Kalin M. Nenov's Blog: Човешката библиотека / The Human Library, page 14

В подготовка за „Ортодокс“: Малкото четене

Приятели (:

Едно от предстоящите заглавия в поредица „Човешката библиотека“ и поредица „Съзвездие BG“ (която наскоро започна с антологията „Фантастивал в Европолис“) ще бъде романът „Ортодокс“ на Григор Гачев. Издаваме го съвместно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

До 31 октомври подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме подбрани откъси.

~

Таман вече се бях шашардисал съвсем, и дойде ред до лечителницата. Тук ѝ казват медицински център и е десетина сгради, всяка с по не знам колко ката, бях се отказал вече да броя. Много се чудех защо татко ме води там, след като не съм болен, ама така било трябвало.

И излезе прав. Не съм подозирал, че има толкова лечители – така де, доктори – на света! И че всичките имат да ми проверяват по нещо. Намериха ми толкова болести, че ми се зави свят – какви ли не ензими, няколко цвята кръвни телца, а пък хромозомите вече съвсем ги забравих колко бяха.

По едно време се бяха съвсем отчаяли и щяха да ме водят да ме… те му казват културно, де – да ми правят скопия. Сигурно заради хромозомите – чух, че правели нещо и на поколението. Как точно, не знам, може би щъркелите се плашат от тях и бягат… Като чух, всичките доктори не можаха да ме хванат. След като половината си направиха синини и цицини от гоненето, ми обещаха, че нямало да ми правят нищо. Беше ме страх да не ме лъжат, ама си спазиха думата. Само ме погледнаха на нещо, дето виждало човек отвътре, без да го режат.

Накрая не знам какво се объркаха, ама забравиха за болестите и заявиха, че всичко ми е наред. Татко беше страшно щастлив. Аз още повече. Особено като си припомнех за хромозомите и скопията.

…

– За нищо на света! – озъби се Христина.

– Господи, защо ме наказа с такава дъщеря! Откъде се извъди такъв инат?

– Питай дядо, той ще ти обясни откъде.

Майката въздъхна и лицето ѝ помръкна.

– Той е в дъното на цялата работа, обзалагам се на каквото искаш! Играят си някакви мръсни селекционно-политически игрички и ви местят като пешки! Мислиш ли, че трансмитерът ти наистина е повреден? И че случайно те е закарал точно тук, или че случайно не работи вече?

– Ако е така, значи няма опасност да ни стовари където не трябва – намесих се аз.

– На вас ви е интересно, но на мен не! Да си зарежа децата на някакъв примитивен свят, без квалифицирано лечение, сред мръсотии и миазми? Няма да стане!

Христина помълча миг-два. След това започна кротко:

– Мамо, помниш ли, като ми обясняваше защо си се отказала да си Аугментирана?

– Искаш да кажеш, че вече го разбираш ли? Знам, но полза няма.

– Искам да кажа, че обвиняваш другите в свой недостатък.

Изображението я зяпна.

– За дядо ти си дете, точно както аз за теб. И когато си дошла на Академия, си се отказала от много повече от квалифицирано лечение и чистота. Избрала си смърт в страшно кратък за него срок. Това обаче е твоят избор и той го е приел. А ти не приемаш моя избор, който е просто да се видя за малко на свобода. Така ли ме учиш кой от вас двамата е по-справедлив и кого да слушам?

…

– Ама аз, отче, от тебе нямам какво да крия…

– Надали сме сами, синко. Ако Петърчо не е клекнал да подслушва под прозореца, какъвто е любопитник, да не ме викат отец Самуил. Че сигурно и новата си сестричка е довел, да я учи на пакости. Не знаят още що е достойнство и чест.

– Те такова, още са малки, отче…

– Знам, момчето ми. Има време за тях… Ти си моята гордост. Баба Кина ви е видяла с баща ти, ама докато докрета до съседите да ги викне, всичко било свършило. Каза жената, че си можел като на шега да удариш баща ти и да го свалиш в несвяст, докато изтрезнее.

– Баща ми е, отче. Не мога да му вдигна ръка.

– Каза също и че си можел лесно да му вземеш копралята, да не те пребие. Защо поне това не стори? Много хора биха го направили и никой няма да ги погледне накриво. А?

Последва кратка тишина.

– Не исках, отче. Трезвен или пиян, баща ми е. Той ме е създал, каквото реши за мен, длъжен съм да го приема.

– Прав си, синко. Постъпил си както трябва. А сега ми е време да тръгвам, да чета обедната молитва.

Бързо дръпнах Христина за ръката и притичахме приведени около къщата. Пред изхода обаче попаднахме право на отец Самуил. Стоеше и ни гледаше кротко. Христина беше станала като домат, усетих, че и аз се изчервявам.

– Имате ли нещо да кажете? – попита отецът.

Чудех се с кое да започна.

– Отче, ние… не биваше да подслушваме.

– Срам ви е? – Едната вежда на отец Самуил се повдигна. – Че подслушвахте или че ви хванах?

Искаше ми се да потъна в земята.

– И чухте ли нещо, дето да си струва слухтенето?

– Че Христо ще се венчава с тая… Рада Панчина – изтърси Христина.

– И какво? Допреди да е сигурно, няма значение, а стане ли сигурно, всички ще узнаят.

Христина мълчеше.

– Отче, може ли да попитам нещо? – престраших се аз. – Защо е правилно, че Христо не е взел копралята от тате? Сега нямаше да е на легло и нямаше да е направил на тате нищо лошо.

Отец Самуил въздъхна.

– Христо сигурно сам не разбира защо го е направил. Как тогава ще го разберете вие, дето сте още деца?

– Не сме! – засегнах се аз.

– Порасналите хора подслушват ли под прозорците? – смръщи чело отец Самуил.

Нямах какво да кажа. Обади се обаче Христина:

– Отче, не зная дали ще разберем докрай защо Христо не е взел копралята. Но ако ни обясниш, сигурно ще разберем поне малко. И колкото и малко да е, то ще ни помогне да пораснем по-бързо.

За момент в погледа на отец Самуил проблесна изненада и той изгледа Христина с уважение. След това приседна на прага:

– Ако беше взел копралята от баща ви, Христо щеше да се опази. Но щеше да му покаже, че не е страшно да пиеш и беснееш, понеже другите внимават за теб. И по този начин щеше да го тласне към още безотговорност към себе си и околните. Към това да се смята за слаб човек, свикнал да живее от милостта на другите, на гърба на тяхното внимание. А безотговорността и слабостта душевна са извор на всички грехове.

Христо е избрал друго. Разрешил е на баща ви да прави с него каквото иска, и така му е показал последствията от пиянството, чрез собственото си страдание. Ако му беше взел копралята, баща ви нямаше да разбере нищо, така че нямаше да се поправи. Пак щеше да се напива. Ако Христо го беше пребил с нея, баща ти можеше да започне да се бои от него, но пак нямаше да се поправи истински, по своя воля. А така Христо му е показал, че е станал чудовище и че не е достоен да е баща на децата си… По-страшен урок за достоен човек като татко ви няма. Може да продължи да си пийва, но вече никога няма да се напие така. Ще престане по своя воля и избор, като истински човек.

В подготовка за „Ортодокс“: Малкото четене

Приятели (:

Едно от предстоящите заглавия в поредица „Човешката библиотека“ и поредица „Съзвездие BG“ (която наскоро започна с антологията „Фантастивал в Европолис“) ще бъде романът „Ортодокс“ на Григор Гачев. Издаваме го съвместно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

До 31 октомври подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме подбрани откъси.  

~

Малко време таткото тракаше по дъската си и оглеждаше нещо по кутията пред него. След това се обади:

– Наистина има маркерен ген. Чакай да го идентифицирам…

Христина занаднича през рамото му, и изведнъж подскочи и изкрещя:

– Урааа! Шеста степен на модификация! Честито, татко!

– Ще ти дам аз едно честито! Откога почна да ми се подиграваш?

– Не се подигравам! Колко пъти си казвал на майка, че предпочиташ да бях момче?

– И майка ти е съгласна.

– И колко време ме мъчи да ме правиш шахматистка?

– Мъченето беше взаимно…

– Имаме ли данни за произхода на гена? – обади се майка ѝ.

Още тракане по дъската и малко чакане. След това тримата се вторачиха в кутията на масата, погледаха я, обърнаха лица към мен и изведнъж прихнаха да се смеят.

– Право в десятката – поклати глава майката на Христина.

– Какво ми се смеете? И какво значи шеста степен на модификация? Всичките ли си измисляте разни сложни думи?

– Бедната ми глава – обади се таткото. – Видя ли какво ми докара, мое компютърно чадо? От училищно бедствие стана междусветско.

– Нали все искаш най-сетне да порасна?

– …

– И кой те караше да докладваш пред Съвета? И да поемаш вината?

– А ти защо каза, че Петърчо ме е бил на шах? Нали се бяхме уговорили…

– Защото Съветът искаше да му изтриете паметта!

– И какво толкова? Това е рутинна терапия. А сега ме наказаха.

– Какво ви наказаха? – попитах аз. – И кой, като нямате свещеници?

– Познай какво! – ухили се Христина. – Освен че му забраниха да работи от къщи.

– Амиии… – Щом нямат свещеници, сигурно не са му наредили допълнителна молитва. – Били са го с пръчка?

– По-лошо – обади се кисело таткото. Майката му метна един поглед и повдигна вежди.

– Наредиха му, ако открие данни за висока степен на генетична модификация, да те изтегли в нашия свят и да те осинови, вместо да ти трият паметта! – заяви злорадо Христина. – Така че много скоро ще си ми братче! А знаеш ли как се опита да се оправдае той?

– Че вече си има едно бедствие в къщи и второ ще му дойде много?

Баща ѝ ме зяпна, след това двамата с майка ѝ прихнаха. Христина тропна с крак и се нацупи:

– Не е честно! Наговорили сте се!

– А как ще ме изтегли?

– За ушите – обади се таткото.

– А вашият свят по-хубав ли е от нашия? Стаята на Христина е страхотна, а иначе? И какво е Съветът? Нещо като синод ли? Той ли ви е наказал? А какво са Аугментираните? И какво е това компютър, дето все го казвате? А маркерен ген?

Христина направи отчаяна физиономия, а длъгнестото лице на таткото се удължи още повече.

– И как това нещо вижда в кръвта маркерния ген? – продължавах аз. – Той как изглежда? – Огледах кръвта по пръста си внимателно, но не видях нищо особено. – Червен ли е? И как тогава се забелязва? Кажете де, искам и аз да се науча да виждам маркерни гени! Или трябва очите ми да са отвътре?

Бащата на Христина извади отнякъде парче плат и си избърса челото.

– После ще ти обяснявам. Имаш ли нещо да питаш преди изтеглянето?… Ох, пардон, взимам си думите обратно!…

…

На първия кат на повечето сгради, а на някои и на покрива имаше най-различни светещи надписи. Някои нищо не ми говореха: „Боулинг“, „Супермаркет“, „Кинотеатър“. Други беше ясно какво значат: „Топли баници“ , „Шивашки услуги“, „Железария“. За „Опера“ се почудих малко, докато се сетя, че ако вали или е студено, е много по-удобно да се опере човек на сушина. Тук май хич не бяха глупави. И май много се перяха – сградата беше доста голяма… Но пък после за „Поща“ се сетих веднага. Щом си имат специална сграда за опиране, сигурно ще им е обичай да си имат и за пощене.

В подготовка за „Ортодокс“: Малкото четене

Приятели (:

Едно от предстоящите заглавия в поредица „Човешката библиотека“ и поредица „Съзвездие BG“ (която наскоро започна с антологията „Фантастивал в Европолис“) ще бъде романът „Ортодокс“ на Григор Гачев. Издаваме го съвместно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

До 31 октомври подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме подбрани откъси.  

~

– Направо си невъзможен! Ако продължаваш да разпитваш такива глупости, ще се обидя и ще си тръгна. Няма ли да се уплашиш от мен?

– Ами… Можеш ли да ме урочасаш? Примерно да си счупя крак?

– Мога! Ако не се уплашиш, ще те урочасам да си счупиш и двата крака.

– А можеш ли да го кажеш, без да се изчервиш цялата? И малката ми сестра лъже по-добре.

– Я не ме ядосвай! Ще те урочасам да ти се повреди органайзерът! Ох, то пък…

– На теб пък ще ти се каращиса четвероевангелието! – Вече бях се сетил, че само си измисля омотаните думи.

Тя прехапа устни. След това изведнъж се разплака.

– Не е честно! Цяла седмица чакам татко да дойде уморен от дежурство и да заспи рано! А пък ако мама разбере за дантелата от музея… И никой не иска да се плаши от мен! – Тя подсмръкна. – А навсякъде пише, че се плашите от самодиви до смърт! Не можеш ли да се уплашиш поне малко? Така не е интересно!

– Какво за дантелата? И какво е това музей?

Момичето посочи роклята си.

– Откраднах я, за да си направя самодивска рокля като от урока. Две вечери съм учила как се програмира автомат за шиене. Ама стана хубаво… – Подръпна гордо ръкава си и той се отпра. Тя го погледна, оклюма и отново заподсмърча.

– Че кой се плаши от някаква ревла? Нямаш нито големи зъби, нито крив нос. И роклята ти такава – уж самодивска, а дръпнеш ли я, се къса… Пък и мен не ме е страх от нищо.

– Чак пък от нищо? Много си бил смел, бе!

– Смел съм, я! Ти ще посмееш ли да откраднеш суджук от зимника по време на Велики пости?

Очите ѝ блеснаха и тя подскочи:

– Сега те пипнах! Ще отида да кажа на някой от монасите! И тогава ще те накажат!

Ставаше лошо. Ако ме издаде…

– И да кажеш, няма да ти повярват. Всички знаят, че самодивите вършат само лоши неща, значи сигурно и лъжат.

– Аз никога не лъжа! – подскочи тя.

– Като преди малко, че ще ме урочасаш ли?

…

– Петърчо, стига си ровил само за нечестивите създания. Искам довечера да ми обясниш триединството на Бога. Ясно ли е?

– Ама аз и сега мога да го обясня! – Тъкмо бях подслушвал предишния ден как отец Полихрон и отец Наум го обсъждаха, докато преписваха Библията.

– Така ли? – Отец Никодим ме изгледа със съмнение и се почеса зад ухото. – Я давай?

Опитах се да си спомня разговора на двамата преписвачи, ама по-дребните неща ми се бяха изгубили някъде и се сещах само най-важното.

– Ами, че Господ е трима в един и един в трима.

– И кои са тримата?

– Бог-отец, Бог-син и Светия дух. – Това го помнех със сигурност. – А единият е просто Бог, дето е и в тримата. – Нещо тук не ми беше ясно. Как тримата могат да са в един, си представях някак. Особено ако единият е по-едър. Ама един как да е в трима? На три части ли? Имах обаче чувството, че точно сега не е добре да питам.

– Друго? Христос какъв се явява в Светата троица?

– След като е син на Бога, значи е Бог-син. – Помислих малко. – А понеже тримата са едно, значи в същото време е и Бог-отец. Тоест е син сам на себе си, и съответно синът му има син, който си е пак той. Значи е и Бог-внук. И Бог-правнук, и така до безкрай… А освен това, понеже е и баща сам на себе си, е също и Бог-отец. Който на свой ред има баща, който е пак той. И така си се пада Бог-дядо, и Бог-прадядо, и така до безкрай…

Отец Никодим ме гледаше зяпнал, без да помръдва, само окото му трепкаше. В първия миг се уплаших, ама като го видях, че не посяга нито към пръчката, нито даже към ухото ми, събрах смелост:

– И понеже е и син на дядо си, значи си е и Бог-чичо. Също и Бог-племенник. И Бог-братовчед, и Бог – втори братовчед, и така до безкрай. Всъщност си е всякакъв роднина, по всички линии. И значи даже не е трима в един, ами безкрайно много в един. И един в безкрайно много. Сигурно евангелистите не са доразбрали всичко…

Участвайте в: Копнеж за растящо творчество (до 22.11.2018)

Пишещи приятели (:

Общността на Човешката библиотека (https://choveshkata.net/blog/), клуб „Светлини сред сенките“ (http://lightsamidstshadows.com) и Ателие за българска детска литература „Горната земя“ (https://upper-earth.com/) канят всички автори на възраст до 27 години (включително) да участват в

Копнеж за растящо творчество

Изпращайте на адрес poslednorog-маймунка-gmail-точка-com вашите есета, рецензии, размисли на тема „Книгите, които ми въздействат“.

Разкажете ни за една до три книги, които силно са ви впечатлили, развълнували, навярно даже… променили?

Участвайте в: Копнеж за растящо творчество (до 15.11.2018)

Пишещи приятели (:

Общността на Човешката библиотека (http://choveshkata.net/blog/), клуб „Светлини сред сенките“ (http://lightsamidstshadows.com), Фентъзи ЛАРП център (http://fantasylarpcenter.com/) и електронно списание SciFi.bg (http://scifi.bg/) канят всички автори на възраст до 27 години (включително) да участват в

Копнеж за растящо творчество

Изпращайте на адрес poslednorog-маймунка-gmail-точка-com вашите есета, рецензии, размисли на тема „Книгите, които ми въздействат“.

Разкажете ни за една до три книги, които силно са ви впечатлили, развълнували, навярно даже… променили?

В подготовка за „Ортодокс“: Малкото четене

Приятели (:

Едно от предстоящите заглавия в поредица „Човешката библиотека“ и поредица „Съзвездие BG“ (която току-що започна с антологията „Фантастивал в Европолис“) ще бъде романът „Ортодокс“ на Григор Гачев.

До 31 октомври подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме подбрани откъси.

Впрочем през задаващите се месеци се гласим да зарадваме децата повече от веднъж. Включително онези деца, които ни смигат от огледалото винаги щом се взрем по-внимателно.

„Изгревът на следващото“: резултати

Приятели (:

До 1 юни тази година приемахме разкази за първия конкурс „Изгревът на следващото“, организиран от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Човешката библиотека. Получихме близо 60 текста от над 40 автори на възраст между 15 и 70. Чете ги жури в състав: Атанас П. Славов, Валентин Д. Иванов, Дилян Благов, Димитър Стефанов, Калин Ненов, Кристиана Петрова, Невена Стоянова.

И дойде време да обявим резултатите.

Представяме: „Фантастивал в Европолис“

Фантастивал в Европолис

антология

Представя: Атанас П. Славов

Съдържание

Отново сме пред вас – предговор от Атанас П. Славов // 4

I част: ФАНТАСТИВАЛ

Кирил Добрев, Валентин Д. Иванов – РАЗКАЗВАЧЪТ НА ПРИКАЗКИ СЛУЖИ НА НРАВИТЕ // 10

Ценка Бакърджиева – СТИХОПЛЕТНО ИЗЛИЯНИЕ // 36

Вал Тодоров – ОНОВА НЕЩО, ОТЛЕТЯЛО С ПТИЦИТЕ (АЗ ГО ВИДЯХ, НО НЕ ЗНАЕХ КАКВО Е) // 57

Любомир П. Николов – ИСТОРИИ ЗА ГРАДА С МНОГО ВЯТЪР // 70

Любомир Николов-Нарви – ГОРАТА // 95

Калин М. Ненов – ТРИПТИХ ЗА ЮНАЦИ И ЗЛОДЕИ // 107

Георги Христов – ПРОШКА ЗА ГРЕШНИТЕ // 124

Мартин Петков – ДОМАТИТЕ СИНИ, ТЕЛЕТАТА С КРИЛЕ // 133

Йоан Владимир – АТЕНТАТЪТ // 144

Григор Гачев – ИЗВЪН КАРТИНАТА // 181

Иван Н. Хаджиев – СЛАДЪК ТРИПЪЛ // 213

Светослав Николов – МЬОБИУСОВА ПОВЪРХНОСТ // 233

Красимир Георгиев – КЪРВАВИ КРИЛЕ НА КРЪВОЖАДНИ ПТИЦИ // 255

Антон Фотев – РАЗПЯТИЕ // 302

Емануел Икономов – НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА // 306

Велко Милоев – НЯМА ДА БЪДЕМ СЪЩИТЕ // 312

Елена Павлова – ДА СЕ СЪБУДИШ ДНЕС ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ // 329

Янчо Чолаков – И ПОПИТА ВОЙНИКЪТ: – КОЙ МЕ ПОВИКА? // 352

Божидар Грозданов – СВОБОДЕН ИЗБИРАТЕЛ // 370

Николай Светлев – КРАЛИ МАРКО ИДВА В ИМПЕРИЯТА // 391

II част: ЕВРОПОЛИС

Атанас П. Славов – ПЕНТАГРАМ // 403

Николай Теллалов – БИТАКЪТ // 421

Георги Малинов – ВЪЗПИТАНИЕ НА Е-ЧУВСТВА //451

Александър Карапанчев – В ЕПОХАТА НА УНИМО // 470

Евгени Алексиев – ДВАДЕСЕТ И ПЕТ КИЛОГРАМА

СЪПРИЧАСТНОСТ // 487

Валентин Д. Иванов – ГЕНЕТИЧНА КОРЕКЦИЯ // 502

Иван Попов – ИСТОРИЯ НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ВИРУСИ // 509

Отново сме пред вас

През далечната 1991 г., когато пишех предговора на сборника „Нова българска фантастика `91“ „ЕТО НИ, ПРЕД ВАС СМЕ!“, си мислех, че започва епохата на новите възможности в издаването, че за младите (тогава) писатели фантасти се отварят други хоризон-ти, и т.н.

И почти всеки от участниците в този сборник разгърна своите възможности: Христо Пощаков по-късно издаде дузина собствени книги (някои от които на испански и руски); Александър Карапанчев публикува няколко авторски сборника, а като редактор и съставител „причини случването“ на десетки и десетки наши и преводни книги в издателство „Аргус“/„ЕГИ“; Елена Павлова пък заслужено получи званието „Гранд-дамата на българските книги-игри“, създавайки повече от 25 такива, както и десетина тома с романи, повести и разкази в жанровете НФ, хорър и фентъзи. Светослав Николов и Иван Н. Хаджиев написаха нови ярки творби, а Янчо Чолаков със своите пет авторски книги си спечели приза „Майстор на авангардната фантастика“, докато Алек Попов (да, Алек също дебютира книжовно в нашия сборник!)… – е, всички знаят кой е днес А. Попов на литературната сцена.

Неслучайно доайенът Любен Дилов написа специална статия за книгата във вестник „Литературен форум“ и я нарече в личен разговор „рядко концентриран и пълноценен сборник“. На практика той остава в историята и като първата ни българска фантастична антология през т.нар. демократична епоха.

Разбира се, тогава не можех да зная всичко това. Не можех и да си представя лавината на луксозната англо-американска шарения от фантасмагории, която ще се излее на родния пазар и ще превърне българското авторово име в нонсенс, в екзотична нелепица, асоциираща се с понятията „графомания и самиздат“ или „художествена самонадейност“, така че мнозина съотечественици да пожелаят англоезични псевдоними. И наистина, принципът „Имаш пари – издаваш, нямаш пари – изчезваш“ породи един изкривен портрет на БГ фантаста. Само в нашата любителска онлайн енциклопедия bgf.zavinagi.org са описани над 300 души, издали по една, две, че и три „самонадейни“ книги, повечето от тях без качества. А в същото време в творческите обединения около клубовете по фантастика, едно от които навремето сътвори споменатия сборник, продължаваха да се стичат талантливи автори. При видимо пълна липса на „социална поръчка“!

Сякаш отникъде се появи и избухна с текстовете си напълно оформеният разказвач Николай Теллалов с нежната приказка „Да пробудиш драконче“ и продълженията му, които се оказаха между първите романни цикли у нас след 10.ХІ.89 г. Изявената фолклористка Ани Илиева (Йоан Владимир) доказа искрящото си фентъзи дарование с е-книгата „Легенди за стражите на Трите порти“. Международно известният астроном Валентин Д. Иванов започна да редува хумористично фентъзи с оригинална научна фантастика и алтернативна реалност. От литературната общност към нас се присъединиха поети като Анибал Радичев, Николай Светлев, Красимир Георгиев, бургаската писателска група около Янчо Чолаков – Ценка Бакърджиева, Георги Христов, Антон Фотев… Не преставаха да се развиват и старите „клубни“ автори: Миглена Николчина, Велко Милоев, Григор Гачев, Георги Малинов, Александър Карапанчев, Мартин Петков, Атанас П. Славов… Любомир Николов-Нарви преведе най-доброто от Дж. Р. Р. Толкин, като спечели не само наградата на Съюза на преводачите, но и моралното право да издаде своеобразните си продължения на Толкиновия свят в „Забравени сказания“ и „Сивият път“.

Така постепенно се оформи Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, което юридически бе регистрирано през 2009 г. Обособи се и печатната територия на това творческо обединение – алманахът ФАНТАSTIKA, от който вече са излезли осем ежегодника. През пролетта на 2015 г. той получи на европейския конвент титлата Best Magazine за най-добро периодично издание в Европа!

Предложената на вниманието на българския читател антология „Фантастивал в Европолис“ е своего рода визитна картичка на ДБФ „Тера Фантазия“. 27 писатели фантасти, публикували повече от 100 книги в различни издателства, са представени тук с по едно произведение. Между текстовете можете да видите графики на наши художници, сред които значителни имена като изкуствоведа от „Българския Лувър“ Калин Николов, поантилиста Пламен Семков и др.

Няколко думи за заглавието. Фантастивалът (фестивал на фантастиката във всички изкуства) се провежда от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ вече два пъти в залите на Националния музей „Земята и хората“. Но тук имам предвид „фантастивал“ на всички видове фантастика, които създават писателите на ДБФ. Ето защо антологията се открива с шегата на Иванов и Добрев „Разказвачът на приказки служи на нравите“: в мека, хумористична форма виждаме ролята на фантастите в съвременния свят – разказвачи на приказки в една неприказна реалност.

Втората част на сборника е назована с името на въображаемия град Европолис, възникнал някъде между границите на множество европейски държави като стихийна столица, която е побрала обобщените черти на страните от Европейския съюз. Този проект нашето дружество смята да сподели с обединенията на писатели фантасти от европейските страни и да състави международна антология, издадена на всички езици, използвани на Стария континент. Тук е включена част от българските произведения в един колективен виртуален свят. Признаваме, че засега преобладава антиутопичният дух, ала това е за момента. Предстоят още доста сюжети, в които различните автори ще видят града Европолис в много светлини – и мрачни, и сияйни. Каквато е и самата фантастика: предупреждение и надежда, критика и проект, ужас от падението и опиянение от пòлета.

Но винаги имаща какво ново да ни каже.

~

Книгата е подходяща за читатели на: 11+ години

Ако ви хареса, опитайте и: „За спасяването на света“

Поръчайте си я от нас. Пишете ни дали я искате с твърди корици (на цена 20 лв.), с меки корици (на цена 16 лв.) или в  електронен вариант (FB2 файл без дигитални защити, на цена по ваш избор; ако се колебаете, препоръчваме 6 лв.).

Малко по-нататък може да я намерите и в добрите книжарници. Там цената ѝ ще бъде съответно 25 лв. за твърди и 20 лв. за меки корици.

От сърцето на Човешката: Лъч

Приятели (:

Рубриката „От сърцето на Човешката“ продължава с още една вариация по темата за обичането, от човек, за когото имаме доста ясно усещане, но все не успяваме да го споделим.

От сърцето на Човешката: Христина

Приятели (:

Рубриката „От сърцето на Човешката“ продължава с едно книжно споделение от човека, който през последните години дава мило и драго да не секва нашата поредица от книги – на хартия. И чиито записи в блога ни, макар една шепа, бляскат най-ярко и запомнящо се – шепа перли.

~

През 2014-а и 2018-а Хрстн написа:

Земята на живата вечност: индийски дневник – Александър Шурбанов

Обикновено откривам съкровища в библиотеките на хората. И съкровени книги като тази. Озари ме с лъчистата душевност на автора и ме порази с неговата свръхчовечност.

Навярно всеки пътепис-дневник е вълнуващ и затрогващ, но не индийските културни забележителности ме заплениха, а душата на пишещия. Пътепис на душата му. Пленителна деликатност, чувствителност и копнение към красотата в неизброимите ѝ измерения. Симпатичен хумор дори към себе си. Обичам да си спомням не само за часовниците, но и за лавандуловия спирт и другите спасения на пътешественика от тропическата амеба и комарите.

Шурбанов, отдавна омаян от възрожденеца, както го нарича, Рабиндранат Тагор: „Разлиствам с благоговение тетрадките, по които е минала ръката на гения“ (стр. 188).

Светоусещането на автора е с готовност толерантно, но и здравословно критично. Родината и София трептят в съзнанието му, наред с бисерите на световната духовна култура.

За щастие вече имаме „Приписки“ на Шурбанов, за да можем да се вдъхновяваме и от тяхната човечност. Но не спирам да мечтая за преиздаването на „Земята на живата вечност“.

А „Приписки“ са му цял един свят – като библия. В тази книга има всичко.

Четеш и си мислиш – това е точно като за еди-кой си. Ще му го пратя.

Лиризирани, есеистични спомени, които е записвал през годините и някои от които са в сегашната стихосбирка „Дендрариум“.

Плавно преминават от едно парченце в друго, групирани в големи смислови ядра (раздели). И във всичко това – една извънмерна, човешка, човечна, ненатрапваща себе си душа. Съзерцаваща. Любуваща се. Незлоблива. Безкрайно добронамерена.

 

Още: frog във форума ни. (Ако не успявате да прекрачите входа на форума, питайте долу – ще ви подскажем.