Ода за Фори

Нощ. Прожекторът изгрява.

Публиката дъх стаява

и на сцената излиза

с ризница, с корона, с риза,

старец, юноша и мъж,

слаб, всесилен, всемогъщ –

той. Артистът. В частност – Фори.

Щом започне да говори,

щом дори помръдне с вежда –

миг… и друг светът изглежда.

Щом примигне – пада здрач.

С остър ум като бръснач.

Чист и хладен като нож.

Нежен. Ако трябва – лош.

Вчера грозен, днес – красив.

Пламенен, а търпелив.

По-блестящ със всяка роля.

Демоничен. С твърда воля.

Точен и грижлив към словото.

Жив класик с очи за новото.

Сред тълпи от почитателки

музите са му приятелки.

Фаворит на Мелпомена.

Верен само на Елена.

Върши своята си работа –

да даде кураж на слабите,

да налее ум на властните,

да разсмее и нещастните

и света да забавлява.

Сцената се разширява,

в пушеците и мъглата,

под следача на луната

тук, за два вълшебни часа,

с поглед, дума, жест, гримаса

зрителите той повежда.

Смях, сълзи, любов, надежда,

във стомаха – пеперуди,

и тъга, и радост буди.

Със сърцата ни говори

той. Артистът.

В частност – Фори.