As the World Falls Down

Ето това с години стоя на стената в стаята ми.


Когато бях на 15, гледах "Лабиринт" и се влюбих в Дейвид Боуи. Защото беше красив, странен, свободен, талантлив - всичко, което светът в близките ми околности не беше. Защото имаше вълнуващ, великолепен глас и личност, на която изглеждаше пълен владетел, защото нямаше нужда на никого нищо да доказва и с добрите и скромните беше добър и скромен, защото се смееше с отворена уста и хищни зъби, а около него витаеше магия, защото можеше да се гримира, да обикаля по клин, да се тупира както си иска, да казва каквото му хрумне, да пее покъртителни любовни песни в детски филми и при това да не заприлича на палячо дори за секунда, тъкмо напротив, беше царствен. Като видях "David Bowie died" и схванах, че така и няма да го видя на концерт, както цял живот съм си мечтала, и ми се срина половината детство. Жал ми е за всички, които правят хубави неща, а се налага да си отидат, но за този ми е лично, безутешно жал.
24 likes ·   •  4 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on January 13, 2016 00:45
Comments Showing 1-4 of 4 (4 new)    post a comment »
dateUp arrow    newest »

message 1: by Nataliya (new)

Nataliya Yaneva Препрочетох това. Явно съм го чела отдавна. И си спомних как Дейвид Боуи беше моят първи crush (ама голям, като верижна катастрофа), също в "Лабиринт". Заради същите неща. Сигурна съм, че още пее някъде... някъде...


message 2: by Мария (new)

Мария Змийчарова Пък аз не го бях чела! Но, Нева! И Наталия! (Пак!) Не мисля, че беше точно това на моя плакат, но и аз имах плакат в детската, над масичката, където си рисувахме, след "Лабиринт" (само че бях бетер дете) и бях влюбена в него и... да, същото, същото! Много сърца!


message 3: by Nataliya (new)

Nataliya Yaneva Най обичам такива хубави съвпадения :) :)


message 4: by Neva (new)

Neva По мое време той беше странен избор, не знаех някой друг да го харесва (и вероятно затова ми остана толкова "личен"), беше много трудно нещо негово да се изпише... правила съм някакви безумни походи през града, за да се снабдя с централен разтвор с неговия лик от някакво "западно" списание и подобни... И боже, как беше хубаво, когато в ЦУМ най-ненадейно пуснаха касетка със саундтрака на "Лабиринт"... Чак мноооого по-късно осъзнах, че обожателите сме били милиони, буквално, при това по съвсем еднакви причини. Драго ми е, че и вие така сте го преживяли, и продължава да ми е много криво, че завинаги пропуснах този един-единствен концерт, за който си мечтаех. <3


back to top