Мария Донева's Blog, page 26

„Лавандуловото момче“ и „Итака“

С просто око се вижда пролетта – дърветата вече зеленеят и като се прибирам, ме поръсва цвят от бадеми и джанки.
Покрай новия празник – от тази година всеки последен понеделник на месец март ще бъде Ден на европейския писател, считано от 27.03, а и защото има много инициативи, свързани с четенето през април и май, започнаха да ми се обаждат добри хора от близо и далеч, да отида при тях и да разкажа разни хубави истории на децата им. Главно при деца ме канят.
На мен ми се налага да отказвам, защото трябва да си стоя в Стара Загора… обаче все пак ще намеря начин да отида другата седмица в Хасково; по-другата за ден в София, още по-другата – в Силистра.
Междувременно чета хубави книги.
Едната статия е за „Лавандуловото момче“ на Бюрхан Керим, тук:
Млад актьор ни води през уханния свят на „Лавандуловото момче“

Втората статия е за „Итака“ от Клеър Норт. Толкова много ми хареса, че по препоръка на Мила Ташева прочетох и „Песен за Ахил“, но статията за Ахил ще остане за април, не само защото се римуват, а и за да не дотягам с две книги на сходни теми в една и съща седмица.

Женската гледна точка към „Одисея“

„Трева и звезди“ и „Живот по гръцки“

Тези дни само четох, даже съм с една статия напред, но сигурно ще има дни, в които няма да мога или пък няма да искам да чета, преднината се стопява много лесно. Вече се запролети, няколко дни вече закачам хамака на терасата за по няколко часа следобед. Обнадеждена съм. Преведох и две хубави книжки, в едната се разказва за щъркел, в другата – за овца.

Двете статии в „Сега“ – едната за български разкази, другата – за роман от английски автор на тема Гърция.
„Трева и звезди“ е новата книга на Станислава Станоева. Чела съм само нейни стихотворения и прозата й ме изненада много приятно.
Статията е тук:
Кой не обича Пловдив?

Втората книга, „Живот по гръцки“ на Питър Барбър, е развлекателна и интересна, но очаквам да чуя какво ще каже за нея сестра ми. Кака живее от 33 години в Гърция и това ще бъде истинският изпит по достоверност и надеждност на фактите.
Статията е тук, със заглавие от редакцията:
Питър Барбър и неговата голяма луда гръцка сватба

Тази вечер много ме боли главата, не съм способна да напиша нещо повече.

Непоносима тъга

Аз съм машина за гняв. Аз превръщам във гняв своето чудене, страх, колебание, болка. Гняв е туптящото, режещото главоболие, гняв е плъхът във стомаха ми, който се мята и хапе. Имам градини от гняв, пълни с плевели, с розови, сини торби от найлон, с черни и бели торби от найлон, изподрани на дрипи. Правя си гняв, загрозява ме гняв, не заспивам от гняв. Гневно крещя и от срам се гневя, че съм гневна.
Непоносима тъга, няма място за теб, построила съм крепост от гняв, землянка от гняв, ров, прикрит със листа, и на дъното – с колове гняв, подострени хищно.
Непоносима тъга, непоносимо красива, от теб ме е страх. Непоносима тъга, като слон, който идва с отмерена крачка, и не обръща внимание, че покрай него крещят мръсните, кльощави гладни деца на гнева ми.

„Вътрешното гето“ и „Тази благодатна земя“

По две книги на седмица, които избирам между новоизлезлите заглавия, прочитам и ако усетя, че имам какво да кажа за тях – пиша си статиите. Ако нямам мисли за споделяне, прочитам трета и четвърта. През останалото време домакинствам, чета-пиша-редактирам-превеждам, а в края на седмицата имах най-любим гост.
Имам нужда от по-голям размер денонощия, примерно по 50 часа, но без да сменям планетата засега.
В деня, когато войната в Украйна навърши година, в „Сега“ излезе статията за книгата „Вътрешното гето“ от Сантяго Амигорена. Тя е за един мъж, евреин, който е емигрирал в Аржентина през 1928 година и нищо не го застрашава, но той е изплашен и дълбоко нещастен, защото вече е 1940, а неговите близки все още са във Варшава. Уж знаем много за войната, а допускаме да се повтори, хора да убиват други хора, все едно животът и без това не е претъпкан със страдание.
Статията е тук:
Книга – паметник на убитите по време на Холокоста

Втората книга, за която писах, е „Тази благодатна земя“ от Уилям Кент Крюгър. Тя е от онзи вид, които създават свой собствен свят, в който човек потъва и се отнася. Разказва се за деца, но не е детски роман. Разказва се за беди и нещастия, а е обнадеждаваща. Красива работа.
Статията е тук:
„Одисея“ за малки индианци

С което приключих за месец февруари.
През март ще има цели 5 съботи и недели. Кои ли ще са мартенските десет заглавия?

Баба и дядо

Баба белокоса,
дядо белобрад.
Но на тази снимка
дядо пак е млад.

Баба пък е с букли,
рокля и букет.
Смеят се и гледат
някъде напред.

Няма го бастунът
и не ги боли.
Баба ми и дядо
млади са били.

На онази снимка,
в онзи минал ден
няма спор, добре са –
но си нямат мен.

А сега са стари
и са побелели,
но като ме гледат,
пак се чувстват смели!

Песничка

Любовта е сладка, любовта е мека,
любовта подхожда точно на човека,
тя му разкрасява устните, очите,
тя е като круша, тупнала в тревите,
тя е като грахче кръгла и зелена
и като корона, смешно накривена,
като топъл огън и като милувка,
тя не е закана, тя не е преструвка,
тя е търпелива, тя мига си чака,
тя деня проспива, после свети в мрака,
тя е невъзможна, невъобразима,
хем е рядка ценност, хем за всеки има.

„Дебютант“ и „Светецът покровител на втория шанс“

Тази седмица книгите, за които писах, са различни – от небето до земята.
Едната е студена политическа книга за създаването на химическо оръжие и употребата му.
„Дебютант“ от Сергей Лебедев е написана увлекателно и разкрива толкова тайни и смразяващи исторически факти, че ми беше леко лошо през цялото време, докато я четях, а пък не ми се искаше да я оставя недовършена.
Ето я статията тук:
Дебютантът, известен още като Новичок

Втората книга, която препоръчвам с неприкрито удоволствие и радост, е „Светецът покровител на втория шанс“ от Кристин Саймън – просто ми беше много по-приятна, разбирате ли?
Статията е тук:

Любов и кино под дамоклевия меч на ВиК

Бадемът цъфнал днес!

Днес няколко пъти минах край този бадем, и чак ей сега погледнах към него и видях.
Сетих се за едно старо стихотворение:

Междучасие

Когато цъфнаха бадемите,
една въздишка – от големите,
от немите, от най-разкошните –
се претъркули по небето.
Олекна въздухът, и хората
си разсъблякоха умората
и страховете – полунощните.
И се усмихнаха. И ето:

след ден ще се завърне зимата,
и междучасието в климата
ще свърши. Ала до тогава
ще си припомним лекотата,
с която вкусно се целувахме.
Скръбта, с която се сбогувахме.
И нежността – че продължава.
Ще си разпролетим сърцата –

заради храбрите бадеми.

Иги Пек, Ейда Туиг и Роузи Ревер!

Това са три чудесни книги, каквито досега нямаше в книжарниците на български език.
За деца на възраст 6-10 години, може би, не мога да преценя, защото зависи от детето. Това не са приказки, не точно. Става дума за деца, които учат в един и същи клас и имат интереси в областта на различни науки. Още от заглавията става ясно кой какъв иска да стане. Те са сладурчета и някой би казал, че са странни деца, но кое дете не е е странно, като се има предвид, че всичките са различни?
Книгите са в стихове, има доста смешки в тях, в същото време са и сериозни, с много въображение и определено са изненадващи.
Не искам да ги разказвам, а само да ви ги покажа, за да ги очакваме заедно.
От чудното издателство „Мармот“ казват, че ще бъдат готови до края на месеца и дори вече можем да си ги поръчаме предварително от ТУК.

Вижте каква хубава страница са им направили!

„Ловецът на пеперуди“ и „Пазител на портите“

Най-интересното през миналата седмица бяха репетициите и концертът в операта.
Наложи се да прочета няколко детски книги по определен повод, и още толкова ще пристигнат утре, хубаво да се начета.
Междувременно статиите в „Сега“ са за две книги, които много ми допаднаха.
Първата е нова българска – „Ловецът на пеперуди“ от Костадин Костадинов. Приключенска и мистична, с един толкова жизнелюбив и храбър герой, че ако си нямах любим и ако Лазар Костуро не беше литературен образ, сигурно щях да го потърся да се запознаем, а после кой знае…

Нещо като български „Стогодишният старец, който скочи през прозореца“

Втората книга е „Пазител на портите“ от Джеймс Бърн. Трилър, в който става дума за зловещ заговор, който, ако беше постигнал успех, щеше да разклати икономиката и политиката на целия свят. Добре че беше Дезмънд Алойшъс Лимърик, за приятелите – Дез, който победи лошите поединично и целокупно, при това с усмивка на уста.

За честта на ниските мъже