Radi Radev's Blog, page 2
June 26, 2016
ТОЛКИН ВЛАДЕЕ СВЕТА НА ФЕНТЪЗИТО
http://radiradev.blogspot.bg/2016/06/...
Интересен факт е, че трима професори от университета Оксфорд са написали шедьоври в жанра приказна фантастика. Техните имена са Чарлз Доджсън (Луис Карол), К. С. Луис и Джон Роналд Руел Толкин. Безспорно Джон Толкин е най-великият от изброените, а неговото произведение „Властелинът на пръстените” има най-големи художествени достойнства.
„Дж. Р. Р. Толкин: Биография” от Хъмфри Карпентър е дълбоко познавателна книга, разкриваща много от живота на Професора с лулата. Но това не е сухо четиво, методично изброяващо популярни и не толкова известни факти. Напротив, книгата е писана с много любов и чувство за хумор. Засмях се, когато прочетох следните редове, показващи нрава и действията на създателя на митологията за Хъмфри Карпентър:
„На празненство по случай Нова Година през тридесетте си наметнал една исландска овча кожа и си боядисал лицето, за да изиграе бяла мечка, друг път се пременил като англосаксонски воин и със секира в ръка погнал удивения си съсед по улицата.”
Авторът Хъмфри Карпентър лично се е срещал с Джон Роналд Руел Толкин. Освен това е гостувал на сина му Кристофър Толкин по пет дни седмично в продължение на осем месеца, и през това време е имал пълен достъп до литературното наследство на великия писател.
Според биографа, Дж. Р. Р. Толкин е ненавиждал алегориите и е отричал връзка между Саурон и Хитлер, респективно Мордор и Германия. Интересно обаче е следното изказване на Професора, насочено срещу фюрера:
„В тази война имам пламенна лична вражда с онзи проклет малък невежа Адолф Хитлер за това, че съсипва, изопачава, злоупотребява и прави омразен за вечни времена онзи благороден северен дух, върховен принос към цяла Европа, който винаги съм обичал и съм се стараел да представя в истинската му светлина.”
Любопитство представлява и шофирането на Толкин, след като купил първия си автомобил. Не обръщал никакво внимание на правилата за движение и на превозните средства, и често викал: „Атакувай ги и се разпръскват!”
Това, което допълнително ще грабне вниманието на читателя са доста стихове на Професора, непубликувани досега на български език. Има и снимки, представящи "Толърс" (разпространено негово прозвище) в различни възрасти и с различни членове на фамилията му.
В книгата е представено влиянието на неговите творби, не само във Великобритания, но и в държави като Виетнам и Борнео.
Примерно в САЩ дълго време са се продавали значки със следните надписи:
„Фродо е жив!”
„Гандалф – президент!”
„Елате в Средната земя.”
За завършек на ревюто ще използвам един надпис, който е бил изписан с графити по стените на различни сгради в Америка.
Той гласи:
„Дж. Р. Р. Толкин е хобитоформиращ”.
Интересен факт е, че трима професори от университета Оксфорд са написали шедьоври в жанра приказна фантастика. Техните имена са Чарлз Доджсън (Луис Карол), К. С. Луис и Джон Роналд Руел Толкин. Безспорно Джон Толкин е най-великият от изброените, а неговото произведение „Властелинът на пръстените” има най-големи художествени достойнства.
„Дж. Р. Р. Толкин: Биография” от Хъмфри Карпентър е дълбоко познавателна книга, разкриваща много от живота на Професора с лулата. Но това не е сухо четиво, методично изброяващо популярни и не толкова известни факти. Напротив, книгата е писана с много любов и чувство за хумор. Засмях се, когато прочетох следните редове, показващи нрава и действията на създателя на митологията за Хъмфри Карпентър:
„На празненство по случай Нова Година през тридесетте си наметнал една исландска овча кожа и си боядисал лицето, за да изиграе бяла мечка, друг път се пременил като англосаксонски воин и със секира в ръка погнал удивения си съсед по улицата.”
Авторът Хъмфри Карпентър лично се е срещал с Джон Роналд Руел Толкин. Освен това е гостувал на сина му Кристофър Толкин по пет дни седмично в продължение на осем месеца, и през това време е имал пълен достъп до литературното наследство на великия писател.
Според биографа, Дж. Р. Р. Толкин е ненавиждал алегориите и е отричал връзка между Саурон и Хитлер, респективно Мордор и Германия. Интересно обаче е следното изказване на Професора, насочено срещу фюрера:
„В тази война имам пламенна лична вражда с онзи проклет малък невежа Адолф Хитлер за това, че съсипва, изопачава, злоупотребява и прави омразен за вечни времена онзи благороден северен дух, върховен принос към цяла Европа, който винаги съм обичал и съм се стараел да представя в истинската му светлина.”
Любопитство представлява и шофирането на Толкин, след като купил първия си автомобил. Не обръщал никакво внимание на правилата за движение и на превозните средства, и често викал: „Атакувай ги и се разпръскват!”
Това, което допълнително ще грабне вниманието на читателя са доста стихове на Професора, непубликувани досега на български език. Има и снимки, представящи "Толърс" (разпространено негово прозвище) в различни възрасти и с различни членове на фамилията му.
В книгата е представено влиянието на неговите творби, не само във Великобритания, но и в държави като Виетнам и Борнео.
Примерно в САЩ дълго време са се продавали значки със следните надписи:
„Фродо е жив!”
„Гандалф – президент!”
„Елате в Средната земя.”
За завършек на ревюто ще използвам един надпис, който е бил изписан с графити по стените на различни сгради в Америка.
Той гласи:
„Дж. Р. Р. Толкин е хобитоформиращ”.
May 10, 2016
Ревю на "Конан. Том 2" от Робърт Хауърд
http://radiradev.blogspot.bg/2016/04/...
Интересно е, че според автора Робърт Хауърд неговите герои са праволинейни, разчитат на грубата сила, пробиват си път като секат и опустошават всичко наоколо. Чарът на Конан е обаче не само в необикновената му жизненост и мощ, а също и в това, че той е по-различен от останалите легенди в жанра фентъзи. Освен всичко друго кимериецът притежава необичайни лингвистични способности и вродено чувство за справедливост, подходящо за средновековен рицар.
Книгата ме изненада приятно, тъй като в нея открих разкази за Конан, които не бях чел преди.
Първият от тях се казва "Съкровището на Гуалур". В него се разказва за това как главният герой е притиснат от интриги и как понякога на човек му се налага да направи избор буквално между златото и спасяването на нечий живот.
Между другото речникът на Конан е прям и дори брутален, обогатен с тънкото чувство за поетичност от страна на автора:
"Още секунда и щеше да има нов гост в Ада. Но му развалих прицела".
Следващият разказ е "Отвъд черната река". В тази книга го прочетох за първи път. Направи ми впечатление, че в никое друго произведение Конан не е хвърлял толкова много брадви. И вярвате или не, за първи път чета как кимериецът със собствени усилия успява да сътвори защитна магия.
Въпреки, че Робърт Хауърд не е преподавател като Джон Роналд Руел Толкин, авторът на Конан е прекарвал също толкова време в библиотеките, колкото и Професорът с лулата. Хауърд е измислил и възкресил цял един свят и пише достатъчно философски за да заинтригува интелигентния читател и днес:
"Цивилизацията е неестествено явление. Тя е прищявка на съдбата. И в крайна сметка варварството винаги ще триумфира."
Честно казано, когато във филма "Конан Варварина" гледах Валерия си мислех, че е готина мацка, но е измислена от сценаристите. В действителност тя е автентичен герой и спътница на Конан в разказа "Червени гвоздеи".
Много голяма придобивка за читателите на тази книга е есе, описващо целия жизнен път на Конан. Есето е сътворено от д-р Джон Кларк и П. Шуайлър Милър и е прочетено лично от Робърт Хауърд. Леко е редактирано и е публикувано във фензина "Хайборейската епоха".
Извинявам се на читателите на моя блог, че в ревюто на "Конан. Том 1", пропуснах да спомена книгите за известния кимериец, отпечатани в началото на 90-те от издателство "Бева прес". Но дори и в тях няма да откриете някои от творбите за Конан, намерили място в тази книга.
Техните заглавия са "Долината на изгубените жени" и "Черният странник".
Хареса ми и това, че в този том присъства и единственият оригинален роман за Конан писан от Робърт Хауърд - "Часът на дракона".
Интересно е, че според автора Робърт Хауърд неговите герои са праволинейни, разчитат на грубата сила, пробиват си път като секат и опустошават всичко наоколо. Чарът на Конан е обаче не само в необикновената му жизненост и мощ, а също и в това, че той е по-различен от останалите легенди в жанра фентъзи. Освен всичко друго кимериецът притежава необичайни лингвистични способности и вродено чувство за справедливост, подходящо за средновековен рицар.
Книгата ме изненада приятно, тъй като в нея открих разкази за Конан, които не бях чел преди.
Първият от тях се казва "Съкровището на Гуалур". В него се разказва за това как главният герой е притиснат от интриги и как понякога на човек му се налага да направи избор буквално между златото и спасяването на нечий живот.
Между другото речникът на Конан е прям и дори брутален, обогатен с тънкото чувство за поетичност от страна на автора:
"Още секунда и щеше да има нов гост в Ада. Но му развалих прицела".
Следващият разказ е "Отвъд черната река". В тази книга го прочетох за първи път. Направи ми впечатление, че в никое друго произведение Конан не е хвърлял толкова много брадви. И вярвате или не, за първи път чета как кимериецът със собствени усилия успява да сътвори защитна магия.
Въпреки, че Робърт Хауърд не е преподавател като Джон Роналд Руел Толкин, авторът на Конан е прекарвал също толкова време в библиотеките, колкото и Професорът с лулата. Хауърд е измислил и възкресил цял един свят и пише достатъчно философски за да заинтригува интелигентния читател и днес:
"Цивилизацията е неестествено явление. Тя е прищявка на съдбата. И в крайна сметка варварството винаги ще триумфира."
Честно казано, когато във филма "Конан Варварина" гледах Валерия си мислех, че е готина мацка, но е измислена от сценаристите. В действителност тя е автентичен герой и спътница на Конан в разказа "Червени гвоздеи".
Много голяма придобивка за читателите на тази книга е есе, описващо целия жизнен път на Конан. Есето е сътворено от д-р Джон Кларк и П. Шуайлър Милър и е прочетено лично от Робърт Хауърд. Леко е редактирано и е публикувано във фензина "Хайборейската епоха".
Извинявам се на читателите на моя блог, че в ревюто на "Конан. Том 1", пропуснах да спомена книгите за известния кимериец, отпечатани в началото на 90-те от издателство "Бева прес". Но дори и в тях няма да откриете някои от творбите за Конан, намерили място в тази книга.
Техните заглавия са "Долината на изгубените жени" и "Черният странник".
Хареса ми и това, че в този том присъства и единственият оригинален роман за Конан писан от Робърт Хауърд - "Часът на дракона".
February 24, 2016
Ревю на "Конан. Том 1" от Робърт Хауърд
http://radiradev.blogspot.bg/2016/02/...
Мъжете от моето поколение бяхме силно впечатлени от поредицата за Конан. В края на 80-те години на миналия век гледахме филма с Арнолд Шварценегер на видеокасети. Малко по-късно, в началото на 90-те излязоха две книги с еднаква корица, но с различно съдържание. Авторът бе Робърт Хауърд, а книгите бяха отпечатани от издателствата "Ролис" и "Орфия". През 1991 г. издателска къща "Плеяда" също публикува няколко малки книжки за приключенията на Конан. Мисля, че тогава основен двигател на "Плеяда" бе Ивайло Рунев - първият българин, публикувал в американското НФ списание "Локус". Господин Рунев, светла му памет, също така е автор на най-голямата библиография за научна фантастика, някога писана в България.
Интересно е, че книжките на "Плеяда" за Конан бяха илюстрирани от Петър Станимиров и Евгений Йорданов.
Почти 25 години по-късно, отпечатани от издателство "Изток-Запад", имам удоволствието да ви представя пълните и оригинални приключения на Конан, рисувани отново от Петър Станимиров, един от най-известните художници на НФ, фентъзи и хорър в страната ни.
В "Конан. Том 1" ще намерим карта на Хайборейската епоха, пресъздадена въз основа на първоначалната илюстрация от Робърт Хауърд. Ще открием и приключения на Конан, които не сме имали удоволствието да прочетем преди. Допълнително наслаждение привнася фактът, че в началото на новелите и разказите в тази книга има стихове и поговорки, които никога до момента не са били превеждани. Примерно в изданието на новелата "Алената цитадела" от 1991 г. няма нито един стих. А в настоящата книга има, и то пред всяка глава. Ще намерим и стари аквилонски поговорки и броилки, които допълват очарованието от света на Хауърд:
"Мечът, който прониже краля,
прерязва конците на империята."
Аквилонска поговорка
Допадна ми също така и:
"Един беглец, един мъртвец, а на златен креват спи боец."
Стара броилка
Лично на мен, от късите произведения за Конан най-много ми харесва "Феникс върху меча". В тази книга не присъства единственият оригинален роман на Р. Хауърд за най-известният му герой - "Конан: Часът на дракона". Предполагам обаче, че вероятно ще намери място в "Конан. Том 2".
Елена Павлова е положила неимоверни усилия да преведе по подобаващ начин единият от основателите на жанра фентъзи (другият е Толкин):
"Октавия не видя удара, но чу месестия му плясък и видя Джехунгир да пада с бликаща от хълбока му кръв там, където стоманата на кимериеца бе прорязала ризницата му и бе захапала гърба."
Предимството на тази книга е, че ако искате да прочетете всички приключения на любимия си герой няма да ви се налага да ровите на различни места в библиотеката си. А превъзходните рисунки на Петър Станимиров засилват адреналина и придават допълнителна визуална наслада.
Мъжете от моето поколение бяхме силно впечатлени от поредицата за Конан. В края на 80-те години на миналия век гледахме филма с Арнолд Шварценегер на видеокасети. Малко по-късно, в началото на 90-те излязоха две книги с еднаква корица, но с различно съдържание. Авторът бе Робърт Хауърд, а книгите бяха отпечатани от издателствата "Ролис" и "Орфия". През 1991 г. издателска къща "Плеяда" също публикува няколко малки книжки за приключенията на Конан. Мисля, че тогава основен двигател на "Плеяда" бе Ивайло Рунев - първият българин, публикувал в американското НФ списание "Локус". Господин Рунев, светла му памет, също така е автор на най-голямата библиография за научна фантастика, някога писана в България.
Интересно е, че книжките на "Плеяда" за Конан бяха илюстрирани от Петър Станимиров и Евгений Йорданов.
Почти 25 години по-късно, отпечатани от издателство "Изток-Запад", имам удоволствието да ви представя пълните и оригинални приключения на Конан, рисувани отново от Петър Станимиров, един от най-известните художници на НФ, фентъзи и хорър в страната ни.
В "Конан. Том 1" ще намерим карта на Хайборейската епоха, пресъздадена въз основа на първоначалната илюстрация от Робърт Хауърд. Ще открием и приключения на Конан, които не сме имали удоволствието да прочетем преди. Допълнително наслаждение привнася фактът, че в началото на новелите и разказите в тази книга има стихове и поговорки, които никога до момента не са били превеждани. Примерно в изданието на новелата "Алената цитадела" от 1991 г. няма нито един стих. А в настоящата книга има, и то пред всяка глава. Ще намерим и стари аквилонски поговорки и броилки, които допълват очарованието от света на Хауърд:
"Мечът, който прониже краля,
прерязва конците на империята."
Аквилонска поговорка
Допадна ми също така и:
"Един беглец, един мъртвец, а на златен креват спи боец."
Стара броилка
Лично на мен, от късите произведения за Конан най-много ми харесва "Феникс върху меча". В тази книга не присъства единственият оригинален роман на Р. Хауърд за най-известният му герой - "Конан: Часът на дракона". Предполагам обаче, че вероятно ще намери място в "Конан. Том 2".
Елена Павлова е положила неимоверни усилия да преведе по подобаващ начин единият от основателите на жанра фентъзи (другият е Толкин):
"Октавия не видя удара, но чу месестия му плясък и видя Джехунгир да пада с бликаща от хълбока му кръв там, където стоманата на кимериеца бе прорязала ризницата му и бе захапала гърба."
Предимството на тази книга е, че ако искате да прочетете всички приключения на любимия си герой няма да ви се налага да ровите на различни места в библиотеката си. А превъзходните рисунки на Петър Станимиров засилват адреналина и придават допълнителна визуална наслада.
February 16, 2016
Ревю на "Полукрал" от Джо Абъркромби
http://radiradev.blogspot.bg/2016/02/...
Главните герои на повечето книги в жанр класическо фентъзи превъзхождат останалите със своята сила, бързина, а понякога дори кръвожадност. Пример за това са Конан, Дориан Хоукмуун и Йорг Анкрат. За мен бе интересно, че Джо Абъркромби е решил да направи главен герой принц Ярви, чиято лява ръка е природно осакатена и има само палец и чуканче на показалец. От друга страна Майлс Воркосиган на Лоис Макмастър Бюджолд също има физически недъзи по рождение, а е любимец на милиони читатели.
Ярви е принц, но е обучаван за пастор. Авторът е измислил интересна религия. От една страна тя е простичка: боговете са назовани майка Море, баща Земя, майка Война и т.н. Всъщност обаче техният брой е 409.
Внезапно бащата и брата на принц Ярви са намерени убити. Всички започват да го титулуват като крал. Принцът вътрешно започва да се противи, защото неговата раса е северна и войнствена, подобна на древните викинги, или примерно - кимерийци. В крайна сметка всички обаче започват да го титулуват като крал и Ярви започва да разбира, че трябва да компенсира недъга си с природната си интелигентност, обучение и умения за владеене на чужди езици. Или както би се изразил Джордж Гип, авторът на книгата "Завръщане в бъдещето" - да свръхкомпенсира.
Типично за Джо Абъркромби е да демонстрира ирония и чувство за хумор:
"Беше чел, че шенд са като цяло миролюбив народ, но излезлите от гората не даваха вид, че са чели същите книги."
Интересно е, че в някои от приключенията на принца има препратки към Конан Варварина. Ярви се оказва в изгнание и е продаден като роб-гребец на пиратски кораб. Навигатор на кораба е Сюмаел - чернокожа късо подстригана жена. По-късно тя става негова съюзница и спътница (аналогия с Грейс Джоунс?). Гребането закалява мускулите и характера на принца-изгнаник.
Характерно за този роман е, че не е в типичния брутален и натуралистичен стил на повечето книги на Джо Абъркромби. С многото си описания и плавно повествование, повече наподобява на поредицата "Шанара" от Тери Брукс. Все пак силно впечатление прави героят, наречен Нищо, който убива изключително бързо, ефективно и без чувства. Или почти без емоции:
"- Може би не трябваше - каза Нищо, докато измъкваше меча си от главата на Триг, - но се чувствам толкова по-добре."
Направи ми впечатление двубоят между Ярви и Шадикшарам, бивша негова собственичка и капитан на пиратски кораб.
Възможно е не най-големите възможни врагове да са убили бащата и брата на принца. Вероятно Ярви е способен да се съюзи с тези, които всички смятат за убийците на роднините му. Принцът се надява да успее в отмъщението си, но понякога се съмнява дали ще бъде пълновластен крал.
Впрочем тези съмнения се споделят и от отрицателните герои:
"- Женска кукла на конци? - кресна Одем? - Полукрал? - Крал на сакатите?
- Не отвърна той. - Законният крал."
Полукрал
Главните герои на повечето книги в жанр класическо фентъзи превъзхождат останалите със своята сила, бързина, а понякога дори кръвожадност. Пример за това са Конан, Дориан Хоукмуун и Йорг Анкрат. За мен бе интересно, че Джо Абъркромби е решил да направи главен герой принц Ярви, чиято лява ръка е природно осакатена и има само палец и чуканче на показалец. От друга страна Майлс Воркосиган на Лоис Макмастър Бюджолд също има физически недъзи по рождение, а е любимец на милиони читатели.
Ярви е принц, но е обучаван за пастор. Авторът е измислил интересна религия. От една страна тя е простичка: боговете са назовани майка Море, баща Земя, майка Война и т.н. Всъщност обаче техният брой е 409.
Внезапно бащата и брата на принц Ярви са намерени убити. Всички започват да го титулуват като крал. Принцът вътрешно започва да се противи, защото неговата раса е северна и войнствена, подобна на древните викинги, или примерно - кимерийци. В крайна сметка всички обаче започват да го титулуват като крал и Ярви започва да разбира, че трябва да компенсира недъга си с природната си интелигентност, обучение и умения за владеене на чужди езици. Или както би се изразил Джордж Гип, авторът на книгата "Завръщане в бъдещето" - да свръхкомпенсира.
Типично за Джо Абъркромби е да демонстрира ирония и чувство за хумор:
"Беше чел, че шенд са като цяло миролюбив народ, но излезлите от гората не даваха вид, че са чели същите книги."
Интересно е, че в някои от приключенията на принца има препратки към Конан Варварина. Ярви се оказва в изгнание и е продаден като роб-гребец на пиратски кораб. Навигатор на кораба е Сюмаел - чернокожа късо подстригана жена. По-късно тя става негова съюзница и спътница (аналогия с Грейс Джоунс?). Гребането закалява мускулите и характера на принца-изгнаник.
Характерно за този роман е, че не е в типичния брутален и натуралистичен стил на повечето книги на Джо Абъркромби. С многото си описания и плавно повествование, повече наподобява на поредицата "Шанара" от Тери Брукс. Все пак силно впечатление прави героят, наречен Нищо, който убива изключително бързо, ефективно и без чувства. Или почти без емоции:
"- Може би не трябваше - каза Нищо, докато измъкваше меча си от главата на Триг, - но се чувствам толкова по-добре."
Направи ми впечатление двубоят между Ярви и Шадикшарам, бивша негова собственичка и капитан на пиратски кораб.
Възможно е не най-големите възможни врагове да са убили бащата и брата на принца. Вероятно Ярви е способен да се съюзи с тези, които всички смятат за убийците на роднините му. Принцът се надява да успее в отмъщението си, но понякога се съмнява дали ще бъде пълновластен крал.
Впрочем тези съмнения се споделят и от отрицателните герои:
"- Женска кукла на конци? - кресна Одем? - Полукрал? - Крал на сакатите?
- Не отвърна той. - Законният крал."
Полукрал
December 20, 2015
Ревю на „Кралят на зимата“ от Били Стефанов
http://radiradev.blogspot.bg/2015/12/...
Радвам се, че има толкова добри български писатели на фентъзи като Благовест (Били) Стефанов. Докато четях неговата книга, имах чувството, че прелиствам роман на Джордж Р. Р. Мартин. Били се е учил от най-добрите писатели на приказна фантастика в света, но е създал свой собствен, уникален и неповторим свят на меча и магията.
За да бъда по-конкретен ще ви предложа един цитат от „Кралят на зимата“, а вие - читателите на моя блог вероятно ще се замислите колко български писатели могат да творят със същият размах и сила на перото като Робърт Хауърд:
"Нищо чудно, че човеците падаха така лесно в битка, ако обръщаха повече внимание на украсяването на оръжията си, отколкото на размахването им."
Рогдар е великан от племето на норсевите. Един ден след като се прибира от лов, той намира избити всички от неговата раса. Рогдар решава да отмъсти.
Освен, че е великан, той е и берсеркер. Авторът ни предлага новаторска теория относно берсеркерите. При норсевите това умение се нарича шай'дор. То дава на използващият го почти свръхестествена бързина, сила и ярост.
Докато броди сляпо към вендетата Рогдар се запознава с Денор и Брон и става техен спътник. Тримата заедно решават да отмъкнат необичайно красив лък от крал Орелин. Лъкът е магически артефакт с могъщи свойства...
Били Стефанов е изключително ерудиран писател. Той умее да използва правилните думи за жанра фентъзи, примерно словото "барбикан" и дори е обяснил неговото значение.
Младият български писател изгражда пространни и колоритни картини в своето повествование и успява да ни накара живо да си изградим представа за неговият приказен свят. Но Били пише също така и доста свежи и приятни диалози:
"- Остроумието ти е по-наточено от камите, които носиш, Морадин."
Били е подходил самобитно и спрямо начините на използването на оръжието лък. Оказва се, че освен за убиване лъкът може да се използва и за установяване на контрол и подчинение. По магически начин, разбира се.
Хуморът е неделима част от приказната фантастика:
"- Не искаш ли първо да изпепелим вещицата? - попита Денор, стараейки се да прозвучи като нищо работа. - Вече съм виждал да го правят, голяма атракция е, ще знаеш!
Прочетете тази книга. Оседлайте драконите. Полетете на крилете на въображението на Били Стефанов.
Кралят на зимата
Радвам се, че има толкова добри български писатели на фентъзи като Благовест (Били) Стефанов. Докато четях неговата книга, имах чувството, че прелиствам роман на Джордж Р. Р. Мартин. Били се е учил от най-добрите писатели на приказна фантастика в света, но е създал свой собствен, уникален и неповторим свят на меча и магията.
За да бъда по-конкретен ще ви предложа един цитат от „Кралят на зимата“, а вие - читателите на моя блог вероятно ще се замислите колко български писатели могат да творят със същият размах и сила на перото като Робърт Хауърд:
"Нищо чудно, че човеците падаха така лесно в битка, ако обръщаха повече внимание на украсяването на оръжията си, отколкото на размахването им."
Рогдар е великан от племето на норсевите. Един ден след като се прибира от лов, той намира избити всички от неговата раса. Рогдар решава да отмъсти.
Освен, че е великан, той е и берсеркер. Авторът ни предлага новаторска теория относно берсеркерите. При норсевите това умение се нарича шай'дор. То дава на използващият го почти свръхестествена бързина, сила и ярост.
Докато броди сляпо към вендетата Рогдар се запознава с Денор и Брон и става техен спътник. Тримата заедно решават да отмъкнат необичайно красив лък от крал Орелин. Лъкът е магически артефакт с могъщи свойства...
Били Стефанов е изключително ерудиран писател. Той умее да използва правилните думи за жанра фентъзи, примерно словото "барбикан" и дори е обяснил неговото значение.
Младият български писател изгражда пространни и колоритни картини в своето повествование и успява да ни накара живо да си изградим представа за неговият приказен свят. Но Били пише също така и доста свежи и приятни диалози:
"- Остроумието ти е по-наточено от камите, които носиш, Морадин."
Били е подходил самобитно и спрямо начините на използването на оръжието лък. Оказва се, че освен за убиване лъкът може да се използва и за установяване на контрол и подчинение. По магически начин, разбира се.
Хуморът е неделима част от приказната фантастика:
"- Не искаш ли първо да изпепелим вещицата? - попита Денор, стараейки се да прозвучи като нищо работа. - Вече съм виждал да го правят, голяма атракция е, ще знаеш!
Прочетете тази книга. Оседлайте драконите. Полетете на крилете на въображението на Били Стефанов.
Кралят на зимата
November 12, 2015
Ревю на „Дневен патрул“ от Сергей Лукяненко и Владимир Василев
http://radiradev.blogspot.bg/2015/10/...
"Вярвай на човека наполовина, на Светлия - на една четвърт, а на Тъмния не вярвай за нищо."
Сергей Лукяненко и Владимир Василев
Интересно е да се отбележи, че съавторът на „Дневен патрул“ - Владимир Василев беше представен на родните читатели със своята спейс опера "Космически рицар", поне 10 години преди Лукяненко изобщо да бъде преведен в България. Според мен Владимир е по-добрият в жанра космическа опера, докато Сергей е главнокомандващият на "градското фентъзи" в цяла Русия.
"Само в мълчанието има слово,. само в мрака — светлина...", казва Урсула Ле Гуин. Тази книга ще ни разкаже за Мрака в Русия. По-точно ще ни запознае с героите и действията на Дневния патрул.
Алиса Доникова е красива Тъмна вещица, бивша любовница на Завулон. Авторите постепенно ни запознават с нейното ежедневие. Тя става симпатична на читателя. Алиса проявява милосърдие и спасява мишка от скучаещите постови - върколак и вампир, решили да се разнообразят като измъчват нещастното животинче с магия.
В действителност може да се приеме, че Алиса е готина. От една страна тя е арогантна и самодоволна. От друга - вещицата постъпва по начин, който тя прецени за правилен. И много често, волно или не, тя върши добро на околните. Едва ли има някой, който може да каже как ще се държи ако притежава свръхестествени сили, неподвластни на обикновените хора. Именно това прави книгата толкова привлекателна. Авторите успяват да ни покажат хора, надарени с магически способности, които могат да вършат каквото си поискат. Обаче трябва да се съобразяват как би реагирал не само противниковият Патрул, но и висшестоящата Инквизиция.
По време на магически сблъсък с Нощния патрул Алиса почти изгубва силите си и е пратена на почивка за да се възстанови...
В този роман Лукяненко и Василев изграждат един по-познат и дори симпатичен образ на Тъмните.
Даже техният шеф Завулон има моменти, в които не изглежда толкова черен:
"- Но защо рискуваш толкова заради мен? - прошепнах аз, без да очаквам отговор и Завулон въпреки това отговори:
- Защото и любовта е сила. Велика сила, която не бива да бъде пренебрегвана."
Липсваше ми гласът в първо лице на Антон Сергеевич Городецки. Той и приятелката му, разбира се присъстват в книгата, но не са им отделени толкова редове, колкото аз бих искал. Много ми харесваше, когато Светлана - нежната и слабата жена се разлютеше и заплашваше двамата Велики магове Хесер и Завулон, че ще ги стрие на прах ако нещо се случи с Антон.
Следва историята за Огледалото. Виталий Рогоза е Тъмен, Различен. Той е толкова силен, че скоро сред Тъмните започват да се носят легенди за него. Освен това на Виталий не му пука от никой и има своеобразно чувство за хумор.
В същото време Завулон е зачезнал някъде и е назначил за свой заместник Тъмният маг Едгар.
Предстои сериозна игра на шах. Само че на дъската са сложени човешки фигури. Или по-точно силуети на Различни.
А играта ще се проведе не само в реалния свят, но и в Сумрака...
Дневен патрул
"Вярвай на човека наполовина, на Светлия - на една четвърт, а на Тъмния не вярвай за нищо."
Сергей Лукяненко и Владимир Василев
Интересно е да се отбележи, че съавторът на „Дневен патрул“ - Владимир Василев беше представен на родните читатели със своята спейс опера "Космически рицар", поне 10 години преди Лукяненко изобщо да бъде преведен в България. Според мен Владимир е по-добрият в жанра космическа опера, докато Сергей е главнокомандващият на "градското фентъзи" в цяла Русия.
"Само в мълчанието има слово,. само в мрака — светлина...", казва Урсула Ле Гуин. Тази книга ще ни разкаже за Мрака в Русия. По-точно ще ни запознае с героите и действията на Дневния патрул.
Алиса Доникова е красива Тъмна вещица, бивша любовница на Завулон. Авторите постепенно ни запознават с нейното ежедневие. Тя става симпатична на читателя. Алиса проявява милосърдие и спасява мишка от скучаещите постови - върколак и вампир, решили да се разнообразят като измъчват нещастното животинче с магия.
В действителност може да се приеме, че Алиса е готина. От една страна тя е арогантна и самодоволна. От друга - вещицата постъпва по начин, който тя прецени за правилен. И много често, волно или не, тя върши добро на околните. Едва ли има някой, който може да каже как ще се държи ако притежава свръхестествени сили, неподвластни на обикновените хора. Именно това прави книгата толкова привлекателна. Авторите успяват да ни покажат хора, надарени с магически способности, които могат да вършат каквото си поискат. Обаче трябва да се съобразяват как би реагирал не само противниковият Патрул, но и висшестоящата Инквизиция.
По време на магически сблъсък с Нощния патрул Алиса почти изгубва силите си и е пратена на почивка за да се възстанови...
В този роман Лукяненко и Василев изграждат един по-познат и дори симпатичен образ на Тъмните.
Даже техният шеф Завулон има моменти, в които не изглежда толкова черен:
"- Но защо рискуваш толкова заради мен? - прошепнах аз, без да очаквам отговор и Завулон въпреки това отговори:
- Защото и любовта е сила. Велика сила, която не бива да бъде пренебрегвана."
Липсваше ми гласът в първо лице на Антон Сергеевич Городецки. Той и приятелката му, разбира се присъстват в книгата, но не са им отделени толкова редове, колкото аз бих искал. Много ми харесваше, когато Светлана - нежната и слабата жена се разлютеше и заплашваше двамата Велики магове Хесер и Завулон, че ще ги стрие на прах ако нещо се случи с Антон.
Следва историята за Огледалото. Виталий Рогоза е Тъмен, Различен. Той е толкова силен, че скоро сред Тъмните започват да се носят легенди за него. Освен това на Виталий не му пука от никой и има своеобразно чувство за хумор.
В същото време Завулон е зачезнал някъде и е назначил за свой заместник Тъмният маг Едгар.
Предстои сериозна игра на шах. Само че на дъската са сложени човешки фигури. Или по-точно силуети на Различни.
А играта ще се проведе не само в реалния свят, но и в Сумрака...
Дневен патрул
October 28, 2015
Ревю на „Гръцките герои на Пърси Джаксън“ от Рик Риърдън
http://radiradev.blogspot.bg/2015/10/...
Още в началото авторът Рик Риърдън ни казва чрез думите на своя герой Пърси Джаксън, че книгата е писана понеже издателят му е обещал безплатна пица и сини бонбони в продължение на цяла година. Въпреки това произведението е не по-малко забавно от останалите творби на Риърдън.
Авторът преразказва гръцките митове добавяйки остра есенция от своето самобитно чувство за хумор. Добавките на Риърдън са шеговити и разбираеми и за деца и за възрастни.
Примерно Персей се хвали пред Атина, че се учи на логика и на бойни умения от компютърната игра God of War.
Впрочем "Персей иска прегръдка" е първата от историите в книгата. Авторът се е постарал доста, предавайки легендата по своя шеговит стил. Освен това е предложил и всички възможни версии относно различните приключения на гръцкия герой. Най-известният потомък на Персей е Херкулес. А най-лошата тъща на света е Касиопея, тъщата на Персей.
Следващата история се нарича "Психея става козметична нинджа". По някое време и се налага да я превозва богът на западният вятър и той и казва следното:
"- Благодаря, че летяхте с нас!- Знаем, че имате богат избор от авиолинии и оценяваме това, че избрахте нас."
Биографията на Психея заършва с хепиенд.
Но поредният мит, преразказан от Риърдън всъщност е приказка за ПТП и се казва "Фаетон не изкарва шофьорска книжка". Според Рик, на старогръцки "Фаетон" се превежда като "Сиянието". Отново според Риърдън обаче:
"Но никое дете, кръстено на стар филм на ужасите с участието на Джак Никълсън в образа на убиец психопат с брадва, не го очаква щастливо бъдеще."
Интересно е, че и в тази си книга авторът продължава да недолюбва Херкулес. Жизнеописанието му носи заглавие "Херкулес и неговите дванайсет глупости". В действителност неизвестно защо Риърдън продължава да се подиграва с най-силният мъж на всички времена:
"Херкулес се научил да пълзи и да разбива тухлени стени. Зъбите му израснали и той изгризал няколко седла. Наказали го, задето счупил ръцете на бавачката си."
Въпреки, че авторът на няколко места пише с пренебрежение за известни герои, бих препоръчал да подарите тази книга на всички деца, които познавате. Ще ги запознаете със старогръцките митове и легенди по възможно най-веселия и забавен начин.
Percy Jackson's Greek Heroes
Още в началото авторът Рик Риърдън ни казва чрез думите на своя герой Пърси Джаксън, че книгата е писана понеже издателят му е обещал безплатна пица и сини бонбони в продължение на цяла година. Въпреки това произведението е не по-малко забавно от останалите творби на Риърдън.
Авторът преразказва гръцките митове добавяйки остра есенция от своето самобитно чувство за хумор. Добавките на Риърдън са шеговити и разбираеми и за деца и за възрастни.
Примерно Персей се хвали пред Атина, че се учи на логика и на бойни умения от компютърната игра God of War.
Впрочем "Персей иска прегръдка" е първата от историите в книгата. Авторът се е постарал доста, предавайки легендата по своя шеговит стил. Освен това е предложил и всички възможни версии относно различните приключения на гръцкия герой. Най-известният потомък на Персей е Херкулес. А най-лошата тъща на света е Касиопея, тъщата на Персей.
Следващата история се нарича "Психея става козметична нинджа". По някое време и се налага да я превозва богът на западният вятър и той и казва следното:
"- Благодаря, че летяхте с нас!- Знаем, че имате богат избор от авиолинии и оценяваме това, че избрахте нас."
Биографията на Психея заършва с хепиенд.
Но поредният мит, преразказан от Риърдън всъщност е приказка за ПТП и се казва "Фаетон не изкарва шофьорска книжка". Според Рик, на старогръцки "Фаетон" се превежда като "Сиянието". Отново според Риърдън обаче:
"Но никое дете, кръстено на стар филм на ужасите с участието на Джак Никълсън в образа на убиец психопат с брадва, не го очаква щастливо бъдеще."
Интересно е, че и в тази си книга авторът продължава да недолюбва Херкулес. Жизнеописанието му носи заглавие "Херкулес и неговите дванайсет глупости". В действителност неизвестно защо Риърдън продължава да се подиграва с най-силният мъж на всички времена:
"Херкулес се научил да пълзи и да разбива тухлени стени. Зъбите му израснали и той изгризал няколко седла. Наказали го, задето счупил ръцете на бавачката си."
Въпреки, че авторът на няколко места пише с пренебрежение за известни герои, бих препоръчал да подарите тази книга на всички деца, които познавате. Ще ги запознаете със старогръцките митове и легенди по възможно най-веселия и забавен начин.
Percy Jackson's Greek Heroes
October 17, 2015
Ревю на “Кървави книги”, том 4 от Клайв Баркър
http://radiradev.blogspot.bg/2015/10/...
Клайв Баркър е художник и на думи и на дела. По-запалените негови фенове знаят, че освен успешен писател, той също така е много популярен и с рисунките си. Голямо предимство на Баркър е това, че във всяка своя литературна творба представя нещата по възможно най-добрият визуален начин и читателите буквално виждат живи картини.
Четвъртият том на “Кървави книги” е също толкова ужасяващ, брутален и натуралистичен, колкото и предишните три.
За Ричард Леймън казват, че е "Стивън Кинг без съвест". Същото важи и за Клайв Баркър. Впрочем влиянието на Леймън върху творчеството на Баркър е видно, особено в последният разказ в “Кървави книги”, том 4 - "Епохата на Желанието". Странен научен експеримент превръща Джером в ходеща машина за секс и освен това му придава нечовешка сила. Постепенно Джером започва да вижда всички хора като подвижни сексуални мишени без значение дали са мъже или жени. Иронично авторът ни описва и как експериментираният изнасилва един от преследващите го полицаи. Баркър е многопластов писател и в тази творба не става дума за поредната огромна доза на секс и насилие. Клайв успява да предизвика у читателя съжаление към жертвата на този необикновен експеримент. Впрочем именно това прави Баркър толкова успешен и популярен като творец на ужасни произведения. Във филмите "Нощни хора" и "Кендимен", така наречените "злодеи" също първоначално са били тормозени, докато зрителят си зададе въпроса: "Те/Той са по-силни. Защо не отвърнат на удара?"
Разказът "Долу, Сатана!" описва докъде може да стигне един много богат и също толкова луд човек, след като е напълно обсебен от сатанизма.
"Откровения" е една дъждовна, ужасяваща и донякъде романтична история за призраци и изчезнала любов.
"Нечовешко състояние" малко прилича на най-известната творба на Баркър, а именно - "Хелрейзър". Само, че тук не кутията освобождава демоните, а една много специална връв. За по-невероятен привкус е включена и малко черна магия.
"Бунтът срещу тялото" е една типична само за Баркър вариация на тема разбунтували се крайници. Мисля, че този разказ е писан под влияние на историята „Аз съм вратата“ от Стивън Кинг. Само, че тук вместо за очи става въпрос за ръце.
Клайв Баркър за пореден път ни поднася огромна порция чист и неподправен хорър. Поемете го на малки глътки. И внимавайте да не се задавите.
The Inhuman Condition
Клайв Баркър е художник и на думи и на дела. По-запалените негови фенове знаят, че освен успешен писател, той също така е много популярен и с рисунките си. Голямо предимство на Баркър е това, че във всяка своя литературна творба представя нещата по възможно най-добрият визуален начин и читателите буквално виждат живи картини.
Четвъртият том на “Кървави книги” е също толкова ужасяващ, брутален и натуралистичен, колкото и предишните три.
За Ричард Леймън казват, че е "Стивън Кинг без съвест". Същото важи и за Клайв Баркър. Впрочем влиянието на Леймън върху творчеството на Баркър е видно, особено в последният разказ в “Кървави книги”, том 4 - "Епохата на Желанието". Странен научен експеримент превръща Джером в ходеща машина за секс и освен това му придава нечовешка сила. Постепенно Джером започва да вижда всички хора като подвижни сексуални мишени без значение дали са мъже или жени. Иронично авторът ни описва и как експериментираният изнасилва един от преследващите го полицаи. Баркър е многопластов писател и в тази творба не става дума за поредната огромна доза на секс и насилие. Клайв успява да предизвика у читателя съжаление към жертвата на този необикновен експеримент. Впрочем именно това прави Баркър толкова успешен и популярен като творец на ужасни произведения. Във филмите "Нощни хора" и "Кендимен", така наречените "злодеи" също първоначално са били тормозени, докато зрителят си зададе въпроса: "Те/Той са по-силни. Защо не отвърнат на удара?"
Разказът "Долу, Сатана!" описва докъде може да стигне един много богат и също толкова луд човек, след като е напълно обсебен от сатанизма.
"Откровения" е една дъждовна, ужасяваща и донякъде романтична история за призраци и изчезнала любов.
"Нечовешко състояние" малко прилича на най-известната творба на Баркър, а именно - "Хелрейзър". Само, че тук не кутията освобождава демоните, а една много специална връв. За по-невероятен привкус е включена и малко черна магия.
"Бунтът срещу тялото" е една типична само за Баркър вариация на тема разбунтували се крайници. Мисля, че този разказ е писан под влияние на историята „Аз съм вратата“ от Стивън Кинг. Само, че тук вместо за очи става въпрос за ръце.
Клайв Баркър за пореден път ни поднася огромна порция чист и неподправен хорър. Поемете го на малки глътки. И внимавайте да не се задавите.
The Inhuman Condition
October 11, 2015
Ревю на "Ястребът” от Моника Маккарти
http://radiradev.blogspot.bg/2015/10/...
Началото на 14 век. Времена диви и жестоки. Шотландия се бори за независимост. Нейните патриоти са смели, сурови и груби, но най-човешкото чувство - любовта не им е чуждо. Ерик и Ели са от двата враждуващи лагера, но изгарящата обич ги превръща в най-прекрасната двойка, не само физически красиви, но и силни по душа, способни на велики чувства.
Тяхната любов е изпълнена с препятствия. Ели е обречена на граф, привърженик на английския крал, а Ерик е в редиците на планинските бойци, борещи се за Шотландия. Ако случайността е форма на необходимостта, тяхната среща е благословена от бога. Кой от двамата е по-силен? Ерик е мъж, който успява да удържи своя нагон до момента, когато самата Ели настоява да му се отдаде. И то във времена, когато жената трябва да е непорочна до първата брачна вечер. Ерик се чувства виновен, но не и Ели, която е готова да се бори, да се жертва за своята любов.
Ели е силна жена осъзнаваща, че любовта и към Ерик не е случайност, но не иска да го моли, а да го накара сам да си признае, че е покорен душевно от нея. Тя не се бои от опасности, когато трябва да спасява Ерик и неговите сподвижници. И двамата прикриват своето знатно потекло. Но любовта не търси съвършения произход, а е естествено чувство, което покорява, променя и изисква жертви. Няколко пъти Ели се надява да покори Ерик, да го накара да признае обичта си. Но тя не знае, че воинът я обича повече от всичко и най-важно за него е да я запази жива.
Напрежението расте непрекъснато, защото бащата на момичето е от богатите привърженици на английския крал, безспорен авторитет за децата си. Но дъщеря му решава с риск за живота си да се бори за своето щастие. Тя съзнава, че Ерик е заплашен от тройна смърт. Едуард ще го обеси или обезглави, ако плени шотландеца в бой. Но за Ели любовта е над всичко, може да остане сама, да бъде осъдена, да бъде дори убита, но тя обича и се бори, търси начин не само да докаже своята любов, но и да получи доказателства, че е обичана.
Два силни характера, двама прекрасни млади хора са готови на всичко, за да се обичат силно, честно и почтено. Именно силната им воля и любов на няколко пъти са причина да се разделят, но когато се бориш за своето щастие, то идва с препълнени шепи.
The Hawk
Началото на 14 век. Времена диви и жестоки. Шотландия се бори за независимост. Нейните патриоти са смели, сурови и груби, но най-човешкото чувство - любовта не им е чуждо. Ерик и Ели са от двата враждуващи лагера, но изгарящата обич ги превръща в най-прекрасната двойка, не само физически красиви, но и силни по душа, способни на велики чувства.
Тяхната любов е изпълнена с препятствия. Ели е обречена на граф, привърженик на английския крал, а Ерик е в редиците на планинските бойци, борещи се за Шотландия. Ако случайността е форма на необходимостта, тяхната среща е благословена от бога. Кой от двамата е по-силен? Ерик е мъж, който успява да удържи своя нагон до момента, когато самата Ели настоява да му се отдаде. И то във времена, когато жената трябва да е непорочна до първата брачна вечер. Ерик се чувства виновен, но не и Ели, която е готова да се бори, да се жертва за своята любов.
Ели е силна жена осъзнаваща, че любовта и към Ерик не е случайност, но не иска да го моли, а да го накара сам да си признае, че е покорен душевно от нея. Тя не се бои от опасности, когато трябва да спасява Ерик и неговите сподвижници. И двамата прикриват своето знатно потекло. Но любовта не търси съвършения произход, а е естествено чувство, което покорява, променя и изисква жертви. Няколко пъти Ели се надява да покори Ерик, да го накара да признае обичта си. Но тя не знае, че воинът я обича повече от всичко и най-важно за него е да я запази жива.
Напрежението расте непрекъснато, защото бащата на момичето е от богатите привърженици на английския крал, безспорен авторитет за децата си. Но дъщеря му решава с риск за живота си да се бори за своето щастие. Тя съзнава, че Ерик е заплашен от тройна смърт. Едуард ще го обеси или обезглави, ако плени шотландеца в бой. Но за Ели любовта е над всичко, може да остане сама, да бъде осъдена, да бъде дори убита, но тя обича и се бори, търси начин не само да докаже своята любов, но и да получи доказателства, че е обичана.
Два силни характера, двама прекрасни млади хора са готови на всичко, за да се обичат силно, честно и почтено. Именно силната им воля и любов на няколко пъти са причина да се разделят, но когато се бориш за своето щастие, то идва с препълнени шепи.
The Hawk
October 1, 2015
Ревю на "Приказни песни" от Джордж Р. Р. Мартин
http://radiradev.blogspot.bg/2015/09/...
Напоследък около името на Джордж Р. Р. Мартин се разгаря същинска медийна истерия. Аз не съм от най-големите фенове на този писател. С лекота бих могъл да изброя поне десетина имена на автори на научна фантастика и фентъзи, които са били велики много преди Мартин да се появи на белия свят.
От друга страна бих желал да отбележа, че „Рицарят на седемте кралства” е сред най-добрите книги в жанр "класическо фентъзи", които съм чел през последните десет години.
"Приказни песни" ми бе по-интересна от останалите произведения на автора. В тази книга има много думи, написани в първо лице. Мартин ни разказва доста за своето детство. За пластмасовите войници, рицари, извънземни и супергерои. За фантастичните филми. А малко по-късно и за необикновения свят на американските комикси.
Джордж пише също така и за най-популярните писатели, с които някога се е срещал. Той е получил от тях внимание и подкрепа. Писатели, чиито имена са легендарни в определени жанрове и самият Мартин не би могъл да настигне, дори да пише още сто години:
"Когато след развода се преместих в Санта Фе, не познавах в града никого освен Роджър Зелазни, и то бегло. Роджър ме взе под крилото си."
Изключително впечатление ми направиха разсъжденията на Мартин за жанра фентъзи. В действителност съм чел само едно по-добро есе на тази тема и то е на Урсула Крьобер Ле Гуин. Ето само една малка част от словата, които е посветил Джордж на приказната фантастика:
"Фентъзито грее в сребро и пурпур, индиго и лазур, обсидиан с нишки от злато и лапис лазули. Реалността е плавей и пластмаса в кални, бозави цветове."
Време е да представя разказите в антологията според моето лично класиране.
"Мъглите падат на разсъмване". Това е един от най-сантименталните, красиви, мечтателни, горчиво-сладки научнофантастични разкази за всички времена. Може да съперничи по романтика на всяка една история от сборника "Допълнителна примамка" на Робърт Ф. Йънг. Майсторството на Мартин в научната фантастика се е доближило до това на Рей Бредбъри. За първи път прочетох този разказ преди много години в списание „Върколак“. Там беше преведен като "Мистфалът идва с утрото".
"Само децата се боят от мрака". Джордж Р. Р. Мартин много мрази /също както и Урсула Ле Гуин/ да се лепят етикети на неговите творби и да се вкарват в определени категории. Въпреки това не мога да се сдържа и ще кажа, че в тази история се срещат хоръра и супергероят от комиксите. На земята е призовано велико, чутовно зло. Светлината ще даде достоен отпор, представена от един наистина необикновен доктор.
"Търговия с кожи". Не съм предполагал че хоръра и криминалната литература могат да се съчетаят така добре. Разследването продължава през цялата история. Има сериозна доза напрежение. В този разказ се срещнах с един от най-симпатичните и благородни върколаци в литературата. Уили е болнав в човешкия си образ, дори има астма. Той обаче винаги и навсякъде се държи като ликантропския вариант на Робин Худ.
Думите на автора в тази книга ни запознават подробно с историята на американската фантастика. Освен това ни описват развитието и колорита на масовата поп култура.
Dreamsongs 2-Book Bundle: Dreamsongs Volumes I and II
Напоследък около името на Джордж Р. Р. Мартин се разгаря същинска медийна истерия. Аз не съм от най-големите фенове на този писател. С лекота бих могъл да изброя поне десетина имена на автори на научна фантастика и фентъзи, които са били велики много преди Мартин да се появи на белия свят.
От друга страна бих желал да отбележа, че „Рицарят на седемте кралства” е сред най-добрите книги в жанр "класическо фентъзи", които съм чел през последните десет години.
"Приказни песни" ми бе по-интересна от останалите произведения на автора. В тази книга има много думи, написани в първо лице. Мартин ни разказва доста за своето детство. За пластмасовите войници, рицари, извънземни и супергерои. За фантастичните филми. А малко по-късно и за необикновения свят на американските комикси.
Джордж пише също така и за най-популярните писатели, с които някога се е срещал. Той е получил от тях внимание и подкрепа. Писатели, чиито имена са легендарни в определени жанрове и самият Мартин не би могъл да настигне, дори да пише още сто години:
"Когато след развода се преместих в Санта Фе, не познавах в града никого освен Роджър Зелазни, и то бегло. Роджър ме взе под крилото си."
Изключително впечатление ми направиха разсъжденията на Мартин за жанра фентъзи. В действителност съм чел само едно по-добро есе на тази тема и то е на Урсула Крьобер Ле Гуин. Ето само една малка част от словата, които е посветил Джордж на приказната фантастика:
"Фентъзито грее в сребро и пурпур, индиго и лазур, обсидиан с нишки от злато и лапис лазули. Реалността е плавей и пластмаса в кални, бозави цветове."
Време е да представя разказите в антологията според моето лично класиране.
"Мъглите падат на разсъмване". Това е един от най-сантименталните, красиви, мечтателни, горчиво-сладки научнофантастични разкази за всички времена. Може да съперничи по романтика на всяка една история от сборника "Допълнителна примамка" на Робърт Ф. Йънг. Майсторството на Мартин в научната фантастика се е доближило до това на Рей Бредбъри. За първи път прочетох този разказ преди много години в списание „Върколак“. Там беше преведен като "Мистфалът идва с утрото".
"Само децата се боят от мрака". Джордж Р. Р. Мартин много мрази /също както и Урсула Ле Гуин/ да се лепят етикети на неговите творби и да се вкарват в определени категории. Въпреки това не мога да се сдържа и ще кажа, че в тази история се срещат хоръра и супергероят от комиксите. На земята е призовано велико, чутовно зло. Светлината ще даде достоен отпор, представена от един наистина необикновен доктор.
"Търговия с кожи". Не съм предполагал че хоръра и криминалната литература могат да се съчетаят така добре. Разследването продължава през цялата история. Има сериозна доза напрежение. В този разказ се срещнах с един от най-симпатичните и благородни върколаци в литературата. Уили е болнав в човешкия си образ, дори има астма. Той обаче винаги и навсякъде се държи като ликантропския вариант на Робин Худ.
Думите на автора в тази книга ни запознават подробно с историята на американската фантастика. Освен това ни описват развитието и колорита на масовата поп култура.
Dreamsongs 2-Book Bundle: Dreamsongs Volumes I and II
