Мария Донева's Blog, page 327

весели обици от филц

Раирани са, сигурно са пчелички.

И то в цял ръст.

Нещо подобно има тук.

❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂

Докато бях дете

Докато бях дете, живеех

на улица с табелки ясни.

Но в сряда, или пък в неделя,

без предизвестие пораснах.

Градът бе същият, и всички

места за срещи в него знаех.

Но нещо имаше различно,

на друго кухните ухаеха,

и други мисли се тълпяха

под свечерената му шапка.

Послушните деца мълчаха,

презрели, дъждовете капеха,

и всичко беше си на мястото,

измито, за да се хареса.

А аз примигнах и пораснах,

и до сега не знам къде съм.

Няколко дини под една мишница, без да се брои любовта

Да отглеждаш дете.

Това е най-всепоглъщащото занимание. Дните отлитат еднообразни, но и пренаситени с малки изненади, постижения, поражения и загорели купички от алпака. Алпака е и нещо като вид антилопа, или май беше вид овца?

Когато се грижиш за дете, не ти остава време да провериш в речника. Алпаката остава за друг път, както и новата прическа, и срещата с колежката от Университета, дошла за ден в твоя град – ще е любопитно да се видите, но ще се наруши режимът на малкия, или пък има час за зъболекар, или нещо не е добре, а няма кой да го гледа. За друг път остава и кариерата на мама. Най-важно е детето.

Мама е важна.

Връщането на работа е много труден момент. Ако беше момент, щеше да е добре. Истината е, че това е мъчителен и дълъг процес на поставяне на граници между майката и детето. Биологичната, материална връзка е видима и успокояваща. След раждането коремът ми стана празен и необитаем като таван на изоставена къща. Когато спрях да кърмя, гърдите ми станаха ненужни. Ако някакви други хора, а не аз, се грижат за детето ми, разсмиват го, утешават го и го учат на разни неща, аз за какво съм?

Причува ти се гласът му, радостта от свободата рязко се сменя с паническа, болезнена ревност – то вече не ме обича.

Работа.

Връщаш се на старата си работа, ако имаш късмет. Ако не, ходиш по мъките на интервюта, подпитваш познати и роднини, обясняваш колкото може по-убедително, че да, имаш дете на 2 (или 4, или 6 години), но то е много самостоятелно, обещаваш, че няма да боледува – все пак ти искаш детето ти да е здраво повече, отколкото го искат работодателите, нали?

Отново на работа

Чувстваш се дебела и непохватна. Възстановяваш стари навици. Учиш нови неща. Бориш се за правото да не бъдеш гледана снизходително от оная двадесетгодишна пикла с розовите маникюри и трите гаджета. Забраняваш си да звъниш повече от три пъти на ден, за да питаш яде ли малкият.

В офиса трябва да си равна на другите, дори по-добра от тях. Което не означава, че чистенето, готвенето, прането и всички други домашни задължения не са си само твои.

Плюс вината, че не си онази всеотдайна майка, която детето ти заслужава.

Допълнителна квалификация

Английски език. Или друг чужд език. Във фирмата се въвежда нов програмен продукт и трябва да минеш курс на обучение – разбира се, в извънработно време. Или политиката на фирмата/новото законодателство/влизането в ЕС – изисква всеки на твоята длъжност да е завършил магистърска програма.

Няма как. Към детегледането и печеленето на пари се добавя и ученето – на стари години пишеш в тетрадки и си подчертаваш със зелено и червено. Не знаеш как успяваш. Всеко нещо поотделно е достатъчно да изпълни живота ти.

Живееш три живота

Хитринка – на работа се спасяваш от домашната досада, с учебниците бягаш от стреса в службата, в игрите с детето се отърсваш от зубренето.

Имаш всичко, за което си мечтала. Кой казва, че не можеш да постигнеш всичките си мечти? Неприятности, които по-рано биха те извадили от равновесие, сега просто се регистрират и премахват, или отложени, се оправят от самосебе си.

Ти не отговаряш за целия свят. Светът ще помрънка, ще се поцупи, и като види, че няма да му свършиш работата, най-вероятно ще си я свърши сам. Дай му тази възможност.

Продължение

Защото работа не се отказва, защото изплащате заем, защото имаш няколко предложения – едното доходно, другото сигурно, третото е работата на мечтите ти – една сутрин се събуждаш след три часа сън и хукваш към първата от двете (или трите) работи, с които си се ангажирала. За нищо не смогваш, но все пак с всичко се справяш. Спиш в трамвая, обядваш в маршрутката. После започваш да пътуваш само с таксита (съответно спираш да ядеш.) Виждаш детето си само заспало – рано сутрин и късно вечер. Спираш да каниш гости и да ходиш на гости. Не се обаждаш на приятели, защото ти е неприятно да повтаряш, че нямаш време за тях. В никоя от работите не си достатъчно ефективна. Не можеш да се откажеш, защото носиш отговорност. Детето ти казва – ти вече не ме обичаш. Изненадваш се от себе си, всеки ден надминаваш очакванията си. От препускане не смогваш да се запиташ – защо е това?

P. S.

Имало едно време едно момиче. То имало много мечти – за деца, за кариера, за хубаво бъдеще. Момичето срещнало едно момче, влюбило се в него, и те решили да споделят мечтите си и заедно да изградят един общ живот. Пожелали си винаги, винаги да се обичат.

Момичето си ти. Имаш и дете, и кариера, и бъдеще. Намери време да обичаш момчето до тебе, защото вие се нуждаете един от друг. Иначе приказката ти няма да има смисъл.

❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂ ❁

списание „Родители", началото на 21 век

Нещо красиво, някой красив

 

Ето тук.

Животът не е само зайчета

Животът не е само зайчета

и пеперуди, и трева,

но в личното ми земно крайче

преобладава все това –

минутите пълзят уверено

и с мравешка пъргавина,

изгубеното е намерено,

и всеки ден е новина,

която буди изумление.

Бонбони с привкус на тъга.

Без много хора покрай мен. И е

почти предпролетно сега,

с по-румен въздух между клоните.

А в пъпките – като писма

между съседните сезони –

мълчат нагънати листа.

Теменужки анемични

Теменужки анемични [image error]

се опитват да цъфтят

сред боклуци най-различни.

Пак е миризлив светът,

но сега ми домилява.

Виж го – кичи се с цветенца,

плахо се раззеленява.

Като някой опълченец

със неволите се бори

и зелен байрак надига.

И, като Радецки, пролет

изведнъж (без гръм) пристига.

*

Какви неща се намират в колекцията на Иван Драголов!  :)

Стара Загора

Този град е разположен в подножието на Голямата Поезия.

Пие изворната й вода и диша нейния светъл въздух.

Напролет от Голямата Поезия духва особен вятър, от който очите на хората светват, и апетитът им за живот се изостря.

През лятото Поезията дава прохлада, по склоновете й се препичат шарени билки и вглъбени змии се изтягат по каменистите й пътеки.

Наесен дъждовете са проливни. Светкавици от Поезия се отпечатват в зениците, водата попива чак до костите. В гардеробите на приличните граждани поникват странни мисли. Прозорците стават квадратни като куплети, а чадърите се докосват неловко при всяко разминаване.

А през зимата? Поезията пази в дълбоките си пещери по едно въгленче за всяко сърце.

Този град живее в подножието на Голямата Поезия.

Расте в полите й. Държи се за тях като малко дете. Напуска я и отново се връща към нея.

До върховете на Голямата Поезия се изкачват малцина. Едни си разбиват главите в сипеите й, други залесяват наранените й хълбоци с нежни фиданки.

Големи са, които са я покорили.

За нас, които живеем в подножието й, Поезията е дом и път.

Вода, хляб, шепа черни къпини. Възхищение, умора, радост.

За нас Поезията не е само дума.

 

Утрe, утре, утре!

Честита Баба Марта, сладки приятели!

Да ви е свежо и радостно всеки ден!

В последния момент

тазгодишните мартенички ме намериха.

Само дето не са точно мартенички,

а цветя от разтегателна хартия,

направени приблизително по този начин.

Пролетна кутийка за нещица

Аз я разпролетих!



Парченца от салфетка, лепило и лак, и ето!

Забелязала съм, че винаги когато опитам да направя нещо ново, първият опит се получава сравнително успешен, а след това се омазвам и вече е много по-трудно втория-третия път. Сигурно защото първо нямам никакви очаквания.

Очакванията и старанието да повториш пак каквото си направил разваля работата.