Междуетажие Quotes

“... Един изглед, една разходка из гората, едно цамбурване в някой водопад, един път между скалите могат да ни засищат естетически само ако ни е сигурно завръщането вкъщи или в хотела, към обредния душ, вечерята и виното, бъбренето около масата след похапване, книгата или хартиите, еротизмът, който всичко обобщава и повторно започва.
Съмнявам се в почитателите на природата, които току слизат от леката кола да съзерцават панорамата и да подскочат пет-шест пъти между чукарите; що се отнася до другите, тия пожизнени бой-скаути, които обикновено метлашат под огромни раници и буйни бради, техните реакции са преди всичко едносрични и възклицателни – всичко, изглежда, се състои в това да застиват веднъж и дваж като оглупели пред някой хълм или залез, които са най-повтаряните възможни неща. ...”
― Julio Cortázar, Междуетажие

“Никога не съм могъл да търпя прозевките, особено в устата на един полицейски агент. Това е по-силно от мен; ако до някой уличен ъгъл видя прозяващ се полицай, приближавам до него и му лепвам една от ония плесници налице и наопаки, дето приличат на гълъб. Това ми е струвало вече три строшени ребра и общо петнайсет месеца затвор, без да броим ритници и натъртвания. Ала не е по силите ми да го превъзмогна и единствената възможност да избягвам толкова много нещастия е да се срещам с полицаи, които обичат своята работа и се интересуват страшно много от управлението на уличното движение.
С поповете е почти по-лошо, защото, изненадам ли някой поп да се прозява, моето възмущение прехвърля всички предели. Ходя колкото мога повече да се черкувам и от първите редици внимателно наблюдавам служещия. Ако го хвана да се прозява в момента на повишен възторг, както ми се е случвало вече два пъти, нещо по-силно от мен ме хвърля на олтара и не знам дали ме усещаш за останалото. ...”
― Julio Cortázar, Междуетажие

“Ако от твоята уста знам единствено гласа
и от твоите гърди единствено зеленото или оранжевото на блузите,
как да се похваля, че от тебе имам
нещо повече от сянка, която по вода минава?
В паметта си нося твои жестове, изражението ти,
което тъй щастлив ме правеше, и тоя начин
да оставаш в себе си самата, с вития покой
на образ, врязан в слоновата кост.
Не е много всичкото това, което ми остава.
А също мнения и багри, теории и буйства,
имена на братя и сестри,
пощенския ти и телефонния адрес,
четири снимки и парфюмът за коса,
стискане на малки длани, гдето никой не би рекъл,
че за мен светът във тях се крие.
Нося всичко без усилие и по малко го изгубвам.
Няма да измислям безполезната лъжа за вечността,
по-добре да прекося мостове с длани, пълни с тебе,
и да хвърлям на парчета моя спомен,
да го дам на гълъбите и на верните врабчета,
нека те те изядат
сред песни, пърхания, врява.”
― Julio Cortázar, Междуетажие

“Убийството на канарчето

Ужасно е, леля ме кани на рождения си ден, аз ѝ купувам едно канарче за подарък, отивам и няма никой, календарчето ми не е в ред, на връщане канарчето пее на поразия в трамвая, пътниците изпадат в амок, изваждам му билет на животинчето, та да го уважават, на слизане удрям с клетката по главата, която става цялата на зъби, идвам в къщи целият обсипан с храна за птички, жена ми отишла с някакъв писар, падам вцепенен насред всекидневната и смазвам канарчето, съседите въпият за линейка и го отнасят на една дъсчица, оставам цяла нощ проснат в преддверието да ям храната за птички и да чувам телефона в салона, трябва да е леля, която звъни ли, звъни, та да не забравя за рождения ѝ ден, тя винаги разчита на моя подарък, горката леля.”
― Julio Cortázar, Междуетажие

“Момиче в син гащиризон


От горе до долу
светкавицата
на ципа.

Сигурно
си гола в твоя пашкул
от син плат.

Ако някой нежно дръпне
ципа, който минава
между твоите гърди
и слиза -
танцуваща ос през твоя пъп -
и отива да се изгуби между твоите бедра,

синият гащиризон ще падне -
море в твоите нозе - и ти ще излезеш
от вълните му, Афродита, още веднъж
родена от пяната.”
― Julio Cortázar, Междуетажие

“Тема за стенен килим

Един генерал има само осемдесет мъже, а врагът пет хиляди. В своята палатка генералът ругае и плаче. Тогава написва вдъхновено възвание, което пощенски гълъби поръсват над вражеския лагер. Двеста пехотинци минават към генерала. Следва схватка, която генералът печели лесно, и два полка минават на негова страна. Подри три дни врагът има само осемдесет мъже, а генералът пет хиляди. Тогава генералът написва друго възвание и седемдесет и девет мъже минават на негова страна. Остава само един враг, обкръжен от войската на генерала, който чака мълчаливо. Изчита нощта и врагът е минал на негова страна. Генералът ругае и плаче в своята палатка. В зори врагът бавно вади от ножницата своята сабя и напредва към генералската палатка. Влиза и го гледа. Генералската войска се разпръсква. Слънцето изгрява.”
― Julio Cortázar, Междуетажие

“1950,
Година на Освободителя,
и т.н.

И ако плачът дойде да те търси...
(из едно танго)

И ако плачът дойде да те търси,
сграби го в упор и изпий до дъно
чашата заслужени сълзи.
Плачи, о, аржентинецо, плачи най-сетне
с истинския, твоя плач, с лице към времето,
което ловко си избягвал,
оплачи нещастията, смятани от теб за чужди,
обречената самота досами една река,
вината на неизвоювания мир,
следобедния сън с тумбаци, подпухнали от кифли.
Детството си оплачи, опошлено от кино и от радио,
юношеството по улици на скуката,
тайфата, несподлената си обич,
оплачи щатната си таблица, футболното първенство, бифтека,
оплачи дипломата и назначението,
които те заключиха във благоденствието или в нещастието
и в безбрежната равнина те приковаха
към едно местенце, което си платил
с месечните вноски.”
― Julio Cortázar, Междуетажие