Мария Донева's Blog, page 257
November 22, 2012
Какво хубаво нещо да направя днес?
Когато бях ученичка, не учех много. Спомням си няколко пъти да съм сядала специално, за да уча – по физика, по математика, в последния клас – по история, за изпита.
В университета учех, защото много ми харесваше. Също и защото това ми беше работата. А през периода, когато Иво беше бебе и го гледаше баба му, учех, защото щях да бъда стопроцентов идиот, ако съм се разделила с детето си, за да уча, а не уча.
И този въпрос, който ми изплува в ума почти всяка сутрин напоследък, ми звучи смущаващо.
Какво хубаво нещо да направя днес?
Формулиран е точно така, ясно и целенасочено.
Звучи много отличнически. Зубрачески направо!
Но си е любимият ми въпрос.
1. Задавам си го аз, на себе си. Ако имам скрита цел да се харесам, то човекът, на когото трябва да се харесам, съм пак аз. Обичам да се харесвам!
2. Отговорът на въпроса ми дава солидно алиби да си лежа поне още половин час в топлото гнезденце и да си фантазирам какво бих могла да направя.
3. Обикновено имам предвид неща за изработване. Тази сутрин намислих да направя гъба. Мухоморчица. Ще видим дали ще стане, както съм я намислила, трябва да пробвам. Може да я ушия от филц, за да има добра форма шапката й – ако я направя от плат, ще стане мека и безформена. Или от сух филц, с иглонабиване. Може да стане за играчка за елха (как да се закача – нагоре или надолу с главата). Мъниста – за зашиване или за залепяне? И т.н.т.н.т.н.
4. Аз работя с ума си, това ми е утринната гимнастика.
5. Едновременно с измислянето на нещото мисля и кой би го харесал и дали ще се изненада, ако си го получи по пощата. Кеф!
6. Имам си цел през деня. Малка цел, която скоро ще ме направи малко щастлива. Не е малко.
7. Оставям шиенето за вечерта. Така хем ще си почина (докато шия, не мисля за нищо друго, тишина в главата, прекрасно), хем ще имам нещо като десерт след деня, в който не всичко ми е било приятно.
8. Като стане готово нещото, ще изтичам да се похваля на Иво (той се усмихва), на майка (тя намира поне два-три недостатъка) и на татко (той много харесва нещото, каквото и да е, гушва го и иска да му направя снимка).
9. И на другия ден мога да го сложа в блога.
10. Понеже аз съм си измислила какво хубаво нещо да направя, няма модел, към който да се стремя, и няма как да се отклоня или да сбъркам. Няма начин да сгреша, когато изработвам това, което сама измислям в момента. Аз съм безпогрешна. Аз съм шеф тука.
И така, какво хубаво нещо да направя днес? 
November 20, 2012
Корицата на новата ми книга.
Добре. Ето я.
“Перце от дим”
редактор: София Несторова
художник: Ина Бъчварова
Издателска къща Жанет 45
Предстои да излезе в много близко време.
И изглежда така:
БЛАГОДАРЯ!
Идеи?
Едни мили съседи ни дадоха този стар сандък, за да го изгорим в печката.
Татко щеше да го насече, но на мен сърце не ми даде и го помолих да ми го остави на мен.
Сандъкът е толкова тежък, че трудно го вдигам. Има нужда да се стегне, да му се сложат нови панти и ключалка може би, да се почисти с шкурка… и после какво? Лак? Боя? Декупаж?
След мегаремонта през лятото изхвърлихме маса стари неща, и е глупаво да започна да трупам наново, но точно този сандък ми каза, че иска да остане.
Той е поне два пъти по-стар от мен, а това значи много!
Някой поправял ли е такова нещо? Приемам съвети.
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
November 19, 2012
November 18, 2012
November 16, 2012
Камъчето
Камъчето им свърши –
онова за искрите.
Времето го окърши.
Изхабено, изтрито,
тихо, гладко се хлъзва
като хладна коприна.
И гърбът й замръзва.
И дъхът му изстина.
И какво ще ги грее,
и какво ще ги пали?
И дали тя умее
още нежно да гали?
И дали той си спомня
как добре да прегръща?
Уморено и скромно
тишината се връща.
Те мълчат, но си знаят,
че са вече самички.
И това ли е краят?
И това ли е всичко?
Розово и лила
до пълно и окончателно захаросване!
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
November 15, 2012
November 14, 2012
Мария Донева's Blog
- Мария Донева's profile
- 120 followers
