“Никога не съм могъл да търпя прозевките, особено в устата на един полицейски агент. Това е по-силно от мен; ако до някой уличен ъгъл видя прозяващ се полицай, приближавам до него и му лепвам една от ония плесници налице и наопаки, дето приличат на гълъб. Това ми е струвало вече три строшени ребра и общо петнайсет месеца затвор, без да броим ритници и натъртвания. Ала не е по силите ми да го превъзмогна и единствената възможност да избягвам толкова много нещастия е да се срещам с полицаи, които обичат своята работа и се интересуват страшно много от управлението на уличното движение.
С поповете е почти по-лошо, защото, изненадам ли някой поп да се прозява, моето възмущение прехвърля всички предели. Ходя колкото мога повече да се черкувам и от първите редици внимателно наблюдавам служещия. Ако го хвана да се прозява в момента на повишен възторг, както ми се е случвало вече два пъти, нещо по-силно от мен ме хвърля на олтара и не знам дали ме усещаш за останалото. ...”