Мария Донева's Blog, page 41

„Коледата на Мог“ – превод в стихове.

Излезе от печат „Коледата на Мог“ от Джудит Кер.
Преведох я максимално близко до оригинала, както изисква договорът.
А после, около час по-късно, защото съм неудържима, я преведох и в стихове, също както направих преди време и с „Мог забраваната“.
Моля, заповядайте, подарък от мен. 

Коледата на Мог

от Джудит Кер
превод в стихове – Мария Донева

Доброто коте Мог един път се събуди,
усети нещо странно и почна да се чуди.

Не я помилва никой. Заети бяха всички.
Рисуваше си Деби с моливи и боички.

Лепеше нещо Ники, облегнат на стената.
Големите пък бяха заети със храната.

Защо не й се радват, а всеки й се мръщи?
Със непознати хора днес беше пълно вкъщи.

Един усмихнат чичко с балонче във ръцете.
Две лелички – на пръсти със шарени пакети.

„Това не ми харесва!” – сърдито Мог си каза.
Излезе във градината и легна на перваза.
Сега какво да прави? С кого да поиграе?
Реши да си подремне, наместо да скучае.

Внезапно се събуди. О, не! Не беше сън!
Видя дърво…
което…
вървеше там, навън!

Мог стресна се: „Дърветата не бива да вървят!
Те трябва неподвижно и мирно да стоят.
Едно дърво проходи ли, не знам какво ще стане!
То може да се спусне и с клони да ме хване!”

Мог хукна и след малко убежище намери –
със нокти се захвана и взе да се катери.
Дървото се развика: – Слез долу! Слизай, Мог!
„На покрива отивам, че той е по-висок.
Това дърво хем ходи, хем вика и говори!
Я аз да си се скрия. Ще ида там, най-горе.”

Дървото долу вика, отгоре Мог се мръщи.
Накрая то прегракна и влезе вътре вкъщи.
А Моги мръзне вън! И даже – що да види! –
по мокрите и ледени червени керемиди
започнаха да падат едни неща мънички,
а също и по Мог, по нейните ушички,
по лапите, опашката… Премръзна й носът.
Снежинки Моги виждаше съвсем за първи път!

”Мяу, взех да огладнявам… а и от студ треперя…”
Дошло бе вече време да хапне за вечеря.
– Мог мрази да е гладна! – тревожно Деби каза. –
Да я нахраним, мамо! Със тебе ще изляза.
Напълниха паничката и викаха Мог двете,
но тя да си остане там, горе, предпочете.

И скрита до комина, за цяла нощ навън,
остана Мог, заспа и засънува сън:

Качена бе на облак, високо горе пак,
от облака се ръсеха мишлета като сняг,
Мог радостно ги гонеше и мъркаше с наслада…
Но изведнъж усети, че в бездната пропада!

На сутринта семейството стоеше притеснено,
защото Мог бе гладна, сама и на студено.
Закуската отдавна сервирана им беше,
но всеки се тревожеше и никой не ядеше.
И веселият чичо, и той с тъга я чака,
а пък едната леля направо се разплака.

Внезапно чуха шум да идва от комина.
А после нещо тупна във тяхната камина.

– Това е Дядо Коледа! – едната леля викна.
– Не, той не е с опашка! –  в миг другата възкликна.

А Деби се досети: – Хей, Моги си дойде!
Прегърна я и Мог започна да преде.

А после я изкъпаха, защото беше мръсна.
Това не й хареса изобщо.
Но по-късно…

По-късно, след това, денят прекрасен стана.
И къщата – в украса от пода до тавана.
Дървото беше спряло да ходи и мълчеше,
нагиздено с играчки – и то прекрасно беше.

А Моги бе на топло. Похапна до насита.
Подаръци получи. Почувства се честита.

И всички й се радваха. Вън трупаше снегът.
Така посрещна Коледа Мог за първи път.

Коледни картички 2021

Вчера имах доста работа, но ми дойде вдъхновение, зарязах всичко и направих коледните картички.
Изникна ми идея, я да я изпробвам – става.

Само че ще ми трябват някакви други хартии… Дебелите не залепват добре, тънките се сгърчват, лепилото с брокат не съхне, сухото лепило станало на гума, я да видя какво има в онзи шкаф, останаха ли от цветните картони (останаха, ама картичката стана морска и лятна)…

И така, тазгодишните коледни картички ги преплетох. Имаше такъв елемент в сценографията на една от пиесите на фестивала Пиеро, и по спомен от там.

А вторият вид са от едни листове с картинки, които през лятото купих от един от онези немски магазини за всякакви неща. Рисунките са толкова нежни, че е почти непоносимо, затова нарочно добавих и нещо шаренко и нещо накриво.

Животът се клати като стара маса, с картичките ще му подпра куция крак, дано не се преобърне.

Орех

Орехова шума пърха и пропада.
Лута се през клоните. На земята сяда.
От росата става тежка и кафява.
В подгъва на дрехата й орехче остава.
Орехът безшумен не отронва дума,
гол и сам, сред тънък пласт мокра суха шума.

The Windmills of Your Mind

В кръг
като кръгове в спирала, 
колело след колело,
и без край и без начало –
сякаш вечно е било,
снежна топка в планината
и балон на карнавал,
въртележка край луната
в небосклона засиял,
и часовникът помита
часовете да летят,
и през космоса полита
като ябълка светът,
и унася те шумът 
в мелниците на ума.

Като спускане безкрайно
от един тунел във друг,
в пещера, във пропаст тайна –
слънце не огрява тук,
като скръцване с вратата
във полузабравен сън,
както цопва във водата
малко камъче със звън,
и часовникът помита
часовете да летят,
и през космоса полита
като ябълка светът,
и унася те шумът
в мелниците на ума.

Звънват ключовете гладко,
звук от дума те души.
Лятото ли беше кратко?
Ти ли някъде сгреши?
И любовници танцуват
по брега, и ги следиш.
Барабани ли се чуват,
с пръсти ли барабаниш?
Стари снимки на стената,
ред от песен на дете,
имената и лицата – 
помниш ли чии са те?
И когато свърши всичко,
и животът ти виси
на едно листо самичко
с цвят на нейните коси.

Като кръгове в спирала, 
колело след колело,
и без край и без начало –
сякаш вечно е било,
Чезнат образи в дима
и унася те шумът 
в мелниците на ума.

The Windmills of Your Mind

https://www.youtube.com/watch?v=RSaugshzywA

Мишките зреят

Есен е.

Листа червени

Много си мечтаят за море

Трубадурски дуел с Елка Стоянова (разгрявка)

На 3 ноември трябваше с Елка Стоянова да премерим сили в трубадурски дуел.
Поради актуалната обстановка дуелът се отлага, но аз вече съм се настроила…

Елка Стоянова не е девица:
има си две превъзходни дечица.
Секстън превежда. Естествено: Секс…
Мостове пали и пие на екс.
Елка полива със вино културата.
Силно присъства във литературата.
Ако отсъства – усеща се остро.
Елка не е на спокойствие остров.
Нейният смях е църковна камбана.
Елка се среща предимно засмяна.
Не е за смяна – не е заменима.
Тя е на свестните хора любима.
В някои случаи става злоуста.
С профил – за герб, за извайване бюста
и с нечестиво безкрайни крака,
взима акъла ти просто така.
Елка е всъщност егати пожара.
Тя определя наклона на фара.
Впрочем, в Бургас тя живее на фар.
Искрен приятел и верен другар,
тя е звезда пътеводна и ярка
и на Вселената е господарка.

Жълто като багер

Днес мишките няма да ходят на опера

Концертът с трио „Дивертименто“, Милена Гюрова и Ивайло Джуров беше отменен.
Надяваме се, че само е отложен и че ще се състои в друго, по-благоприятно време.
Днес мишките няма да ходят на опера.
Едната ще си измиe прозореца, защото си внесе саксиите вкъщи и много се вижда, че е крайно време за миене на стъклата.
Другата ще се разходи между минзухарите в градината.
Трета мишка ще си дочете книгата.
А, да, една пък ще пече щрудел.
Ще слушат музика и ще се занимават кротко с каквото обичат. Ще си лекуват разочарованието и ще гледат да се зарадват взаимно.
И в никакъв случай няма да се карат, нито ще се хапят, нито ще се намразват заради неща, които не зависят от тях.
И ще се усмихват – защото съм ги ушила усмихнати и защото като мине тази тревога, ще дойде следваща, а после и сняг може да завали, а пък те ще трябва да живеят в мир с приятелите си и занапред.