Мария Донева's Blog, page 45

Среща в Ивайловград на 23 юни

Казат, че човек е млад, докато прави разни неща за пръв път в живота си.
Давам пример – аз съм млада, предстои ми за пръв път да отида на юг от Гърция.
Ивайловград е така хитроумно разположен, че Гърция му се пада от северната страна. И аз – там. В сряда.
Поканиха ме в читалището за среща с деца.
– Кое читалище?
– То е едно.
– Значи ще го намеря лесно – казах аз. – Ще бъда там в 11!

„Мишките отиват на опера“ – снимки от спектакъла

Минават дни, а аз не спирам да се усмихвам.
Репетициите бяха райски, сериозни и щастливи. Няма по-прекрасно от това, да работиш с хора, на които се възхищаваш. Събрали сме се работа да вършим, а аз се зазяпам в лъка на цигулката, или в стъпките на танца – и не защото съм разсеяна, а защото съм напълно концентрирана и попивам, и наблюдавам как се създават нещата. Ама то билo концерт за деца – още по-хубаво. Още по-важно!
А на 13 юни дъждът ни изчака (аз бях забравила, че ръкопляскахме на небето), и се събрахме, и празнувахме.
Ще сложа тук част от снимките, които Борис Добрев направи, да си имам уловени мигове и да си ги гледам.
„Мишките отиват на опера“
солисти:
Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина
Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх
трио Дивертименто:
Грациела Панайотова – цигулка
София Радилова – виолончело
Младен Тасков – пиано
Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан
режисьор – Роси Костова
Следващият спектакъл ще бъде на 25 септември от 11 часа в кино Кабана. Елате пак и елате много!

Мишки – предвестници на концерта в неделя

Нали от тях тръгна цялата история за мишките, което отиват на опера. Тази история се оказа дълга и с премеждия, със завои и интересни места като река.
Първо избликна като поточе в планина, когато написах поемата преди кажи го, две години и половина. После доста се затлачи, защото си чака рисунките и пристъпва от крак на крак, и не отива, където я викат, и аз отказвам различни покани, но пък я рецитирам в книжарници, в училища, онлайн, на маса и всячески.
И изведнъж! трио Дивертименто в лицето на Грациела Панайотова им даде на тези мишки нова посока.
А тази посока сочи право към кино „Кабана“ пред НДК, където на 13 юни ще имаме концерт-спектакъл „Мишките отиват на опера“! Вход свободен, за деца и родители. За операта, за Кармен и за това, че операта е изкуство за всички.
Както бях посърнала и скрита в себе си, без цел и вдъхновение, изведнъж животът започна да се завръща в мене. Ето, пак ми е появи желание да шия! То пък взех, че си порязах палеца, ама карай, ще се излекува.
И тъй, ето три чифта мишки и моля, заповядайте на концерт-спектакъл с музика на живо, най-любимите арии, танц с кастанети и още изненади, даже аз не ги знам всичките.

Запис от срещата в София

Аз съм подивяла през последните месеци и се притеснявах много преди тази среща, ще речеш че е за първи път.
То наистина е за първи път, защото не може да се повтори – мястото, хората, светлината, хрумванията. Даже грешките всеки път са нови, а ако се повтарят, са по-големи.
И толкова се притеснявах, че притеснението ми „как ще мине какво ще стане ами ако се изложа“ продължи и много след като срещата вече беше минала. И още е някъде тук, защото не мога да събера смелост да изгледам видеото.
Оставям го тук, ако някой е искал да дойде, но не е успял; а също и за мен, но след време.
Само да кажа, че във Фокс буук кафе се чувствах удобно; приета и обичана. И че в Жанет 45 съм като у дома си, с чувството, че книгите ми са в добри ръце.
И благодаря, че бяхме заедно с всички, които дойдоха!

Какво има в София

Има хора, книги, божури, рози, книги и хора. И книги.
Бях в София 4-5 дни и за това време бях два пъти на Панаира на книгата, имах премиера на „Книга за нас“ във Фокс буук кафе, видях приятели, обядвах в Алма матер, давах интервюта, четох приказки на бебета, подарявавах мишки, присъствах на премиерата на „Добри“ в Перото, записахме епизод на подкаста „Всяка книга си има история“, четох на Витоша (То само Витоша ме слушаше де. Планината.) Видях мили приятели, ама и мен ме видяха, даже на улицата ме разпознаха (два пъти, единия път чаровно момиче ми подари плодов пай!)
Купувах книги, подарявах и разменях, подписвах също. Някои от тях не съм снимала, защото си ги оставих за малко в София до другия път.
Бях на репетиция с трио „Дивертименто“, ще имаме представление на 13 юни, утре ще напиша най-специална покана.
Имам и позлатена книжка със стихче от Ценка Кучева, плюс истинска ръкописна книга от ученици от нейното училище.
Открих книгите на Евгения Войнова, ами те са чудесни!
Много съм благодарна на всички, които най-нарочно или случайно имах радостта да видя лично и на живо.
Шатрата на Жанет 45 на Панаира на книгата и Фокс буук кафе са вълшебни места, но от другата седмица вече няма да има панаир, а книжарницата няма да спре да ни очаква и очарова на „Гладстон“ 32.
В ума ми е калейдоскоп от думи и лица, предполагам, че ще ви сънувам.
Слагам по няколко снимки от тук – от там.
До скоро!

Играчки за децата

Как да пестим пари чрез пазаруване, или Защо все още съм мома.

Това е истински случай!
1. Купих си една тениска за 35 лева. Не знам на вас как ви се вижда, на мен ми се вижда много… за тениска… Но тази има картинка с мишленца! (вж. фиг.1) И тя ми е необходима! Това е разход за работно облекло, аз ще бъда с нея на 13 юни, когато ще представим в София „Мишките отиват на опера” с трио Дивертименто. Важно е човек да има тениска с мишлета, в края на краищата.
И я купих.
Свалих етикета с цената, но не можах да го забравя. Гризе ме… като мишка ме гризе.

И реших да поправя работата.

2. Отидох в Пепко и си избрах тениска, да речем – едноцветна, за 5 лева.
Така ми ставаха две тениски за 40 лева, значи – всяка по 20 средно.
Не, пак е много.
Ако си взема три от тези, евтините, ще станат 4 тениски за 50 лева (по 12,50 парчето).

3. Ама… аз имам планини от тениски! (фиг. 2, фиг. 3)

Имам буквално десетки… някои от тях – никога необличани. Кака ми е подарила, пък и аз съм си купувала през годините.
И си викам, ако вече съм дала 35 лева, и извадя някоя, която си имам, но не съм носила, ще ми станат две нови за 35.
А ако извадя три неносени или пък забравени отдавна, ще ми станат 4 за 35 лева. Ако извадя 6… Ако извадя 10…
И така, само със силата на логиката и въображението, тениската с мишленцата ми излезе за под левче.

4. Такава спестовна и уредна, да се чуди човек защо все още съм мома.
И аз не знам защо.

„Книга за нас“ на 2 юни във Фокс бук кафе, София

„Книга за нас”
премиера в София на 2 юни от 18 часа
във Фокс бук кафе, ул. „Уилям Гладстон” №32.

Знаете ли, първата среща на „Животните” с публика беше точно в това кафене.
То беше пророческо събитие: направихме го онлайн, когато още никой не си и представяше, че животът ни ще се изнесе в интернет.
Ето, сега си намислям желание:
Софийското представяне на „Книга за нас” да бъде радостно и хубаво, да дойдат хора, които обичат стихотворения, да се смеем и да се вълнуваме заедно, и когато срещата свърши, радостта да не свършва, а да прелее от книжарницата, да се понесе по „Гладстон”, да завие по „Витоша”, да се разпростре… и никога да не ни напуска вече.
Моля, заповядайте.

„Книга за нас“ на 2 юни във Фокс букс кафе, София

„Книга за нас”
премиера в София на 2 юни от 18 часа
във Фокс букс кафе, ул. „Уилям Гладстон” №32.

Знаете ли, първата среща на „Животните” с публика беше точно в това кафене.
То беше пророческо събитие: направихме го онлайн, когато още никой не си и представяше, че животът ни ще се изнесе в интернет.
Ето, сега си намислям желание:
Софийското представяне на „Книга за нас” да бъде радостно и хубаво, да дойдат хора, които обичат стихотворения, да се смеем и да се вълнуваме заедно, и когато срещата свърши, радостта да не свършва, а да прелее от книжарницата, да се понесе по „Гладстон”, да завие по „Витоша”, да се разпростре… и никога да не ни напуска вече.
Моля, заповядайте.

Среща на 1 юни на Панаира на книгата в София

Панаирът на книгата! И чувството, че не стъпвам по земята, а се нося от един щанд към друг, от един приятел към друг, виждам познати лица и желани книги, прегръщам, подписвам, правя си снимка с книгите, които искам да си купя, после си ги купувам, и струпване, и многотия, и многовсичко като на панаир!
Първо отивам на щанда на Жанет 45 (шатра 30), защото там съм като у дома, а после се отлъчам за малко, пак се връщам, описвам малки кръгове, примъквам още книжки, играя си на „Жената зад щанда“…
Ще бъда там на Първи юни.
Сигурно ще бъда по-отрано, веднага щом премиерата на „Добри“ в Перото свърши; но си имам и специален час за срещи – от 18 до 19 часа. Имам и готин плакат, и всичко!
Вие ще наминете ли?