Мария Донева's Blog, page 25

5 април, „Зимата и зайчето“

4 април, „Есента и таралежчето“

3 април, „Лятото и синигерчето“

2 април, „Писма до всички и до всеки“

„Както и да е“ и „Писма до всички и до всеки“

Посочете ми нещо уморено, каквото и да е. Аз съм по-уморена от него. Бих ви казала защо, но съм прекалено уморена и не ми се говори за това.
Но пък в понеделник притичах до София и присъствах на едно събитие в хотел Балкан. От сега нататък всеки четвърти понеделник на март ще бъде празник – Ден на европейския писател. По този повод имаше конференция и ме поканиха, и аз отидох.
Вчера се видях със скъп приятел, когото не бях виждала отдавна. Днес ще гласуваме заедно с Иво, чакам го да дойде.
И между понеделник и неделя четох и писах.
Ето ги статиите в „Сега“, пресни-пресни.
Първата е за автобиографията на Джон Клийз „Както и да е“. Докато я четях, изгледах „Риба, наречена Уанда“, „Монти Пайтън и Светия граал“ и няколко епизода от „Фолти Тауърс“. Хубавото си е хубаво.

Не се препоръчва четене на публични места

Втората статия за седмицата е за „Писма до всички и до всеки“ от Тон Телехен. Вероятно ще си купя няколко, за да имам за подаряване. Така беше и със „Същността на слона“ миналата година.

Получете необикновени писма в Деня на детската книга

„Чарли си има книга любима“

От 1 до 23 април включително ще чета по една книга всеки ден.
Първата е „Чарли си има книга любима“ от Джулия Доналдсън.

„Вода за цветята“ и „Финли Донован се справя убийствено добре“

Хрумна ми идея за грандиозен детски спектакъл и започнах да го пиша, с песните и всичкото му. Срещнах се с три трети класа в Хасково и им прочетох три приказки. Видяхме се с Ваня и Орлин от Русе и заедно гледахме мюзикъла „Есмералда“.
Ето ги и статиите за „Сега“.
Първата е за една книга, която много ме развълнува. „Вода за цветята“ от Валери Перен. Както често се случва, заглавието е от Анита.
Любов може да разцъфти и на гробището

Неделната статия пък беше за „Финли Донован се справя убийствено добре“ от Ел Косимано. Редакторът е можел да се вгледа по-внимателно, но и така е забавна.

„Финли Донован“ като прелюдия към Наказателния кодекс

Срещи в Силистра на 3, 4 и 5 април

Миналата седмица гостувах в едно хасковско училище, а следващата ще прелетя до Силистра. Пътят е доста, но и срещите ми там ще бъдат доста:
една в понеделник от 17,30, с възрастни читатели, в Регионална библиотека „Партений Павлович“,
пет срещи във вторник
и още една в сряда, преди да поема към Стара Загора.
Поканата е от библиотеката и от две училища, СУ „Никола Вапцаров“ и ОУ „Иван Вазов“.
А по пътя и в двете посоки възнамерявам да видя безброй щъркели.

Детски фестивал „Приказен свят“

Утре в Стара Загора ще има празник – детски фестивал и книжно изложение в ДНА от 11 до 18 часа.
Аз ще разкажа за Иги Пек, Ейда Туист и Роузи Ревер. За първи път ще прочета една от тях пред публика!
Програмата е разнообразна, входът – свободен.
Тук има повече информация за празника: ДЕТСКИ КНИГИ . КОМ
Заповядайте!

„Три светлини“ и „Шепотът под вратата“

Честита Първа пролет, честит Ден на поезията, честити всички ние всеки ден.
Гледам календара и малко се плаша – вече не ми е останал почти нито един свободен ден през април, през май са ми заети четири дати, но със събития, за които от сега се готвя. Къде ще вместя прочитането на поне две книги седмично? По този повод вчера отделих два часа, за да почистя зад блока. Този път имаше нюанс: за първи път от години видях, че госпожата, която трябва да чисти, наистина е хванала метлата. Хвърлих се като лъв, тигър и дракон едновременно, с метла и лопата в едната ръка, а в другата – с празни чували, плющящи като знамена, и цъфнах до нея, за да й помогна. В тежкия физически труд наистина нещата се получават по-лесно и по-добре, когато не си сам. Ако една работа сам човек я върши за 10 часа, да речем, ако са двама, ще я свършат не за 5, а за 3. Така мисля. Когато си сам, има момент на отчаяние. С леля Тонка приключихме за около два часа, тя вече беше натрупала основните купчини боклук, аз ги изнесох и почистих поляната. Под пласта мръсотия се показаха лалета, нарциси и невени. Те са много упорит народ. Мене от цветята ме е срам, че гледат в какво превръщаме градинката им.

Две статии за книги в „Сега“.
Така се случи, без да е планирано – на Деня на Ирландия препоръчах ирландска книга. „Три светлини“ от Клер Кигън. Чувам, че филмът по нея също бил много хубав.
Статията е тук:

Поезията на мълчанието, по ирландски

Втората книга за седмицата е „Шепотът под вратата“ на Т.Дж.Клун. Макар че в нея се говори за смъртта… Разбира се, че когато говорим за нея, всъщност коментираме живота – какво му дава смисъл, кои са най-любимите ни хора, места и неща, и дали наистина ще се разделим завинаги. И има ли втори шанс. (Spoiler Alert: Има.)
Статията е тук:

Какви са плановете ти за след смъртта?