Мария Донева's Blog, page 29

В класа на госпожа Мима Бакоева

Този клас ме осинови, имат си своя поетеса Канят ме пет години поред.

Фестивал, панаир и коледен концерт на 9 декември в София, искате ли да се видим там?

Напоследък не пътувам, защото имам ангажименти вкъщи.
Но хубавото си е хубаво и аз не искам да го пропусна съвсем, затова ми предстои един наситен девети декември в София.

По програма тогава ще видя за първи път книгата „Мишките отиват на опера“, така че сигурно през цялото време ще я държа в едната ръка, с другата ще ви прегръщам.

Може да се видим в НДК на някое от следните места:
Първо,
Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи
от 12,30 до 13,30 – среща с авторката на „Мишките отиват на операааааа“ (не знам къде точно, но все някой ще ми каже)

Второ официално,
49-ти Софийски международен панаир на книгата
от 18 часа – на щанда на Жанет 45, среща с автограф с авторката на „Мишките отиват на операааааа“

Трето коледно и прекрасно,
от 20 часа в клуб „Сингълс“, НДК
Джазът пее на български – коледен концерт

Много имам нужда от това.

През моите и твоите очи

Това е проект, в който участвам.
Снимките направи младият фотограф Севдалин Тлаченски, а ние с Кристин Димитрова, Анастасия Стоилова, Константин Трендафилов и Петър Чухов си избрахме по две фотографии, по които да пишем и така да ги преведем от езика на образите на езика на думите.
Утре ще бъде неговият тържествен финал с изложба в София, подробности за проекта и откриването има ТУК.
Ето ги снимките, които избрах, и моите текстове, прочетени на български от Мариан Маринов и на английски от преводача Том Филипс.

***

През мътно стъкло гледам сиви павета,
забързани хора от друга планета,
разхвърляни знаци на писменост чужда,
движение бързо и болка без нужда,
и списък със цели, и път без посока,
и дребни човеци под сграда висока,
витрини, съдини, начупени плочки,
познати квадрати, тирета и точки,
провиснали кабели, релси, улуци,
във празни джобове – ръце във юмруци…
Една жена бърза, и през светлината
студеното слънце й милва косата.

И второто:

***
Не съм дошъл за хляба. Сега съм уморен.
В ума ми вдигат врява избистреният ден,
джамията, небето, ръмжащите машини,
крилото, от което се ръсят перушини,
клепачите, които безсилно се захлопват,
стените, и трохите, които сладко тропват,
прииждащата зима, листата и боклукът,
и сянка на любима, деца, които гукат,
стрехи, дървета, къщи, кънтящи монументи,
сезони, милиони минутки и моменти,
студено, уморено от всичко предстоящо,
пребито, преброено, гъмжащо и летящо…
Сега ще си отдъхна. Едничък миг ми трябва.
Ще кацна. Ще въздъхна. И после… После хляба.

С колко мишки предпочиташ кафето?

Аз най-много с една.
Даже може да я започна днес и да шия по малко, докато стане готова след две-три сутрини. Въпреки тази медленност (дума за „бавно“, която съдържа „мед“ и „леност“), вече ми се е събрало цяло кашонче с мишлета. Сега ми харесва да ги правя мънички. Не правя други играчки, не ми се измисля нищо, мълчи ми се.

Коледните картички

Когато имам повече работа, отколкото време, но за сметка на това не може да се каже, че ми е леко на сърцето, е идеалният момент да се захвана с нещо… друго.
Тази година извадих шарените и лъскавите картони (имам едни с холограмни звезди, прибрани на тайно място, които засега са неоткриваеми) и една книжка с коледни картинки за изрязване, която бях купила още когато живеех в София. Намерих и едни повдигащи квадратчета, не им знам истинското име, но помня деня, в който ги видях в една книжарница в Казанлък преди много години. Съчинявахме книгата „Приказки за приятели“, значи е било през 2010. Всички тези времена, градове и години са забъркани в картичките и ще летят през снега и дъжда, или просто през въздуха, дай да не драматизираме излишно, ще се спотайват по пощенски кутии и ще казват „Весели празници, всичко ще се подреди чудесно за нас!“

Жътва е сега

Предколедно излизат дългоочаквани заглавия, появяват се и изненади, ето при мен например как изглежда това:

Имам пет книги, които съм превела и са чисто нови, и всяка от тях ми е най-любимата.

По-точно, четири и половина са. „Малкият НЕднорог“ е в стихове до към средата, и аз преведох тази част, а нататък я оставих в ръцете на Димитър Риков. В нея се разказва за един малък сладък еднорог, който винаги и за всичко казва НЕ. Този инат си намира приятели, с които са си лика-прилика, и знаете ли каква е поуката? Поука няма пък. Не, няма. Една от най-смешните книги, които съм чела изобщо някога.

После излезе „Бабите. Всяка по своя си начин“. Тя не е в стихове и в нея едно момиченце разказва за двете си баби. Те са много различни – едната е домакиня, обича да шие и да готви и да сади зеленчуци в градината. Другата пък обича модата, пътешествията и фотографията. Това, по което си приличат, е че от все сърце обичат своята внучка. Нали ви казвам, това е кратък прозаичен текст, а като го чета на глас, правя все по-големи паузи и преглъщам, и ми е толкова мило… За всичко. Наистина е книга като прегръдка. Не е приказка, но е фантастично обичлива и мила.

Имаме също и „Драма с лама“. Тя пък е книга – помощник в разрешаването на проблеми като прекалената стеснителност, нерешителност и тревожност, и то не само у децата. Нейният герой Алекс е умно детенце, но толкова много се притеснява за какво ли не, че умът му от напрежение произвежда една розова лама, която го следва навсякъде и не иска да изчезне. Накрая една добра учителка обяснява на детето, че от време на време всеки се чувства по този начин и в това няма нищо страшно. Няма смисъл да бягаш от тревогите си, нито да ги игнорираш, нито да се опитваш да ги залепиш с лепило за пейката или да ги изпратиш някъде далече в колет. Това, което наистина помага, е споделянето. Добре де, нещо такова, но в хубав и забавен римуван текст и сладки картинки.

„Червените дзени и сините дзини“ е новата книга от божественото дуо Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър. Бил и Жанета от книжката са като Ромео и Жулиета, но в космоса и с щастлив край. Тук има всичко, което обичаме у тази авторка: симпатични герои, забавни случки, неочакван обрат, нежен финал, значими теми, представени с деликатна категоричност.
Очакваме още една книга от Дж.Д. и А.Ш. до края на годината, като дойде, ще ви кажа.

И понеже Коледа вече е на една ръка разстояние, ето я „Коледната принцеса“. Това е малката Марая, която живее в бедна къщурка заедно със завеяната си майка, която е оперна певица и не се справя особено добре с битовите задачи, и с досадния папагал Павароти. Единственото убежище на Марая е в музиката, която е нейно утешение и забавление. Тя й помага да се справи със самотата, враждебните съседи, злобните горски духове, и след всичките си приключения Марая се превръща в истинска коледна принцеса. И още, знаете ли как свършва книгата? С песен.

„Мишките отиват на опера“, корицата

Показвам ви я тържествено.
Така ще изглежда книгата за мишките и операта.
Художник – Кирил Златков.
Очакваме я през декември.

Крайните квартали

Крайните квартали. Дрехи на простора.
Телевизор гъгне. Преминават хора.
Нищо интересно – прах и беднотия.
Просто няма смисъл тайни да се крият –
то е очевидно до самия вътък,
работа и пиене, и боклук край пътя.
Красотата също е съвсем нормална,
толкова е кратка – нека е нахална,
нека да си вземе своето предсрочно.
Нещо ще я смачка след това нарочно.
Има ли добруване? Има ли надежда?
Сигурно са някъде, но не ги съглеждам.

Мъката на художника

– Мъката порасна – каза майка ми.
– И цветето също – казах аз.

Снимки и стихотворение от двубоя с Елка

Двубоят мина снощи и беше много празнично и хубаво, хем вълнуващо, хем смешно. Паднах, но какво от това? Пак беше страхотно.
Ще има видеозапис, който ще споделя, когато се появи.
В четвъртия тур ни се падна тема за импровизация „зрънце от слънцето“ и имахме 20 минути да напишем по нещо.
Ето какво измислих, и също така, ето какви снимки направи Костас Анастасиу.
Благодаря!

31 август всяка година

Зрънце от слънцето, клечка от плажа,
мидичка в джоба, билета, багажа,
всичко е стегнато, сгънато, чака,
хващай си пътя, и рейса, и влака,
хващай си стопа дори, щом ти стиска –
свърши почивката, няма „не искам“!

Няма! Не искам! Отказвам! Оставам.
Трябва ли сутрин насила да ставам?
Всеки ден зиме ми е понеделник.
Аз съм професионален безделник.
Аз съм родена да дремя на плажа.
Мента да пия и с крем да се мажа.
Да съм без разлики, да съм си дюс.
Тръгвай без мене, проклет автобус!