Kalin M. Nenov's Blog: Човешката библиотека / The Human Library, page 18

Копнеж за растящо творчество 2017: резултати и награждаване

Приятели (:

През 2017-а в Копнежа за растящо творчество се включиха 45 автори от близо 30 населени места. За първа година сред най-активните творчески средища се нареди село Долно Осеново, с трима участници. А най-отдалеч дойдоха да ни изненадат млади гласове от Братислава, Виена, Москва и Ковънтри.

Сега е наш ред да ви изненадаме. Ето кого отличиха нашите журита (по ред на пристигане):

Електронно списание SciFi.bg

награждава с плетен Зипи :

Алекса Георгиева – за „Момичето от морето“


награждава със сборника „Мечове във времето“ :

Николай Симеонов – за „Победителят“
Радина Ангелова – за „В селенията на смъртта“


поощрява:

Ерик Биляров – за „Господството на драконите“
Александър Натов – за „Есенен разказ“

Фентъзи ЛАРП Център награждава:

Петя Субева – за „Спри, обичам те“
Ивайло Даскалов – за „Среща посред нощите“
Щилиана Кирова – за „Реквием“
Йоана Йорданова – за „Знаете ли, имам мечта“
Мария Гаралова – за „Тя не е по-добра“
Валентин Костадинов – за „Животът е утопия“
Вартухи Ердеклиян – за „Какво е това да си човек?“
Алекса Георгиева – за „Момичето от морето“ и „Утрешният ден“
Николай Симеонов – за „Победителят“
Моника Борисова – за „На върха на дървото“
Божидар Иванов – за „Къртиците са истински“
Радина Ангелова – за „В селенията на смъртта“
Ерик Биляров – за „Господството на драконите“
Борислав Вълов – за „Първата крачка“
Елка Петрова – за „Носители на просвета“
Анна Стефанова – за „През очите на една Анта“
Гергана Гълъбова – за „Любовта е по-силна от магия“
Александър Натов – за „Предателство“

Фондация „Човешката библиотека“ и клуб „Светлини сред сенките“ отличават:

В категория до 10 г.:

Дара Димова – за „Левски“


В категория 11 до 14 г.:

Кристина Стефанова – за „Аз и моят въображаем приятел“
Елица Куртева – за „Луната спи“ и „Портокаловата градина“
Алекса Георгиева – за „Утрешният ден“
Ваня Синякова – за „Гост от бъдещето“
Гергана Гълъбова – за „Любовта е по-силна от магия“


В категория 15 до 18 г.:

Снежана Стоянова – за „Думи в полунощ“, „ВъзДъх“, „Магазин за човека“ и „Неделим“
Калин Кисьов – за „Миниград“
Йоана Йорданова – за „Знаете ли, имам мечта“
Ерик Биляров – за „Господството на драконите“
Анна Стефанова – за „През очите на една Анта“


В категория 19 до 22 г.:

Мария Гаралова – за „Тя не е по-добра“
Николай Симеонов – за „Победителят“
Денис Олегов – за „Задгробен живот“
Виктория Димитрова – за „Лудият“, „У дома“, „Желания“ и „Недей“
Божидар Иванов – за „Къртиците са истински“
Радина Ангелова – за „В селенията на Смъртта“
Елка Петрова – за „Писмо до Дядо Коледа“ и „Носители на просвета“


В категория 23 до 27 г.:

Светлин Трендафилов – за „Шумът на морето“
Даниел Тунев – за „(Разпуква пролетта и аз потеглям…)“, „Антропоцентризъм“ и „(Как нощуват? Денят как минава…)“
Димитър Драганов – за „Отново любов“, „Разстояния“, „Нощна симфония“, „Разговор с Ема“, „Мракът и ти“, „Тъжно щастие“, „Буря“ и „Огнено чедо“
Моника Борисова – за „На върха на дървото“

~

Сега наградите.

​Туууп! Една приказка, моля!​

Драги четящи,

„Разкажи ми приказка“  е на прага на печатница! Със светлата си корица

Участвайте в: Копнеж за растящо творчество (до 31.10.2017)

Пишещи приятели (:

Фондация „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/), клуб „Светлини сред сенките“ (http://lightsamidstshadows.com), Фентъзи ЛАРП център (http://fantasylarpcenter.com/) и електронно списание SciFi.bg (http://scifi.bg/) канят всички автори на възраст до 27 години (включително) да участват в

Копнеж за растящо творчество

Изпращайте на адрес poslednorog-маймунка-gmail-точка-com разкази, стихотворения, есета, пиеси или откъси от по-дълги текстове.

Копнежът е отворен към всеки, който пише на български език, независимо дали в България или по света.

Темата е свободна.

Копнеем за текстове, които:

1) се усеща, че ви вълнуват 

В подготовка за „Разкажи ми приказка“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде сборник с приказки от Мел, който междувременно откри своето име: „Разкажи ми приказка“.

 До 30 септември подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки от сборника и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме една от включените приказки.

След нея аз поне вече не се озъртам за сянката си, като сляза в метростанция „Опълченска“…

~

Приказка за говорещите сенки

 

Имало едно време едно момиченце, което можело да говори със сянката си. Всеки път, когато оставало само, то обръщало поглед към нея и започвали да си бъбрят за всичко, което им било интересно. Навън обаче, сред хората, сянката мълчала и от това момиченцето се натъжавало.

– Защо не се обаждаш, когато наоколо има някой? – попитало то веднъж.

– Защото другите няма да могат да разберат какво става и ще те помислят за луда – отвърнала сянката. – Ще ти се присмиват и ще те обиждат.

– Не е вярно! – възразило момиченцето. – А и да е, не ме интересува. Ти си ми най-близката в целия свят и с теб мога всичко да си споделям. Искам да можем да си говорим през цялото време!

– Добре, добре – отстъпила сянката. – Хайде, ще опитаме днес и ще видим какво ще стане.

Така и направили. След училище седнали да чакат метрото и заобсъждали как е минал денят им. Една по една съученичките на момиченцето, които също били на спирката, започнали да се обръщат към него с изненадани изражения и да търсят с кого си говори. Когато не успели да видят никого, най-накрая се престрашили да попитат.

– Със сянката си, разбира се! – отвърнало момиченцето, все едно това било най-естественото нещо на света.

– Ама как така със сянката си? – учудили се съученичките. – Може ли сянката ти да говори?

– Ами да. Не е трудно, те и вашите могат, но вие никога не сте се опитвали да ги чуете!

Съученичките ѝ се загледали любопитно ту в своите сенки, ту в нейната.

– Но това е невъзможно! Че откъде ще излиза звукът изобщо, та сенките нямат усти, те нямат лица!

– В нашия свят имаме – внезапно се обадила сянката на момиченцето. – В света на сенките всички ние имаме лица, там вие сте наши сенки. Всъщност не точно сенки. Не изглеждате така, както ние изглеждаме за вас. В нашия свят вие сте точно обратното на сенките във вашия – като светли слънчеви петна с човешка форма.

Размислили се момичетата и скоро едно от тях казало, че иска и неговата сянка да може да говори.

– Нищо по-лесно от това! – отвърнала сянката на първото момиченце, приближила се до тази на второто и я ритнала в пищяла.

– Оу! – извикала тя. – За какво пък ти беше това?

– Исках да те събудя, за да можеш да си говориш със своето момиченце.

– О, здравей! – поздравила новата сянка възторжената си собственичка. – Как си?

Постепенно всички момичета си пожелали говорещи сенки и започнало едно ритане по пищялите, едно щипане и бърборене – направо лудница. Сенките обаче не се ограничили с това: след като приключили с всички свои малки сестри, започнали да събуждат и сенките на другите хора по спирката.

Възрастните се уплашили не на шега. Те никога не си били представяли, че сенките им могат да говорят, и всички вкупом решили, че са полудели. Заблъскали се, закрещели, заскубали си косите. Пристигнало метрото и от него изхвърчал машинистът, чиято сянка му повтаряла, че си е обул два различни чорапа и ще стане за смях.

Изведнъж сред цялата тази глъч по високоговорителите се обадил с ясен, но треперещ глас диспечерът на станцията:

– Уважаеми д-дами и господа, моля без паника. Сянката ми говори! Сенките на в-всички говорят! Обадих се на другите станции и се оказа, че това се случва само тук. Повтарям – сенките говорят само тук! За да предотвратим разпространението на това необяснимо явление, ще затворим станцията и ще изгасим лампите. Повтарям, без паника! Ще изгасим лампите, за да изчезне светлината, а с нея и сенките. Ще спрем тази епидемия още в зародиш!

И в същия момент, преди някой да успее да възрази, всяка светлина в метрото изчезнала. Изгаснали луминесцентните лампи по тавана, изгаснали фаровете на мотрисата и светлините в купетата, спрели дори електронните часовници и светофарите в тунела.

Настанала тишина.

Всички мълчели и не смеели да гъкнат, за да не се върнат говорещите сенки. Минали пет минути, после десет, а на станцията се чувало само дружното дишане на хората и от време на време прошумоляването на плик или шушляково яке. Тогава изведнъж насред тълпата се чуло ясно детско гласче:

– Хей, слушайте всички! Говорих със сянката си наум и тя ми каза, че ако пуснете лампите, ще се разбере с останалите да спрат да приказват. Сенките не обичат да е толкова тъмно и ще се съгласят никога повече да не говорят без покана. Само пуснете лампите, чувате ли?

Хората се разшумели, коментирайки думите на момиченцето. Минали няколко минути, преди да успеят да се разберат, но накрая пратили съобщение до диспечера на станцията. Той предпазливо щракнал ключовете един по един и спирката се озарилa от ярка светлина. Хората се заоглеждали боязливо, въртейки се насам-натам и търсейки най-малкия звук.

Сенките обаче не говорели. Те до една били изчезнали.

Ето така хората в метрото изгубили своите сенки.

А днес…

Приятели (:

Празниците продължават.

Кой ден е днес…

Приятели (:

Атанас П. Славов, двигател на алманаха „ФантАstika“ и Дружество на българските фантасти „Тера фантазия“, дългогодишен творчески ръководител на клуб „Иван Ефремов“, автор на сборниците „Мигновечност“ и „Пентаграм“ и на стотици фрактални картини, един от създателите на Човешката библиотека – нашият Наско

„Зелени разкази (ама _наистина_)“ разширяват ареала си

Приятели (:

Това е Бъни:

А това са нашите „Зелени разкази (ама наистина)“, след като Бъни реши да закуси с тях:

Истина, истина ви казваме – воистина зелени разкази са те…

Ако ви се дояде и на вас – поръчвайте! Докато има! Че Бъни уж е малък, ама вече знае…

*хихи*К

Алманах „ФантАstika 2016“: хартиено издание

Приятели (:

Седмият алманах „ФантАstika“ си има нов тираж, а до няколко дни го очакваме и по книжарниците. Началото на поредицата бе положено през 2007 г. и оттогава алманахът се превърна в любимо издание за ценителите на фантастичната литература, изобразително изкуство и кино.

„ФантАstika 2016“ има и нов облик, отразяващ началото на съвместна дейност с издателство „Артлайн студиос“. Това сътрудничество ще превърне алманаха в активна периодика, съпроводена от многотомник с подбрани автори от българската и световната фантастика.

В преводния раздел на новия брой можете да се срещнете с Рей Бредбъри, Лари Нивън, Хауърд Фаст, Валерий Гаевски и др.

Сред българските писатели специален триптих е посветен на Стефан Кръстев (известен и като Цефулес или Стивън Крос). Ще го видите като създател на научна фантастика, фентъзи и хумористична проза. От другите родни автори участват Янчо Чолаков, Светослав Славчев, Елена Павлова, Кънчо Кожухаров, Александър Карапанчев, Весела Люцканова, Емануел Икономов…

В раздела „Фантастихия“ се изявяват десет български и руски майстори на мерената реч.

„Съзвездие Кинотавър“ гледа заедно с нас фантастични филми и телевизионни сериали, критично и аналитично. Обърнете особено внимание на обзора „Политическа фантастика или самоорганизирани прозрения?“.

Раздел „Визионария“ този път се фокусира не върху художниците фантасти, а върху неотдавна напусналата ни Заха Хадид, наричана starchitect заради своите футуристични сгради.

В раздел „Откъде идваме?“ авторът съвсем буквално идва от Европейския събор на фантастите в Барселона и в текст и снимки споделя впечатленията си.

Разбира се, изброеното дотук съвсем не изчерпва съдържанието на новия алманах. По-долу ви очаква пълното му съдържание. Нещо привлече ли вашето собствено внимание?

Може да потърсите алманаха „ФантАstika 2016“ в добрите книжарници или да го поръчате от нас или от съставителя Атанас Славов (на имейл at_slavov маймунка abv точка bg). Цената му е 20 лв., а обемът – 450 страници, включително осем цветни.

Съдържание:

Нови признания на съставителя – Атанас П. Славов

Преводи

Представяне на списание „Фантастични светове“

Малко преди края – Лари Нивън

Хемингуей в космоса – Кингсли Еймис

Божествена трагедия (Ще ми паднеш ти!) – Ф. М. Бъсби

Изгревът на следващото

Пътешествие във времето – Рей Бредбъри

Първите хора – Хауърд Фаст (+ за списание „Тера фантастика“ № 15)

Камертонът – Милена Алгара

Орфей, съвършеният – Валерий Гаевски

Български фантасти

Портрет в 3,14 D – Стефан Кръстев: „Моето сърце“, „Пръстът на дриадата“ и „Само фередже ѝ липсва“

Класиците

Многоликата вселена на д-р Славчев – Емануел Икономов

Жребият – Светослав Славчев

Резерватът – Весела Люцканова

Наследници на Светослав Минков

Insomnia Globalis – Светослав Нахум

Резониращи светове – Кънчо Кожухаров

Малка стъпка – Мàри

Динозавър за Коледа – Елена Павлова

Министерски гамбит – Емануел Икономов

Фантастихия

Георги Малинов, Валери Петров, Данила Стоянова, Невена Стоянова, Максимилиан Волошин, Росица Панайотова, Емил Орманов, Алексей Белмасов, Георги Струмски, Красимир Георгиев

Фантастичното нефантастично

Други три карти – Александър Карапанчев

Фантастология

Фантастичен книгопис – Дилян Благов и Атанас Петков

Книгосъбития на 2015–2016 година

За романа „Отдел „И“ и други рецензии

Среща по хронофона: Амиен, 1904 година – Сандро Георгиев

Представяме ви: Кина Къдрева

Деформации на личността в трансформираната реалност (2) – Янчо Чолаков

Един художник… един фен… един писател… – три интервюта от Александър Карапанчев

На гости при далечните потомци, или още нещо за фантастиката на безсмъртието – alexandrit

Прозренията на фантаста – Димитър Хаджитодоров

Майкъл Крайтън взел назаем „Джурасик парк“ от Петър Бобев – Михаил Михалев

Творчески отличия за членовете на ДБФ „Тера Фантазия“

USA чалгата – Светослав Нахум

Съзвездие Кинотавър

Целулоидната Уелсиада – Петър Кърджилов

Политическа фантастика или самоорганизирани прозрения? – Атанас П. Славов

Американският филм Tomorrowland като съветска фантастика – Лин Лобарьов

Хорърът в киното и неговите поджанрове – Иван Атанасов

Футурум

Светлото бъдеще на Homo Sexualis – Асен Асенов

Sexplosion – Станислав Лем

ФаКтастика: „Самоосъзнатият ИИ“ и други

Забравеният българин, който качи американците на Луната – Людмила Първанова

Крилати фрази на Владимир Савченко

Визионария

Заха от Марс – Лидия Манолова

Изложбата на Христо Симеонов в галерията на „Раковски“ 125 – Калин Николов

Нови картини от А. Славов – Калин Николов

Откъде идваме

Абитуриентският бал на „Фанданго“ – Валерий Гаевски и Юлиана Орлова

Пътуване през Еврокона – Атанас П. Славов

Нова награда тръгна по своя път

Присмехулник за убиване

Спасеният от лавината – Веселин Маринов

Избрани кудкудякания – Янчо Чолаков

„Мисля, значи лъжа“ – Станислав Лем

Странният град на вампирите – Х. Л. Олди

В подготовка за книгата на Мел: Малкото четене

Приятели (:

Следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде сборник с приказки от Мел, вдъхновено (и временно

Подкаст за българска фантастика

Добре дошли в специализирания подкаст „Българска фантастика“.

С еднакъв успех можете да го наричате и аудио списание. Целта ни е да произвеждаме аудио версии на български фантастични произведения.

Преди година и нещо, по силата на служебните си задължения в Eвропейската южна обсерватория, ми се наложи да правя образователни филмчета за нашите средства за обработка на наблюдателни данни. От друга страна, аудио фантастиката ми е близка, понеже доста често си запълвам времето, докато пътувам, със слушане на фантастични подкастове. Има много на английски (Escape Pod, StarShipSofa) и руски език (Лаборатория Фантастики). Вече немалко списания слагат на страниците си и аудио версии на публикуваните разкази (The New Yorker, Lightspeed Magazine, Strange Horizons).

Не беше далеч мисълта да опитам с българска фантастика, в частност с моята собствена, и на 7 юни 2016 г. се появи това.

Ясно е, че аз не съм професионален актьор, и резултатът беше точно толкова зле, колкото очаквах. За известно време оставих това начинание настрани, но преди няколко месеца пак се наложи да се върна към видео ръководствата и събрах смелост да пробвам отново. Разказът на Иван Вазов можеше да стане по-добре, обаче последните два си ги харесвам, колкото и да е нескромно. Живот и здраве, по-нататък се надявам да стават още по-сполучливи.

Ще се опитам да подготвям нов разказ един път на месец, най-много на два месеца. Бързам да кажа, че не мога да гарантирам периодичността, тя ще зависи от обстоятелствата. Изданието е плод на колектив от хора, включващ Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Фондация „Човешката библиотека“. По-нататък ще представя всеки един от тях.

Поканвам всички желаещи да ми пращат разкази и стихове в обем до 2500 думи на podcastbgnf – в – gmail.com.

Възнамеряваме да редуваме художествените произведения с публицистика, обаче за нея моля първо да се свържете с нас, за да проверите дали би ни заинтересувала. Същото се отнася и за илюстрациите – всеки разказ има нужда от една. Не знаем предварително какво ще публикуваме, но достатъчно общи фантастични сюжети са подходящи. Предполагам, че с времето ще създадем резерв от илюстрации, които ще използваме в бъдеще.

Определена тема няма. Изисквания също няма освен обичайните – разказите да не разпалват вражда и да не включват ненужно насилие или сексуални описания. Ще правя аудио версии на това, което аз и колегите ми харесаме. Всичко е субективно, не се огорчавайте, ако не изберем разказа ви или не успеем да му подготвим аудио версия по някаква друга причина. Мислете си как са се разпространявали книгите през Средновековието – някой е трябвало толкова да хареса вашия текст, че да отдели няколко месеца, за да си направи копие собственоръчно или да плати на специалист калиграф, който да произведе копието.

Дебело подчертавам, че ние нямаме монопол. Винаги може да си направите ваша аудио версия на собственото си произведение. Авторите ни не получават хонорари, но и не плащат за публикацията. Преди да ни упреквате за нещо, моля не забравяйте, че за това начинание отделяме доброволно и безвъзмездно от собственото си време.

Освен автори, поканвам с нас да се свързват и желаещи да четат разкази. Подозирам, че от такива хора ще имаме много по-голяма нужда, отколкото от автори.

В началото казах „първо аудио списание“, но има някои предтечи, които е редно да спомена. Например Богдан Дуков от доста време публикува чудесни аудио версии на българската класика, включително от Светослав Минков. Един от подкастовете на „Правилният Мед“ от 2014 г. е разговор за фантастиката. И, разбира се, Янчо Чолаков, който през 2012 г. чете откъс от книгата си „Историята на Самотния редник“. Може би има и други – ако науча за тях, с удоволствие ще ги добавя.

Пожелайте ни успех!

Валентин Д. Иванов