Мария Донева's Blog, page 28

Чуйте смеха на барабаниста

Прочиташ статия, печелиш книга.

Борю Зевзека е български писател, театрал, хуморист и хуманист. Превръщал е всичко в смях, дори войната – при все че е бил раняван там, награден е с ордени и дори след раняването си не се връща в тила. Убит е от партиен функционер с накърнени графомански стремежи след 9.IX.44. И после незаслужено е забравен от нас.
Калина Захова и Андрей Ташев са съставили сборник с най-доброто от книгите му в един том, който може да бъде свободно изтеглен от сайта на Издателски център „Боян Пенев“.
Заповядайте!

https://segabg.com/category-culture/baraban-ut-na-boryu-zevzeka-bie-otnovo-i-bezplatno

Без думи

Дума проправя си път през езика.
Някой не чува, че аз не го викам.
Нещо във мислите се мержелее.
Ново решение тегне и зрее.
Вие се тъничка пара над плажа.
Блага вест чака кога ще я кажа.
Бледо предчувствие, слънчице зиме.
Няма понятие, няма ли име.

„Тясното къщенце“

Дойде първата ми книга за годината!
„Тясното къщенце“ (оригиналното заглавие е „A Squash and a Squeeze“). Това е първата съвместна работа на Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър, публикувана точно преди 30 години.
Дано 2023 бъде вдъхновена и щедра, за работа и за радост.

Животът на Тери Пратчет – със смях, тъга и бележки под линия

Страницата ми във вестник „Сега“ вече няма да излиза на хартия – свърши хартията, но ще я има на сайта. Така няма да изпращам на хората pdf-и, а линкове.
Едно от любимите ми неща беше да съчетавам кориците на книгите по цвят на една страница, или пък по тема, все едно изпращам скрито послание; нещо като писмо в бутилка неизвестно до кого. Имаше брой само с последни неща в заглавието, имаше много сини, зелени и червени корици.
Да, това наистина ще ми липсва.

Сега уж продължавам да правя, каквото правих и преди – да коментирам по две книги седмично, само без рубриката „Витрина“, обаче ми е леко тревожно, как ще изглежда всичко на новото място.
Ще видим.

Първата статия е за биографията на Тери Пратчет – удивителна като живота му.
Заглавието, както много от заглавията на текстовете ми за вестника, е от Анита Димитрова, тя много ги умее!

https://segabg.com/category-culture/zhivotut-na-teri-pratchet-smyah-tuga-i-belezhki-pod-liniya

Празник

С тъничко вратленце като първолак,
татко ми се смее, хваща майка пак
леко за ръката, нещо й говори,
тя се мръщи първо, дърпа се и спори,
после се усеща – внуците са тук,
мига телевизорът със изключен звук,
нещо къкри в тенджера, нещо се пере,
три еднакви тениски – как да избере
най-най-най-най-черната абитуриентът,
първи между равни е всеки миг моментът,
празници, разместване, суета сует,
поправи казанчето, тука има ред,
няма ред, хич никакъв, има веселба,
вижте, купих кладница за шкембе чорба,
няма лед в хладилника, чехлите къде са,
хайде, ще играем ли, сбъркал си адреса,
закъснявам, чакайте, искам нещо сладко,
боже, тук е лудница! И сред всичко – татко,
с ризата, незнайно как станала голяма,
мълчаливо хванал пръстите на мама.

На снимката – моят татко, с ябълка, подредена така, че да няма начин да откажа да я изям.

* * *

Как стигнах до тук, да се лекувам и да се лекувам.
Като си представя целия мрачен път,
по който червените кръвни телца маршируват,
докато объркат пътя и най-после спрат.

Като си представя остриетата, иглите и машините,
които проникват хигиенично и без любов,
и коридора, и нескопосаните картини,
и един шарен чехъл, който ще си остане завинаги чисто нов.

И особено отвратителната представа,
че произволни предмети се кичат със титла „завинаги“,
а на мене очите ми вече почти не светят,
а на мене умът ми мъжди и все по-задълго мига.

Как да водя борба, да нападам и да се окопавам,
щом петната по чаршафа толкова непоносимо тежат,
и наблюдавам ръцете си и не ги разпознавам,
и как мога да ги упрекна, ако се предадат.

Имам малко съюзници и не знам правилата,
а смъртта носи дарове и не се обижда, че се боя.
И аз просто не искам да продължавам нататък,
и знамената ми киснат в белина и в чисто бяла боя.

Но чистотата е мърлява и не се диша от дезинфекции.
Тук на капки мъчително похабяват всичкия силен спирт.
С мръсна болка на буци са натъпкани мушамените дюшеци,
и какво му е странното, ако искам да си почивам в мир.

Неестествено би било да не искам,
с това надупчено тяло, с пребледнелите му кръвни телца.
Гледам края, и конец, виснал в края на одеялото,
и една празна папка, и един черен стол само с три колелца.

През 2022 година

Мисля, че точно сега е моментът да си напиша какво сполучих да направя през 2022. Правя го откакто водя този блог и понякога се връщам да погледна.
През цялото време се занимавах с книги. Вчера Гудрийдс ми каза, че съм прочела 148, но са повече, някои от тях още не са публикувани.

Четох много, защото водих страницата във вестник „Сега“ и трябваше да напиша по два отзива всяка седмица. Това беше най-трудоемкото и времеемко занимание, заради него почти не съм шила играчки. В същото време ми беше много приятно и ми донесе неочаквани ползи. Запознах се със симпатични хора и получих планини от нови книги, които да прочета най-първа на света и това е безценно.

Всяка събота препоръчвах и по една книга в рубриката „За книгите“ по радио Стара Загора. Няколко десетки препоръки са качени в подкаста, останалите може би са загубени. Карай, ще си направим нови.

Личен маратон на четенето
За трети път четох през април, от 1 до 23, само детски книги.

Другото най-хубаво нещо, което правих, беше, че преведох още детски книги. Ще изброя тези, които бяха публикувани през 2022 година, списъкът не е хронологичен:
„Емоци-О!-метърът на инспектор Крок“
„Малкият НЕднорог“ – само първата половина на книгата, която е в стихове, от там нататък продължи Димитър Риков.
„Пролетта и катеричката“
„Лятото и синигерчето“
„Есента и таралежчето“
„Зимата и зайчето“
„Бабите. Всяка по своя си начин“
„Коледната принцеса“
„Драма с лама“
„Суперчервей“
„Чарли си има книга любима“
„Най-елегантният гигант“
„Какво още каза калинката“
„Тримата стари злобари“
„Червените дзени и сините дзини“

Редактирах книги. Много съм признателна за доверието и търпението на Ваня Могилска (приказките „Шарени сапунени балони“ ще излязат от печат тази седмица!, а разказите й за възрастни – догодина); Лилия Старева и Снежана Живкова от галерия „Снежана“.

Музика и поезия.
Имахме три концерта с „Джазът пее на български“. Само три, но прекрасни, топли и страхотни. В клуб „Портрет“, в Софийска градска художествена галерия и в клуб „Сингълс“. Записахме песните за албум, който предстои да бъде издаден.

С трио „Дивертименто“ направихме програмата „Сезони в музика и стих“ и имахме концерти, сега ще се опитам да изброя къде: в Житница, Труд, Попово, Исперих, Дулово, Силистра, София, Балчик, Стара Загора, Самоков и Велинград.

Срещи с читатели
Като стана дума за пътувания по работа, имах срещи с читатели и читателчета на много места, особено през пролетта и ранната есен. Сещам се за много срещи  в Стара Загора, в доста училища и детски градини. Освен това в София, Варна, Ново село, Велико Търново, Димитровград, Пловдив, Ямбол, Пазарджик, Чепеларе, Асеновград и Казанлък. Сигурно пропускам нещо.

О, към „музика и поезия“ трябва да добавим песните за спектакъла „Захарни неволи“, който Янчо Димитров постави в Държавен куклен театър – Стара Загора.

Събития
Аз обичам да участвам.
Алеи на книгата в София, в Габрово, във Варна, панаир на книгата в НДК.
Пак четохме със Здравко Георгиев в РБ „Захарий Княжески“ на Европейската нощ на литературата.
Участвах в поетичния пленер във Видин.
Участвах в два проекта на Министерството на труда и социалните грижи – „Първа работа“ и „През моите и твоите очи“.
Но най-великото събитие от годината ми беше трубадурският двубой с Елка Стоянова, загубен от мен с блясък и финес. Беше чуд-но!

Моите книги
През юни излезе „Азбука с животни-професионалисти“ с рисунките на Елица Сърбинова, а през декември „Мишките отиват на опера“, илюстрирана от Кирил Златков. Естествено, в „Жанет 45“.
Не мога да не спомена и тук фантастичната премиера на мишките в Държавна опера Стара Загора.

Награди и номинации.
В това отношение годината беше нечувано щедра. Започна се с плакета от Втора Тунджанска механизирана бригада в самото начало на януари заради текста на химна, който написах за тях. „Нетърпение в кутия“ беше номинирана на „Христо Г. Данов“. Получих Наградата „Стара Загора“, но по-хубаво от наградата беше предложението, което са написали библиотекарите от библиотека „Родина“. „Азбука с животни-професионалисти“ беше в дългия списък на наградите „Перото“. АБК ми отсъди наградата „Рицар на книгата“ в категория „Общественик“.
Тук ставам права и се покланям пред всички вас.

Лични неща
Ще кажа само някои и само хубави.
Животът ми беше пълен и ярък тази година и имаше от всичко по много.
Едно от любимите ми неща беше, че Данко ми закачи хамак на терасата на моята стая и там прекарах голяма част от топлото време през лятото и есента.
На същата тераса идват синигерчета, врабчета и гугутки, които ми носят много радост.
Ходихме на Черно и на Бяло море. Бяхме и в Италия, на Лаго ди Гарда.
При едно от пътуванията до Гърция се върнахме обратно в България през КПП „Златоград“, и то по мръкнало. Не правете като нас.
Все пак съм успяла да ушия и няколко десетки човечета и животни, брей.

Получих безброй жестове на внимание, приятелство и доброта, за които съм признателна.
Пожелавам си през следващата година да напиша хубави стихотворения, да преведа добре още книги. Пожелавам си да се справя.

Благодаря.

Снощи мишките бяха в операта

Представям си колко странно може да прозвучи това, но от един час разглеждам снимките от снощи, смея се и по едно време май и плаках. И не съм написала и една дума, само преживявам снощната премиера.
А трябва да се разкаже.
Първо, благодаря на Уляна Кьосева за това, че ме покани да представя „Мишките отиват на опера“ точно там, в самата опера. Особено е, защото точно това е конкретната опера, в която Миленка и Яничка ме заведоха и ми показаха колко хубаво нещо е операта изобщо.
И като съм писала за хор, балет, музиканти, солисти и за лампичката „изход“, съм имала предвид точно тези изпълнители, по имена и лица, с техните гласове, тези светлини и всичко това. Поемата е израз за моята почит и моя възторг.
От 18 часа във фоайето – премиера на книгата, от 19 часа – премиера на „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Детската балетна школа към Държавна опера Стара Загора.
И отивам.
Ще се опитам съвсем сбито и кратко да ви кажа какво се случи там.
Влязох през Служебния вход и видях познати лица от оперния хор, видях микроскопични балеринчета, развълнувани, че след малко ще имат спектакъл.
Уляна ме поведе към фоайето и по пътя ни пресрещна Кармен!

Ивон Иванова, и ми казва, че ще изпълни Хабанерата. Там, пред нас, там. Специално. Бързо решихме как кога, аз – в пълно присъствие на духа, естествено. Изобщо не си личи, че се треса.
Дойдоха приятели, познати, непознати, дечица, майки и бащи, имаше светещи елхи и цветя, и еленови рогца. И да започваме, за да има време за почивка преди балета.
Първо Уляна ми каза добре дошла.

Даде ми микрофона и аз тъкмо започнах да разказвам и да благодаря, знаете ли кой дойде? Е, как кой? Мишките дойдоха на опера!

После аз разказах приказката за Кармен, и като стигнах до момента, в който всички се възхищават на Кармен и я следят с поглед, само дон Жозе дори не я поглежда, затова тя…
– Дечица, аз нали ви казах! Операта е вълшебно място, тук границата между реално и вълшебно е съвсем тънка. Вижте, самата Кармен е дошла при нас!
И точно така си беше.

Но това не беше всичко.
Кармен запя, и изведнъж, на точното място, от публиката и от двете страни във фоайето,
запя
Хорът на операта.
Запя хорът.

А когато стигнахме до края на Кармен, до самия край на приказката, и беше много тъжно, те изпяха и големия хор, онзи тържествения, за коридата.
После казах поемата за мишките, когато си върнах дар словото, и подписвах книги, и си говорихме.
Толкова беше легендарно, че не мога да повярвам, че се случи точно снощи и аз бях там.
„Мишките отиват на опера“ е подходяща за онези, които никога не са стъпвали на опера, както и за тези, които са били там много пъти и я обичат от все сърце. Мишките, това е публиката, която отива, за да се докосне до най-красивото на света, да се вълнува и да преживее в мечтите си нещо изключително.
Това, че оперните артисти пяха за нас снощи, беше съвсем естествено, уместно и подходящо – те това правят, това им е работата, но освен това беше изключителен жест.
Аз наистина никога няма да забравя това.
А имаме и снимки, благодарение на Рад Димитров.
Тези мишки са родени с късмет, нали?

Мое

Няма никакъв начин да ти кажа какво е
да не зная къде е сърцето ти (мое),
да не дишам твой въздух, да израствам без почва,
да живея сред нищо и без да започвам,
без да имам край, никакъв, граници, кожа,
и без рамо, където глава да положа,
без почивка, без сън, похабени моменти,
прахоляк, тесни дрехи, тъмнини, сантименти,
лабиринт, крехки кости, безсмислени вещи,
с една мисъл единствена – кога пак ще те срещна,
все едно че ме няма, все едно, все едно е,
щом не чувам как бие сърцето ти (мое).

Мишките отиват в Държавна опера – Стара Загора на 14.12

Издателска къща Жанет 45 и Държавна опера Стара Загора
тържествено ви канят
на 14 декември от 18 часа
във фоайето на операта
ПРЕМИЕРА
„МИШКИТЕ ОТИВАТ НА ОПЕРА“
от Мария Донева
илюстрации Кирил Златков
със специалното участие на солисти на Държавна опера-Стара Загора
Точно пет дни след излизането от печат на книгата, почитателите на поезията и на оперното изкуство в Стара Загора ще приветстват тази поема за малки и големи.
Операта е изкуство за всички мечтатели, които искат да се насладят на красотата, силните чувства и божествената музика.
Дори най-малкото мишленце попада под омаята на Кармен; на ангелските гласове на певците, на хора и балета, на картините и светлините.
Операта е чудо, което се повтаря всеки път – и всеки път е съвсем ново, невиждано досега, сътворено само за публиката, която сдържа дъха си, за да не пропусне нито звук.
Когато завесата падне, всеки от нас ще отнесе в сърцето си частица от тази магия.
Заповядайте!