“той я стисна в ръцете си толкова силно, че тя не можеше да диша, притискаше я силно до себе си, първо се влюбих в името ти, Керана, в тази първичност на името ти и после в къдравите ти водопадни коси и после в жилавото ти и силно тяло, но първо беше името ти, Керана, и после косите ти, гърдите ти, тялото ти, когато ми е невъзможно повече да пиша, когато ми е невъзможно повече да живея, започвам да изписвам името ти, Керана, да изписвам Йордан, Керана, Лия, да ги повтарям наум, тази музика на имената ни, Керана, а не само на имената ни, изобщо музиката между нас”