Мария Донева's Blog, page 328

Без звук, без глас…

Без звук, без глас

щом влезеш у вас

за миг, във покой,

светът става твой -

като капка вода,

без следа, по леда

като час, като ден,

като остров зелен.

Два реда от стих

в тетрадка с поле,

тананикане тихо

и листо от лале.

Малко вятър от юг,

малко страх, малко смях,

пролетта идва тук

със единствен замах

и водите текат,

и светът се върти,

и владееш света

точно ти, точно ти…

създавам моя мъж

Създавам моя мъж.

Издигам го наоколо.

Нощувам в мислите му,

гледам през очите му.

Строя го светъл и голям,

с отворени врати,

за да не го напусна лесно

На театър в Раднево: „Между два стола"

Премиерата е точно след пет дни, на 2 март от 10 сутринта: „Между два стола" от Рей Куни в изпълнение на Постоянния театър.

В ролите: Антон Радков, Катя Колева, Мария Янчева, Михаил Виходцевски, Христо Манолов, Страхил Драганов, Стойко Герджиков и Николай Деянов.

Културтерапевти: Тонка Димитрова, Роси Динчева и Димитрина Мирчева.

Режисьор: Мария Донева

Зрителите на комедията ще видят защо много хубаво не е на хубаво, или трогателните усилия на един добър мъж да прикрие истината за своето двуженство, за да не огорчи двете си красиви и чаровни възлюбени.

Страст, смях, недоразумения, мъжка солидарност, доблестни полицаи, бикове и крави, плюс несметни количества чукундур.

„Между два стола" ще се играе един-единствен път – на 2 март от 10 сутринта в залата за културтерапия в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов" – Раднево.

Click to view slideshow.

Чувствата са растения

Чувствата са растения

с плодове без кора.

Избуяват

в опасния климат на думите

и узряват при допир.

Ти искаш да видиш Ваня Могилска!

Но нещо ти пречи?

Има начин!!!

Ела на представянето на книгата със стихове „Иначе казано"

на 23 февруари от 19:00 в галерия „Снежана" на „Денкоглу" 30

и там желанието ти ще се сбъдне!

Ваня каза:

Стихосбирката „Иначе казано" на Иванка Могилска, представена от Мария Донева и приятели

Ето каква е идеята:

Помолих непознати, познати и приятели да си изберат по едно стихотворение от книгата и да го прочетат.

Всички те са хора, с които ежедневието ме е сблъсквало, срещало, разминавало. Харесвам нещата, които правят.

Понякога не съм съгласна с тях. Но всички те определено правят нещо хубаво за книгите, читателите, писателите.

Разбира се, Мария отново ще похвали автора.

А авторът, т.е. аз, съвсем накратко ще ви представи тези, които е поканил да четат. И ще избягва да говори за себе си.

Елате. Ще бъде хубаво.

далеч от пролетта

Отново си далеч от пролетта.

И нямаш ни една любовна мисъл.

Какво да си прикриват със листа

дърветата? И както ходиш кисел,

по миглите снежинки се лепят,

а къщите са бели като булки.

Не хора, а кокичета вървят -

със преспи върху шапки и качулки.

Палта дебели – топличко под тях.

Примижват замъглени очилата.

И вместо яд, на теб ти идва смях

от капката, полазила в яката.

И вместо в лед, снегът минава в кал -

кафява, сочна и мекосърдечна.

О, явно ти не си добре разбрал,

и пролетта не е съвсем далечна.

 

Ода за Фори

Нощ. Прожекторът изгрява.

Публиката дъх стаява

и на сцената излиза

с ризница, с корона, с риза,

старец, юноша и мъж,

слаб, всесилен, всемогъщ –

той. Артистът. В частност – Фори.

Щом започне да говори,

щом дори помръдне с вежда –

миг… и друг светът изглежда.

Щом примигне – пада здрач.

С остър ум като бръснач.

Чист и хладен като нож.

Нежен. Ако трябва – лош.

Вчера грозен, днес – красив.

Пламенен, а търпелив.

По-блестящ със всяка роля.

Демоничен. С твърда воля.

Точен и грижлив към словото.

Жив класик с очи за новото.

Сред тълпи от почитателки

музите са му приятелки.

Фаворит на Мелпомена.

Верен само на Елена.

Върши своята си работа –

да даде кураж на слабите,

да налее ум на властните,

да разсмее и нещастните

и света да забавлява.

Сцената се разширява,

в пушеците и мъглата,

под следача на луната

тук, за два вълшебни часа,

с поглед, дума, жест, гримаса

зрителите той повежда.

Смях, сълзи, любов, надежда,

във стомаха – пеперуди,

и тъга, и радост буди.

Със сърцата ни говори

той. Артистът.

В частност – Фори.

Честит рожден ден на чудесния актьор Христофор Недков!

Морска фауна

Не пускай ножа

Копнея да попадна на книга, която да ме увлече и да ме тегли, да не мога да заспя, докато не стигна до последната страница. Все по-рядко ми се случва.

Може би съм преситена, може би съм изморена, може би съм си загубила чувствителността. Може стотиците скучни дебели томове, към които протягам пипалца, да са се стоварили върху пипалцата ми и да са ги премазали или направо да са ги унищожили.

Искам да ми е интересно!

И преди няколко дни си намерих книга. Не вярвам в свръхестествени ала-бала, но мисля, че книгата ме привика. Отгърнах на случайна страница и от първото изречение разбрах, че я искам.

Става въпрос за „Не пускай ножа" на Патрик Нес. Преведена на български език от Златка Паскалева.

Лъхна ме нещо леко мрачно, много загадъчно. Много интересно.

Различни шрифтове по страниците, но така хубаво изработени, че не се е получила грозна салата, а е единно и красиво-особено.

Стана ми ясно – ще се купува книга. Огледах я като предмет за купуване.

Напоследък издателите се научиха да ни удрят в кантара, като издават дебели книги с малко думи вътре – огромни полета, несъразмерни спрямо ситните букви. И не говоря за поезия в случая. От един разказ правят средно дебела книга; от един роман – тритомник.

Като видях, че „Не пускай ножа" е първа част от трилогия, нещо ме загриза. Аз съм добра Дева, имам ли първа част, ще трябва да си купя и следващите две. Това прави 3 по 15 – 45 лева, и то само защото съм попаднала на интересно изречение…

Разгърнах пак книгата. Почетох мъничко. В Хеликон оставят хората да четат на воля. Представям си как, ако книжарницата беше хипермаркет, край стелажите щяха да вървят кръшни китни момичета с табли със сгънати страници от книги, забити на клечки за зъби, и да канят – опитайте романа на Маруками! Имаме нов Хемингуей! Господине, господине, това е хайку, не си тъпчете джобовете, едно по едно…

Добре де, купих я!

И я четох бавно. За да не свърши.

Мисля, че книгата „Не пипай ножа" е прекрасна. Прекалено кървава и мрачна за моя вкус, и въпреки това ми харесва – смятай колко хубава книга е.

Страхотно е, че историята е разказана от момче, и то наистина разсъждава като момче. И всеки от героите говори по свой различен, психологически верен начин. Нямам чувството, че ме лъжат, макар че историята си е чисто фантастична.

Напомня ми за „Какавидите" на Джон Уиндам, да, и като сюжет, и като атмосфера.

В „Не пипай ножа" има чувства, които ме поглъщат. За да дам пример, трябва да издам някоя от случките, а не бива. Много хубаво е разказано – в началото момчето не знае какво става и защо се случват всички тези събития, и читателят разбира всичко постепенно, заедно с него. Направено е майсторски, няма да развалям работата, като подсказвам.

И добре, че е трилогия все пак, защото тоя том, извинявайте, ама завършва много кофти.

Някой знае ли кога ще излезе следващата част?

❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂ ❁

ПП Дължа на издателство ЛИК рецензия за „Подготовката на романа" на Ролан Барт и ми е много съвестно, но още не намирам сили в себе си да пиша за това, а не искам да отбивам номера.

Ако ти също искаш да напишеш рецензия за тази или друга книга на ЛИК, прочети тук:http://liikk.wordpress.com/2010/06/30/blogs/

Опровержение

Видрата не е блатна.

Това е  марсианска пустинна видра, болна от еризипел (червен вятър).

Освен това живее в Петрич.