“– Просто още не си попадал на атеисти – болезнено сгърчи лице той. – На тях пашкулът им е такъв, че никакво заклинание не ги лови, не вярват в нищо! И тия, дето са много отворени – и при тях същата работа… Почети Забилин, като ти остане време. Знаеш ли какво пише? „Урочасването не въздейства на образованите люде…“ Такива ми ти работи… – той си пое дъх и продължи.
– Спомням си, на младини хипнотизирах една коректорка… Бе усещам, че не върви работата… И уж правилно върша всичко, правя движения пред очите ?… „Не се страхувай, викам, само си играеме…“ Така и не успях да я хипнотизирам… Излезе, че според тъпите им правила думата не била такава! „Играем“ била, не „играеме“. Е такива как да ги хипнотизираш? Там е работата, много нахитряха всички… – намуси се и млъкна.”