Radi Radev's Blog, page 4
January 3, 2015
Рецензия на "Летният рицар" от Джим Бъчър
Хари Дрезден е най-симпатичният персонаж в жанра "градско фентъзи". Хари е толкова готин, че успешно скрива магьосническите шапки на герои като Антон Городецки и Хари Потър.
Интересното в тази книга е, че Джим Бъчър излиза от границите на градското фентъзи и навлиза в дебрите на класическия жанр "меч и магия".
Хари Дрезден е в депресия. Не се подстригва, бръсне, къпе и почти не излиза от дома си. Не поема поръчки и на клиенти. Прекарва почти цялото си време в лабораторията си за да открие лек за бившата си приятелка Сюзън, която е на път да се превърне във вампир.
Младият върколак Били се среща с Хари и започва да го критикува за негативното му отношение към живота. През това време започват да валят жаби.
Джим Бъчър отново ни запознава с нови, непознати за нас свръхестествени същества. Едно от тях се нарича гул - паранормално създание, което е грозно, силно и може да устои на изстрел от упор с пушка.
Хари отново е на прицела на Белия Съвет заради това, че е причинил конфликт с вампирите. Самите носфератуси настояват за ликвидирането на единствения официален магьосник в Чикаго.
Типично за автора е неговото великолепно чувство за хумор. Дрезден е ерген, напоследък не си е имал сериозна приятелка и мислите му витаят в нормална за млад мъж посока, независимо с кого се среща:
"Може би наистина се бях заседял твърде дълго в лабораторията си, но и Спенсър никъде не споменава, че кралицата на феите има страхотен задник."
Бъчър отново черпи с пълни шепи от извора на аглосаксонската митология. Мерлин и кралица Маб са едни от действащите лица в тази книга. Освен това е убит художник, който се казва не как да е, а Роналд Руел (препратка към Толкин).
Приятелката (и понякога единствена работодателка на магьосника) Карин Мърфи е изобразена в нова светлина. Хари я запозна с почти всички лоши стечения на свръхестествените обстоятелства. Мърфи взе присърце неговата кауза. И то до такава степен, че унищожи растителен демон с резачка.
http://radiradev.blogspot.com/2014/12...
Summer Knight
Интересното в тази книга е, че Джим Бъчър излиза от границите на градското фентъзи и навлиза в дебрите на класическия жанр "меч и магия".
Хари Дрезден е в депресия. Не се подстригва, бръсне, къпе и почти не излиза от дома си. Не поема поръчки и на клиенти. Прекарва почти цялото си време в лабораторията си за да открие лек за бившата си приятелка Сюзън, която е на път да се превърне във вампир.
Младият върколак Били се среща с Хари и започва да го критикува за негативното му отношение към живота. През това време започват да валят жаби.
Джим Бъчър отново ни запознава с нови, непознати за нас свръхестествени същества. Едно от тях се нарича гул - паранормално създание, което е грозно, силно и може да устои на изстрел от упор с пушка.
Хари отново е на прицела на Белия Съвет заради това, че е причинил конфликт с вампирите. Самите носфератуси настояват за ликвидирането на единствения официален магьосник в Чикаго.
Типично за автора е неговото великолепно чувство за хумор. Дрезден е ерген, напоследък не си е имал сериозна приятелка и мислите му витаят в нормална за млад мъж посока, независимо с кого се среща:
"Може би наистина се бях заседял твърде дълго в лабораторията си, но и Спенсър никъде не споменава, че кралицата на феите има страхотен задник."
Бъчър отново черпи с пълни шепи от извора на аглосаксонската митология. Мерлин и кралица Маб са едни от действащите лица в тази книга. Освен това е убит художник, който се казва не как да е, а Роналд Руел (препратка към Толкин).
Приятелката (и понякога единствена работодателка на магьосника) Карин Мърфи е изобразена в нова светлина. Хари я запозна с почти всички лоши стечения на свръхестествените обстоятелства. Мърфи взе присърце неговата кауза. И то до такава степен, че унищожи растителен демон с резачка.
http://radiradev.blogspot.com/2014/12...
Summer Knight
December 16, 2014
Костите от Авалон - Фил Рикман
Отдавна не бях чел книга с толкова великолепни описания, едновременно съчетаващи рисунки и поезия. Авторът Фил Рикман прилича на бижутер, който шлифова думите до съвършенство за да можем да гледаме с кристална яснота, използвайки призмата на нашето читателско въображение.
Джон Дий e един от най-великите учени на Великобритания за всички времена. Също така е изключително популярна фигура в областта на окултното и езотериката.
Доктор Дий заедно с граф Дъдли са изпратени в Гластънбъри за да търсят гробницата на легендарния крал Артур. Ако намерят Единственият и Бъдещ Крал ще осигурят твърди позиции на кралица Елизабет на трона, а също така и обичта на нейните поданици. А това означава дълго и безпроблемно царуване.
"...онзи, който донесе на кралицата си такъв безспорен символ на кралското и наследство... нещо, което да обгърне кралската и власт в мистична аура, този човек... може да очаква наградата си."
Повествованието се води в първо лице от Джон Дий. Интересният стил на автора приковава по безспорен начин вниманието на читателя и го кара да чете ред след ред, задавайки си неизбежният въпрос: "Какво става после?"
По много реалистичен начин са предадени средновековните суеверия и склонност към мистицизъм. Почти всяка брадавица бива разгледана добре за да се види точната и форма и на какво може да е знак. Всяка по-силна буря вероятно е дело на вешици. А внезапният студен повей на вятъра, угасил свещ в църквата се счита за проявление на дявола.
Близо до Гластънбъри се намира хълм, който хората считат за прокълнат. Доктор Дий моли местната лечителка Елинор Мери Бороу да го заведе на възвишението тъй като някои слухове твърдят, че там е била крепостта на Мерлин. В по-нови времена на същия хълм е имало и църква, но тя е разрушена от земетресение...
Постепенно нещата се усложняват. Един от спътниците на граф Дъдли - конярът Мартин Литгоу е намерен убит по ужасяващ начин. В устата му има изгоряла и разтопена свещ. Литгоу е напълно изкормен, а сърцето е поставено в лявата му ръка. Тялото му е положено там където е бил олтарът на разрушената църква. Всички започват да си мислят за ритуално убийство и най-висша проява на черна магия.
http://radiradev.blogspot.com/2014/12...
The Bones of Avalon
Джон Дий e един от най-великите учени на Великобритания за всички времена. Също така е изключително популярна фигура в областта на окултното и езотериката.
Доктор Дий заедно с граф Дъдли са изпратени в Гластънбъри за да търсят гробницата на легендарния крал Артур. Ако намерят Единственият и Бъдещ Крал ще осигурят твърди позиции на кралица Елизабет на трона, а също така и обичта на нейните поданици. А това означава дълго и безпроблемно царуване.
"...онзи, който донесе на кралицата си такъв безспорен символ на кралското и наследство... нещо, което да обгърне кралската и власт в мистична аура, този човек... може да очаква наградата си."
Повествованието се води в първо лице от Джон Дий. Интересният стил на автора приковава по безспорен начин вниманието на читателя и го кара да чете ред след ред, задавайки си неизбежният въпрос: "Какво става после?"
По много реалистичен начин са предадени средновековните суеверия и склонност към мистицизъм. Почти всяка брадавица бива разгледана добре за да се види точната и форма и на какво може да е знак. Всяка по-силна буря вероятно е дело на вешици. А внезапният студен повей на вятъра, угасил свещ в църквата се счита за проявление на дявола.
Близо до Гластънбъри се намира хълм, който хората считат за прокълнат. Доктор Дий моли местната лечителка Елинор Мери Бороу да го заведе на възвишението тъй като някои слухове твърдят, че там е била крепостта на Мерлин. В по-нови времена на същия хълм е имало и църква, но тя е разрушена от земетресение...
Постепенно нещата се усложняват. Един от спътниците на граф Дъдли - конярът Мартин Литгоу е намерен убит по ужасяващ начин. В устата му има изгоряла и разтопена свещ. Литгоу е напълно изкормен, а сърцето е поставено в лявата му ръка. Тялото му е положено там където е бил олтарът на разрушената църква. Всички започват да си мислят за ритуално убийство и най-висша проява на черна магия.
http://radiradev.blogspot.com/2014/12...
The Bones of Avalon
December 11, 2014
Рецензия на „Революцията на мравките“ от Бернар Вербер
Въпреки че е автор с твърде силно увлечение към науката Бернар Вербер е написал книга в жанр "мека фантастика". Честно казано, бих определил този роман като прекалено тежък, елитарен и мастит ако не бяха завладяващите приключения на мравките, описани в стила на великия Джералд Даръл.
Жюли е деветнайсет годишно момиче, което развива булимия и анорексия, поради временна неспособност да изявява своя невероятен певчески талант. Тя е главната героиня в романа. Жюли е леко асоциална и страни от хората, особено от мъжете.
Завладяваща е също така и сюжетната линия проследяваща авантюрите на група от тринайсет мравки.
Авторът отново ни предлага диалози пропити от характерната само за неговите творби оригинална философска насоченост:
" - Може и да не ме бива кой знае колко, но поне живея в няколко паралелни свята и бъди сигурна, че никак не е зле да имаш избор. В живота можеш да избегнеш много разочарования, ако се научиш да преминаваш от една реалност в друга и да направиш всичко някак по-поносимо."
Отрицателният герой в книгата е комисар Максимилиен Линар. Той е добър психолог и счита себе си за много проницателна личност. Освен това прекарва доста време с компютърната игра "Еволюция". Комисарят смята, че е възможно да приложи тактики от играта и във всекидневието.
Между другото от тази книга научих колко много се различава менюто на българите и французите, когато прочетох, че менюто за вечеря на френско семейство е: "охлюви в масло с магданоз като предястие, а след това жабешки бутчета с ориз."
По мое лично мнение Бернар Вербер е бил силно повлиян от “Градът” на Клифърд Саймък. Но докато американският писател само загатва какво биха могли да направят мравките ако имаха идеални условия за развитие през всички сезони, при Вербер същите насекоми еволюират с неимоверни темпове. Също така открих и доста шеговити закачки с "Фермата на животните" от Джордж Оруел. Впрочем Бернар Вербер има много приятно чувство за хумор.
Жюли намира една интересна книга наречена "Енциклопедия на относителното и абсолютното знание". Освен това героинята преминава през различни перипетии. Много симпатична ще бъде на читателя случката, в която момичето пуска на свобода жабата определена за вивисекция в училище.
http://radiradev.blogspot.com/2014/12...
La Révolution des fourmis
Жюли е деветнайсет годишно момиче, което развива булимия и анорексия, поради временна неспособност да изявява своя невероятен певчески талант. Тя е главната героиня в романа. Жюли е леко асоциална и страни от хората, особено от мъжете.
Завладяваща е също така и сюжетната линия проследяваща авантюрите на група от тринайсет мравки.
Авторът отново ни предлага диалози пропити от характерната само за неговите творби оригинална философска насоченост:
" - Може и да не ме бива кой знае колко, но поне живея в няколко паралелни свята и бъди сигурна, че никак не е зле да имаш избор. В живота можеш да избегнеш много разочарования, ако се научиш да преминаваш от една реалност в друга и да направиш всичко някак по-поносимо."
Отрицателният герой в книгата е комисар Максимилиен Линар. Той е добър психолог и счита себе си за много проницателна личност. Освен това прекарва доста време с компютърната игра "Еволюция". Комисарят смята, че е възможно да приложи тактики от играта и във всекидневието.
Между другото от тази книга научих колко много се различава менюто на българите и французите, когато прочетох, че менюто за вечеря на френско семейство е: "охлюви в масло с магданоз като предястие, а след това жабешки бутчета с ориз."
По мое лично мнение Бернар Вербер е бил силно повлиян от “Градът” на Клифърд Саймък. Но докато американският писател само загатва какво биха могли да направят мравките ако имаха идеални условия за развитие през всички сезони, при Вербер същите насекоми еволюират с неимоверни темпове. Също така открих и доста шеговити закачки с "Фермата на животните" от Джордж Оруел. Впрочем Бернар Вербер има много приятно чувство за хумор.
Жюли намира една интересна книга наречена "Енциклопедия на относителното и абсолютното знание". Освен това героинята преминава през различни перипетии. Много симпатична ще бъде на читателя случката, в която момичето пуска на свобода жабата определена за вивисекция в училище.
http://radiradev.blogspot.com/2014/12...
La Révolution des fourmis
December 3, 2014
Рецензия на „Загадката на боговете“ от Бернар Вербер
Бернар Вербер е писател, който умее да транспортира читателското въображение. Авторът използва таланта си като генератор на светове.
В тази част от поредицата главният герой Микаел Пенсон е по-смел, по-безразсъден и по-кръвожаден от всякога. Неговата приятелка Мата Хари е намерена мъртва, но Пенсон разкрива богоубиеца. Героят поема правосъдието в свои ръце и отмъщава незабавно.
Бернар Вербер отново ни демонстрира как боговете направляват различните народи. Под формата на алегория подобна на компютърната игра "Цивилизация", само че чрез използването на живи хора са показани алтернативните пътища на човешката история. Авторът донякъде ни разкрива неговото отношение към различните нации. Освен това твърди, че както и да бъде преиграна, историята в крайна сметка винаги се повтаря.
Хората увлечени от положителното мислене ще намерят за вдъхновяващи някои редове от „Загадката на боговете“:
"Победата зависи от много фактори, нямащи нищо общо с нашия талант. Трябва да ценим не победата, а самия факт, че сме поели риска."
Националното ми самочувствие бе погъделичкано от факта, че в тази книга е спомената България. Цели две страници са посветени на певеца Орфей и освен това изрично е посочено, че е син на тракийския цар Еагър, и че Тракия се намира на територията на днешната България.
http://radiradev.blogspot.com/2014/12...
В тази част от поредицата главният герой Микаел Пенсон е по-смел, по-безразсъден и по-кръвожаден от всякога. Неговата приятелка Мата Хари е намерена мъртва, но Пенсон разкрива богоубиеца. Героят поема правосъдието в свои ръце и отмъщава незабавно.
Бернар Вербер отново ни демонстрира как боговете направляват различните народи. Под формата на алегория подобна на компютърната игра "Цивилизация", само че чрез използването на живи хора са показани алтернативните пътища на човешката история. Авторът донякъде ни разкрива неговото отношение към различните нации. Освен това твърди, че както и да бъде преиграна, историята в крайна сметка винаги се повтаря.
Хората увлечени от положителното мислене ще намерят за вдъхновяващи някои редове от „Загадката на боговете“:
"Победата зависи от много фактори, нямащи нищо общо с нашия талант. Трябва да ценим не победата, а самия факт, че сме поели риска."
Националното ми самочувствие бе погъделичкано от факта, че в тази книга е спомената България. Цели две страници са посветени на певеца Орфей и освен това изрично е посочено, че е син на тракийския цар Еагър, и че Тракия се намира на територията на днешната България.
http://radiradev.blogspot.com/2014/12...
November 27, 2014
Рецензия на "Море на призраците" от Алън Камбъл
Въпреки, че пише в жанр фентъзи, Алън Камбъл е автор силно ориентиран към науката. В „Море на призраците” той е успял да вплете няколко страници от негови много напредничави разсъждения относно космологията на различните светове.
Книгата започва много увлекателно. Запознаваме се с една своеобразна вселена – в нея съществуват момичета, неуязвими за куршуми и сачми, дракони берсеркери и магия, много магия. Там морската вода изгаря, а ако е в по-голямо количество променя човеците в нещо неузнаваемо.
Една от сюжетните линии ни запознава с патилата на полковник Томас Грейнджър. Той е човек с вкус към приключенията, но с променлив късмет.
Авторът умее да пише многопластово, леко да критикува, а също и да ни покаже, че някои неща не се променят, независимо за колко фантастичен свят става въпрос:
„Независимо дали ти харесва, или не, мистър Грейнджър, обществото ни е построено така, че правата на по-богатите и властимащи граждани стоят над тези на останалите.”
Алън Камбъл определено е повлиян от Франк Хърбърт и по-специално от неговото произведение „Месията на Дюна 2”. Янти е лишена от зрение, но има способностите на Пол Атреидес, героят на Хърбърт. Тоест момичето може да вижда от много и най-различни чужди гледни точки. Все пак с течение на времето Янти успява да си намери доста специални очила…
„Море на призраците” е четиво в жанр „сайънс фентъзи” с леки препратки към стиймпънк.
Това, което не ми допадна в книгата е, че авторът екстраполира физичните закони по особен начин спрямо различните герои. Сержант Уилям Патрик Крийди е уцелен в окото от вакуумна стрела, която излиза през задната част на черепа му. Сержантът остава жив и дори се шегува дали ще може да си държи граната в дупката на мястото на окото. Докато доктор Шау бе унищожен след като Маскелин го прободе с алхимична карфица в бедрото…
Алън Камбъл е автор със силно, неудържимо и живо въображение:
http://radiradev.blogspot.com/2014/11...
Книгата започва много увлекателно. Запознаваме се с една своеобразна вселена – в нея съществуват момичета, неуязвими за куршуми и сачми, дракони берсеркери и магия, много магия. Там морската вода изгаря, а ако е в по-голямо количество променя човеците в нещо неузнаваемо.
Една от сюжетните линии ни запознава с патилата на полковник Томас Грейнджър. Той е човек с вкус към приключенията, но с променлив късмет.
Авторът умее да пише многопластово, леко да критикува, а също и да ни покаже, че някои неща не се променят, независимо за колко фантастичен свят става въпрос:
„Независимо дали ти харесва, или не, мистър Грейнджър, обществото ни е построено така, че правата на по-богатите и властимащи граждани стоят над тези на останалите.”
Алън Камбъл определено е повлиян от Франк Хърбърт и по-специално от неговото произведение „Месията на Дюна 2”. Янти е лишена от зрение, но има способностите на Пол Атреидес, героят на Хърбърт. Тоест момичето може да вижда от много и най-различни чужди гледни точки. Все пак с течение на времето Янти успява да си намери доста специални очила…
„Море на призраците” е четиво в жанр „сайънс фентъзи” с леки препратки към стиймпънк.
Това, което не ми допадна в книгата е, че авторът екстраполира физичните закони по особен начин спрямо различните герои. Сержант Уилям Патрик Крийди е уцелен в окото от вакуумна стрела, която излиза през задната част на черепа му. Сержантът остава жив и дори се шегува дали ще може да си държи граната в дупката на мястото на окото. Докато доктор Шау бе унищожен след като Маскелин го прободе с алхимична карфица в бедрото…
Алън Камбъл е автор със силно, неудържимо и живо въображение:
http://radiradev.blogspot.com/2014/11...
November 19, 2014
Копринената буба - Робърт Галбрейт
Дж. К. Роулинг уверено следва и развива традициите на английския криминален роман, създадени от сър Артър Игнейшъс Конан Дойл и Агата Кристи. Също като Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, и героят на Роулинг винаги е една крачка пред полицията. И пръв разрешава и най-заплетените случаи.
В „Копринената буба“ срещаме добре познатият ни от „Зовът на кукувицата“ детектив Корморан Страйк. Корморан е на 36 години, без един глезен, умен, решителен и неотстъпчив. Вече е сравнително популярен след успешното разрешаване на случая "Лула Ландри", но продължава да работи по осем-девет часа седем дни в седмицата. Впрочем внимателният читател може да открие известно послание в характера на този герой. И то е, че инвалидите и непълноценните физически хора никога не трябва да се отказват, а винаги да продължават напред, с каквото и да са се захванали. По този начин скоро ще успеят да изпреварят абсолютно всеки.
Авторката познава из основи света на писателите и го иронизира по своя своеобразен начин:
- Не можем всички да бъдем литературни гении. - укорно изрече Робин.
- И слава богу след всичко, което чувам за тях."
Още в началото на книгата Страйк успява да намери доказателства за укрити данъци от лорд, който непрекъснато пледира срещу корпоративната алчност. По-късно детективът е силно раздразнен от арогантността на богат клиент. В същото време в офиса му влиза неугледно облечена жена, която го моли да потърси съпруга и. Типично по донкихотовски, Корморан напъжда самодоволния богаташ и поема разследването възложено му от Лионора Куин.
Роулинг използва характерния недоизказан британски хумор за да опише първата среща между Корморан Страйк и Матю, годеник на неговата секретарка Робин. Въпреки официалният стил на разговора, Корморан успява да покаже на Матю, че го счита за лигав, превзет женчо. Годеникът пък демонстрира, че смята Страйк за грамаден и грозен грубиян.
Корморан открива трупа на писателя Оуен Куин. Убийството е особено жестоко, а част от телесните части на жертвата липсват. Детективът осъзнава, че ключ към намирането на убиеца ще бъде новата книга на Куин - "Bombyx Mori"(Копринената буба). Дали Корморан ще успее да се добере до ръкописа на това фантастично, сюрреалистично, жестоко и злепоставящо четиво? Ще разобличи ли тайнствената фигура, която на два пъти вече го напада с нож?
http://radiradev.blogspot.com/2014/11...
The Silkworm
В „Копринената буба“ срещаме добре познатият ни от „Зовът на кукувицата“ детектив Корморан Страйк. Корморан е на 36 години, без един глезен, умен, решителен и неотстъпчив. Вече е сравнително популярен след успешното разрешаване на случая "Лула Ландри", но продължава да работи по осем-девет часа седем дни в седмицата. Впрочем внимателният читател може да открие известно послание в характера на този герой. И то е, че инвалидите и непълноценните физически хора никога не трябва да се отказват, а винаги да продължават напред, с каквото и да са се захванали. По този начин скоро ще успеят да изпреварят абсолютно всеки.
Авторката познава из основи света на писателите и го иронизира по своя своеобразен начин:
- Не можем всички да бъдем литературни гении. - укорно изрече Робин.
- И слава богу след всичко, което чувам за тях."
Още в началото на книгата Страйк успява да намери доказателства за укрити данъци от лорд, който непрекъснато пледира срещу корпоративната алчност. По-късно детективът е силно раздразнен от арогантността на богат клиент. В същото време в офиса му влиза неугледно облечена жена, която го моли да потърси съпруга и. Типично по донкихотовски, Корморан напъжда самодоволния богаташ и поема разследването възложено му от Лионора Куин.
Роулинг използва характерния недоизказан британски хумор за да опише първата среща между Корморан Страйк и Матю, годеник на неговата секретарка Робин. Въпреки официалният стил на разговора, Корморан успява да покаже на Матю, че го счита за лигав, превзет женчо. Годеникът пък демонстрира, че смята Страйк за грамаден и грозен грубиян.
Корморан открива трупа на писателя Оуен Куин. Убийството е особено жестоко, а част от телесните части на жертвата липсват. Детективът осъзнава, че ключ към намирането на убиеца ще бъде новата книга на Куин - "Bombyx Mori"(Копринената буба). Дали Корморан ще успее да се добере до ръкописа на това фантастично, сюрреалистично, жестоко и злепоставящо четиво? Ще разобличи ли тайнствената фигура, която на два пъти вече го напада с нож?
http://radiradev.blogspot.com/2014/11...
The Silkworm
November 15, 2014
Рецензия на "Младенецът и дяволът/Мъката на разбитото сърце" от Борис Акунин
"- Идиот, какъв идиот! Проклети да са всички женски!"
С тези думи Лавр Константинович изразява своята мъка за Альоша Романов, който се жертва за отечеството, но умира от най-голямата мерзост на света. "Предателството - това е най-голямата мерзост." В случая става дума не за мъжко, а за женско предателство. Студентът Алексей Романов е преди всичко патриот и с готовност поема задача, свързана със съдбата на родината. Но той е млад и сърцето му жадува за обич.
За съжаление среща жени, които умело се преструват, а всъщност търсят материални облаги. Първата жена, в която се влюбва, не го чака и три месеца и после се омъжва за друг. Нейната измяна така разстройва Альоша, че той е готов да се самоубие. По-късно размисля и в името на отечеството поема пътя на разузнавач. Озовава се в чужбина, където трябва да неутрализира Зомер, търговец на информация в полза на Германия. Срещу Зомер са и австрийците, на които им е писнало да му плащат за информацията и решават да се отърват от него. Комична е сцената с неговото унищожаване сред стадото овце.
За нещастие именно тук, в чужбина Алексей Романов се влюбва втори път. Една танцьорка с много имена спечелва сърцето му, но замайва ума му. В момента, в който Альоша се сбогува с Клара и убеден, че тя е поногнала на руското разузнаване и обещава женитба и много любов, тя действа срещу него. Вместо картотеката на австрийците, в чантата на Альоша са набутани одеяла. Младият руснак не може да повярва, че една красива жена е способна на толкова голяма подлост. Клара се съгласява Алексей да бъде задушен с газ, но след като той остава жив го подтиква да стреля в главата на Д'Арборио, за да скара руснаци и италианци. Въпреки предателството и Романов подарява живота на Клара и я пуска да избяга.
Альоша разбира, че нейното заминаване за Русия е замислено от Фекеш, за да продължи шпионската дейност спрямо руснаците. Романов осъзнава, че от любов е щял да стане предател на своето отечество. Сърцето му е разбито за втори път.
"Логично. Всичко е логично, каза си Альоша, като се порази от собствената си безучастност."
http://radiradev.blogspot.com/2014/11...
С тези думи Лавр Константинович изразява своята мъка за Альоша Романов, който се жертва за отечеството, но умира от най-голямата мерзост на света. "Предателството - това е най-голямата мерзост." В случая става дума не за мъжко, а за женско предателство. Студентът Алексей Романов е преди всичко патриот и с готовност поема задача, свързана със съдбата на родината. Но той е млад и сърцето му жадува за обич.
За съжаление среща жени, които умело се преструват, а всъщност търсят материални облаги. Първата жена, в която се влюбва, не го чака и три месеца и после се омъжва за друг. Нейната измяна така разстройва Альоша, че той е готов да се самоубие. По-късно размисля и в името на отечеството поема пътя на разузнавач. Озовава се в чужбина, където трябва да неутрализира Зомер, търговец на информация в полза на Германия. Срещу Зомер са и австрийците, на които им е писнало да му плащат за информацията и решават да се отърват от него. Комична е сцената с неговото унищожаване сред стадото овце.
За нещастие именно тук, в чужбина Алексей Романов се влюбва втори път. Една танцьорка с много имена спечелва сърцето му, но замайва ума му. В момента, в който Альоша се сбогува с Клара и убеден, че тя е поногнала на руското разузнаване и обещава женитба и много любов, тя действа срещу него. Вместо картотеката на австрийците, в чантата на Альоша са набутани одеяла. Младият руснак не може да повярва, че една красива жена е способна на толкова голяма подлост. Клара се съгласява Алексей да бъде задушен с газ, но след като той остава жив го подтиква да стреля в главата на Д'Арборио, за да скара руснаци и италианци. Въпреки предателството и Романов подарява живота на Клара и я пуска да избяга.
Альоша разбира, че нейното заминаване за Русия е замислено от Фекеш, за да продължи шпионската дейност спрямо руснаците. Романов осъзнава, че от любов е щял да стане предател на своето отечество. Сърцето му е разбито за втори път.
"Логично. Всичко е логично, каза си Альоша, като се порази от собствената си безучастност."
http://radiradev.blogspot.com/2014/11...
November 11, 2014
Рецензия на "Сблъсък" под редакцията на Дейвид Балдачи
За мен е голямо удоволствие да прочета сборник, съставен от произведенията на най-добрите автори на трилъри.
Предговорът на тази книга е много интересен. От десетки години насам съществуват Асоциация на писателите на детективска литература и Асоциация на писателите на ужаси. Тъй като искали да си имат своя собствена гилдия, през 2004 Дейвид Морел (известен като автор на "Рамбо" и на много хорър романи) и Гейл Линдс учредили Международна асоциация на писателите на трилъри.
Накратко, нейните участници решили да правят всичко по нови и нетрадиционни начини. Примерно:
- Да не събират членски внос
- Да създават собствени книги, да ги продават на издателствата и по този начин да финансират своята Асоциация
- Да издадат първата аудиокнига, предназначена само за слушане със заглавие "Ръкописът на Шопен"
- Да обединят знакови автори със знакови герои и да ги изправят едни срещу други
Историите в "Сблъсък" са изключително добри.
По мое лично мнение най-превъзходният разказ в книгата е "Преформатиране" от Р.Л. Стайн, Дъглас Престън и Линкълн Чайлд. Историята е на границата между психологическия трилър и научната фантастика. Доктор Уилям Грундман открива начин да програмира спомени. Или казано по псевдонаучен начин открива ген Npas4, който контролира невроните на паметта. Специален агент Алойзиъс Пендъргаст разследва действията и клиниката на д-р Грундман, но внезапно се събужда по пижама и увързан с кожени каиши. Кой ще надделее? Този разказ наподобява силно произведенията на Филип К. Дик и сериозно се доближава до тях по литературни достойнства.
Следващата история в моята лична класация е "Пъклена нощ" от Ф. Пол Уилсън и Хедър Греъм. В нея става въпрос за гривна, наречена Цидсев Нелесо, с помощта на която могат да се четат мислите на всички хора. Наемниците Майкъл Куин и Джак успяват да доставят безценния артефакт. Но дали получателят на гривната е напълно готов да я носи? И каква цена ще плати за това?
Третият разказ, който ми направи впечатление е "Костите на дявола" от Стив Бери и Джеймс Ролинс. В него става въпрос за отровна орхидея, сто пъти по-смъртоносна от бойния газ зарин. Кой би искал да притежава такова биологично оръжие? И с каква цел?
http://radiradev.blogspot.com/2014/11...
Предговорът на тази книга е много интересен. От десетки години насам съществуват Асоциация на писателите на детективска литература и Асоциация на писателите на ужаси. Тъй като искали да си имат своя собствена гилдия, през 2004 Дейвид Морел (известен като автор на "Рамбо" и на много хорър романи) и Гейл Линдс учредили Международна асоциация на писателите на трилъри.
Накратко, нейните участници решили да правят всичко по нови и нетрадиционни начини. Примерно:
- Да не събират членски внос
- Да създават собствени книги, да ги продават на издателствата и по този начин да финансират своята Асоциация
- Да издадат първата аудиокнига, предназначена само за слушане със заглавие "Ръкописът на Шопен"
- Да обединят знакови автори със знакови герои и да ги изправят едни срещу други
Историите в "Сблъсък" са изключително добри.
По мое лично мнение най-превъзходният разказ в книгата е "Преформатиране" от Р.Л. Стайн, Дъглас Престън и Линкълн Чайлд. Историята е на границата между психологическия трилър и научната фантастика. Доктор Уилям Грундман открива начин да програмира спомени. Или казано по псевдонаучен начин открива ген Npas4, който контролира невроните на паметта. Специален агент Алойзиъс Пендъргаст разследва действията и клиниката на д-р Грундман, но внезапно се събужда по пижама и увързан с кожени каиши. Кой ще надделее? Този разказ наподобява силно произведенията на Филип К. Дик и сериозно се доближава до тях по литературни достойнства.
Следващата история в моята лична класация е "Пъклена нощ" от Ф. Пол Уилсън и Хедър Греъм. В нея става въпрос за гривна, наречена Цидсев Нелесо, с помощта на която могат да се четат мислите на всички хора. Наемниците Майкъл Куин и Джак успяват да доставят безценния артефакт. Но дали получателят на гривната е напълно готов да я носи? И каква цена ще плати за това?
Третият разказ, който ми направи впечатление е "Костите на дявола" от Стив Бери и Джеймс Ролинс. В него става въпрос за отровна орхидея, сто пъти по-смъртоносна от бойния газ зарин. Кой би искал да притежава такова биологично оръжие? И с каква цел?
http://radiradev.blogspot.com/2014/11...
November 9, 2014
Бегемот - Скот Уестърфийлд
Винаги е интересно да четеш за алтернативна вселена. Айзък Азимов има отделен разказ на тази тема и той носи многозначителното заглавие „Ами ако…?“
"Бегемот" започва с битка между цепелинът "Левиатан" и германският брониран кораб "Гьобен". Въображението на автора Скот Уестърфийлд отново е на висота. Германците са въоръжени с електрическо оръдие, назовано гръмовержеца на Тесла. Алек и Клоп решават да обърнат курса на въздушния звяр и въпреки, че успяват да избягнат пряко попадение от светкавица и да спасят всички, действията им са приети за бунт.
Между другото в послеслова на книгата авторът ярко доказва, че е пацифист, а също и че познава в детайли живота на Никола Тесла. Ето какво пише Уестърфийлд за известния учен:
"Прекарал десетилетия наред в изработването на "смъртоносен лъч" и през 30-те години на миналия век твърдял, че с него може да свали "10 000 самолета на разстояние от над 300 километра". Той предложил услугите си на няколко правителства, но никое не проявило интерес.
Може би - за добро..."
"Левиатан" каца в Константинопол. Алек напуска цепелина, но по пътя му се налага да вземе някакво непознато за него животинче, което вдига страшна врява и заплашва да издаде бягството му.
В същото време над Дерин и д-р Барлоу е направен опит за отвличане. На Дерин и се налага да покаже бойните си умения. Тя импровизира и използва като основно оръжие червена торба с подправки.
Превъзходните илюстрации на Кийт Томпсън отново ще поразят въображението на читателя. Рисунките са фантастични, но по един неподражаем начин изглеждат автентични. Освен това лично на мен ми се стори, че в тях има и съвсем мъничко готика.
Д-р Барлоу се опитва да подари яйце от перспикациус лориус на турския султан, но неговият огромен железен двойник (автоматон) смачква яйцето и погубва живота в него. Постепенно се изяснява, че Османската империя преговаря повече от сериозно с германците за евентуален съюз във войната...
http://radiradev.blogspot.com/2014/11...
"Бегемот" започва с битка между цепелинът "Левиатан" и германският брониран кораб "Гьобен". Въображението на автора Скот Уестърфийлд отново е на висота. Германците са въоръжени с електрическо оръдие, назовано гръмовержеца на Тесла. Алек и Клоп решават да обърнат курса на въздушния звяр и въпреки, че успяват да избягнат пряко попадение от светкавица и да спасят всички, действията им са приети за бунт.
Между другото в послеслова на книгата авторът ярко доказва, че е пацифист, а също и че познава в детайли живота на Никола Тесла. Ето какво пише Уестърфийлд за известния учен:
"Прекарал десетилетия наред в изработването на "смъртоносен лъч" и през 30-те години на миналия век твърдял, че с него може да свали "10 000 самолета на разстояние от над 300 километра". Той предложил услугите си на няколко правителства, но никое не проявило интерес.
Може би - за добро..."
"Левиатан" каца в Константинопол. Алек напуска цепелина, но по пътя му се налага да вземе някакво непознато за него животинче, което вдига страшна врява и заплашва да издаде бягството му.
В същото време над Дерин и д-р Барлоу е направен опит за отвличане. На Дерин и се налага да покаже бойните си умения. Тя импровизира и използва като основно оръжие червена торба с подправки.
Превъзходните илюстрации на Кийт Томпсън отново ще поразят въображението на читателя. Рисунките са фантастични, но по един неподражаем начин изглеждат автентични. Освен това лично на мен ми се стори, че в тях има и съвсем мъничко готика.
Д-р Барлоу се опитва да подари яйце от перспикациус лориус на турския султан, но неговият огромен железен двойник (автоматон) смачква яйцето и погубва живота в него. Постепенно се изяснява, че Османската империя преговаря повече от сериозно с германците за евентуален съюз във войната...
http://radiradev.blogspot.com/2014/11...
October 30, 2014
Коучинг с НЛП - Джоузеф О’Конър и Андреа Лейджис
Думата "коуч" може да се преведе на български по около една дузина начини, но може би най-често сме свикнали да я чуваме в американските филми като жаргонно обръщение на спортист към треньор: "тренер". Преди доста години няколко човека се замислили дали най-добрите атлети са на върха именно, защото си имат коуч. И дали коучинга може да се приложи и извън спорта?
В средата на 70-те години на миналия век Джон Гриндер, професор по лингвистика и Ричард Бандлър, професор по психология са създали НЛП. НЛП е абревиатура на Неврология, Лингвистика и Програмиране.
Моделите на невролингвистичното програмиране могат да бъдат преподавани на други хора, така че да постигнат това, което пожелаят.
Казано по-простичко тази книга е учебник по положително мислене. Това четиво ни учи как чрез серия малки решения да променим живота си по един изцяло позитивен начин. Едно от нещата, които трябва да направим за да бъдем успешни е да си поставяме цели:
"Целите са мечти с крака - те отиват някъде."
Коучингът може да се специализира в пет области: бизнес коучинг, коучинг на ниво изпълнителен директор, кариерен коучинг, лайф коучинг, спортен коучинг.
Интересно е как двамата автори боравят с думите. В тази книга рапорт е разбирателство, връзка на взаимно уважение и въздействие.
Вътрешна екология - как различните мисли и чувства на човека се свързват за да са в съответсвие или несъответствие.
http://radiradev.blogspot.com/2014/10...
В средата на 70-те години на миналия век Джон Гриндер, професор по лингвистика и Ричард Бандлър, професор по психология са създали НЛП. НЛП е абревиатура на Неврология, Лингвистика и Програмиране.
Моделите на невролингвистичното програмиране могат да бъдат преподавани на други хора, така че да постигнат това, което пожелаят.
Казано по-простичко тази книга е учебник по положително мислене. Това четиво ни учи как чрез серия малки решения да променим живота си по един изцяло позитивен начин. Едно от нещата, които трябва да направим за да бъдем успешни е да си поставяме цели:
"Целите са мечти с крака - те отиват някъде."
Коучингът може да се специализира в пет области: бизнес коучинг, коучинг на ниво изпълнителен директор, кариерен коучинг, лайф коучинг, спортен коучинг.
Интересно е как двамата автори боравят с думите. В тази книга рапорт е разбирателство, връзка на взаимно уважение и въздействие.
Вътрешна екология - как различните мисли и чувства на човека се свързват за да са в съответсвие или несъответствие.
http://radiradev.blogspot.com/2014/10...
