“... Един изглед, една разходка из гората, едно цамбурване в някой водопад, един път между скалите могат да ни засищат естетически само ако ни е сигурно завръщането вкъщи или в хотела, към обредния душ, вечерята и виното, бъбренето около масата след похапване, книгата или хартиите, еротизмът, който всичко обобщава и повторно започва.
Съмнявам се в почитателите на природата, които току слизат от леката кола да съзерцават панорамата и да подскочат пет-шест пъти между чукарите; що се отнася до другите, тия пожизнени бой-скаути, които обикновено метлашат под огромни раници и буйни бради, техните реакции са преди всичко едносрични и възклицателни – всичко, изглежда, се състои в това да застиват веднъж и дваж като оглупели пред някой хълм или залез, които са най-повтаряните възможни неща. ...”