Младостта на магьосника Quotes

“– Както знаете, Ефрем Поликарпович – подхвана той купешка реч, – табуираната лексика разширява обема си предимно за сметка на евфемизмите, които…
– Моомент! – мефистофелски вирнал вежди, протръби старият чародей, – Да не съм те чул повече да ми сипеш тия словесни алабализми! Че като те подхвана… на майка ти у табутата, през седемте евфемизма, с трийсет и три епитета отзад, та у тълковния речник!”
― Evgeny Lukin, Портрет кудесника в юности

“Разправят, че в езиците на северните народи имало двайсетина, ако не и повече думи за сняг. И при нас е така. Според речника на Дал: обущарят се нафирква, шивачът се отрязва, музикантът се насмуква, немецът се накърква, лакеят се налоква, господарят се насвятква, войникът – употребява. Ефрем Нехорошев, бидейки склонен към всички изброени действия, трудно издържаше на пости.”
― Evgeny Lukin, Портрет кудесника в юности

“- Двайсет и пети ред… – мрачно съобщи вещерът.
– Чакай, чакай! – съвзе се Глеб. – Ами ти самият как го видя тоя двайсет и и пети ред?
Старият чародей многозначително се прокашля и изпъчи гърди.
– Смяташ, че е магия ли? – самодоволно попита той. – Разните му там екстрасензорики? Не, Глебушка, няма такива работи. Просто по мое време беше прието да се чете подробно. Днешните сте свикнали да гълтате книжлетата, без да дъвчете, че и на курсове по бързо четене ходите… А ние си я караме постарому, всеки ред, всяка думичка…
– Всяка дума ли? – ужаси се Глеб. – Като в даскалото, дето ни искаха такова… изразително четене?
– Точно така…
– Че то си е живо мъчение!
– Така съм свикнал… – чародеят се усмихна снизходително и отново стана сериозен. – Това нищо не е! Ти да знаеш какво са ми разправяли: навремето, при съветската власт, хората между редовете умеели да четат!
– Ама как така? – вцепени се Глеб.
– И аз не знам, Глебушка, и аз не знам… Явно са умеели да проникват в менталните слоеве. Физически думата я няма в текста, а ментално – хей ти я нa. Какво да ти разправям, чудеса са вършили! Представяш ли си – сложат пред човек празен лист и нашият вземе, че проумее всичко, което е искал да каже авторът…”
― Evgeny Lukin, Портрет кудесника в юности

“– Псувнята ли? – тихо попита Глеб.
Вещерът запази мълчание. После утвърдително склопи очи.
– Тя, Глебушка, само тя… Това е ликото, дето ни свързва наедно. Руската империя само на нея се е крепяла. Изпсува ли веднъж друговерецът – брой го руснак. Не е вече друговерец.
…
– Ехе, Глебушка… – меко пропя гласът на магьосника – не е толкова проста тая… Да речем, напопържаш ченгетата. Аз, един вид, такова и онакова… вашата мама вътрешна министерска! Сега си помисли: какво всъщност си казал?
Всъщност ти по тоя начин признаваш своята кръвна връзка с Министерството на вътрешните работи… Или ето ти друг, исторически пример. Бялата гвардия! Можели са до ден днешен да си останат в Крим, Перекопският провлак е непревземаем! Ама не, на барон ти Врангел от много ум му хрумнало да издаде заповед: забранявам на господа офицерите, под страх от военен съд, да ругаят на Бог, Цар, Престол и тъй нататък… И това бил краят на Бялата идея. Червените никой не ги е спирал да попържат – кеф ти Бебел, кеф ти Хегел… Ами защо, мислиш, народът толкова не обича интелигенцията? Тъкмо затова. Не я усеща като своя…”
― Evgeny Lukin, Портрет кудесника в юности

“А ти, Глеб, си го тури това като обица на ухото! И най-важното, запомни: чакат ли някоя мръсотия от тебе, ти вземи да вършиш добро. Ангелите ще си изкарат…”
― Evgeny Lukin, Портрет кудесника в юности

“– Просто още не си попадал на атеисти – болезнено сгърчи лице той. – На тях пашкулът им е такъв, че никакво заклинание не ги лови, не вярват в нищо! И тия, дето са много отворени – и при тях същата работа… Почети Забилин, като ти остане време. Знаеш ли какво пише? „Урочасването не въздейства на образованите люде…“ Такива ми ти работи… – той си пое дъх и продължи.
– Спомням си, на младини хипнотизирах една коректорка… Бе усещам, че не върви работата… И уж правилно върша всичко, правя движения пред очите ?… „Не се страхувай, викам, само си играеме…“ Така и не успях да я хипнотизирам… Излезе, че според тъпите им правила думата не била такава! „Играем“ била, не „играеме“. Е такива как да ги хипнотизираш? Там е работата, много нахитряха всички… – намуси се и млъкна.”
― Evgeny Lukin, Портрет кудесника в юности

“– Народът ли? Ами нали те го изтърваха. Тия същите, дето сега те нападат в кътчето… Виж Съветския съюз, да речем. При Сталин а си се замислил, а са те изправили до стената! А дяволетата усетили, че някой върши тяхната работа, и му отпуснали края. Защо да си дават зор? И изведнъж – бум-бам-тряс! Указ! Разрешава се мисленето! А мозъците на народа – необезвредени! И отиде държавата, та се не видя. Вносните шампоани да са живи. Че Русия и тя все беше заминала с все Съюза още тогава, през деветдесети първа…
– Шампоаните пък какво общо имат? – съвсем се обърка Глеб.
– Това, Глебушка, трябва нависоко някому да е светнало: да внасят измиващи средства. Нашите нали бяха кът…
А руснакът как е устроен? Спре ли да се чеше зад врата, спира и да се замисля…”
― Evgeny Lukin, Портрет кудесника в юности

“Незлобин стана петкратен шампион на Суслов по сме сени бойни изкуства, след което реши, че му стига толкова, и взе треньорска тапия. Учениците му бяха предимно японци: както се знае, те не пасат трева и никога не пропускат шанса да възродят някое свое древно бойно изкуство, било то джудо (вид масаж в миналото) или, да речем, карате (древен начин за изтупване на татамита).”
― Evgeny Lukin, Портрет кудесника в юности

“Уви, многобройни шарлатани, представящи се за знахари и гледачки, твърде сполучливо експлоатират нашата неосведоменост. Ще ти напълнят главата с приказки за лошото око на съседа, а никакви лоши очи не е имало, ами просто трябва да си миеш зъбите не от дясно на ляво, а от ляво на дясно – както пишеш.”
― Evgeny Lukin, Портрет кудесника в юности

“През малкия прозорец тежко дишаше, изплезил език, баклужинският юли. Перките на вентилатора сечаха въздуха като саби. Моторът му беше изгорял преди две години, кабелът беше изтръгнат от корен, така че сега устройството се задвижваше от зациклил барабашка1. Или, както е прието да се казва, вечен двигател от първи род.”
― Evgeny Lukin, Портрет кудесника в юности