семейство Quotes

Quotes tagged as "семейство" Showing 1-12 of 12
Oscar Wilde
“Добре, но защо леля ти те нарича чичо? "От малката Сесили, с най-нежна обич, на скъпия чичо Джак." Не твърдя, че лелите непременно трябва да бъдат едри, но не разбирам защо една леля, каквато и на ръст, ще наричка племенника си чичо. Освен това ти не се казваш Джак, а Чрнест.”
Oscar Wilde, Колко е важно да бъдеш сериозен / The Importance of Being Earnest

Oscar Wilde
“Добре, но защо леля ти те нарича чичо? "От малката Сесили, с най-нежна обич, на скъпия чичо Джак." Не твърдя, че лелите непременно трябва да бъдат едри, но не разбирам защо една леля, каквато и на ръст, ще наричка племенника си чичо. Освен това ти не се казваш Джак, а Ърнест.”
Oscar Wilde, Колко е важно да бъдеш сериозен / The Importance of Being Earnest

Oscar Wilde
“Джак:
Глупости. Ако се оженя за такова прекрасно очарователно момиче като Гуендълин, а всъщност тя е единственото момиче, за което искам да се оженя, съвсем няма да ми е нужно да се познавам с твоя Бънбъри.
Алджърнън:
В такъв случай на жена ти ще й е нужно. Ти, изглежда, не разбираш, че за да бъде приятен семейният живот, са необходими трима, а не двама.”
Oscar Wilde, Колко е важно да бъдеш сериозен / The Importance of Being Earnest

Oscar Wilde
“Лейди Бракнъл:
И двамата? Да загубиш единия си родител, би могло да се сметне за нещастие, но да загубиш и двамата, ми се струва чиста небрежност. Кой беше вашият баща?...
...Джак:
За съжаление не мога да ви отговоря. Казах ви, че съм загубил родителите си, но по-вярно би било да ви кажа, че всъщност моите родители са ме загубили.”
Oscar Wilde, Колко е важно да бъдеш сериозен / The Importance of Being Earnest

Oscar Wilde
“Бих ви препоръчала, мистър Уърдинг, незабавно да се опитате да си набавите някакви родственици и да се сдобиете поне с един родител, независимо от кой пол, докато още не е свършил сезонът.”
Oscar Wilde, Колко е важно да бъдеш сериозен / The Importance of Being Earnest

Oscar Wilde
“Всички жени рано или късно заприличват на майките си. И това е тяхната трагедия. А мъжете - не. Това пък е тяхната трагедия.”
Oscar Wilde, Колко е важно да бъдеш сериозен / The Importance of Being Earnest

Oscar Wilde
“Дори и баща си посрещнах доста хладно. През цялото време се оплакваше от течение.”
Oscar Wilde, An Ideal Husband

Doris Lessing
“Добродетелите се бяха превърнали в пороци, в досадни натяквания и тормоз над другите. Дългият процес на ерозия, вечната готовност да бъде на разположение на другите и безконечната грижа към най-дребните желания, нужди, събития, кризи бяха превърнали храброто младо създание в маниачка. Обсебена изцяло от незначителната страна на битието.”
Doris Lessing, The Summer Before the Dark

Димитър Талев
“Борис си спомни за същата ласка на майка си тая сутрин, за нейната ръка върху юргана, с който бе покрит. И без да подига глава, сякаш да не прекъсне милувката на бащината ръка, продума:
- Хубаво ми е тук, с вас двамата... в тоя наш дом. И това е може би най-хубавото, най... най-постоянното в човека, най-постоянна негова нужда. Всичко това, което ме обгражда тук, което сваля от рамената ми сто оки, освобождава сърцето, насища го и го радва.”
Димитър Талев, Гласовете ви чувам

Narine Abgaryan
“Татко казва - ти стоиш в началото на пътя. Зад раменете ти се множат и множат предците, останали в небитието. Зад лявото рамо са по линия на майка ти. Зад дясното - по линия на баща ти. Те са твоите криле - казва татко. Те са твоята сила. Дръж ги винаги зад гърба си и никой няма да ти причини болка. Защото, помниш ли крилете, си неуязвим.”
Narine Abgaryan, Люди, которые всегда со мной

Oscar Wilde
“да ви кажа честно - нямам никакъв брат на име Ърнест. Нямам никакъв брат. Никога не съм имал и не възнамерявам да имам и за в бъдеще.”
Oscar Wilde

Теодора Димова
“той я стисна в ръцете си толкова силно, че тя не можеше да диша, притискаше я силно до себе си, първо се влюбих в името ти, Керана, в тази първичност на името ти и после в къдравите ти водопадни коси и после в жилавото ти и силно тяло, но първо беше името ти, Керана, и после косите ти, гърдите ти, тялото ти, когато ми е невъзможно повече да пиша, когато ми е невъзможно повече да живея, започвам да изписвам името ти, Керана, да изписвам Йордан, Керана, Лия, да ги повтарям наум, тази музика на имената ни, Керана, а не само на имената ни, изобщо музиката между нас”
Теодора Димова, Майките