Kalin M. Nenov's Blog: Човешката библиотека / The Human Library, page 15

С днём!

Знаете ли с какво е известен 28 юни?

Слави се рожденият ден на Николай Теллалов

От сърцето на Човешката: Кал

Приятели (:

Новата ни рубрика продължава с… продължение: един текст, вдъхновен от есето на Наско Славов, което ви представихме миналата седмица. Дружеската фехтовка също е начин, по който растем и се разхубавяваме.

„Невидена река“ – хартиено и електронно издание

Приятели (:

Тридесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ дойде. (Юпиии-лееей!

От сърцето на Човешката: Наско

Приятели (:

Втори в новата ни рубрика пристъпва Атанас П. Славов: мечтател и мислител, един от създателите и двигателите на Човешката библиотека, най-младият ни дух и… вижте колко още много.

От сърцето на Човешката: Вяра

Приятели (:

На днешния тъй важен празник – най-важният от всичките?

„Момичето от квартала“: електронно и хартиено издание

Приятели (:

Двадесет и деветата книга в поредица „Човешката библиотека“ дойде:

„Момичето от квартала“ – Светлини сред сенките

Автори:  Сюзън Гератлиева, Сабел Гератлиева, Мая Стойчева, Кирил Димов, Йоан Иванов, Фая Гератлиева, Симона Йовчева, Борис Йовчев, Лъчезар Йорданов, Джазмина Амр, Адам Амр, Валентина Димова, 2018

Редактори:  Невена Стоянова, Калин М. Ненов, 2018

Коректор: Калин М. Ненов, 2018

Изображения на корицата и вътрешни илюстрации: Кирил Димов, 2018

Предпечат: Диян Илиев, 2018

Електронно оформление: Александър Василев, Калин М. Ненов, 2018

Първо хартиено издание: фондация „Човешката библиотека“, 2018

Първо електронно издание: фондация „Човешката библиотека“, 2018

Най-нова версия: 2018-04-09

За да си поръчате хартиеното или електронното издание (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com.

Както всички наши електронни издания, файловете са без дигитални (DRM) защити. Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. (Ако се колебаете – препоръчваме 3 лева.) Всички приходи разпределяме между творческите участници – автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Хартиеното издание е с корична цена 10 лв., но ако си го поръчате от нас, става 7 лв.

 

И дали остана нещо важно за казване? Може би това, че в „Момичето от квартала“ ще чуете гласа на новото поколение и ще разберете какво го вълнува, плаши, вдъхновява директно от извора.

Ако искате да подкрепите творците, електронните ни издания са особено удачен вариант: всички събрани средства стигат направо при хората, които създават книгите.

Има и друг, също толкова живителен начин да ни подкрепяте: като ни пращате отзиви. Отзивите ви – дори да са само в един ред – ни казват: „Видях какво сте създали. Беше ми ценно; беше ми нужно. Продължавайте.“ Споделете ги тук, или във форума, или на мейла горе.

Заедно,

Светлинките, Кал и цялата ЧоБи

Питър Бийгъл има нужда от подкрепата ни

Приятели:

Питър Бийгъл се нуждае от финансова помощ за съдебното дело, което води срещу бившия си агент; един от залозите в това дело са правата върху книгите му. Затова през следващите месеци ще препращаме всички приходи от българските електронни издания на „Последният еднорог“ и „Песента на ханджията“ към дарителската му сметка.

Събрани до момента (2 април): 0 лв.

Пратени към Питър: 0 лв.

Подробна информация открийте във форума ни. (Ще ви е нужна регистрация. Отговорът на тайния въпрос е „Непоискано добро“ – без кавичките.)

Препоръчваме ви да започнете да четете от края (последните постове) към началото. По-лесно ще се ориентирате докъде е стигнала ситуацията.

(Освен това ще сте подготвени, че първите постове съдържат абсолютни лъжи и измами. Тях всъщност даже няма смисъл да ги четете.)

Няколко лични думи от Кал:

Следя разрива между Питър и агента му от над две години и от палитрата емоции, през които преминавам, най-честа и най-трайна е „не мога да повярвам, че това се случва“. Дори сега, в този момент, не мога. Все се надявам, че отнякъде ще допрепуска еднорогата, ще ни докосне и отново ще сме чисти, честни, истински…

Навярно мога да разказвам много за какво се крие зад „не мога да повярвам“… но нямам сили. По-точно, искам да впрегна силите си, за да помогна на Питър. Не само като негов представител (point-of-contact) за България. Не само като негов почитател (…). Искам да му помогна както приятел помага на приятел. Понякога ми се струва, че в нашите среди, на писането и издаването, забравяме за приятелствата. Което би направило всичките ни писаници и издания безполезни.

Ако имате и други предложения как да го подкрепим, слушам ви.

С теб сме, Питър. И ето, даже в най-дълбоката тъма започва да струи седефено сияние…

В подготовка за „Момичето от квартала“: Малкото четене

Приятели (:

Помните ли, че следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде колективната повест в стихове „Момичето от квартала“ на клуб „Светлини сред сенките“?

А искате ли да надникнете в главите на тийнейджърите? Да проверите от първа ръка какво си мислят те за своите родители, учители, приятели? Дали са самотни и неразбрани, дали не търсят опасни приключения и приятелства, които могат да им навредят, или пък просто са се събрали, за да споделят с вас своите притеснения и копнежи, под формата на колективен роман?

До 31 март подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки от повестта и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъси от повестта.

~

Ниа

Тази сутрин

в новините,

тази сутрин

няма скрито,

обявиха,

че се търси

някакво момче

невръстно.

Да, момче

на нашите години!

В този град!

Ще се размине ли

всичко,

ако го открият?!

Оня труп,

за който крием,

негов ли е?

Как да знаем?

Бива ли

да си играем

на криеница

с тази тайна?

Бива ли

да сме потайни,

ако търси се

дете?!

Влади, Гого,

ако те

прави са,

какво да правя?

Мога ли

да се изправя

пред страха

от наказание?

Хей, родители,

ВНИМАНИЕ!

(Искам да извикам аз.)

Какво направихте със нас?

Страх ме е

да си призная,

че отдавна не играя.

И че ходих на канала,

но ако не сте разбрали,

ходих,

за да съм с момчетата.

С Макс!

Единствен на планетата,

който нещо в мен разбира.

Да, единствен той избира

мен

пред своите желания.

Той ми даде обещание,

че ще си мълчим,

но ето,

виждам снимка

на детето,

търсено в града

от вчера.

И ако не го намерят,

с маратонките червени,

там, сред храсти ужасени,

трупът му,

аз знам,

видях.

Знам,

че туй е моят грях.

Аз ще си мълча

и крия.

Чакам някаква магия

в този ад

да ме спаси.

Магия,

Чрез която ти,

родителю,

ще разбереш

и най-невинния копнеж

на дъщеря си

непозната.

Пораснахме,

не сме децата,

които тичаха пред блока,

и гледам аз

далеч,

високо,

и чувствам…

Цялата вселена

е във сърцето ми родена.

Забравил си!

И ти си скитал.

Забравил си!

Не си родител

роден,

дете си бил.

Баща си имал

и си крил

от него трепетите свои.

И нарушавал си покоя

на своя клас

или в квартала…

Да, аз отдавна съм разбрала,

че всички лоши ученици

превръщат лесно

в мъченици

децата си,

уж за добро.

Това добро,

какво е то?

Ако наказва,

не разбира,

все забранява,

все те спира…

Това добро

е отчаяние –

неслучило се покаяние.

 

Участвайте в: „Изгревът на следващото“ (до 01.06.2018)

Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Човешката библиотека организират конкурс за фантастични и други* разкази

В момента се провежда не един конкурс за български художествени текстове, но този е единственият, който има за тема възможното движение към позитивно бъдеще.

Живеем в свят, където буквалните, механични екстраполации на съвременните тенденции пораждат усещане за предстоящи катастрофи.

Взети заедно, те се опитват да оправдаят очакването за непреодолим перманентен разпад (почти като перманентната революция на председателя Мао

В подготовка за „Момичето от квартала“: Малкото четене

Приятели (:

Както вече знаете, следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде колективната повест в стихове „Момичето от квартала“ на клуб „Светлини сред сенките“.

Динамичен, напрегнат и изключително откровен разказ за приключенията на група тийнейджъри през едно жарко лято. Ако искате да разберете какво мислят децата ви – директно от първа ръка, потърсете нашата книга, дори да сте вече родители!

 До 31 март подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки  от сборника и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в  По-желалите  – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъси от повестта.

~

Ниа

Мъжете малки

кой е забелязал?

Мъжете малки

някой е наказал

със дързост,

безразсъдност

и желание

да не показват жалост и страдание.

А този черен път

така ме плаши.

Да, пътят черен,

той е доста страшен.

Летя натам,

летя към страховете си.

Летя надолу!

Ах, момчета, спрете се!

Не знаете,

че за едно момиче,

не знаете

доколко непривично

е да ви гони

и да ви настига.

На мен отдавна вече

не ми стига

да ме харесвате,

дори да ме обичате,

но не е лесно

и да си приличаме.

…

На косъм

измъкнахме се, като със магия.

На косъм

бяхме и съвсем не крия,

страха,

погнусата,

и суетата

едва не ми откъснаха душата.

Прекършена

във мен ще си остане,

прекършена

от много тежки рани

е вярата,

че имам капка власт.

И вярата,

че някой като Макс

ще ме спаси от скука, отегчение…

ще ми даде любов и приключения.

Момчетата,

те първи са във всичко.

Момчетата

не могат да обичат.

Кварталът

Не се филмирай още, малка Ниа!

Не се отчайвай още, но не крия,

че плановете ми се оправдаха,

момчетата дори не осъзнаха

как впрегнах ги във старите си мрежи.

Едва ли може някой да пререже

тез нишки от невидима интрига.

Мъглата на порока не се вдига,

щом легне върху нечие сърце.

Максим ще поведе, като овце,

тъй цялото си стадо от глупаци,

а ти ще си кобилка със капаци,

защото, колкото и да те плаши

дързостта и поривът му страшен

да се покаже и да се докаже,

ти ще направиш той каквото каже.

Така е, Ниа, моя Ниа малка,

подхвърлям шоколадова близалка

в ръцете ти, като ти давам време,

в което любовта да те превземе.

Ваканцията чука на вратата,

очаква те едно тъй жарко лято.

…

—

– Три пъти „пентакил“ за ден,

аз зная, майстор като мен

не ще намериш в този град,

известен мога и богат

да стана, но защо ме спират

да отида на турнира?

Там ще играя с Израел,

защото съм ужасно смел.

Слабаците играят с Тимо,

но и със Шако, мисля, имам

шансове да победя.

– Ох, не мога да следя

мисълта ти, мой човек!

Чувствам сериозен спек

да те слушам постоянно.

– И на мене ми е странно,

че колелото си обичаш,

все едно си със момиче.

– Хей, момчета! Как сте днес?

– Оле, Ниа, някой стрес

ще ни причиниш, човече!

Що не свиркаш отдалече?! –

Гого в пазвата си плю.

– Да, бе, Ниа, пу, пу, пу… –

Влади го изимитира. –

Той е „феймъс“ и обира

двеста лайка в ден, защото

снима се със колелото.

– „Феймъсите“ са трагични,

малоумни и безлични.

Сори, Гого, но така е,

хубаво е да го знаеш –

каза Ниа, но остана

отнесена и замечтана.

– Популярни са, не знаят –

бързо ще им дойде краят,

щом училището свърши.

И ако не са извършили

друго, само с тази слава

за какво ли те ще стават?! –

Вдигна Влади пръст в небето.

– Аз съм геймърче, но ето –

и рисувам, и спортувам.

– И се перчиш, ми се струва? –

докачливо вметна Гого.

– Фукам се, защото мога!

– Моля, спора глупав спрете!

„Феймъсите“ забравете,

че наистина не струват

даже да ги критикуват. –

Ниа се усмихна леко. –

Да се харесваме на всеки,

нужда нямаме, нали?

– От популярност не боли –

каза Гого, но се спря.

Разговорът позамря.

– Продавам се за двеста лайка!

– О, подслушваш ли ни? Майко!

Макс стоеше на балкона.

– Не изпускам ли купона? –

закачливо той попита.