Мария Донева's Blog, page 34

„The Sounds of Silence“, една история

Прочетох този текст във фейсбук и си го преведох, защото не зная достатъчно голямо число, за да преброя колко пъти съм слушала тази песен, и другите на Саймън и Гарфънкъл, и много се развълнувах. Ето какво:

„Здравей, мрак, стари ми приятелю…“ Всички сме слушали тази знаменита песен на Саймън и Гарфънкъл, но дали знаете удивителната история, която стои зад първия ред от „Звукът на тишината“?
Тя започва преди 62 години, когато Артър „Арт“ Гарфънкъл, еврейско момче от Куинс, е приет в Колумбийския университет. Още при въвеждането на новаците в обстановката, Арт се запознава с един студент от Бъфало на име Санди Грийнбърг и те веднага се сприятеляват, а връзката им се основава на споделената им страст към литературата и музиката.

Скоро след като занятията започват, Санди е сполетян от трагедия. Започва да вижда размазано и макар лекарите да твърдят, че това състояние е временно, проблемът става все по-тежък. Накрая, след преглед от специалист, Санди научава сразяващата новина, че глаукома унищожава зрителните му нерви. Младежът с обещаващо блестящо бъдеще скоро ще ослепее напълно.

Санди е съсипан и изпада в дълбока депресия. Отказва се от мечтите си да стане адвокат и се връща в Бъфало, макар че го измъчва мисълта, че ще бъде в тежест на семейството си, което се бори с финансови трудности. Смазан от срам и страх, Санди прекъсва контактите с приятелите си и отказва да отговаря на писмата и на телефонните им обаждания.

Неочаквано, за изненада на Санди, един ден Арт изниква пред вратата. Той няма никакво намерение да остави най-добрия си приятел да се предаде и да се откаже от живота, така че си купува билет и пристига в Бъфало без предупреждение. Арт убеждава Санди да даде още един шанс на университета, и му обещава, че ще бъде плътно до него, за да е сигурен, че няма да пропадне – и в преносен, и в буквален смисъл.

Арт спазва обещанието си и всеотдайно придружава Санди в кампуса, като вярно изпълнява ролята на негови очи. За него е важно Санди, който е захвърлен в света на вечния мрак, никога да не се почувства самотен. Всъщност Арт започва да нарича себе си „Мрака“, за да изрази своето съчувствие. Често казва неща като: „Сега мракът ще ти почете.“. Арт организира целия си живот така, че да бъде в помощ на Санди.

Един ден Арт и Санди вървят през тълпата на Сентръл стейшън. Неочаквано Арт казва, че трябва да отиде някъде, и оставя приятеля си сам и вцепенен. Санди се препъва, блъска се в хората, пада и наранява крака си. След два адски часа, Санди най-после успява да хване правилния влак в метрото. Слиза от на 116 улица и изведнъж се блъсва в някого, който му се извинява – и Санди разпознава гласа на Арт! И разбира, че неговият верен приятел го е придружавал отблизо по целия път до дома, за да се увери, че е в безопасност, и да му даде безценния дар да се почувства независим. По-късно Санди казва: „В този миг усетих искрата, която ме накара да заживея напълно различен живот, без страх, без съмнения. Точно затова изпитвам огромна признателност към моя приятел.“

Санди завършва Колумбийския университет, а след това защитава научни степени в Харвард и Оксфорд. Създава семейство с любимата си от гимназията и става изключително успешен предприемач и филантроп.

Докато е в Оксфорд, Санди получава обаждане от Арт. В този момент Арт е човекът, който има нужда от помощ. Той е създал фолк рок дует с приятеля си от гимназията Пол Саймън, и те отчаяно се нуждаят от 400 долара, за да запишат първия си албум. Санди и съпругата му Сю имат буквално 404 долара в банковата си сметка, но без колебание Санди изпраща на стария си приятел необходимата сума.

Първият албум на Арт и Пол не се радва на особен успех, но на следващата година песента „The Sounds of Silence“ става №1 в класациите. В първия стих отекват думите, с които Санди винаги поздравявал Арт. Саймън и Гарфънкъл стават едни от най-обичаните музиканти в историята.

Двамата възпитаници на Колумбийския, всеки от които е допринесъл толкова много за света, всеки по своя си начин, и до сега са най-добри приятели. Арт Гарфънкъл казва: „Когато станахме приятели със Санди, започна моят истински живот. Издигнах се в собствените си очи, и започнах да разбирам кой съм всъщност – човек, който държи на приятелите си.“ А Санди описва себе си като „най-големия късметлия в целия свят.“

Адаптирано от мемоарите на Санди Грийнбърг  “Hello Darkness, My Old Friend: How Daring Dreams and Unyielding Friendship Turned One Man’s Blindness into an Extraordinary Vision for Life.“

Среща с автограф на щанда на „Жанет 45“ на 4.06 от 17 часа

Нямам търпение да се видим

Среща на детския литературен фестивал в София на 4 юни

Софийски литературен фестивал за деца и младежи

Дата: 04.06.2022 год.

Начален час: 16:00

Мария Донева разказва за любимото си мече и други истории

Среща с Мария Донева и нейното любимо мече. Каним ви на среща с вещици, тролове, гиганти, мечета, прасета, калинки, кучета и дракони, и Мария Донева, която превежда техните истории.

Водещ:

Мария Донева

За кого е подходящо?

Без ограничения във възрастта

А ето я и пълната програма на фестивала, ТУК

За блога

Тази година публикувам много рядко в блогчето.
Не е защото съм го занемарила, без да забележа – държа си го под око.
Не е и защото не пиша – пиша повече от всякога. Особено пък отзиви за книги. По две статии на седмица във вестник „Сега“. То не е критика, аз за себе си го наричам препоръка. Книгите постоянно кандидатстват за нашето внимание, а как да се самоизтъкнат? Аз им ходатайствам, вижте, хубави и добри са, носят ни дарове, дайте им шанс.
Превеждам много хубави неща, но и те чакат да влязат между корици, не са чисто мои, че да ги сложа в блога ей така. До няколко дни например ще пристигнат топли-топли цели 4 книги на Джулия Доналдсън и ще ги размахам тържествено.
Шия само от време на време, обаче играчките се задомяват по-бързо, отколкото смогвам да ги снимам, и повечето хич не стигат до тук. Вчера и днес правих мишки (вж. по-долу).
От първи април до сега имах безчет събития и срещи, ама на, нито покани отправих, нито снимки сложих после. И с това не смогвам, а утежняващото обстоятелство е, че ту съм много рошава и малко дебела, ту точно обратното… Аз знам, че след десет години, живот и здраве, ще копнея да изглеждам, както изглеждам сега…
Добре де. Ще положа повече усилия за блога. Нали и той си ми е къщичка.
Не знам, добра идея ли е да публикувам тук някои от статиите за книги, които вече са печатани в „Сега“? Моята страница от вестника излиза само на хартия и четящите предимно в интернет не я виждат.
До средата на юни имам още пътувания, в момента се сещам за Пазарджик, Ямбол, Благоевград, София, Видин, пак Димитровград, панаир на книгата, детски фестивал, последни срещи с ученичета преди края на учебната година.
После може да
Да си чета на терасата като Дисни принцеса и да не мърдам, толкова дълго, че синигерите да започнат да ми кацат по босите палци на краката, и тогава ще пиша повече тук. Също ще редя пъзели, имам много хубави, купени и така си стоят.
Искам да кажа – тук съм. Благодаря ви, че в това продължително мълчание все още надниквате да видите какво става.
Благодаря.

„Сезони в музика и стих“ в София

Трио „Дивертименто” и Мария Донева представят концерт спектакъла „Сезони в музика и стих” – музикално-поетична разходка из годишните времена на три епохи.
Програмата включва музика от Антонио Вивалди, Роберт Шуман, П.И.Чайковски, Йохан Щраус, Александър Глазунов, Сергей Рахманинов, Астор Пиацола, Марин Големинов.
Автор на стиховете и водещ е поетесата Мария Донева, режисьор – Росица Костова.
Мултимедията към представлението е изработена от ученици от НТБГ с рисунки на децата от ателие “Прегърни ме”.

22 май (неделя), 11ч., зала Vivacom Art Hall Оборище 5

Билети на касата на “Оборище 5” и в млежата на EPAYGO
https://epaygo.bg/2622279574

Програмата се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”.

Джазът пее и пише на български на 20 май в София

А-Б-В-Г-Джаз!

Джазът пее и пише на български
в културно пространство PORTRAITна 20 май от 20 часа.

Очакваме ви в навечерието на 24 май, за да отбележим заедно празника на българския език и на всички 30 букви, от А до Я, без да претупваме Й и без да пренебрегнем дори Ь, с един любовен и уютен концерт, на който джазът ще пее на български!

с Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.

20 май (петък) 2022
Врати: 19:30 часа
Начало: 20:00 часа
Вход: 20 лева

Прочее славяните и преди имаха джаз, но бидейки българи, го изпълняваха на чужди езици.

Но как може всеки да те разбере, ако кажеш на португалски „Бог”, на френски „Очакване”, на английски „Широта”, или „Любов”, или „Младост”, или „Отрова”? И така беше много години.

След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, ни изпрати идея.

Мария Донева, жена умерено праведна и сравнително истинолюбива, устрои български текстове на много песни. Изпърво написа думи за песента на Жобим „Desafinado” (ще рече „Фалшиво тананикане”, понеже тя сама така си пее). Научи за благата вест Венци Благоев, прочете текста и видя, че беше добро. И поиска Мария да напише още думи, и тя написа. И събраха се с Антони Дончев и Марина Господинова, и ги изпълниха заедно.

Някои казват: „За какво са ни песни на български език? Музиката казва всичко, а думите не са много важни.” Така казват, но те не знаят, че когато думите на една песен се разбират, тя стига и до сърцето, и до ума на човека, и го вълнува повече, и му носи повече радост.

Други пък казват: „Защо са българските песни? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначално написани от авторите на стандартите.” И не знаят, окаяните, че джазът е интерпретация и лично преживяване, и пресътворяване както на музиката, така и на думите, които я съпътстват.

Ако ли пък някой рече, че не сме ги нагласили добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: Джазът е нещо живо, което се променя при всяко изпълнение, и пламъчето на свещта, полъхнато от дъха на някой от публиката, става част от изпълнението, затова то е различно всеки път.

Ако ли запиташ любителите на музиката: „Какво ще правите на 20 май от 20 часа и какво ще слушате?”, те всички знаят и ще отговорят: „На 20 май от 20 часа ще отидем в Портрет, за да слушаме Джаз и Поезия, и любимите си песни на български език!”

Порцеланови котенца

Добре де, лъжа, не са порцеланови.

Сезони в музика и стих

В Житница и в Труд на 26 април!

Личен маратон на четенето, 2022 година

Тази пролет пандемията и войната се сблъскаха на вратата; войната влезе, а болестта реши да не си тръгва, и нашият свят стана съвсем неуютен.
Пролетта прави всичко по силите си, и аз си казах: Искам да помогна.
Както и колкото мога. Например, понеже моята страст са четенето и писането – ще чета и ще пиша още повече.
Маратонът на четенето ми е онлайн и на живо и започна на 1 април, но ще продължи с пътувания и срещи поне до средата на юни. Освен това си водя страницата за книги във вестник „Сега“ и рубриката „За книгите“ по радио Стара Загора (може да се слуша ТУК)
Както и предишните две години, всеки ден от 1 до 23.04 четох онлайн приказки. Не можах да спазя точния час 16,15 всеки ден, защото имах и срещи, и концерти.
Беше така:
1 април, „Голямата фабрика за думи“, Аниес дьо Лестрад, изд. „Давид“
1 април, среща с читатели в Чепеларе
2 април, „Веднъж преминал океана”
3 април, „Ягодов ден”, Кястутис Каспаравичус, изд. „Гея Либрис“
4 април, „Имало едно Мече“, Джейн Риърдън, изд. „Сиела“
5 април, „Почти не ме е страх”, Анна Омнихорска, изд. „Ракета“
6 април, „Нещата, които синът ми трябва да знае за света”, Фредрик Бакман, изд. „Сиела“
6 април, среща с деца в ДГ „Детски рай“
7 април, „Цветна бъркотия”, Евгения Войнова, изд. „Давид“
8 април, „Четири приказки без завръщане”, Яна Букова, изд. „Жанет 45“
9 април, „Червените дзени и сините дзини“, Джулия Доналдсън
10 април, „Суперчервей”, Джулия Доналдсън, изд. „Жанет 45“
11 април, „Тримата стари злобари“, Джулия Доналдсън
11 април – четири срещи: с деца в ДГ „Ян Бибиян“, после в ДГ „Загоре“, после с ученици в ПМГ, а от там – с други ученици в СОУ „Васил Левски“
12 април, „Най-елегантният гигант в града“, Джулия Доналдсън
12 април – среща с първи и втори клас в 9 ОУ
13 април, „Внучето на баба Яга”, Илия Деведжиев
14 април, „Приказки колкото усмивка”, Джани Родари, изд. „Сиела“
14 април, две срещи с ученици във Велико Търново – първо в „Райна Княгиня“, а след това в математическата гимназия.
15 април, „Понякога в главата на мама бушува буря”, Беа Табоада, изд. „Мармот“
16 април, „Емоци-о!-метърът на инспектор Крок“, Сузана Исърн, изд, „Мармот“”
17 април, „Господин Вървими”, Даниеле Моварели, изд. „Ракета“
17 април – концерт „Джазът пее на български“ в Софийска градска художествена галерия
18 април, „Коледата на Мог”, Джудит Кер, изд. „Лист“
18 април – концерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Попово
19 април, „Зайчето ме изслуша”, Кори Доерфелд, изд. „Хермес“
19 април, концерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Силистра
19 април – концерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Дулово
20 април, „Охлювът и китът”, Джулия Доналдсън, изд. „Жанет 45“
20 април – концерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Исперих
21 април, „Моите кукли“
22 април, „Песничка за пазачите на фара”, Валери Петров, изд. „Български писател“
23 април, „Приключенията на Джиго“, Юлия Спиридонова, изд. „Фют“

До края на април ще имаме още два концерта с „Дивертименто“ – в Житница и в Труд, още две срещи с ученици в Пловдив, приключваме проекта „Да се чуем“ с откриване на изложба, имам и едно пътуване до Чепеларе пак. През месец май ще има и джазов, и класически концерт, три срещи с ученици в София, една среща с възрастни в Асеновград, една – в Димитровград, едно друго събитие в Пловдив, а, да – едно красиво благотворително нещо в София на 12 май, също една дълга среща в Ахелой. През юни ще ходя в Пазарджик и във Видин…

Може би много неща правя погрешно или безсмислено, или просто някак си, както друг не би… Толкова мога. И с голямо желание.

23 април, „Приключенията на Джиго“, Юлия Спиридонова