Мария Донева's Blog, page 31

Алея на книгата в Габрово

Ех, че хубаво!
Ще бъда в Габрово на 17 септември да си говорим за букви, за животни, за приказки и за каквото обичаме.
Ако пристигна навреме предния ден, ще успея за срещата с бай Илия Деведжиев.
Цялата програма ми харесва. Ето я по дни и часове ТУК.

Време е.

Има раздели, които… не са.

Думи, които си търсят гласа.

Сгъчкани, сбръчкани не-до-раздели,

с поглед във нищото цели недели,

с преки пътеки, подхлъзващо кални,

в празни, напразни, омразни чакални,

пух, прахоляк, перушина ръждива…

Някой остава, а уж си отива.

Някой си тръгва, а спира заклещен.

Тича насън срещу влака насрещен,

и е кошмарно, и не, не сънува.

Срам го е, страх го е и се преструва,

и се стъписва пред прости въпроси,

и като дънер водата го носи,

и свободата е вятър и дим.

Даже на себе си не е любим

и от лъжи има пепел в устата.

Глътва ключа и упреква вратата.

Тази любов песента си изпя.

Тръгвай, спасявай се, доста търпя,

вдигай се, махай се, стига се мота.

Хващай си пътя.

Върни си живота.

Творческа академия „Заешка дупка“

Никой не може да те направи поет!
Съгласна съм, и то много съгласна. Даже ще добавя: никой не може да те направи оперен певец, цигулар или художник!
Никой не може да те направи шофьор на камион, нито златар, нито шивач.
Никой не може да те направи. Само ти можеш да се направиш, като учиш и си блъскаш главата, и опитваш сто неща, крадеш занаят, попиваш знания, сравняваш, гледаш добри и лоши примери… целия процес.
И пак няма гаранция.
Сигурно е само, че всичко си иска труд, време, внимание и учене.

Казвам го, защото Творческа академия „Заешката дупка“ кани желаещите да се запишат на курсове през октомври.
И аз ще участвам по покана на Рене Карабаш. С Азис Таш ще водим занимания, свързани с поезията.
Онлайн, два пъти седмично, в понеделник и четвъртък вечер.

От 40 години мисля за стихотворенията и ги чета и преживявам и съчинявам и ако и вие сте на тази тема, ще обменим съгласия и несъгласия.
На мен ми е скучна теорията извън контекст, затова ще работим по текстове и с конкретните примери ще откриваме общи важни неща. Имам предвид текстове от класически и съвременни автори, както и текстове, които сте написали вие преди или по време на общата ни работа.
Също така ще се радвам да ви разкажа, каквото съм научила през годините за това,
1. как се издава книга,
и ВТОРО, какво се случва след излизането й и какво бихме могли да направим, за да не се кумим като току-що паднали от небето и да викаме „ами аз не знам, нямам опит, никой не ми е обяснил“. И то вярно, че никой на никого нищо не обяснява. А пък е неловко да питаш.
Ще се радвам, ако питате.

Подробности и много интересни неща има на сайта на академията. ТУК

Подивял дом

Алея на книгата, София, срещи на 9 и 10 септември

Ще бъда там, ще бъда там!
На девети септември на шатрата на Жанет 45 от 18, да се видим и да си побъбрим.

На десети септември в 12 ч. в любимото Фокс бук кафе на „Гладстон“, да си кажем пак буквичките и да се посмеем с животните и техните професии.

Ще се оглеждам за вас.

Като рожден ден!

Не е рожден ден, а така се усеща.
Сама съм, но мисъл със мисъл се среща,
разлиства се спомен, протяга се чувство.
Приятелството е наивно изкуство,
на пръв поглед просто, случайно се ражда,
със точната чаша за твоята жажда,
държи те, помага ти да презимуваш,
подсеща те кротко защо съществуваш.
Например, да кажа за себе си лично,
родена съм, за да се чувствам отлично,
да правя, каквото със радост се прави…
А то не е толкова лесно без здрави,
макар и ефирни подкрепящи нишки,
и без споделени шеги и въздишки,
солени и сладки желани съвети,
прозорче, готово за тебе да свети.
Подаръци скъпи, със нежност подбрани,
един шарен ангел от ангела Ани,
две картички смели по Български пощи.
Не сме се забравили, има ни още,
и още ни бива, и супер сме даже…
Рожден ден ще имам, когато ти кажеш!

Нощ на литературата, 7 септември 2022 година

Едно от най-любимите ми събития!
От първия път, когато се случи в Стара Загора, когато го направихме, винаги участвам и го свързвам с интересни срещи и разнообразни реакции на читатели, слушатели, случайни минувачи. Моето гнездо е в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и това толкова ми харесва, че просто не мога да повярвам на късмета си, когато ме поканят пак. И много се раздавам, естествено, нали го правим за хубаво.
Тази година отново ще четем заедно със Здравко Георгиев. Нашата книга е „Сладко отмъщение АД“ от Юнас Юнасон.

На сайта на РБ „Захарий Княжески“ можете да видите читателските гнезда и графика, както и информация за книгите, от които ще се чете. ТУК

Има и специален сайт за събитието в цялата четяща държава. ТУК

Снимка със Здравко от лани. Да сте подготвени.

Кака

Който няма кака, нищичко не знае.
Раждаш се – тя чака да се запознаете.
Бебе си. Тя става изведнъж голяма.
А пък ти заставаш между тях със мама.
След това те учи, казвате си всичко.
И не ви е скучно, и не сте самички.
Биете се често. Белег й оставяш.
Малко я излагаш. Много те поправя.
Тя пораства после, а пък ти досаждаш.
Казва нещо остро, ти пък я обаждаш.
Нея я наказват, теб не пипват даже.
После те зарязва. (Вече има гадже.)
После се разделят. После кака плаче.
Искаш да го смелиш. Траеш си обаче.
После тя ти дава някакви съвети.
После заминава. После сте заети.
После се омъжва. После ставаш леля.
За да се разтъжите, ходиш там в неделя.
После – всичко. Точно както е в живота.
Все едно нарочно, ту като по ноти,
ту съвсем напротив, всеки нещо прави.
Нещо страшно става с майка ви, с баща ви,
само тя е тука, само тя разбира,
иде ти да пукнеш, тръгваш, тя те спира,
после нещо с нея, нещо със децата,
вместо да беснееш – хващаш й ръката,
в някакви минути ти си по-голяма,
вие сте си татко, вие сте си мама,
вие сте си всичко, в светлото и в мрака.
Как ще си самичка, щом си имаш кака?

Летни картички без повод

Шаренийка да има.

„Дните на Савелий“

Иронична ода за руската котешката душа

„Дните на Савелий“, Григорий Служител, превод от руски Ася Григорова, изд. „Гнездото“

Савелий е московчанин, роден на една от централните улички, недалеч от три православни храма. От най-ранното детство той опознава архитектурата на града, реката, историческите събития, които са се разигравали на техния фон, изучава обитателите на Москва. Културата, музиката, класическата философия текат във вените му. Той проглежда и има спомени още от времето, преди да се е родил. Надарен с изключителна интелигентност, Савелий проговаря на руски от първия си ден, свободно ползва и френски, разпознава фрази от италиански. И мисли, мисли, мисли. Обича семейството си с нежна и надменна обич, но останалите са му любопитни най-вече заради вродената му любознателност, а не защото са кой знае колко интересни сами по себе си. Савелий е чувствителен скиталец, свободолюбив философ, меланхоличен нехранимайко.
Освен всичко това, Савелий е котарак.
Котешката гледна точка – от долу нагоре – разкрива необичаен ракурс към ежедневието на многомилионния град. „Очудняването“ прави повествованието свежо и комично. „В битов план положението на леля Мадлен беше от добро по-добро… Но личният й живот не вървеше. Пазачът решил да кастрира леля.“ При цялата си ерудиция и дълбочина на разсъжденията, често пъти Савелий реагира с детска чистота, невинност и наивност. Той често не разбира мотивите на хората, но безпогрешно разпознава добротата и благородството. Като чистокръвен московски котарак, няма проблем с руския език, но кой знае защо не разбира нито дума на киргизки. Едни от спасителите и временните му… (Савелий не би приел думата „собственици“) осиновители са от Киргизстан. Той не разбира думите им, макар че съвестно ги предава, записани фонетично на кирилица, затова пък оценява и великодушно приема помощта им.
Котаракът среща и добри, и зли хора, и умни, и глупави. Истината е, че среща и точно такива котки. Разсъжденията му са фойерверк от остроумие и изискани изрази. „Животът на котките не е дълъг. Съдбата винаги ни гали срещу козината.“ „От къде, от какви шумерии и месопотамии е тръгнал този глупав навик хората да затъкват с котките душевните си пукнатини?“ „Отдавна бях забелязал, че колкото по-лош е почеркът на Господ, толкова по-твърда е ръката на изпълнителите на волята Му.“
В крайна сметка, всички пътища и перипетии водят Савелий към върховния смисъл на живота – любовта. Написано е толкова хубаво, че не искам нито да преразказвам, нито да оценявам тази любовна поема. Дори само заради тази част си струва да прочетете книгата, защото е прекрасна.
Авторът, Григорий Служител, е известен театрален актьор, а „Дните на Савелий“ е дебютът му в литературата. Книгата е бестселър и е отличена с наградите „Большая книга“ и „Ясная Поляна“.

Статията е публикувана на 07.01.22 г. във вестник „Сега“. Страницата, която водя там, излиза само на хартия, затова реших да кача някои от текстовете в блога.