Стара Загора

Този град е разположен в подножието на Голямата Поезия.

Пие изворната й вода и диша нейния светъл въздух.

Напролет от Голямата Поезия духва особен вятър, от който очите на хората светват, и апетитът им за живот се изостря.

През лятото Поезията дава прохлада, по склоновете й се препичат шарени билки и вглъбени змии се изтягат по каменистите й пътеки.

Наесен дъждовете са проливни. Светкавици от Поезия се отпечатват в зениците, водата попива чак до костите. В гардеробите на приличните граждани поникват странни мисли. Прозорците стават квадратни като куплети, а чадърите се докосват неловко при всяко разминаване.

А през зимата? Поезията пази в дълбоките си пещери по едно въгленче за всяко сърце.

Този град живее в подножието на Голямата Поезия.

Расте в полите й. Държи се за тях като малко дете. Напуска я и отново се връща към нея.

До върховете на Голямата Поезия се изкачват малцина. Едни си разбиват главите в сипеите й, други залесяват наранените й хълбоци с нежни фиданки.

Големи са, които са я покорили.

За нас, които живеем в подножието й, Поезията е дом и път.

Вода, хляб, шепа черни къпини. Възхищение, умора, радост.

За нас Поезията не е само дума.