Мария Донева's Blog, page 38

Все едно е писано от друг

Пиша думи, после ги чета
и не мога да си ги позная.
Някой казва плашещи неща
и неща, които аз не зная.

Все едно са писани от друг,
с други планове във друго време.
Някой, който е захвърлен тук
и не знае как да се съвземе.

И поглежда – кой ли го следи,
чувства се без избор и на тясно.
Някой, който думите реди,
сякаш прави бент с чували пясък

Някой по-сърцат, ожесточен,
който даже няма намерение
да прегърне всичко като мен,
за да съчини стихотворение.

Минута

Пазя си силите. Пазя ги, не че са много.
Даже на мене не ми е известно какво точно мога.

Няма къде да отида. Не твърде далече.
Аз съм растение с форма и цвят на човече.

Зная, че лошото идва. Но още пътува.
Няма да плача по принцип, че то съществува.

Може би днес е последната мирна минута.
Тя е безценна, не бива да мине нечута.

Гледам. Внимавам. Поемам си въздух разкошен.
С няколко души общувам. Познавам ги. Те не са лошите.

Времето скача. Замайва се. Меко присяда.
Някой, уютно завит, предварително страда.

Някой си глътва ключа. Друг сънува, че бяга.
Друг пък, безпомощен, дава ръка и помага.

Аз съм единият, другият, третият, петият.
Тази минута не сменям за десет столетия.

Много е тъмно и страшно, разбирам го, само че
крия във шепа живот като трепкащо пламъче.

Спасителят

Светът, взривен от про- и анти-,
се уповава на таланти,
които още знаят ясно
какво е честно и прекрасно,
които още пазят живо
усещането за красиво,
светът копнее за поети,
в които истината свети,
светът жадува за актьори,
в които Бог да проговори,
със дарба – благодатна почва,
в която чудото започва,
пониква и се вкоренява,
напук на църква и държава,
напук на власт и политика,
с гласа на онзи, който вика
в пустинята – и тя отвръща
и във градина се превръща.
Светът е почернял от жажда,
но точно в този миг се ражда
приятел, помагач, спасител,
художник, градинар, учител,
и точно в този миг на нужда
във всеки нещо се събужда,
разсънва се, просветва, тлее,
открива за какво живее
и силата си предусеща,
върви, усмихва се отсреща –
искра в човечеството, цялото,
и гледай! – даже в огледалото.

Зеленооки човечета

„Захарни неволи“, премиера!

В събота от 11 часа ще бъде премиерата на пиесата „Захарни неволи“ в ДКТ Стара Загора!

автор и режисьор Янчо Иванов
текст на песните Мария Донева
сценография и кукли: Михаела Динева и Живко Кънев
музика Пламен Петков
актьорски състав: Биляна Райнова, Златина Караенева

РЕЗЮМЕ

Без сладко не искам и ден да живея!
Как мога без сладко да оцелея?!
За него си мисля. Какво да направя?
Как мога за сладкото аз да забравя?!
Животът ще бъде солен и горчив.
Без сладко не мога да бъда щастлив.

Малкият Захари най-много от всичко обича да си похапва сладко, но неговите зъбки, мозък, корем и черен дроб не са щастливи от това. Малкото момче открива, че невинаги това, което обича най-много, е полезно за здравето му. С помощта на зеленчуците и плодовете разбира, че сладкишите могат да бъдат и опасни и за да расте силен и пълен с енергия, трябва да се храни здравословно.

My favorite things (всеки ден)

Сутрешни блокове. Къси кафета.
Бързаш за работа с мисъл заета.
Пак сте си легнали в два през нощта.
Имаш да правиш хиляда неща.

Фейсбук залива те с клюки и котки.
Вика те глас със изнервени нотки.
Няма „не искам“ и няма „не ща“ –
трябва да правиш хиляда неща.

Тръгваш си късно и ходиш безцелно,
и вдъхновение блъсва те челно.
Помниш ли? Някога си обеща:
трябва да правиш любими неща.

Този ден напразно мина,
но докато си жив,
радвай се всеки ден, цяла година,
просто бъди щастлив.

Слънцето грее, небето сияе.
Имаш си тайна и хубава тя е.
Спри се. Влюби се. Сбъдни си мечта.
Всеки ден носи любими неща.

„Няма да те дам.“

Мале, колко рев ревах за Миряна Башева.
Без да съм я срещала. Само съм я чела.
С чувството „отиде си пак човек от нашите“.
Без да знам дали при „своите“ тя мен би приела.
Има думи, от които въздухът олеква,
има редове, които без да уча, знам.
Мъчно ми е, светло ми е, а в ума отеква
„Няма да те дам. Няма да те дам.“

Човечета на зимна светлина

Любовта пее джаз на български на 13 февруари

в клуб „Портрет”,  ул. „Неофит Рилски“ №72, София

на 13 февруари от 19,30 часа

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Ако си имате любим човек, елате с него.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно
с най-красивите и романтични джаз стандарти
и ще започнем от рано празника на виното и любовта.

Концертът  ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки.  Вход за концерта – 20 лева

В бонбонени цветове