“1950,
Година на Освободителя,
и т.н.

И ако плачът дойде да те търси...
(из едно танго)

И ако плачът дойде да те търси,
сграби го в упор и изпий до дъно
чашата заслужени сълзи.
Плачи, о, аржентинецо, плачи най-сетне
с истинския, твоя плач, с лице към времето,
което ловко си избягвал,
оплачи нещастията, смятани от теб за чужди,
обречената самота досами една река,
вината на неизвоювания мир,
следобедния сън с тумбаци, подпухнали от кифли.
Детството си оплачи, опошлено от кино и от радио,
юношеството по улици на скуката,
тайфата, несподлената си обич,
оплачи щатната си таблица, футболното първенство, бифтека,
оплачи дипломата и назначението,
които те заключиха във благоденствието или в нещастието
и в безбрежната равнина те приковаха
към едно местенце, което си платил
с месечните вноски.”