.
По мое лично мнение, въпреки, че „Желязната завеса“ и "Студената война" вече не съществуват, авторката (политкоректно) продължава да недолюбва държавите от бившия Източен блок. Все пак ме поласка това, че в един от диалозите, нашият футболист Димитър Бербатов бе бегло упоменат като пример за неординарна красота.
От друга страна Вал Макдърмид ми се издигна в очите, поради простата причина, че е добре запозната с известни понятия и имена от света на научната фантастика. Има няколко добри шегички във връзка с клингоните. Също така една от основните героини в книгата - Теса Миноуг е наричана понякога "Елън Рипли" от генерал Димитър Петрович.
Някъде съществува човек, изпреварващ официалното правосъдие. Единайсет души, разследвани от Международния трибунал са били убити мистериозно през последните осем години. Злодеянията продължават. Убиецът трябва да бъде заловен.
Дори има основен заподозрян. Но в тази динамична, изпълнена с напрежение и неочаквани обрати книга, не всичко е такова каквото изглежда...
The Skeleton Road
На покрива на сграда в Единбург случайно е намерен човешки скелет. Разследването е поверено на Карен Пири, шефка на ОИР (Отдел за исторически разследвания), който на жаргон се нарича Отдел за студени досиета.
Между другото малка част от сцените в "Пътят на скелета" леко ми заприличаха на много динамичен роман на друг британски автор, а именно - "Свят по покривите" от Кристофър Фаулър.
По мое лично мнение, въпреки, че „Желязната завеса“ и "Студената война" вече не съществуват, авторката (политкоректно) продължава да недолюбва държавите от бившия Източен блок. Все пак ме поласка това, че в един от диалозите, нашият футболист Димитър Бербатов бе бегло упоменат като пример за неординарна красота.
От друга страна Вал Макдърмид ми се издигна в очите, поради простата причина, че е добре запозната с известни понятия и имена от света на научната фантастика. Има няколко добри шегички във връзка с клингоните. Също така една от основните героини в книгата - Теса Миноуг е наричана понякога "Елън Рипли" от генерал Димитър Петрович.
Някъде съществува човек, изпреварващ официалното правосъдие. Единайсет души, разследвани от Международния трибунал са били убити мистериозно през последните осем години. Злодеянията продължават. Убиецът трябва да бъде заловен.
Дори има основен заподозрян. Но в тази динамична, изпълнена с напрежение и неочаквани обрати книга, не всичко е такова каквото изглежда...
The Skeleton Road
April 22, 2015
Ревю на "Неприлични моменти от историята" от Карън Долби
http://radiradev.blogspot.com/2015/04...
Някои теми вълнуват човечеството от хиляди години. В "Неприлични моменти от историята" можем да прочетем много и най-различни пикантни подробности относно секса през вековете.
Съществуват исторически детайли, практически неизвестни за широката публика и авторката Карън Долби ги е поднесла по достоверен, но в същото време и донякъде хумористичен начин.
В това ревю ще се опитам да ви предложа по-любопитните от тях.
Когато за първи път чух думата "китосана", започнах да се смея. Представих си колко трябва да е гримирана една жена за да я нарекат така. Оказа се обаче, че в Древен Рим дамите полагали грунд, очна линия, сенки и червени мазила за бузите и устните. Ставало наистина забавно, когато завали дъжд...
Историкът Херодот разказва, че в Египет е имало ритуална зоофилия. Освен това споменава, че вавилонците имали нестандартни обичаи. Един от тях бил да опушват гениталиите си след секс. Друг странен обичай е, че жените им отдавали приношение на богинята Милита като веднъж в живота си се сношавали с напълно непознати.
Валерия Месалина, жената на император Клавдий, била управителка на бардак. Тя също проституирала, използвайки измислено име. Организирала състезания по секс с други проститутки. Често излизала победителка, след като успявала да задоволи двайсет и петима клиенти за една нощ.
Интересно е да се отбележи, че през 12 век, в цяла Европа проститутките плащали данък, наречен putage.
Много забавно звучат имената на някои публични домове в Лондон по време на Средновековието. Примерно "Гроупкънт Лейн", или "Кок Лейн".
"Истинският моралист не вижда нищо грешно в онова, което е естествено."
Ричард Карлайл
Някои глави за любовните връзки на монарсите вероятно ще изумят читателите. Примерно, че Едуард 7, син на кралица Виктория е имал връзка с майката на Уинстън Чърчил, а също така и с Алис Капел - прабабата на Камила Паркър-Боулс, херцогиня на Корнуол.
History's Naughty Bits
Някои теми вълнуват човечеството от хиляди години. В "Неприлични моменти от историята" можем да прочетем много и най-различни пикантни подробности относно секса през вековете.
Съществуват исторически детайли, практически неизвестни за широката публика и авторката Карън Долби ги е поднесла по достоверен, но в същото време и донякъде хумористичен начин.
В това ревю ще се опитам да ви предложа по-любопитните от тях.
Когато за първи път чух думата "китосана", започнах да се смея. Представих си колко трябва да е гримирана една жена за да я нарекат така. Оказа се обаче, че в Древен Рим дамите полагали грунд, очна линия, сенки и червени мазила за бузите и устните. Ставало наистина забавно, когато завали дъжд...
Историкът Херодот разказва, че в Египет е имало ритуална зоофилия. Освен това споменава, че вавилонците имали нестандартни обичаи. Един от тях бил да опушват гениталиите си след секс. Друг странен обичай е, че жените им отдавали приношение на богинята Милита като веднъж в живота си се сношавали с напълно непознати.
Валерия Месалина, жената на император Клавдий, била управителка на бардак. Тя също проституирала, използвайки измислено име. Организирала състезания по секс с други проститутки. Често излизала победителка, след като успявала да задоволи двайсет и петима клиенти за една нощ.
Интересно е да се отбележи, че през 12 век, в цяла Европа проститутките плащали данък, наречен putage.
Много забавно звучат имената на някои публични домове в Лондон по време на Средновековието. Примерно "Гроупкънт Лейн", или "Кок Лейн".
"Истинският моралист не вижда нищо грешно в онова, което е естествено."
Ричард Карлайл
Някои глави за любовните връзки на монарсите вероятно ще изумят читателите. Примерно, че Едуард 7, син на кралица Виктория е имал връзка с майката на Уинстън Чърчил, а също така и с Алис Капел - прабабата на Камила Паркър-Боулс, херцогиня на Корнуол.
History's Naughty Bits
March 24, 2015
Подсъзнанието може всичко - Джон Кехоу
http://radiradev.blogspot.com/2015/03...
Моите познания за положителното мислене са придобити от книгите "ТИ си промяната" на Росица Вакъвчиева, "Бъдете силни 365 дни в годината" на Деми Ловато и "Духовният код" на Принцеса Марта Луиза и Елизабет Норденг. За мен е изключително удоволствие, че сега имам възможност да представя и "Подсъзнанието може всичко" от Джон Кехоу.
Интересното и по-особеното при Кехоу е, че той умело се позовава на най-новите научни открития и теории за да докаже, че ние сами можем да (транс) формираме своята реалност. Авторът прави много сполучливи сравнения, които ще накарат читателите вместо да реагират безволево, да концентрират мислите си и да започнат малко по малко да напредват по пътя към успеха.
"Може би ще сме по-склонни да научим как да използваме мисловните си механизми, ако си представим за момент, че за всяка мисъл получаваме или губим по долар, в зависимост от вида и."
И в това четиво на първо място е представена визуализацията. Тя е разкрита изключително подробно и дори е разделена на конкретна и свободна.
За мен бе интересно да науча и какво означава посяване, приложено в психологически аспект.
Утвърждаването също е отбелязано. Само, че за разлика от други популярни автори като Луиз Хей, според Кехоу фразите трябва да са с десет или по-малко думи.
Разгледана е и вездесъщата интуиция, стъпало за успеха на личности като Айнщайн, Едисон, Маркони, мадам Кюри и много други велики хора. Техниката за размисъл е илюстрирана много образно, като Кехоу ни дава пример с малък твърд и зелен домат, и същият зеленчук, узрял добре на слънце, пораснал сладък и сочен.
Това, което не съм срещал при други автори, и на което Джон Кехоу е отделил много страници е елиминирането на отрицателните мисли. Описани са цели пет техники за премахването на негативните чувства и планове. И тъй като става въпрос за позитивно мислене, предложени са и шест творчески тактики за успешен живот.
Моите познания за положителното мислене са придобити от книгите "ТИ си промяната" на Росица Вакъвчиева, "Бъдете силни 365 дни в годината" на Деми Ловато и "Духовният код" на Принцеса Марта Луиза и Елизабет Норденг. За мен е изключително удоволствие, че сега имам възможност да представя и "Подсъзнанието може всичко" от Джон Кехоу.
Интересното и по-особеното при Кехоу е, че той умело се позовава на най-новите научни открития и теории за да докаже, че ние сами можем да (транс) формираме своята реалност. Авторът прави много сполучливи сравнения, които ще накарат читателите вместо да реагират безволево, да концентрират мислите си и да започнат малко по малко да напредват по пътя към успеха.
"Може би ще сме по-склонни да научим как да използваме мисловните си механизми, ако си представим за момент, че за всяка мисъл получаваме или губим по долар, в зависимост от вида и."
И в това четиво на първо място е представена визуализацията. Тя е разкрита изключително подробно и дори е разделена на конкретна и свободна.
За мен бе интересно да науча и какво означава посяване, приложено в психологически аспект.
Утвърждаването също е отбелязано. Само, че за разлика от други популярни автори като Луиз Хей, според Кехоу фразите трябва да са с десет или по-малко думи.
Разгледана е и вездесъщата интуиция, стъпало за успеха на личности като Айнщайн, Едисон, Маркони, мадам Кюри и много други велики хора. Техниката за размисъл е илюстрирана много образно, като Кехоу ни дава пример с малък твърд и зелен домат, и същият зеленчук, узрял добре на слънце, пораснал сладък и сочен.
Това, което не съм срещал при други автори, и на което Джон Кехоу е отделил много страници е елиминирането на отрицателните мисли. Описани са цели пет техники за премахването на негативните чувства и планове. И тъй като става въпрос за позитивно мислене, предложени са и шест творчески тактики за успешен живот.
March 11, 2015
Зарево - Брандън Сандерсън
http://radiradev.blogspot.com/2015/03...
Да четеш книгите на Брандън Сандерсън е все едно да гледаш най-новите епични продукции на Marvel. Само че романите на Сандерсън са доста по-мъдри и умозрителни от повечето филми. Интересно за този автор е, че умее да пише научна фантастика с леко приказен привкус. Освен това "Зарево" може да се определи и като постапокалиптична фантастика.
В Нюкаго е дошла Епична, наречена Електричната. Тя започва да убива хора чрез своите супер способности. Освен това призовава гражданите да и предадат Възмездителите.
Главният герой Дейвид не може да остане равнодушен. Той решава да потърси Електричната. Но не за да разговаря с нея.
"Името ми е Дейвид Чарлстън.
Аз убивам хора със свръхсили."
Новото в този роман са поясненията относно Епичните. Оказва се, че това, което всъщност постепенно ги прави зли е редовното използване на паранормалните им умения. И че те трябва да се въздържат да ги използват ако не искат да се превърнат в луди и жестоки същества.
Дейвид и Проф (Джонатан Федрус) решават да заминат за града известен по-рано като Ню Йорк. Сега го назовават Вавилар или Възродения Вавилон. Там управлява дама с паранормални сили, наречена Регалия. В действителност преди Злочестие тя е била най-обикновена жена, наричана Абигейл Рийд.
Тук отново проличават познанията на автора относно английския фолклор. Според мен описанието на способностите на Регалия
е вдъхновено от митичната Господарка на Езерото - героиня от епоса за крал Артур. Именно ерудираността на Сандерсън в областта на митологиите прави едно негово безусловно научнофантастично произведение да изглежда още по-прекрасно и магнетично за читателите.
Регалия притежава следните сили - да контролира водата с мисълта си, да предизвиква наводнения, да вижда и чува през всяка водна повърхност и да праща на разстояние проекция на образа си.
Допълнителен проблем е, че във Вавилар е много вероятно Дейвид да срещне човек, който някога му е бил много близък. А сега е считан за враг.
Firefight
Да четеш книгите на Брандън Сандерсън е все едно да гледаш най-новите епични продукции на Marvel. Само че романите на Сандерсън са доста по-мъдри и умозрителни от повечето филми. Интересно за този автор е, че умее да пише научна фантастика с леко приказен привкус. Освен това "Зарево" може да се определи и като постапокалиптична фантастика.
В Нюкаго е дошла Епична, наречена Електричната. Тя започва да убива хора чрез своите супер способности. Освен това призовава гражданите да и предадат Възмездителите.
Главният герой Дейвид не може да остане равнодушен. Той решава да потърси Електричната. Но не за да разговаря с нея.
"Името ми е Дейвид Чарлстън.
Аз убивам хора със свръхсили."
Новото в този роман са поясненията относно Епичните. Оказва се, че това, което всъщност постепенно ги прави зли е редовното използване на паранормалните им умения. И че те трябва да се въздържат да ги използват ако не искат да се превърнат в луди и жестоки същества.
Дейвид и Проф (Джонатан Федрус) решават да заминат за града известен по-рано като Ню Йорк. Сега го назовават Вавилар или Възродения Вавилон. Там управлява дама с паранормални сили, наречена Регалия. В действителност преди Злочестие тя е била най-обикновена жена, наричана Абигейл Рийд.
Тук отново проличават познанията на автора относно английския фолклор. Според мен описанието на способностите на Регалия
е вдъхновено от митичната Господарка на Езерото - героиня от епоса за крал Артур. Именно ерудираността на Сандерсън в областта на митологиите прави едно негово безусловно научнофантастично произведение да изглежда още по-прекрасно и магнетично за читателите.
Регалия притежава следните сили - да контролира водата с мисълта си, да предизвиква наводнения, да вижда и чува през всяка водна повърхност и да праща на разстояние проекция на образа си.
Допълнителен проблем е, че във Вавилар е много вероятно Дейвид да срещне човек, който някога му е бил много близък. А сега е считан за враг.
Firefight
March 5, 2015
Разбитото око - Брент Уийкс
http://radiradev.blogspot.com/2015/02...
Романът започва със страховита картина на нападащ морски демон. Чудовището е на път да разруши един кей, когато от дълбините изскача кашалот и атакува монстера. Умозрително е, че в този фентъзи свят кашалотът е по-рядко срещано създание от морския демон.
Гавин Гайл е роб и гребе на галера, чийто капитан е Топчията. Топчията е изрод и психопат. Той е изключително самоуверен относно своята точност при стрелба. Притежава странно оръжие, което представлява хибрид между меч и мускет. Гайл се обръща в профил и захапва ябълка. Топчията успява да я уцели със своя мускет от четирийсет крачки без да нарани Гавин.
Брент Уийкс е американски писател и по мое лично мнение заслужава адмирации, че е почерпил вдъхновение от швейцарския легендарен герой Вилхелм Тел. Друга заслуга на автора са красивите и лирични описания:
"Луната бе удушена от тъмни облаци, чиито пръсти се разперваха и свиваха, накрая небесното светило угасна."
Кип също е пленник като Призмата. Само че на Зимун, който му е брат. Двете момчета са в малка лодка, но Кип е окован и гребе. Не след дълго Трошача успява да избяга от пленничеството на Зимун. Кип попада в джунгла и за мен това беше една от най-интересните части в книгата. Трошача израства физически. Израства и психически. Но най-забавното от всичко е, че му се налага да израсне и магически. Кип няма дрехи, манерка и всички най-елементарни неща, необходими за неговото оцеляване. Ето защо му се налага да прилага на практика старата поговорка "Неволята учи." Кип си създава най-различни вещи с помощта на светлина и луксин. Ако за първи път попадате в света на "Светлоносеца", или искате да си припомните магическата система от "Черната призма" и "Заслепяващият нож", можете да прочетете техните ревюта като кликнете върху заглавията им.
Много ми допада, когато определен автор успее да придаде пикантност на своите диалози, без обаче те да са прекалено цинични:
"- В моя край казват: "Ако кучето ти има бълхи, това не е причина да пуснеш вълк в къщата си."
- И баща ми казваше нещо подобно, но за съпругата, пъпките, постелята и курвата - подхвърли Уинсън."
The Broken Eye
Романът започва със страховита картина на нападащ морски демон. Чудовището е на път да разруши един кей, когато от дълбините изскача кашалот и атакува монстера. Умозрително е, че в този фентъзи свят кашалотът е по-рядко срещано създание от морския демон.
Гавин Гайл е роб и гребе на галера, чийто капитан е Топчията. Топчията е изрод и психопат. Той е изключително самоуверен относно своята точност при стрелба. Притежава странно оръжие, което представлява хибрид между меч и мускет. Гайл се обръща в профил и захапва ябълка. Топчията успява да я уцели със своя мускет от четирийсет крачки без да нарани Гавин.
Брент Уийкс е американски писател и по мое лично мнение заслужава адмирации, че е почерпил вдъхновение от швейцарския легендарен герой Вилхелм Тел. Друга заслуга на автора са красивите и лирични описания:
"Луната бе удушена от тъмни облаци, чиито пръсти се разперваха и свиваха, накрая небесното светило угасна."
Кип също е пленник като Призмата. Само че на Зимун, който му е брат. Двете момчета са в малка лодка, но Кип е окован и гребе. Не след дълго Трошача успява да избяга от пленничеството на Зимун. Кип попада в джунгла и за мен това беше една от най-интересните части в книгата. Трошача израства физически. Израства и психически. Но най-забавното от всичко е, че му се налага да израсне и магически. Кип няма дрехи, манерка и всички най-елементарни неща, необходими за неговото оцеляване. Ето защо му се налага да прилага на практика старата поговорка "Неволята учи." Кип си създава най-различни вещи с помощта на светлина и луксин. Ако за първи път попадате в света на "Светлоносеца", или искате да си припомните магическата система от "Черната призма" и "Заслепяващият нож", можете да прочетете техните ревюта като кликнете върху заглавията им.
Много ми допада, когато определен автор успее да придаде пикантност на своите диалози, без обаче те да са прекалено цинични:
"- В моя край казват: "Ако кучето ти има бълхи, това не е причина да пуснеш вълк в къщата си."
- И баща ми казваше нещо подобно, но за съпругата, пъпките, постелята и курвата - подхвърли Уинсън."
The Broken Eye
February 18, 2015
Нов патрул - Сергей Лукяненко
http://radiradev.blogspot.com/2015/02...
"Чакаха ме.
И това е единственото, което ни пречи да замръзнем."
Сергей Лукяненко
След петнадесет години в Нощния Патрул Антон Сергеевич Городецки е станал по-Различен. Пие малко повече, шегува се малко повече и е малко по-циничен. Впрочем, с течение на годините изброените неща, като че ли се отнасят за всички нас.
На летище Шереметиево 10-годишно момче реве, та се къса и не иска да се качи в самолета с майка си. Детето крещи, че небесната машина непременно ще падне. Городецки е наблизо и решава да проучи нещата.
Антон поглежда линиите на вероятностите и се оказва, че самолетът наистина ще катастрофира. Городецки преценява, че трябва да извърши намеса от пета степен и да спаси малкия пророк и майка му. По магически начин ги убеждава да се приберат вкъщи. В последния момент Городецки решава да поговори с момчето. Тогава десетгодишният Инокентий (Кеша) изрича следното:
"- Вие сте Антон Городецки, Висш Светъл маг. - каза момчето. - Вие сте бащата на Надка. Вие... Вие всички нас..."
И в тази книга Сергей Лукяненко оказва почит на най-важните филми и книги в жанра фантастика. Споменати са звездните рицари-джедаи. В Нощния Патрул пък се опитват да разработват практически заклинания въз основа на битката между Гандалф и Саруман от „Властелинът на пръстените“. Отново е отбелязана Джоан Роулинг и нейният невръстен герой-магьосник. Но най-голямо удоволствие ми достави уважението на автора към творчеството на братя Стругацки и особено към техните произведения „Пикник край пътя“ и "Трудно е да бъдеш бог".
В този роман съпругата на Антон - Светлана се появява съвсем за малко на няколко страници. Затова пък дъщеря му Надя си е все същото малко ангелче с абсолютна сила, което за секунди може да се превърне в мъничко дяволче. Допаднаха ми разсъжденията на Лукяненко относно нейния потенциал. Городецки е под вероятна заплаха от вещица. Всичко се развива пред очите на Надя и въпреки, че вещицата е Висша и ползва различни магически защити: "Ако Надечка реши да я удари с каквото и да е... Арина щеше да излети през стената."
Интригата в книгата е заплетена около загадъчния Тигър. Той е изключително могъщ магьосник, но не е нито Светъл, нито Тъмен, нито Инквизитор, дори не е и Огледало.
Новый Дозор
"Чакаха ме.
И това е единственото, което ни пречи да замръзнем."
Сергей Лукяненко
След петнадесет години в Нощния Патрул Антон Сергеевич Городецки е станал по-Различен. Пие малко повече, шегува се малко повече и е малко по-циничен. Впрочем, с течение на годините изброените неща, като че ли се отнасят за всички нас.
На летище Шереметиево 10-годишно момче реве, та се къса и не иска да се качи в самолета с майка си. Детето крещи, че небесната машина непременно ще падне. Городецки е наблизо и решава да проучи нещата.
Антон поглежда линиите на вероятностите и се оказва, че самолетът наистина ще катастрофира. Городецки преценява, че трябва да извърши намеса от пета степен и да спаси малкия пророк и майка му. По магически начин ги убеждава да се приберат вкъщи. В последния момент Городецки решава да поговори с момчето. Тогава десетгодишният Инокентий (Кеша) изрича следното:
"- Вие сте Антон Городецки, Висш Светъл маг. - каза момчето. - Вие сте бащата на Надка. Вие... Вие всички нас..."
И в тази книга Сергей Лукяненко оказва почит на най-важните филми и книги в жанра фантастика. Споменати са звездните рицари-джедаи. В Нощния Патрул пък се опитват да разработват практически заклинания въз основа на битката между Гандалф и Саруман от „Властелинът на пръстените“. Отново е отбелязана Джоан Роулинг и нейният невръстен герой-магьосник. Но най-голямо удоволствие ми достави уважението на автора към творчеството на братя Стругацки и особено към техните произведения „Пикник край пътя“ и "Трудно е да бъдеш бог".
В този роман съпругата на Антон - Светлана се появява съвсем за малко на няколко страници. Затова пък дъщеря му Надя си е все същото малко ангелче с абсолютна сила, което за секунди може да се превърне в мъничко дяволче. Допаднаха ми разсъжденията на Лукяненко относно нейния потенциал. Городецки е под вероятна заплаха от вещица. Всичко се развива пред очите на Надя и въпреки, че вещицата е Висша и ползва различни магически защити: "Ако Надечка реши да я удари с каквото и да е... Арина щеше да излети през стената."
Интригата в книгата е заплетена около загадъчния Тигър. Той е изключително могъщ магьосник, но не е нито Светъл, нито Тъмен, нито Инквизитор, дори не е и Огледало.
Новый Дозор
February 8, 2015
Ревю на "Всичко живо е трева" от Клифърд Саймък
Клифърд Доналд Саймък е най-големият пацифист между писателите-фантасти. Добре е човек да се замисли върху колко милиона читатели е повлиял със своите вселенски послания за мир.
"Всичко живо е трева" е произведение в жанр "мека" научна фантастика. Книгата донякъде прилича на други много популярни творби на Саймък - "Човекодяци" и "Резерватът на таласъмите". За пореден път авторът разсъждава как хората приемат чрез враждебност и агресия евентуалната среща с извънземен живот.
Брадшо Картър тъкмо излиза с колата си от границите на своето родно градче Милвил, когато се блъска в невидима, здрава и еластична преграда. Автомобилът му е отхвърлен рязко назад, но Брад успява да спре малко извън банкета. Минути след него върху бариерата се натъква камион. Камионът също е отблъснат от нещо невидимо. Картър едва успява да изскочи от колата си, когато отхвърленият камион я затиска с ремаркето си.
Брад постепенно разбира, че целият град е заобиколен от нещо като невидима стена. Тя пропуска през себе си предмети, но не и живи създания.
Картър се натъква на странни телефони без жица и без шайба. Въпреки това те работят и от тях се чуват различни гласове, което е странно, тъй като действието в книгата се развива през шейсетте години на двадесети век.
Внезапно преградата се придвижва с половин миля. Това предизвиква допълнителен стрес. Вашингтон е уведомен и към Милвил започват да се приближават военни части.
Градският идиот Тъпър разказва на Брадшо за странни лилави цветя заемащи цели декари. Главният герой Картър ги намира и сериозно се замисля дали те не са ключът към чудноватите неща, които напоследък се случват в Милвил...
Клифърд Саймък е един от най-големите майстори на красивите и поетични описания:
"Окъпаният в сребърна лунна светлина склон над лагера подпираше с върха си тъмносиньото небе - и тази красота висеше в тишината толкова ефирно, че човек го дострашава да продума или помръдне, да не би красотата и тишината да се разпилеят на хиляди късчета."
http://radiradev.blogspot.com/2015/02...
All Flesh is Grass
"Всичко живо е трева" е произведение в жанр "мека" научна фантастика. Книгата донякъде прилича на други много популярни творби на Саймък - "Човекодяци" и "Резерватът на таласъмите". За пореден път авторът разсъждава как хората приемат чрез враждебност и агресия евентуалната среща с извънземен живот.
Брадшо Картър тъкмо излиза с колата си от границите на своето родно градче Милвил, когато се блъска в невидима, здрава и еластична преграда. Автомобилът му е отхвърлен рязко назад, но Брад успява да спре малко извън банкета. Минути след него върху бариерата се натъква камион. Камионът също е отблъснат от нещо невидимо. Картър едва успява да изскочи от колата си, когато отхвърленият камион я затиска с ремаркето си.
Брад постепенно разбира, че целият град е заобиколен от нещо като невидима стена. Тя пропуска през себе си предмети, но не и живи създания.
Картър се натъква на странни телефони без жица и без шайба. Въпреки това те работят и от тях се чуват различни гласове, което е странно, тъй като действието в книгата се развива през шейсетте години на двадесети век.
Внезапно преградата се придвижва с половин миля. Това предизвиква допълнителен стрес. Вашингтон е уведомен и към Милвил започват да се приближават военни части.
Градският идиот Тъпър разказва на Брадшо за странни лилави цветя заемащи цели декари. Главният герой Картър ги намира и сериозно се замисля дали те не са ключът към чудноватите неща, които напоследък се случват в Милвил...
Клифърд Саймък е един от най-големите майстори на красивите и поетични описания:
"Окъпаният в сребърна лунна светлина склон над лагера подпираше с върха си тъмносиньото небе - и тази красота висеше в тишината толкова ефирно, че човек го дострашава да продума или помръдне, да не би красотата и тишината да се разпилеят на хиляди късчета."
http://radiradev.blogspot.com/2015/02...
All Flesh is Grass
February 1, 2015
Рецензия на "Вечерята" от Херман Кох
Стилът на Херман Кох е толкова лек, приятен и хумористичен, че силно напомня на начина на писане на Джеръм Клапка Джеръм. Нямам идея дали тази прилика е умишлено постигната, или се е получила чисто интуитивно.
В тази книга се описва специална вечеря в прекалено изискан и скъп ресторант. Разказът се води в първо лице от Паул Ломан, брат на бъдещия премиер на Холандия - Серж Ломан.
Паул е донякъде натрапчив, когато описва живота на висшето общество. Впрочем тази педантичност е част от един по-дълбок замисъл на автора. Интересна е също така и иронията, обрисуваща живота на много богатите хора.
"Видя ли го как сочеше с кутрето си през цялото време? - вметнах аз, докато разтварях менюто."
Бих желал да отбележа, че по-голямата част от действието на романа се развива по време на една-единствена вечеря. Иключение са многото ретроспекции, които осветяват подобно на циркови светлини най-тъмните кътчета от живота на заможните.
Какво може да направи няколко деца наистина зли? Имам предвид толкова лоши, че да се превърнат в истински чудовища.
Пълното пренасищане от всичко е част от отговора. Ако няколко деца са напълно и изцяло задоволени с много, наистина много материални блага, те започват да се чувстват богоизбрани. Освен това те нямат никакви стимули и предизвикателства, които да запълнят ежедневието им. Достатъчно е да си поискат нещо и вече го имат. Другата част от отговора е пълната защита. Ако децата ви още от малки правят многобройни пакости, вие все някога ще ги смъмрите и ще ги накажете нали? И ако никога не им се скарате, дали тези вече почти пораснали деца няма да почустват абсолютно своеволие, усещайки че вече са тотално недосегаеми за всички закони?
Лично за мен, писателите, които най-добре умеят да навлизат в умовете на лудите и на престъпниците се казват Дейвид Морел и Томас Харис. Сега уверено мога да причисля към тези автори и Херман Кох.
На читателят ще бъдат интересни също така и разликите във финансовите реалности между Холандия и България. Колко могат да си позволят четирима човека за една вечеря? Тази в книгата струва близо петстотин евро заедно с бакшиша.
http://radiradev.blogspot.com/2015/01...
The Dinner
Vecheryata - Вечерята Български
В тази книга се описва специална вечеря в прекалено изискан и скъп ресторант. Разказът се води в първо лице от Паул Ломан, брат на бъдещия премиер на Холандия - Серж Ломан.
Паул е донякъде натрапчив, когато описва живота на висшето общество. Впрочем тази педантичност е част от един по-дълбок замисъл на автора. Интересна е също така и иронията, обрисуваща живота на много богатите хора.
"Видя ли го как сочеше с кутрето си през цялото време? - вметнах аз, докато разтварях менюто."
Бих желал да отбележа, че по-голямата част от действието на романа се развива по време на една-единствена вечеря. Иключение са многото ретроспекции, които осветяват подобно на циркови светлини най-тъмните кътчета от живота на заможните.
Какво може да направи няколко деца наистина зли? Имам предвид толкова лоши, че да се превърнат в истински чудовища.
Пълното пренасищане от всичко е част от отговора. Ако няколко деца са напълно и изцяло задоволени с много, наистина много материални блага, те започват да се чувстват богоизбрани. Освен това те нямат никакви стимули и предизвикателства, които да запълнят ежедневието им. Достатъчно е да си поискат нещо и вече го имат. Другата част от отговора е пълната защита. Ако децата ви още от малки правят многобройни пакости, вие все някога ще ги смъмрите и ще ги накажете нали? И ако никога не им се скарате, дали тези вече почти пораснали деца няма да почустват абсолютно своеволие, усещайки че вече са тотално недосегаеми за всички закони?
Лично за мен, писателите, които най-добре умеят да навлизат в умовете на лудите и на престъпниците се казват Дейвид Морел и Томас Харис. Сега уверено мога да причисля към тези автори и Херман Кох.
На читателят ще бъдат интересни също така и разликите във финансовите реалности между Холандия и България. Колко могат да си позволят четирима човека за една вечеря? Тази в книгата струва близо петстотин евро заедно с бакшиша.
http://radiradev.blogspot.com/2015/01...
The Dinner
Vecheryata - Вечерята Български
January 12, 2015
Рецензия на „Щурмът на съзнанието” от Игор Прокопенко
Ако човек прочете "Спомнете си кои сте" от Дейвид Айк се убеждава в псевдодемокрацията на САЩ. А Игор Прокопенко сякаш продължава Айк и допълва, че от 1945 г. се води война между суперсилите. Но тази война е за тотален контрол върху съзнанието и подсъзнанието на противниковите войници, на населението на цели страни.
Моралът на американските управляващи е показан още в картината на окървавения Кадафи, когото тълпата убива, а Хилари Клинтън се превива от смях пред целия свят. Двете суперсили - Америка и Русия водят необявена война, в която няма танкове и самолети, но има "слипъри", киборги, тайни оръжия, които въздействат върху съзнанието на хората. В книгата не се спестява истината. Както в САЩ, така и в Русия много учени разработват открития, за да могат да зомбират човека. Има специалисти, които от далечни разстояния могат да направляват човешката дейност, да убиват, да обработват съзнанието по свой модел и съзнание.
Ханс Андерсен казва: "Измислиците ни са изтъкани от действителността."
А хората живеят в една страшна действителност, в която богатият посяга дори на залъка на бедния, а човешкият живот е разменна монета, т.е. валута, с която се купуват цели държави.
Психотронното оръжие действа, но все още не толкова силно, колкото им се иска на суперсилите. Прокопенко откровено признава, че и в Русия учените разработват оръжия за масово поразяване, за масово отравяне, но всичко е дълбоко засекретено.
Може би сте чели "Славеят на Майкъл" от Орсън Скот Кард. Оказва се, че програмирането на хора вече е реалност. И точно както в повестта на Кард са обрисувани случаи на хора, които трябва да извършат нещо заложено в паметта им, дори и атентат, след като блоковете в ума им биват отключени чрез определени думи.
Неслучайно авторът вмъква образите на Хитлер, Химлер и Рудолф Хес, за да докаже, че изчадията адови не свършват, че войната не е спирала и дали се води прикрито или с явни заплахи, тя върви към един страшен край. Авторът не твърди конкретно, че Тунгуският метеорит е дело на човека, но според него пораженията са подобни от тези на бомбите над Хирошима и Нагазаки.
http://radiradev.blogspot.com/2015/01...
Моралът на американските управляващи е показан още в картината на окървавения Кадафи, когото тълпата убива, а Хилари Клинтън се превива от смях пред целия свят. Двете суперсили - Америка и Русия водят необявена война, в която няма танкове и самолети, но има "слипъри", киборги, тайни оръжия, които въздействат върху съзнанието на хората. В книгата не се спестява истината. Както в САЩ, така и в Русия много учени разработват открития, за да могат да зомбират човека. Има специалисти, които от далечни разстояния могат да направляват човешката дейност, да убиват, да обработват съзнанието по свой модел и съзнание.
Ханс Андерсен казва: "Измислиците ни са изтъкани от действителността."
А хората живеят в една страшна действителност, в която богатият посяга дори на залъка на бедния, а човешкият живот е разменна монета, т.е. валута, с която се купуват цели държави.
Психотронното оръжие действа, но все още не толкова силно, колкото им се иска на суперсилите. Прокопенко откровено признава, че и в Русия учените разработват оръжия за масово поразяване, за масово отравяне, но всичко е дълбоко засекретено.
Може би сте чели "Славеят на Майкъл" от Орсън Скот Кард. Оказва се, че програмирането на хора вече е реалност. И точно както в повестта на Кард са обрисувани случаи на хора, които трябва да извършат нещо заложено в паметта им, дори и атентат, след като блоковете в ума им биват отключени чрез определени думи.
Неслучайно авторът вмъква образите на Хитлер, Химлер и Рудолф Хес, за да докаже, че изчадията адови не свършват, че войната не е спирала и дали се води прикрито или с явни заплахи, тя върви към един страшен край. Авторът не твърди конкретно, че Тунгуският метеорит е дело на човека, но според него пораженията са подобни от тези на бомбите над Хирошима и Нагазаки.
http://radiradev.blogspot.com/2015/01...
