“Убийството на канарчето

Ужасно е, леля ме кани на рождения си ден, аз ѝ купувам едно канарче за подарък, отивам и няма никой, календарчето ми не е в ред, на връщане канарчето пее на поразия в трамвая, пътниците изпадат в амок, изваждам му билет на животинчето, та да го уважават, на слизане удрям с клетката по главата, която става цялата на зъби, идвам в къщи целият обсипан с храна за птички, жена ми отишла с някакъв писар, падам вцепенен насред всекидневната и смазвам канарчето, съседите въпият за линейка и го отнасят на една дъсчица, оставам цяла нощ проснат в преддверието да ям храната за птички и да чувам телефона в салона, трябва да е леля, която звъни ли, звъни, та да не забравя за рождения ѝ ден, тя винаги разчита на моя подарък, горката леля.”