“– Народът ли? Ами нали те го изтърваха. Тия същите, дето сега те нападат в кътчето… Виж Съветския съюз, да речем. При Сталин а си се замислил, а са те изправили до стената! А дяволетата усетили, че някой върши тяхната работа, и му отпуснали края. Защо да си дават зор? И изведнъж – бум-бам-тряс! Указ! Разрешава се мисленето! А мозъците на народа – необезвредени! И отиде държавата, та се не видя. Вносните шампоани да са живи. Че Русия и тя все беше заминала с все Съюза още тогава, през деветдесети първа…
– Шампоаните пък какво общо имат? – съвсем се обърка Глеб.
– Това, Глебушка, трябва нависоко някому да е светнало: да внасят измиващи средства. Нашите нали бяха кът…
А руснакът как е устроен? Спре ли да се чеше зад врата, спира и да се замисля…”