What do you think?
Rate this book
Младостта на магьосника
СССР отдавна е история, но Русия продължава да се разпада.
Магьосниците от малкото градче Баклужино водят тиха, но упорита борба с противниците си от областния център Суслов и местните политически опоненти – православни комунисти и комсобогомолци. Изграден като цикъл от разкази, романът ни среща с бъдещия президент на независимото Баклужино, младия магьосник Глеб Портнягин, начинаещ в занаята, и неговия наставник, престарелия, но легендарен маг Ефрем Нехорошев.
Какво се случва, когато цинизмът на един обръгнал на всичко безпробуден пияница се сблъска с кипящия ентусиазъм на довчерашен затворник? Който смята, че нищо хубаво, ще остане повече от приятно изненадан.
Използвайки нашироко цялата палитра от похвати на хумористичното фентъзи, авторът ни въвежда в уникалния свят на отвъдното и Астрала. Ще срещнем невероятни топоними и фамилии (авторът се кълне, че всички те са истински), скрити цитати от класиката на научната фантастика и разкази с неочакван край.
Но Евгений Лукин не е самоцелен разказвач на истории, а става дума по-скоро за тъжната усмивка, с която майсторът наблюдава фееричния калейдоскоп на постсоциализма.
Магьосниците от малкото градче Баклужино водят тиха, но упорита борба с противниците си от областния център Суслов и местните политически опоненти – православни комунисти и комсобогомолци. Изграден като цикъл от разкази, романът ни среща с бъдещия президент на независимото Баклужино, младия магьосник Глеб Портнягин, начинаещ в занаята, и неговия наставник, престарелия, но легендарен маг Ефрем Нехорошев.
Какво се случва, когато цинизмът на един обръгнал на всичко безпробуден пияница се сблъска с кипящия ентусиазъм на довчерашен затворник? Който смята, че нищо хубаво, ще остане повече от приятно изненадан.
Използвайки нашироко цялата палитра от похвати на хумористичното фентъзи, авторът ни въвежда в уникалния свят на отвъдното и Астрала. Ще срещнем невероятни топоними и фамилии (авторът се кълне, че всички те са истински), скрити цитати от класиката на научната фантастика и разкази с неочакван край.
Но Евгений Лукин не е самоцелен разказвач на истории, а става дума по-скоро за тъжната усмивка, с която майсторът наблюдава фееричния калейдоскоп на постсоциализма.
384 pages, Paperback
First published January 1, 2004
4 people are currently reading
38 people want to read
About the author
Евгений Лукин
138 books11 followersЕвгений Юрьевич Лукин
Won the ESFS Encouragement Award in 1990.
Won the ESFS Encouragement Award in 1990.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
January 6, 2019
Эту книгу я прочитал уже после того, как закончил «Алую ауру протопарторга», и поэтому был уже как-то знаком с этими героями. Впрочем, в защиту собственной тупости, я скажут, что о связи этих двух вселенных догадался лишь спустя некоторое время, после того, как встретил знакомые имена и уже знакомые события (ограбление склада, например). Зато, после того, как я понял закономерности, то для меня это действительно стало забавной черточкой к уже прочитанной «Ауре». Скажем так - все рассказы про Баклужино неплохо добавили красок в картину общего мира, объяснили какие-то не важные детали и вообще, раскрыли истории многих героев. Ну ладно, не о многих, но о двух самых важных - так точно. Не буду говорить, что этот порядок (повесть -> сборник рассказов) нужен и важен для чтения, но мне он показался оптимальным.
На самом деле эти рассказы можно читать и без всяческой «нагрузки и подготовке» в виде романа. Они полностью самодостаточны. Все какие-то привычные для нас вещи, раскрываются с необычной стороны, обычно с позиции магии, аур и прочих аномальных явлений. Будь то странная новая музыка, повсеместная бюрократия и прочие вещи, о которых особо и не задумываешься, когда встречаешь в реальности. И мне кажется, что вот это как раз одна из основных черточек, которые делают книги этого автора запоминающимися. Его умение так рассказать о привычных вещах, что в корне их изменяет, заставляет обратить внимания, но при этом оставляет логически связанными с остальным миром книги. Все эти демоны государственности, которые отупляют людей, угланчики, которых любой человек видел хотя бы раз в жизни. Все они объяснены в рамках мира автора, и при этом не противоречивы друг другу. Да даже если и противоречивы - до этого еще надо докапываться, чего, в общем-то, делать и не хочется.
Правда, сразу скажу, что глотать эту книгу за один раз - не стоит. Может наступить перенасыщение различными авторскими особенностями. Да, во-первых, вот это самое умение представлять вещи в непривычном положении. Это конечно, здорово, но спустя некоторое время надоедает. Иногда складывается впечатление, что вот этот рассказ был написан только для того, чтобы продемонстрировать вот именно эту метафору. Как такое упражнение автора в собственном умении искать объяснение привычным вещам и вставлять их в непривычный мир. Ну, хорошо, признаюсь, именно так обычно и бывает - рассказ просто ради возможности вписать в свою картину мира еще один кусочек мира нашего. По крайней мере, в этой книге. Вторая несколько раздражающая особенность - авторский язык. Здесь он очень такой упрощенный и простонародный. Понятно, что это особенность героев, но при переизбытке эта особенность напрягает. Хочется какого-то более интересного и примечательного. Поэтому, лучше читать рассказы дозировано - не больше трех штук за день.
Да, возможно, отдельно от всего остального творчества автора эти рассказы выглядели бы немного мутновато и блекло. Каких-то особо глобальных идей тут нет. Развитие персонажей в этом цикле - ну, оно вроде как бы есть, но при этом не чувствуется. Главный герой - он вроде бы и получает самостоятельные задания, но при этом, все равно остается таким же учеником, который попадает впросак. А если и не попадает, то только благодаря собственной смекалке. Понятно, что глупо требовать развития персонажей от цикла рассказов, и это возможно лишь последствия моего перенасыщения, но все равно - автор вроде бы и пишет о том, что прошло время с тех пор, как герой пришел в ученики, а его статус никак не меняется. Ну и да, еще была проблема с различными противоречивыми деталями их прошлого. И хотелось бы побольше пересечений между историями. Когда читаешь историю про проклятье, и узнаешь в нем детали уже прочитанной истории - это невообразимо радует.
В общем, книга получилась прикольной и забавной, но главное - не перенасыщаться ею. Так, по одному-двум рассказам читать в день. Чтобы поддержать уровень юмора в организме на должной высоте. И может быть, по-новому взглянуть на привычные явления.
На самом деле эти рассказы можно читать и без всяческой «нагрузки и подготовке» в виде романа. Они полностью самодостаточны. Все какие-то привычные для нас вещи, раскрываются с необычной стороны, обычно с позиции магии, аур и прочих аномальных явлений. Будь то странная новая музыка, повсеместная бюрократия и прочие вещи, о которых особо и не задумываешься, когда встречаешь в реальности. И мне кажется, что вот это как раз одна из основных черточек, которые делают книги этого автора запоминающимися. Его умение так рассказать о привычных вещах, что в корне их изменяет, заставляет обратить внимания, но при этом оставляет логически связанными с остальным миром книги. Все эти демоны государственности, которые отупляют людей, угланчики, которых любой человек видел хотя бы раз в жизни. Все они объяснены в рамках мира автора, и при этом не противоречивы друг другу. Да даже если и противоречивы - до этого еще надо докапываться, чего, в общем-то, делать и не хочется.
Правда, сразу скажу, что глотать эту книгу за один раз - не стоит. Может наступить перенасыщение различными авторскими особенностями. Да, во-первых, вот это самое умение представлять вещи в непривычном положении. Это конечно, здорово, но спустя некоторое время надоедает. Иногда складывается впечатление, что вот этот рассказ был написан только для того, чтобы продемонстрировать вот именно эту метафору. Как такое упражнение автора в собственном умении искать объяснение привычным вещам и вставлять их в непривычный мир. Ну, хорошо, признаюсь, именно так обычно и бывает - рассказ просто ради возможности вписать в свою картину мира еще один кусочек мира нашего. По крайней мере, в этой книге. Вторая несколько раздражающая особенность - авторский язык. Здесь он очень такой упрощенный и простонародный. Понятно, что это особенность героев, но при переизбытке эта особенность напрягает. Хочется какого-то более интересного и примечательного. Поэтому, лучше читать рассказы дозировано - не больше трех штук за день.
Да, возможно, отдельно от всего остального творчества автора эти рассказы выглядели бы немного мутновато и блекло. Каких-то особо глобальных идей тут нет. Развитие персонажей в этом цикле - ну, оно вроде как бы есть, но при этом не чувствуется. Главный герой - он вроде бы и получает самостоятельные задания, но при этом, все равно остается таким же учеником, который попадает впросак. А если и не попадает, то только благодаря собственной смекалке. Понятно, что глупо требовать развития персонажей от цикла рассказов, и это возможно лишь последствия моего перенасыщения, но все равно - автор вроде бы и пишет о том, что прошло время с тех пор, как герой пришел в ученики, а его статус никак не меняется. Ну и да, еще была проблема с различными противоречивыми деталями их прошлого. И хотелось бы побольше пересечений между историями. Когда читаешь историю про проклятье, и узнаешь в нем детали уже прочитанной истории - это невообразимо радует.
В общем, книга получилась прикольной и забавной, но главное - не перенасыщаться ею. Так, по одному-двум рассказам читать в день. Чтобы поддержать уровень юмора в организме на должной высоте. И может быть, по-новому взглянуть на привычные явления.
October 8, 2013
Право да ви кажа, в "Младостта на магьосника" Евгений Лукин е събрал хумора на "Кръчмата на Калахан", съчетан с тънкостите на руската душевност, описани така, както само у Лукяненко сме виждали, насолил е с въображение и ни е поднесъл печиво от класа.
http://knigozavar.com/2013/09/27/mlad...
Очакват ви смях от сърце на някои от сравненията, изумление от изходите на ситуациите, в които попадат двойката магове, метафори и примери, които ще ви забавляват. Направо се чудя с какви думи да я опиша, за да ви накарам да я подхванете, а тя сама да ви довърши.
http://knigozavar.com/2013/09/27/mlad...
Очакват ви смях от сърце на някои от сравненията, изумление от изходите на ситуациите, в които попадат двойката магове, метафори и примери, които ще ви забавляват. Направо се чудя с какви думи да я опиша, за да ви накарам да я подхванете, а тя сама да ви довърши.
October 23, 2013
Разгулно фентъзи сред зла реалност: http://knigolandia.info/book-review/m...
Не, “Младостта на магьосника” не е смешна. Челите я вече (като Книгозавъра и в love big books and cannot lie) ще възразят, че, напротив, е – и ще са прави. Противоречие? Не, няма. Егений Лукин е написал убийствено забавно хумористично фентъзи, но действителността, която прозира под него, е смазваща. И през смеха тъжиш, и през сълзите се смееш. Можеш да се плъзнеш спокойно по повърхността, да видиш отгласи от “Патрулите” на Лукяненко, или да четеш зад думите, между редовете, като по соц-време. А там Лукин е безукорно сериозен. Но, моля ви, нека това не ви отказва от четенето, знам проблемът със сериозностите.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/m...
Не, “Младостта на магьосника” не е смешна. Челите я вече (като Книгозавъра и в love big books and cannot lie) ще възразят, че, напротив, е – и ще са прави. Противоречие? Не, няма. Егений Лукин е написал убийствено забавно хумористично фентъзи, но действителността, която прозира под него, е смазваща. И през смеха тъжиш, и през сълзите се смееш. Можеш да се плъзнеш спокойно по повърхността, да видиш отгласи от “Патрулите” на Лукяненко, или да четеш зад думите, между редовете, като по соц-време. А там Лукин е безукорно сериозен. Но, моля ви, нека това не ви отказва от четенето, знам проблемът със сериозностите.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/m...
April 23, 2019
Сборник юмористически-фантастических рассказов, замешанных на "колдунстве" и суевериях. Читается легко, написан приятным языком, некоторые истории напоминают развёрнутые анекдоты.
May 17, 2017
Много забавно четиво. Хубаво е, че е на разкази и може да се чете по всяко време.
November 3, 2013
"Да не мислиш, че е лесно всичко да знаеш? Чакай да научиш колкото мен - и ти ще пропиеш...". Голяма забава падна с този роман, но с такива герои няма как да е иначе - като се започне от имената им и се стигне до характерите им, кой от кой по-луд за връзване. Основните действащи лица са баш магьосника Ефрем Нехорошев и неговия ученик Глеб, другите герои са по-преходни. Автора не бърза да ни поднесе завръзката, вместо това ни потапя в ежедневието на двойката учител-ученик. Ефрем вече е стар и не му се занимава с всичките проблеми, с които хората тропат на вратата му. Той иска да си пийва на спокойствие. Младия Глеб обаче, с присъщия за младостта ентусиазъм, иска да усвои колкото се може по-бързо тайните на магията. Няма конфликт на интереси, нито на възрастта, екстра се сработват двамата.
Всъщност завръзка така и няма да се появи. В анотацията на романа на задната корица чета, че магьосниците от едно малко градче водят тиха, но упорита борба с противниците си..., но аз такова нещо не видях. Да, има там нещо от сорта, но е толкова далечен и мъгляв фон, че изобщо не ми направи особено впечатление. Живеят си нашите двама герои живота и хич не им дреме толкоз за някаква си политическа обстановка. Засяга ги доколкото това по принцип засяга всеки един обикновен човек. Само края загатва за предполагаемата бъдеща борба, която обаче няма да се случи сега. В този ред на мисли целия роман може да се разглежда като "завръзка" или прелюдия към друга история.
Иначе в романа без проблем се разпознава нашето съвремие, нищо че става въпрос за Русия, но то при нас е общо взето същото. Книгата прилича на сериалче, с редуващи се случки, без особена връзка помежду си, поднесени с голяма доза хумор, и свеж, и черен. Романът ми напомни, че не е толкова хубаво да се взимаш твърде на сериозно. И че водката е вкусна :)
Много готин роман с хубави герои и свеж хумор, като цяло фентъзи, но без епични битки, без мисии за спасяване на човечеството. Хареса ми много и го прочетох с голямо удоволствие.
В написаното на задната корица, има неща, които не се случват точно тук и малко се пообърках първоначално. Можеше да има някакво инфо за самата поредица, част от която е настоящия роман, защото лично за мен се е получила малка каша. Въпреки това адмирации (ето тук Ефрем ще ме погледне многозначително ) към издателя за този руски автор.Чудесен превод на Владимир Райчев."
/публикувано от Ирина Колдамова на 16 октомври, 2013 - http://lovebigbooks.blogspot.com/2013...
Всъщност завръзка така и няма да се появи. В анотацията на романа на задната корица чета, че магьосниците от едно малко градче водят тиха, но упорита борба с противниците си..., но аз такова нещо не видях. Да, има там нещо от сорта, но е толкова далечен и мъгляв фон, че изобщо не ми направи особено впечатление. Живеят си нашите двама герои живота и хич не им дреме толкоз за някаква си политическа обстановка. Засяга ги доколкото това по принцип засяга всеки един обикновен човек. Само края загатва за предполагаемата бъдеща борба, която обаче няма да се случи сега. В този ред на мисли целия роман може да се разглежда като "завръзка" или прелюдия към друга история.
Иначе в романа без проблем се разпознава нашето съвремие, нищо че става въпрос за Русия, но то при нас е общо взето същото. Книгата прилича на сериалче, с редуващи се случки, без особена връзка помежду си, поднесени с голяма доза хумор, и свеж, и черен. Романът ми напомни, че не е толкова хубаво да се взимаш твърде на сериозно. И че водката е вкусна :)
Много готин роман с хубави герои и свеж хумор, като цяло фентъзи, но без епични битки, без мисии за спасяване на човечеството. Хареса ми много и го прочетох с голямо удоволствие.
В написаното на задната корица, има неща, които не се случват точно тук и малко се пообърках първоначално. Можеше да има някакво инфо за самата поредица, част от която е настоящия роман, защото лично за мен се е получила малка каша. Въпреки това адмирации (ето тук Ефрем ще ме погледне многозначително ) към издателя за този руски автор.Чудесен превод на Владимир Райчев."
/публикувано от Ирина Колдамова на 16 октомври, 2013 - http://lovebigbooks.blogspot.com/2013...
November 30, 2013
Цялата рецензия на:
http://radiradev.blogspot.com/2013/09...
Евгений Лукин се е учил добре от Игор Можейко (Кир Буличов). "Младостта на магьосника" е книга написана в жанр карнавално фентъзи. Това е роман, който не може да четете без да се смеете:
"- Моомент! - мефистофелски вирнал вежди, протръби старият чародей, - Да не съм те чул повече да ми сипеш тия словесни алабализми! Че като те подхвана... на майка ти у табутата, през седемте евфемизма, с трийсет и три епитета отзад, та у тълковния речник!"
"Младостта на магьосника" от Евгений Лукин
Продължава на:
http://radiradev.blogspot.com/2013/09...
http://radiradev.blogspot.com/2013/09...
Евгений Лукин се е учил добре от Игор Можейко (Кир Буличов). "Младостта на магьосника" е книга написана в жанр карнавално фентъзи. Това е роман, който не може да четете без да се смеете:
"- Моомент! - мефистофелски вирнал вежди, протръби старият чародей, - Да не съм те чул повече да ми сипеш тия словесни алабализми! Че като те подхвана... на майка ти у табутата, през седемте евфемизма, с трийсет и три епитета отзад, та у тълковния речник!"
"Младостта на магьосника" от Евгений Лукин
Продължава на:
http://radiradev.blogspot.com/2013/09...
July 16, 2014
http://knijenpetar.blogspot.com/2014/...
Да четеш Лукин не е като да четеш друга книга. Това, общо взето, ме преследваше постоянно, докато отгръщах страница след страница. Натрапващото се сладкодумие, ред след ред, може да те понесе далеч извън традицията на достопочтеното фентъзи, дори при наличието на магьосници и гадатели. Тук се говори явно и целенасочено за упадък на цивилизацията в колосални размери, но с финес и забавни моменти. Лесно ще почувствате извиращия хумор от страниците, но трудно ще преглътнете урочасването на този така плодотворен жанр - фентъзи. Но не се отчайвайте, а си сложете антенките на главата и уловете сигналите на Астрала.
Да четеш Лукин не е като да четеш друга книга. Това, общо взето, ме преследваше постоянно, докато отгръщах страница след страница. Натрапващото се сладкодумие, ред след ред, може да те понесе далеч извън традицията на достопочтеното фентъзи, дори при наличието на магьосници и гадатели. Тук се говори явно и целенасочено за упадък на цивилизацията в колосални размери, но с финес и забавни моменти. Лесно ще почувствате извиращия хумор от страниците, но трудно ще преглътнете урочасването на този така плодотворен жанр - фентъзи. Но не се отчайвайте, а си сложете антенките на главата и уловете сигналите на Астрала.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews